Изворският манастир е сред скритите кътчета на Северозапада. Съвсем до скоро не бях чувала за него. Една кафява табела в село Арчар ни информира за него и указа посоката. Тъкмо бяхме посетили руините на рекламирания напоследък римски град Рациария, част от които доста окаяни, за съжаление. След разочарованието ми там, имах силна необходимост да посетя някое красиво и приятно място. Изворският манастир се оказа точно такъв. Разположен е сред гора в тиха долчинка с невероятно съхранена природа. По време на нашето посещение зърнахме от колата горски бекас, малко птиче с много дълга тънка човка. Видяхме го да си рови нещо на шосето малко преди последния завой към светата обител.
Посетихме Изворския манастир през миналия цветен ноември, когато основен наш фокус беше районът на Белоградчик. Е, манастирът се пада в съседната община Димово, но не е далеч от прочутите скали.
Кратка информация за Изворския манастир
Манастирът се състои от църква, отделна камбанария и голяма манастирска сграда. Пред портите на манастира тече аязмо. Дворът е много добре подреден и поддържан.
На много места в интернет пише, че според легенда Изворският манастир бил създаден през XII век от руски княз на име Извор Таворски. Кой е той, не се знае или поне аз не успях да намеря информация. Единствената връзка с името Таворски, която намерих, е планината Тавор, където според някои предания е станало Христовото Преображение. Тавор е възвишение в Израел, намиращо се на 9 км югоизточно от град Назарет и високо 575 метра.
В сайта Видин онлайн попаднах на кратка статия, според която има предание, че манастирът е основан от руския княз Игор. Според същата статия неясен надпис на престолния каменен стълб в олтара на църквата датира построяването ѝ по време на Второто българското царство през XIVв.
След падането на Видинското царство под османско робство манастирът бил опустошен, а след това мястото запустява. Светата обител е възстановена в средата на XVII век по инициатива на йеромонах Силвестър. За това кой е той, също не успях да намеря информация.
Отново във „Видин онлайн“ се посочва, че според стара преписка през 1767 г. манастирът се считал за добре устроен и в него редовно се черкували хората от близките села. През 1867 г. трима от монасите в манастира – Кирик, Гаврил и Хрисант – построили сегашния иконостас в храма, като това е изтъкнато в няколко надписа.
След Освобождението манастирът станал девически. През 1923 г. била обновена църквата и изписана от Господин Желязков Сербезов, ученик на именитите български художници Антон Митов и Иван Мърквичка. Господин Сербезов е участвал в изписването на много български храмове, включително църквата Свети Седмочисленици и храм Свети Александър Невски в София.
От 2004 г. игумен на манастира е архимандрит Василий.
През 2014 година манастирът е благоустроен по проект на видинската митрополия, като е създадена леглова база за 20 души и трапезария с 40 места за поклонници и гости.
Къде се намира и как се стига
Изворският манастир е разположен на приятно и тихо място до село Извор, на 28 км североизточно от Белоградчик и на 42 километра южно от областния център Видин. До светата обител се стига с кола по асфалтов път, като се минава през село Извор. В района има добри указателни табели към светата обител.
Финални думи
Изворският манастир ме грабна най-вече с живописната и тиха местност, в която е разположен, с подредения си двор и красив храм.
Ще завърша статията с една мъдрост, изписана на един от прозорците на манастирската сграда:
„Бъди смирен, а не примирен„.
