С водопадите над село Ключ започна поредното ни посещение в планината Беласица край Петрич. Идвали сме в района и преди – разказвала съм ви за Рупите, Самуиловата крепост и Лешнишкия водопад.
Тук ще ви запозная с трите красиви водопада над село Ключ – Чергата, Метлата и Вретенето. Водопадите са на река Ключка и си текат един над друг. Отсега ви казвам, че теренът до тях е доста труден технически, но за щастие е кратък – изминава се за около 30 минути в посока.
Хората, които поддържат пътеката са се погрижили максимално да олекотят трудните участъци: на най-стръмните места са поставени стабилни въжета за опора и набиране, при самите водопади са изградени дървени мостове от трупи, които макар и хлъзгави при мокро време са далеч по-лесни за пресичане на реката от директно „преджапване“. Маркировката е перфектна.
Къде се намира началото на пътеката
Пътеката към водопадите над село Ключ – Вретенето, Метлата и Чергата – започва в южните покрайнини над селото. По маршрута се следва зелената маркировка.
Село Ключ се намира в северните поли на Беласица на около 19 километра западно от град Петрич. За пътеката към водопадите има кафява табелка на главния път през селото. Пешеходният маршрут започва от малко площадче на Т-образно кръстовище покрай река Ключка – ориентировъчни координати <41.361132, 23.017505>. Тръгва се нагоре по реката.
От село Ключ след 5-10 минути ходене се стига до мост над река Ключка в близката гора. До моста шуми буен водоскок. Маркировките в този начален участък са две – зелена към Ключките водопади и жълта към връх Тумба.
До моста ще видите информационно табло за наличните в района маршрути. От тук маркировките се разделят. Черният път вдясно от таблото е с жълта маркировка и води към връх Тумба и водопад Мангъро. Водопад Мангъро се лее над съседното село Скрът и НЕ е от Ключките водопади, които са обект на тази статия.
За водопадите Вретенето, Метлата и Чергата тръгвате по пътеката вляво от таблото директно нагоре като реката ви остава вляво. Важно е да гледате за зелена маркировка, за да не тръгнете по друга пътека.
Особености на маршрута до Ключките водопади
Малко след моста има стръмно изкачване. После се минава по тесни, стръмни и хлъзгави места. Най-трудните са подсигурени с въжета за опора. По пътеката има теснини с пропаст надолу от едната страна, което е част от трудността на маршрута, но все пак, не е чак толкова трудно, особено ако имате опит с преходи по различни терени.
Не е леко, но за около 30 минути се стига до първия водопад – Чергата. Точно пред него има изграден дървен мост, който е доста хлъзгав в мокро време и когато има снегове, но е стабилен и има един парапет за опора.
След моста се продължава нагоре към другите два водопада. Следващият е Метлата. Той ми хареса най-много на мен.
Следват дървени стълби и мост до водопад Вретеното – най-горният.
На нас от моста с табелката над Ключка река до първия водопад ни отне 30 минути ходене. До най-горния водопад се изкачвахме още 2-3 минути. Обратният път до селото го взехме за по-кратко време.
Красотата на водопадите
И трите водопада са със свой собствен специфичен и красив рисунък, въздухът край тях е изключително свеж, гората и пръските създават неимоверна прохлада, а трудностите по пътеката всъщност допринасят за впечатляващото посещение.
Може да се каже, че трите водопада са три пада на един по-голям водопад – Ключки водопад, но така с отделни имена са някак по-разпознаваеми.
Какво да кажа повече? Вретенето най-отгоре тече и се завихря, Метлата се сипе с характерна за метла причудлива форма, а Чергата си се точи на разнородни струи по скалата.
Хубаво би било цялата тази информация да я издадете в книга като обособите всички интересни места по райони .
Поздравления!
Юлиана Иванова
Благодаря Ви, вече имам една „52 екопътеки за всеки“ 🙂 .
Последният от представените водопади е на практика наклонен улей, през който водата преминава с висока скорост. Близо над него има още един водопад, но до там няма пътека, а теренът е потенциално опасен.
По пътеката до тези водопади срещнах хора с щеки, които просто се отказаха да я преминат защото по техни думи се хлъзгаха по нея, въпреки че беше юни месец и не беше валяло поне няколко дена…
Не е лека пътеката, определено. Добре, че имаше въжета за опора и мостчета и стълби край водопадите.