Белоградчишките скали отблизо и наоколо

Белоградчишките скали са място, където Господ щедро е наливал красота, без да пести. Това се разчу в последните години и извън пределите на България. През 2009 г. те попаднаха сред 77-те финалисти в конкурс за избор на новите 7 природни чудеса на света. Списъкът с кандидати за приза наброяваше 260 природни обекта от цял свят, като за Белоградчишките скали гласуваха над 6.5 млн. души. Наскоро самият Илън Мъск подразбра за красотата и величието на скалите и дори се заговори, че бил решил да идва. Все още го чакаме, но пък знае ли човек.

Белоградчишки скали и крепост
Белоградчишки скали и крепост

Аз лично съм се разхождала сред централната група на Белоградчишките скали поне 3-4 пъти. При последното ни пътуване до Белоградчик заменихме традиционното ходене до Белоградчишката крепост и скалите край нея с посещение на панорамни места с интересна гледка към тях, дори изминахме цял един маршрут в района, пълен с гледки.

Tук искам да ви покажа, че освен да посетите набързо скалите и крепостта, може да се разходите до локации, откъдето да ги погледнете с различни очи и да им се насладите още по-пълно. В района има и други интересни места и може да си прекарате чудесно там няколко дни. За съжаление, за туристите не е помислено много и ще трябва да се оправяте сами. Като изключим обозначенията за известната Белоградчишка крепост и скалите над нея, туристическите табелки са в оскъдица. Описанието на маршрутите е … всъщност не, не е, подобно липсва, волно или неволно. На сайтовете на общината (стар и нов) са дадени 5-6 маршрута само с опорните им точки, без описание, без снимки, без координати. Много от тези опорни точки не са отбелязани на общодостъпните географски карти.

Така, ако искате да поостанете в района, щете-не щете или трябва да ровите откъслечна информация до къде как да отидете, или да търсите услугите на някой местен водач, а те май там не са никак много.

С тази статия искам поне малко да променя това и да ви улесня при предстоящо посещение в района на Белоградчик. В края на изложението ще намерите координати на описаните забележителности.

Накратко за град Белоградчик

Град Белоградчик се намира на 180 километра северозападно от София и на 53 километра от областния център Видин.

В района на Белоградчик и главно в пещерите там има значими следи от живот още от праисторически времена. През I век тук е имало антично селище, което се свързва с крепостта, която римляните изграждат сред скалите. През късната античност и Средните векове крепостта и селището са били разрушавани и съграждани на няколко пъти от византийци, българи, турци.

На 1 юни 1850 г. (Спасовден) избухва Белоградчишкото въстание, най-масовото сред многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. За съжаление, то е жестоко потушено и удавено в кръв.

За българското градче, възникнало тук, свидетелства турски регистър от 1454 г. За първи път името Белоградчик се среща след 1737 г., когато войските на австрийския пълководец Кевенхюлер минават през района и един от отрядите му се сражава с турците край Белоградчик. Смята се, че името на града идва от “белия градеж” на крепостта.

Повече информация за историята на Белоградчик ще намерите в този сайт.

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са сред най-масивните и популярни скални феномени в България. Представляват система от естествени скални групи и единични скали с неповторим релеф и чудати форми. Те са разположени южно и югозападно от град Белоградчик в разлома между предбалканските ридове Венеца и Ведерник. Формирали са се в продължение на стотици милиони години при ерозията на терена и под въздействието на вятъра и температурните колебания. Характерният червен цвят на скалите се дължи на железния окис в състава им. На места скалите достигат височина до 200 метра.

Белоградчишки скали, част от централната група
Белоградчишки скали, част от централната група

Белоградчишките скали са обособени в няколко основни групи. Най-голяма е Централната група, която е разположена непосредствено на юг от градчето. Там е разположена и Белоградчишката крепост. Най-западна е Збеговската група, чиито скали са алпийски и са обградени от стръмни пропасти. На изток се извисява Фалковската група, като най-известна от скалите в нея е Боров камък. Има и други, по-малки групи скали.

В резултат на активната някога дейност на земната кора, в района са се образували над сто пещери, като най-известната от тях е Магурата, а в последно време и пещера Венеца.

Някои от най-интересните Белоградчишки скали са оприличени на различни хора и същества и съответно са именувани – Мадоната, Ученичката, Динозавърът, Монасите, Гъбите и др. Над панорамната скала Мислен камък пред едноименното заведение може да се види табло с името и съответната снимка на някои характерни скали.

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 година и са част и от стоте национални туристически обекта.

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост и Белоградчишкия скален масив зад нея са най-големите и посещавани туристически забележителности в Белоградчик. Крепостта е построена през Римската епоха. В сегашния си вид твърдината е завършена през 1837 г. под ръководството на френски и италиански инженери и с труда на местното българското население.

Белоградчишка крепост
Белоградчишка крепост

До крепостта и основната група скали се стига с кола. Следвайте указателните табели в градчето. Пред обекта е обособен паркинг.

Няколко панорамни места край Белоградчишките скали ще ви дадат възможност за друг поглед към тях.

ТВ кула – панорамна площадка

До нея се стига с кола по тесен асфалтов път. Пътят е продължение на ул. „Пею Яворов“. Може също да излезете по улица „Васил Левски“ – тази, която се пада вляво от входа на хотел Скалите (високия в центъра).

Телевизионната кула над Белоградчик
Телевизионната кула над Белоградчик

ТВ кулата я има отбелязана на картата на Гугъл.

Панорама от телевизионната кула: поглед към централния белоградчишки скален масив и крепостта
Панорама до телевизионната кула: поглед към централния белоградчишки скален масив и крепостта

Самото панорамно място се пада над кулата. За да стигнете до него, трябва да оставите колата край кулата и да продължите по черния път. За около 10-15 минути ходене сте на гледката. Тя е впечатляваща. Насочена е предимно към Белоградчишките скали, но се пада доста по-високо от тях. Това от една страна дава възможност да се види голяма част от Централната група заедно с крепостта. От друга, те изглеждат доста ниски от тази гледна точка.

До ТВ кулата: поглед на север
До ТВ кулата: поглед на север

Гледките в южна и северна посока също са впечатляващи.

До ТВ кулата: поглед на юг
До ТВ кулата: поглед на юг

Панорамно място Чачин камък

Чачин камък са интересни скали с различни изсичания и красива панорамна гледка, предполагаемо древно светилище. Намира се в югоизточната част на Белоградчик.

Как да стигнете? Най-удачно е да го посетите на път към телевизионната кула. След последните къщи продължавате по пътя към телевизионната кула. По него първият голям завой е надясно, а вторият – остро наляво. От върха на този завой вдясно се отделя черен път към скалите Чачин камък. Ето тук може да видите как изглежда на Гугъл вю. След кратко ходене около 200 метра по черния път сте при светилището.

Ние имахме леко печален личен опит с достъпа. Според картата, трябваше да стигнем до скалите по улица „Васил Левски“, която излиза от града и малко след последните къщи свършва в скалната площадка Чачин камък. Да обаче, малко преди скалите имаше спусната бариера. Решавайки, че тя е за МПС, ние я заобиколихме, след което бяхме овикани от местната охрана да се махаме. Оказа се преминаването от там не е разрешено за всеки.

Панорамна скала над Панаирището

Тя се пада над Панаирището, което пък е една поляна южно под центъра на града. За скалата има малка отбивка от шосето недалеч от изходната табела за Белоградчик. Спира се и след няколко крачки сте на нея. Гледката към Белоградчишките скали е отблизо, вижда се Панаирището долу в ниското и предната част на Централната група Белоградчишки скали.

Белоградчик: Панаирището
Белоградчик: Панаирището
Панорамната скала се вижда в горния ляв ъгъл на снимката.

Най-удобно е да посетите тази панорамна скала, излизайки от Белоградчик в южна посока (към Монтана и София), тъй като отбивката се пада отдясно на шосето в това направление. Отбивката е малко на завой и не е удачно да се прави обратен завой, ако идвате от обратната посока.

Панорамна площадка Мислен камък

Това са скалите пред едноименното заведение. Те се падат долу-горе от другата страна на шосето спрямо Панаирището. Стига се пеша по алеята, която тръгва вдясно на хотел Скалите, а може и с кола.

Панорама от Мислен камък, поглед напред към скалите
Панорама от Мислен камък, поглед напред към скалите

Панорамните места там са две – малко по-надолу на скалите и по-нагоре до самия паркинг е оформена панорамна площадка с пейки и информационни табла, на които са посочени по-интересните Белоградчишки скали, които са заслужили интересни наименования заради вида и големината си.

Панорама от Мислен камък
Панорама от Мислен камък

Панорамната площадка Мислен камък е част от маршрута на пътеката, наречена „Светът на скалите“. По тази пътека се откриват още няколко места с хипнотизиращи гледки към скалите. По-долу в изложението ще намерите подробно описание на маршрута.

От Белоградчик до пещера Лепеница по кръгов маршрут

За съжаление този маршрут присъства само с опорните си точки в сайта на общината, като е претърпял няколко пъти процедурата копи/пейст в други сайтове. Част от опорните точки ги няма на картите на Гугъл и BgMountains.org. А те са:

  1. Панорамна площадка „Мислен камък”;
  2. Панорамна площадка „Чачин камък”;
  3. Панорамна площадка „Маркашница”;
  4. Пещера „Лепеница”;
  5. Заслон „Субашин”;
  6. Белоградчишка крепост.

В центъра на града няма указания за маршрута. Ние изминахме голяма част от него в конфигурацията на един хубав кръг, започващ и завършващ в центъра на Белоградчик. В следващите редове ви запознавам с него.

Това, както споменах е голяма част от т. нар. екопътека Светът на скалите.

Тръгва се по афалтовата алея вдясно от хотел Скалите. След няколко минути ходене се стига до панорамната площадка Мислен камък. Алеята поема напред и води до Природонаучния музей. После маршрутът продължава пак напред в южна посока. Голяма част от него е в гора и без големи денивелации. На места се забелязва оранжева маркировка, има и епизодични табелки-стрелки, поставени незнайно кога, на които обаче не може да се разчита. Съветвам ви да използвате приложения GPS трак.

По екопътека Светът на скалите
По екопътека Светът на скалите

В един момент се стига до разклон – надясно е към централната група Белоградчишки скали, а наляво и надолу – към пещера Лепеница. Ние в този момент сме наляво към пещерата.

По екопътека Светът на скалите: канарата с балансиран камък, подобен на воденично колело
По екопътека Светът на скалите: канарата с балансиран камък, подобен на воденично колело

След малко излизаме при скална група с интересна по форма скала, която доминира над терена, а в горната си част завършва с балансиран камък, подобен на воденично колело.

Светът на скалите и тесният процеп
Светът на скалите и тесният процеп

Пътеката вече става леко стръмна. Минава през тесен скален проход и малко след него излиза на равна скала с много красива панорама. Високата скала, която се вижда като погледнем назад е с форма на динозавър. Справката с картата на Гугъл показва, че това е и името на скалата.

В света на скалите: Динозавърът
В света на скалите: Динозавърът

Пътеката завива надясно точно преди равната скала и следва много стръмен участък надолу. Това непременно трябва да го имате предвид. В гореспоменатия сайт на община Белоградчик пише, че пътеката е лека, в друг сайт са добавили, че е подходяща за хора от всички възрасти. Този участък, обаче, е много стръмен и определено не е за всеки. За щастие е кратък. Слизате с повишено внимание по него, вървите още малко и сте пред пещера Лепеница.

Пещера Лепеница до Белоградчик
Пещера Лепеница до Белоградчик
Пещера Лепеница: какво се вижда от втория етаж
Пещера Лепеница: какво се вижда от втория етаж

Тя е интересна хоризонтална двуетажна пещера. От нея също се откриват гледки към околните скали.

Скални форми край пещера Лепеница до Белоградчик
Скални форми край пещера Лепеница до Белоградчик

След пещера Лепеница тръгваме обратно по пътеката. Вървим, качваме стръмния участък и отново се озоваваме под скалата с каменния динозавър. Продължаваме по познат фрагмент от маршрута, следва скалният процеп, скалата с воденичния камък и после разклона. Този път поемаме надолу в посока централните Белоградчишки скали.

Един от най-впечатляващите скални ансамбли по маршрута
Един от най-впечатляващите скални ансамбли по маршрута

Следва участък, по продължение на който на няколко места се разкриват страхотни, дори замайващи гледки към тях. Няма как човек да не спира, за да попива гледките. Очите постоянно се насочват към скалите, сякаш са магнит.

Белоградчишки скали - гледки от пътеката
Белоградчишки скали – гледки от пътеката

В един момент пътеката навлиза изцяло в гъста гора и не след дълго слиза долу на шосето малко преди Белоградчик. На това място пресичаме шосето с голямо внимание, че колите летят. На отсрещната страна на пътя има поляна и заслон. Пътеката продължава в дъното на поляната в посока, обратна на Белоградчик. След няколко метра прави обратен завой надясно и се спуска до близкия дол. Пресичаме го без проблем, защото е тесен, и с няколко крачи се изкачваме нагоре до път с трошено-каменна настилка. Тръгваме по него към Белоградчик.

След известно време стигаме равната поляна на Панаирището. За информация, малко преди него се отделя път към Белоградчишката крепост, последната опорна точка от екопътека „Светът на скалите“. Тук вече вие си преценявате дали ще ходите към нея. Ако разгледате трака, ще видите, че ние я пропускаме. По пътя с трошенокаменна настилка стигаме до централната част на Белоградчик.

Изминахме маршрута за около 4 часа и половина с малко лутане и доста спиране за снимки и наслаждаване на гледките. Разстоянието, което извървяхме беше около 8 километра.

По-долу следват няколко други забележителности в района на Белоградчик.

Скала Боров камък

Боров камък е внушителен скален феномен, част от източния масив Белоградчишки скали, разположен северно от село Боровица. Скалата се вижда от главния път към Белоградчик. Позната е още като „Боровишки камък” или „Скала Боровица” и представлява огромна по размери канара, изградена от червени континентални пясъчници, образувани преди около 220 млн. години. По билото на скалата е имало много борове, откъдето и името. За съжаление, повечето от тях са унищожени при пожар през 2000 година.

До скалата се стига за около един час пеша по пътека от центъра на село Боровица. Има табелка. Информация за маршрута може да намерите в тази статия.

Пещера Козарника

Пещера Козарника е разположена по северните склонове на рида Белоградчишки Венец. Освен че е природен феномен, тя е интересна с това, че в нея са запазени следи от обитаване на първите човешки същества на нашия континент. Това е установено при няколкогодишни археологически проучвания. Пещерата е дълга 210 метра. Намира се на 7 километра североизточно от град Белоградчик в посока Гара Орешец. Повече за пещерата и маршрута към нея може да прочетете тук.

Пещера Магурата

Познавам я още от моето детство. По онова време тя, заедно с крепостта Баба Вида бяха най-популярните забележителности в района. За Белоградчишките скали не се говореше много. В последните десетина години съм я посещавала два пъти.

Пещера Магурата е една от най-големите облагородени пещери в България. Дължината ѝ е над 2.5 км. Нейното формиране е започнало преди 15 милиона години. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата е изключително богата на образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери и др. Температурата в пещера Магурата е постоянна през цялата година и е 12 градуса.

В пещера Магурата: рисунките
В пещера Магурата: рисунките

В една от пещерните зали са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с тор от прилепи. Рисунките са определени в различни епохи и изобразяват женски и мъжки силуети, животни, растения, слънчев календар. При последното ми посещение в пещерата преди няколко години имахме много колоритна беседа за рисунките от Кирил Кирилов. За съжаление, залата с рисунките от няколко години не е отворена за туристи с цел запазването им.

В пещера Магурата: още скални рисунки
В пещера Магурата: още скални рисунки

Магурата се намира на 22 км северозападно от Белоградчик. До нея се стига с кола. Посещенията в пещерата са целогодишно и само с екскурзовод.

Рабишко езеро

Рабишкото езеро е сред най-големите езера в България. То се намира много близо до пещера Магурата. Ако посещавате пещерата, на изхода ѝ ще го видите.

Пещера Венеца

Тя е една от най-живописните пещери в България. Наречена е Венеца, не само защото е в рида Венеца, но и защото е много красива – ВЕНЕЦ на всички пещери. За нея съм ви разказвала в тази статия. Намира се до село Орешец, на 4 км източно по права линия от Белоградчик. Правата линия, обаче, е възможна само с прелитане. До пещерата се стига с кола, като по шосето разстоянието е 13.5 километра.

Пещера Венеца
Пещера Венеца

Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.

GPS координати

  • Белоградчишка крепост: 43.62330419245067, 22.677525662512508;
  • ТВ кула – панорамна площадка: 43.628401423115825, 22.707251352530093;
  • Панорамно място Чачин камък: 43.62507509328329, 22.699041410449155;
  • Панорамна скала над Панаирището: 43.622924, 22.687157;
  • Мислен камък: 43.623161846771836, 22.688944945111871;
  • Пещера „Лепеница”: 43.603641986846924, 22.697346210479736;
  • Боров камък: 43.591827, 22.731117;
  • Пещера Козарника: 43.651874, 22.702231.

Финални думи

Илон Мъск определено загуби, като не се вясна в Белоградчик, но може би и Белоградчик загуби малко. Чудя се дали щяха да напълнят сайтовете с полезна информация и да сложат табелки за пред чужденците?

Природните забележителности на България като цяло и в частност бележитите Белоградчишки скали са национално богатство и би трябвало да има лесна за намиране и общодостъпна информация за тях – кое къде се намира и как се стига до него. Който иска да си организира сам нещата, трябва да може да го направи без проблем и лутане!

В тази статия се опитах да систематизирам част от интересните места в Белоградчик и наоколо и да ви покажа как да стигнете до тях. Безспорно, има места и маршрути край Белоградчишките скали и в близост, които липсват по-горе. Но има време за наваксване, надявам се. Някой ден пак ще отида в района, за да мина по друга интересна пътека. Ако разполагате с любопитна информация за някой маршрут там, ще се радвам да споделите в коментар!

Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.

Публикувано в 100-те национални обекта, екопътеки и маршрути, пещери, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *