Вила Армира до Ивайловград – изящество и разкош от римско време

За вила Армира научих още преди време. Бях написала статия в блога за няколко забележителни места в Източните Родопи. В два от коментарите към нея, имаше информация за особено интересен обект – античната римска вила Армира.

Е, впечатлих се. Запомних го. Включих мястото в списъка си с места, които задължително искам да посетя, при възможност – бързо. Не успях да го посетя толкова скоро, колкото исках, но все пак успях. И беше впечатляващо! И надмина очакванията ми! Сигурна съм, че ще надмине и вашите. Защо ли? Следва …

Тази статия посветих на великолепната антична вила Армира край Ивайловград и моите впечатления от нея. Обектът е с невероятна културно-историческа стойност. Специалистите го определят като най-богатия и пищно украсен дом от римско време, открит по нашите земи. Аз в никакъв случай не съм специалист, но като турист, лично за себе си го определих като особено ценен, интересен и внушителен обект.

Въпреки, че вилата е опожарена варварски в края на 4-ти век, голяма част от нея и свързаните находки са се запазили през годините, благодарение на два щастливи факта:

• земетресение през 4-ви век затрупва вилата и по този начин спасява за поколения напред останалото от нея след пожара;
• в наши дни – когато са открити останките от вилата, влиятелни хора успяват да преустановят изграждането на планирания язовир и да извадят на преден план ценния исторически обект.

Най-интересното във вилата

Бяхме тръгнали от Мезек към Ивайловград, за да посетим вила Армира. Влязохме в Ивайловград, отправихме се към вилата и малко преди паркинга на вилата бяхме посрещнати от висок, строен и много як посрещач – една бетонна кула с надпис „Вила Армира“, биеща отдалеч на очи и въобще не на място. Личеше, че кулата е оставена, за да се помни откъде започват проучванията на вилата. Откриването на вила Армира е станало случайно – при изкопни работи по построяването на планирания язовир Армира на едноименната река. Това става през 1964 г. Строителството на язовира е било в напреднал стадий, когато останките от вилата са били открити, а въпросната кула е била изградена като част от съоръженията.

За щастие, след откриването на останките от мащабната римска вила, строителството на поредния язовир на река Арда е било прекратено. В скоби да кажа, че един друг обект с огромно историческо значение не е бил пощаден – става въпрос за град Севтополис, столицата на Одриското царство, намиращ се днес на дъното на язовир Копринка.

Както и да е. Да се върна на вила Армира. Още от пръв поглед си личи, че е била нещо внушително – един античен мраморен дворец, изграден на много живописно и спокойно място – долината на река Армира в южните гънки на Източните Родопи.

Между другото прочетох, че мястото на подобни богаташки антични вили не е било избирано случайно. Имало си е нещо като предписания: трябвало е мястото да бъде красиво, близо до голям път, но не на самия път, да има близък водоизточник, а самата вила да се разположи на южен склон. Строителите на вилата са спазили всички препоръки.

И така, паркирахме колите и влязохме в римската вила-днешен музей. Купихме си билети и сувенири, изчакахме малко, за да се освободи екскурзовода от предишната група и започнахме разходката из вилата.

Да, звучи малко като разходка в парка, но вилата е голяма и думата разходка не е преувеличена.

Най-напред разгледахме залата за гости и пиршества и нейните подови мозайки. Близо до залата имаше помещение с тръби за подово отопление – хипокауст. След това се отправихме към концептуалния център на вилата – басейнът, ако мога така лаически да го нарека, но наистина всичко се въртеше и беше ситуирано около него. Басейнът беше нещо уникално за мен поради:

• размерите и дълбочината му, които бяха внушителни като за „къщен“ басейн;
• уникалните скулптури-херми, които го красяха;
• коридорите, покрити с мозайки и декорирани с изящен капител, които го обикаляха.

Мога да определя този басейн като кулминация на разходката из вилата.

След басейна се отправихме към спалните и работните помещения на вилата – те бяха зад басейна, като в тях най-интересна беше подовата мозайка с образа на един от ранните собственици на вилата, заедно с двете му малки деца.

Интересно е също, че всред всички мозаечни декорации на вила Армира, две форми имат особен акцент, и са представени на множество места. Това са:

• изображението на Медуза-Горгона;
• различните форми на свастики, разположени навсякъде във вилата, при това по много. Свастиката е много древен символ на късмета отпреди повече от 7000 години.

Вилата е много добре реставрирана и уредена като музей. Освен реставрациите, има интересно направена стъклена пътека, по която се върви през цялата вила – така все едно човек стъпва по мозайката, само че на въздушна възглавница.

И тук, във вила Армира, беседата се оказа много интересна.

Като тегля чертата, най-интересните неща, с които завинаги ще запомня вилата са следните:

• басейнът – неговата архитектура и пищна украса;
• хермите: по-горе пропуснах да спомена, че 6 от тях са изложени във вилата, а 2 се губят, вероятно скъпо продавани по разни аукциони;
• митичните мозаечни декорации;
• портретите на един от собствениците на вилата, заедно с децата му;
• свастиките и тяхното многообразие;
• подовото отопление – хипокауст.

Периоди на строеж

Вилата има три строителни периода във времето от построяването й през втората половина на първи век, до опожаряването й в края на 4-ти век:

• първи строителен период: вилата първоначално е била построена върху доста по-малка площ. Това е станало през втората половина на 1-ви век;
• втори строителен период е датиран и е свързан с преустрояване на помещения и изграждане на съоръжението за подово отопление – хипокауст;
• трети строителен период, който е бил в началото на 3-ти век. През този период е изграден задният двор, огромната зала за гости, от която започва разходката във вилата и други помещения.

Кратка история на римската вила Армира

Като цяло, и тук се учудих колко малко се знае за обитателите на вилата. Но това е обяснимо – те са били от тракийски произход, а траките не са оставяли много писмени сведения след себе си. Живели са с мисълта за пищния си задгробен живот и не са се вълнували много какво ще оставят след себе си приживе.

Установено е, че вилата е построена през втората половина на 1-ви век и е просъществувала до втората половина на 4-ти век, когато е била опожарена. Предполага се, че през 378 година, когато при битката при Адрианопол край крепостта Букелон тогавашният римски император Валент е бил тежко ранен, той е бил отведен точно във вила Армира, където по-късно е починал. Смята се, че след тези събития, готите са обкръжили вилата и са я опожарили, обричайки на смърт нейните обитатели.

Други подобни крайградски антични вили в България

Вила Армира е от времето на Римската империя и е от типа villa rustica – крайградска вила. По римско време е имало много такива, но специално вила Армира се отличава с нейните размери, разкош и изящество. Други подобни крайградски вили, намерени и проучени по нашите земи са:

• вилата край Бургас в квартал Крайморие , намираща се на западния бряг на полуостров Форос. Установено е, че е построена през 1-вата половина на 3-ти век. Била е доста луксозна. Тя също е с хипокауст – онова антично подово отопление с циркулация на загрят въздух под пода на сградата, каквото е имало и във вила Армира;
• римската вила край Каснаково – за нея също се смята, че е принадлежала на богат римски аристократ от тракийски произход. Античната сграда е проучена частично. Тя има 6 помещения с обща площ 250 кв. м. Стените й са били украсени с мрамор – също като на вила Армира. Смята се, че е била построена през 4-ти век и е просъществувала поне до 5-ти век. Тя също е била снабдена с хипокауст;
• вилата край Мадара, от края на 1-ви до 4-ти век;
• римската вила в местността Чаталка до Стара Загора – към нея има могилен комплекс Рошава Драгана. За нейните собственици също се смята, че са били от тракийско потекло. Построена е през 1-ви век и вероятно е съществувала до 4-ти век.

Как да стигнем до вила Армира

Античната вила Армира се намира на около 4 км западно от Ивайловград – малко тихо градче, близо до границата ни с Гърция. Шосето на път към Ивайловград лъкатуши покрай река Арда и язовир Ивайловград, като на много места има интересни гледки към реката. Шосето минава по язовирната стена на язовир Ивайловград.

Като се влезе в Ивайловград, има на няколко места указателни табелки за вилата, но те са сини, а не кафяви, каквито са повечето табелки към забележителности. Освен това на табелките има 4 реда надписи, при това с много дребен шрифт, който трудно се чете отдалече и в движение.

Съвсем близо до самата вила изскача кафявата табелка, характерна за указване на забележителности.

Полезно

Работното време на музейния комплекс Вила Армира е всеки ден от 9 до 17 часа, като цената на редовния билет е 5 лв., за учащи и пенсионери – 3 лв. Беседата струва 5 лв. Вилата е включена в 100-те национални туристически обекта под номер 72б.

Могилата в село Свирачи

След вила Армира отскочихме до могилата в близкото село Свирачи. Отидохме да я видим с надеждата да разберем още за историята и обитателите на вилата, но имахме изненада – могилата беше запечатана и от цялата гробница се виждаше само могила с бетон отпред.

Могилата в Свирачи е била построена като погребален паметник на един от първите собственици на вилата, но той по неизвестни причини така и не е бил погребан в нея. Могилата е последен дом за много близка негова родственица, чийто гроб е намерен в горната част на могилата, заедно с множество находки от погребалния инвентар. Другото любопитно нещо, намерено при разкопките на могилата са двете антични колесници и скелетите на четири коня и куче от двата впряга. Всъщност тази могила и находките в нея доказват тракийския произход на собствениците на вила Армира.

Наоколо

Други интересни за посещение обекти наоколо са средновековната крепост Лютица и църквата Св. Св. Константин и Елена в село Долно Луково.