Беловската базилика и средновековният град Левке – въздействащи руини, приятна разходка и лека борба с обрасляци

Ако пролетта е време за водопади, а лятото за високи върхове, то късната есен е време за посещение на крепости с автентични останки, отдавна потънали в забвение и обсебени от буйна растителност.

Беловската базилика дълго трупаше прах в списъка ми за посещение, донякъде защото преди години мернах кадър, на който храмът беше обрасъл не само с бурени и храсти, но и с доста масивни дървета. Много малко се виждаше от него на снимката. По-късно видях друга снимка с поразчистен терен. А още по-късно разбрах, че църквата е била част от голям средновековен град – Левке, чиито останки са недалеч от нея. Изглеждаше интересно, загадъчно и обещаващо място.

Така се и оказа. Посетихме го преди няколко дни. Бях истински впечатлена, да не кажа изумена, а не е като да не съм виждала руини.

Останките от Беловската базилика и стария град Левке се намират до село Голямо Белово. Тази година за втори път посещаваме селото. В ранна пролет бяхме там в издирване на красивия водопад Азовско падало. Още тогава бяхме скроили план да посетим базиликата и крепостта, но кройката се оказа леко неточна, защото време не остана.

По-долу ще ви разкажа накратко за старините и как се стига до тях. Още тук ще загатна, че се тръгва по Вазова пътека. Какво общо пък има Иван Вазов с всичко това, ще разберете по-долу.

С какво е интересно мястото

Както стана дума по-горе, в земите край днешното село Голямо Белово през Късната Античност и Средновековието е имало голям укрепен град с името Левке. Беловската базилика била част от този град. Според проучвания тя била построена в средата на V век и просъществувала, с няколко реконструкции в течение на времето, чак до XVII век, когато била разрушена при потурчването.

Базиликата и днес въздейства със своите огромни размери и красивите си арки. В архитектурно отношение тя е трикорабна с три абсиди.

Вдясно от входа ѝ е изграден триконхален баптистерий – зала за кръщенета. На вътрешната северна стена на баптистерия все още стои запазена голяма ниша, в която навярно е имало икона. От горската пътека пред базиликата до входа ясно личи калдъръм.

Обикалях базиликата толкова дълго време, за да разгледам отделните запазени детайли от нея. Влизах, излизах, пак влизах. Само можех да гадая колко бляскава е била и колко хора е побирала за служба и молитва.

Останките от Левке са не по-малко впечатляващи. Хълмът, на който се издигат носи името Свети Спас (Спасовица).

Макар и обрасли, намясто човек може да се разходи покрай масивни зидове, добре видими части от помещения.

Могат да се видят няколко делви за съхранение, вкопани в земята, останки от керемиди и чудесно запазена огромна дълбока щерна.

Човек без да усеща може да прекара много време в обиколка, разглеждане, а и в размисли какво е било и какво сега може да бъде. С просто око се вижда, че в миналото на този хълм е кипял живот.

Останките са огромни и на голяма площ.

Ако всичко това някога се разчисти, в което силно се съмнявам, мога да си представя какъв огромен туристически обект би станал. При това – доста близо до населено място и сравнително лек достъп.

От село Голямо Белово през 1892 г. започва пътешествието на Вазов из Родопите, което той описва в пътеписа „В недрата на Родопите“. Още в началото на творбата четем:

„Извадих си билет на Софийската гара за Голямо Белово. Голямо Белово бях направил за точка на тръгването ми из Родопите, на които то се намира скрито в полите; от там щях да вляза и се потопя в тоя зелен планински хаос, пълен с такава тайнственост и поезия за мене.“

През село Голямо Белово обаче не минава ЖП линия, така че билетът на Вазов трябва да е бил до гара Белово, която в днешно време се намира в централната част на близкия град Белово. Всъщност, за разлика от село Голямо Белово, градчето е сравнително младо. То възниква покрай строежа на гарата някъде през 70-те години на 19-ти век. Интересен факт е, че един от първите телеграфисти на тази гара е големият наш революционер Тодор Каблешков.

Както и да е…

В онази далечна година Вазов поема от Голямо Белово към Чепино (част от днешен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за вещите му и едно за водача му. Те се изкачват по склона на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял „най-възхителната панорама на вътрешните Родопи“. Тази поляна днес е известна и с името Вазова поляна, а старият път от Голямо Белово до нея е наричан Вазова пътека.

Едно нещо, което явно убягва на големия български поет и писател е Беловската Базилика, която той не споменава в пътеписа си.

Пет години по-късно по същия път от Голямо Белово до Чепино минава друг голям наш писател и общественик – Алеко Константинов. Той описва тези си преживявания в пътеписа „През марта на Чепино“.

„В събота по пладне качихме се от софийската гара и часа около четири слязохме на станцията белово, отгдето на коне потеглихме през върха Алабак за Чепино.“

Къде се намират и как се стига до Беловската базилика и Левке

Отправна точка е село Голямо Белово, разположено на пътя Белово – Юндола. То отстои на 4 километра от град Белово и се намира на границата между планините Рила и Родопите.

Съветвам ви да паркирате в централната част на селото и от там да тръгнете пеша. Удобно място за паркиране има точно преди моста на реката, който излиза на площада. Вие не минавате по моста, а държите ляво и там някъде покрай моста може да оставите колата. Пада се срещу пощата на селото.

Координати: 42.191853, 23.987947.

Продължавате пеша по улицата няколко метра и на първата пряка, завивате наляво. Там има малка указателна табелка за Вазова пътека и Римска базилика „Свети спас“. На следващата пряка завивате надясно, там също има указателна стрелка и информационна табелка, съобщаваща, че тази ъглова къща е посетена от Иван Вазов и Алеко Константинов.

По тази улица, която преминава в черен път, напускате селото. Оттам насетне следвате указателните стрелки по маршрута, които са ваш верен гид.

Сигурно много от вас знаят за една друга Вазова пътека – тази в Искърското дефиле до гара Бов, която отвежда до водопад Бовска Скакля. Тази тук е различна.

Особености на маршрута

Маршрутът от селото до базиликата се изминава за около час и се състои от два ясно обособени етапа:

• етап 1 – от центъра по черния път: 50 минути;
• етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата: 15 минути.

След базиликата се върви още десетина минути до останките от средновековния град Левке.

Етап 1 – от центъра по черния път

Извън селото на около 15 минути минути ходене от началото на маршрута се натъкваме на първата интересна забележителност – Хаджи Николова чешма, до която има изграден навес и кът за отдих, а малко по-нагоре е поставена голяма информационна табела с карта на маршрута. На навеса е поставена табелка „Медицински център“, предизвикваща усмивки.

Маршрутът продължава нагоре по черния път и плавно набира височина.

След още около 30-35 минути се стига до табелка, която указва, че трябва да напуснем черния път и да продължим нагоре по хълма по горска пътека. Това е и краят на етапа.

Етапът се изминава за около 50 минути.

Етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата

В тази част от маршрута до Беловската базилика се движим по стръмна горска пътека. На важните разклонения са сложени указателни стрелки. На места изневиделица изниква бяло-жълта маркировка.

В един момент пътеката излиза на черен път, а малко след това минава през обширна зона за отдих и малък параклис. Няколко метра след него вляво от черния път ни очакват гордите масивни останки от базиликата.

Етапът се изминава за около 15 минути.

Отделете си достатъчно време, за да я разгледате. Макар и разрушена, има много какво да се види. Това важи още повече за стария град Левке.

Пътеката за Левке продължава покрай входа на базиликата. До руините се стига за 10 минути.

В заключение

Този късноноемврийски ден ни подари слънце, откъслечни есенни багри и най-вече докосване с минало време. Бих се върнала отново в района на Голямо Белово този път с идеята да видя възхитителната панорама от Алабашка поляна.