Мадарският конник и още 10 забележителности в Мадара и околностите

Мадарският конник е сред най-известните места за посещение в България. Посещавала съм го още като дете, години по-късно заведох децата си там, защото знаех, че трябваше да им го покажа, след време прекарах няколко дни там в района с компания, за да го затвърдя и опозная още по-добре. Това се случи по време на септемврийските празници в чест на Българския ден на независимостта.

В този пътеводител събрах всичко необходимо за посещението на Мадарския конник и околността, включително практическа информация и съвети от личен опит.

Кратка информация за Мадарския конник

Мадарският конник е единствен по вида си релеф в Европа от периода на ранното средновековие. Представлява скален барелеф с размери 3.1 х 2.6 м, изсечен върху отвесна скала на височина от 23 m. Открит е и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Освен конникът скалната композиция включва лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато.

Релефът изобразява триумфиращ владетел и се приема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите подкрепят най-разпространената теза за прабългарския му произход и връзката му с кан Тервел (701–721 г.). Около него са разположени гръцки надписи, които разказват за отношенията между България и Византия през VIII–IX век и споменават владетелите Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг.

През октомври 1979 г., по време на Третата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Луксор, Египет, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. А през 2008 г., след национална анкета, той е обявен за глобален символ на България.

Какво да видите

На първо място, разбира се, самият барелеф познат днес като Мадарския конник. Това е една от най-известните и емблематични български забележителности: уникален скален релеф, изсечен в мадарските скали, свързван с Ранното Средновековие и българският кан Тервел.

Мадарският конник е част от голям историко-археологическия комплекс и освен него си заслужава да посетите още няколко забележителности край него. Ето най-важните от тях.

Скален параклис „Свети Панталеймон“ – намира се в подножието на Мадарското плато, вдясно от конника, и е оформен в една цепнатина в скалния масив.

Голямата и Малката пещера – също в подножието на скалите, близо до параклиса.

Даул таш – големият камък от каменно езическо светилище, свързвано с бог Тангра. Намира се в подножието на мадарските скали, вляво от Мадарския конник.

Музеят към комплекса – разположен е до паркинга в началото на комплекса. В него са изложени находки от проучванията на района и много информационни материали. Когато ние посетихме музея, освен кратката беседа имахме възможността да изгледаме много интересен филм за Мадарския конник и района наоколо. Филмът започна със загадъчните думи:

„Мадара. Българската Троя …“

Знаех немалко и за Мадара, и за Троя. Но на „прима виста“ не успях да ги свържа. Затова се поразрових за информация и разбрах …

Троя е популярна на широката публика, сред която съм и аз, предимно с Троянската война и Хубавата Елена, възпети в Омировата „Илиада“. Оказва се обаче, че древният град Троя е просъществувал над 3000 години. Археологическите проучвания там разкриват 9 културни пласта, като най-старият от тях е датиран отпреди 3 хиляди години пр. Хр., а последният – от първи век. Археолозите откриват там останки от много различни епохи и народи.

А „нашата“ Мадара не отстъпва по нищо на Троя, дори напротив. Районът изобилства от старини и останки от всички епохи и множество култури и народи. Откритите там археологически паметници са датирани от IV хил. преди Христа та чак до XV век.

Мадарската крепост – разположена е горе на платото. До нея може да стигнете като се изкачите по 360-те каменни стъпала изсечени в скалите до Мадарския конник или като се разходите по екопътеката край него. От крепостта се открива красива панорамна гледка.

Мадарската крепост е строена през IV в. По-късно, когато влиза в пределите на Първата българска държава, крепостта се използва заедно с другите крепости по околните плата за защита на столицата Плиска.

Екопътеката около Мадарския конник – много приятна за разходка пътека, която започва от шосето, вляво от Мадарски конник. Пътеката се изкачва горе на платото, стига до Мадарската крепост и завършва надолу по каменните стълби в скалите. Дължината на маршрута е 6 км и се изминава за час и половина.

Римската вила – малко над Мадара, някъде между Конника и селото се намират останките от древна римска вила. Останките са внушителни и по мащабите им личи, че вилата е принадлежала на заможен човек. Установено е, че вилата е съществувала в периода от I до IV век. Подобен период на строеж и обитаване има и една друга, много по-известна антична римска вила по нашите зами – вила Армира край Ивайловград.

Жалко, че вилата край Мадара не е проучена официално.

Къде се намира Мадарския конник и как да отидете

Национален историко-археологически резерват „Мадара“ е разположен до село Мадара на 20 км източно от Шумен и на 59 км западно от град Варна. Най-удобно е до него да стигнете с кола. В комплекса е обособен голям паркинг.

Друг вариант е да ползвате ЖП транспорт. В центъра на село Мадара има ЖП спирка. Вижте тук разписанието на влаковете от Варна към Мадара. От ЖП спирката до комплекса се върви пеша около 30 минути.

Работно време и билети

От април до октомври: 8:30 – 20:00 ч.
От ноември до март: 8:30 – 17:00 ч.

Цени на билетите:

• възрастни: ~4 евро;
• пенсионери: ~3 евро;
• ученици и студенти: ~2 евро.

И още: Плиска и Прескав

Недалеч от село Мадара лежат останките от средновековните български столици Плиска и Преслав, които си заслужава да посетите.

Велики Преслав

Втората българска столица, красив и величетвен град, един от най-значимите в Европа за своето време. За съжаление, това е отдавна отминало величие, което можем само мислено да си предствим, съдейки по оскъдните останки.

Преди малко повече от 30 години посетихме последователно и Плиска, и Преслав. И тогава – в зората на „демокрацията“ – разрухата и занемарението цареше и на двете места. Сега е съвсем различно – държавата има някаква идея за развитието на туризма и за възстановяването на историческите паметници, наливат се европейски пари. Само че в Плиска се усвояват основните ресурси, съдейки по мащабите на реставрация, а незнайно защо Преслав остава някак встрани, въпреки че е бил много по-бляскав от Плиска.

Плиска

Първата българска столица на Първата българска държава на Балканския полуостров – забележителен средновековен град и особено популярна туристическа забележителност. Интересно е да се разходи човек в реставрираните части от крепостта, музея и Голямата базилика в близост до крепостта.

Финални мисли

Мадарският конник е една от най-известните забележителности в България и място, към което съм се връщал неколкократно през годините. Всяко посещение ми е разкривало различна гледна точка към това забележително място.

Това са местата в района на Мадара, които ви препоръчвам да посетите. Да споделя още, че имах удоволствието да вкуся една традиционна мадарска манджа – агнешка дроб-сърма с булгур вместо ориз. Беше страхотна.