Беше разгарът на лятото, когато за първи път посетихме водопад Сливодолско падало – един от най-високите водопади в Родопите. Тогава бяхме тръгнали за Пампорово, а пътеката за този водопад започва точно от шосето за натам. Беше един от горещите юлски дни и разходката ни започна в пика на жегата по пладне, но въпреки това беше много приятно, хладно и освежаващо, защото през цялото време вървяхме през горичка и съвсем близо до бистрата река.
Второто ни ходене до водопад Сливодолско падало беше в разгара на зимата. По пътеката и наоколо беше побеляло и картините бяха съвсем различни от тези преди време. Въпреки снега, пътеката беше в добро състояние, а водопадът си течеше, не беше замръзнал с изключение на малките ледени висулки отстрани.
Снимките в статията са и от двете ни посещения – лятно и зимно.
Пътят до Сливодолското падало
Пътеката до водопада започва веднага след първия тунел след Бачково по шосето Асеновград – Смолян. Веднага след този тунел вляво има отбивка на пътя, където може да се паркира. За ориентир, точно срещу тази отбивка на отсрещната страна на шосето има рибарник.
Самата пътека започва от самия тунел. Има си табелка.
Преходът от този тунел до водопад Сливодолско падало се взема нормално за около 50 минути. Обратният път може да се вземе и за по-малко – 40-45 минути в зависимост от бързината на темпото и спирките по пътеката.
Пътеката до водопада
Пътечката към Сливодолското падало е маркирана и поддържана. На места са изградени дървени мостчета и стълби.
Като цяло пътеката не е стръмна с изключение на 2-3 кратки участъка от нея. През цялото време се върви през горичка и покрай реката – река Сливов дол, от която идва и името на водопада. Интересна гледка в началната част на пътеката са многото високи дървета, обвити в бръшлян.
Освен това, още в самото начало на пътеката реката образува няколко красиви водопада.
Но там пътеката е доста по-високо от реката и може да ги пропуснете, ако не знаете специално да гледате за тях.
Околната местност е резерват и се нарича Червената стена. Дебелите сенки в гората и студените води на реката създават прохлада и една чудна свежест, което прави разходката много приятна. Особено впечатление прави кристално чистата вода на реката по цялото протежение на пътеката до водопада.
По пътя към водопада реката прави още няколко водоскока. Един от водоскоците е заобиколен от високи скали под формата на малко закръглено каньонче.
Покрай дървените мостчета има още няколко интересни падчета.
Най-големият от тях е с височина десетина метра и начинът, по който пада водата е много красив.
Водопадът
Водопад Сливодолско падало е висок около 50 метра, като не е от мощните и пълноводните, а струята му е тясна. По време и на двете ни посещения имаше доста вода. При сушави години вероятно дебита му пада драстично.
Водите на Сливодолското падало падат отвесно от много високи скали с червеникав оттенък, откъдето вероятно идва и името на резервата – Червената стена. Поради особеностите на терена, водопадът се наблюдава отдалеч и човек не може да усети пряко пръските му. Пак поради терена, а и поради голямата височина на водопада, няма удобни места за снимане, които да го обхванат в целия му ръст.
Затова пък точно пред водопада е изградена дървена пейка с панорама към Червената скала и падащите отвисоко води. Точно до пейката, на дървото вляво, хората поддържащи пътеката са поставили едно тематично Вазово стихотворение.
Водопадът е известен още с името Сливовдолско падало.
Не знам дали някъде другаде по света има толкова много красота на едно място, както в България…
Очаквам Ви да ми кажете, ако има такова място!
НЕВЕРОЯТНИ СНИМКИ, УНИКАЛНА КРАСОТА, ПРОХЛАДА – само от гледането им, а не ми се мисли, ако се съм на това място, какво е чувството …
така е Ив, България е изключително богата на природни забележителности. Трябва само да умеем да ги ценим.
Точно под табелата за начало на пътеката има чешма. Възползвайте се от нея преди да поемете нагоре ?
Наистина маршрута е много приятен и е красиво, но има доста паднали дървета и някои мостчета са счупени. Маркировката е добра до водопада. От там нагоре липсва такава. Бях чела ,че може да се стигне до х.Марциганица,но на практика без маркировки е рисковано.
И въпреки всичко ,душата ми се пълни като срещам хора по такива маршрути ,а не стоят пусти и безлюдни!
Здравейте, Аликс, благодаря Ви за интересното допълнение и съвета за чешмата!
Здравейте, от самият водопад не върви пътека за никъде – началото на пътеката за Марциганица е доста по-близо до началото на пътеката за самия водопад. Но ако не сте опитни планинари не ви препоръчвам да поемате в тази посока – пътеката е изключително стръмна и тежка, и на много места маркировката липсва и може да се объркате. Има и доста мечки в региона… За Марциганица по-добре се върнете до Бачково и хванете пътеката оттам.
Изключителна красота! България крие приказни природни кътчета.
Само да отбележа, че не се взима за 50 минути, а за около 1 час и 30 мин. нармален ход, без почивки. На слизане за около 50 минути. Доста хора се бяха объркали от тази пост за времето за изкачване и коментираха грешната информация.
Здравейте, Биляна, благодаря Ви за интереса и отзива! Времето за изминаване на даден маршрут е само ориентировъчно, тъй като зависи пряко от темпото. Ние го изминахме за по-малко от 50 минути нагоре, а не сме бързали. Затова и дадох тази цифра като приблизителен ориентир. Поздрави!
Здравейте, Ели!
Много ми хареса Вашия пътепис, намерих го търсейки информация за въпросния водопад, който пък ми грабна окото от снимките на моя фейсбук-приятелка. Позволете да задам няколко въпроса, тъй като с приятеля ми планираме да отидем в най-скоро време, но сме ограничени откъм транспорт- нямаме личен автомобил и ще дойдем в Бачково с автобус от Пловдив. Въпросът ми е дали от самото село(където предполагам е „автогарата“) бихме могли да стигнем пеша до водопада или по-точно до тунела, за който говорите, че е начало на пътеката или трябва да сме моторизирани? Благодаря предварително! Поздрави!
Здравейте, Мими, благодаря за интереса. Разстоянието от Бачково до въпросния тунел не е голямо – около 5 километра. Предполагам, че не е проблем да се изминат и пеша, но не знам доколко ще е приятно ходенето покрай шосето. Все пак е опция.
Бих желала след разходката до Сливовдолско падало да стигна по някакъв начин до х. Марциганица? Възможно ли е това?
Много е красиво навътре в гората. Цялата пътека минава в близост до реката.
Единственото, което не препоръчвам, са дървените мостчета – изглеждат стари и изгнили.
Здравейте.На няколко места из коментарите срещам „мечки“.Струват ми са по опасни от някоя друга прогнила дъска по мосчетата.Някой да сподели?
Здравейте, и за мен възможността за среща с мечка звучи страховито. За щастие, не съм срещала, дано и да не срещам мечки занапред. Говорила съм с много планински водачи по въпроса и всички те са на мнение, че мечките нямат интерес от срещи с хората и се стараят да ги избягват. Опасното идва, ако ги изненада човек и те се почувстват в опасност. Затова планинарите препоръчват да се вдига шум по време на преход, за да може мечките (а и всички диви животни наоколо) да чуят и сами да се отдалечат. Знам, на теория звучи кратко и ясно. Дано не се налага реална среща с мечка!
Колко км са от долу на чешмата до горе до самия водопад
Здравейте, не съм засичала километрите, но разстоянието се изминава за около 50 минути.
Около 2 км. От шосето до Водопада. Поне според мен пътеката е стръмна… Най-отгоре има има полянка на която може да си направите почивката.
Много хубава пътека. Лесна и кратка. Става за неподготвени туристи.
Така е, поздрави!
Това е едно изключително красиво място и благодаря за подробната информация,благодарение на която го открихме.Мога само да не се съглася,че маршрута е лесен.Ние сме ходещи хора и въпреки това доста се озорихме докато се изкачим.Пътеката си е екстремна почти през цялото време и ни отне час и половина на отиване.Слизането също беше бавно,заради стръмните участъци.
Здравейте, Весела, благодаря за отзива! Радвам се, че сте успели да посетите водопад Сливодолско падало. Поздрави и още много красиви места да посетите!
Прекрасна пътека!Добре стопанисвана.А водопада си заслужава. По отношение на самия преход – на места опасен особено надолу, нормално ходене/за не туристи,с дете на почти 3г/ 1ч 45м – 2ч.Няма много места за почивка,просто се спира на пътеката.Трябва да се внимава при влажно време.
Благодаря Ви за отзива! Радвам се, че сте успели да видите водопад Сливодолско падало и да стигнете до него с малко дете. Поздрави!
Поздравления за статията, едно от многото слабо познати местенца в Родопите, които си заслужава да посетиш. Искам само да Ви коригирам – името на резерват Червената стена идва от една огромна отвесна скала която се намира южно от х.Марциганица. Всъщност се води връх и това е името му – Червената стена. Идва от старо предание за девойки, които са бягали от башибозука, и са предпочели да се хвърлят от скалата отколкото да бъдат хванати и помохамеданчени, а кръвта им е обагряла скалата дълго време след това. Самата ‘стена’ е величествена и се вижда добре дори от Пловдив. Близо до нея минава живописната пътека от Бачковския манастир, през Марциганица към Мостово, Кръстова гора и Караджов камък – маршрут, който горещо препоръчвам, макар че е доста натоварващ.
Здравейте, Георги, много благодаря за отзива и интересната информация за Червената стена!
07.06.2020
Маршрут х. Марциганица ~ Сливодолско Падало
Тръгваме от хижа Марциганица по маркираната пътека (бяло-жълто-бяло), разглеждаме пещера Добростански Бисер, продължаваме и стигаме връх Попа (отбива се от пътеката и се катери 15 минути), гледката е панорамна и величествена, продължаваме по маркировката, излизаме на горски път, който впоследствие свършва в нова постройка, с изградена дворна чешма, маркираната пътека се отбива от пътя стотина метра преди къщата и хваща дивото, попадане във вековни букови гори, ходи се трудно и внимателно, тъй като има 1 педя букова шума и много се пързаля, горещо препоръчвам щеки и обувки с височина над глезените, маркировката е добра, но трябва да се внимава, че на места е по-на рядко, пътеката е тясна, от време на време се губи и е понякога нелогична,
Пътеката извежда под Падалото, изкачва се още няколко минутки., Водопадът е прекрасен и пълноводен. Пътеката до пътя е много приятна и живописна.
Целия преход правим за около 4 часа (в обратна посока ще е поне 7 часа).
Невероятно красив водопад!!! Целият маршрут до него – изключително причудлив, толкова зелено навсякъде, с многобройните водопадчета по цялото протежение на реката-с прозрачна бистра вода. Горещо го препоръчвам на тези, които не са го посещавали. Наистина сега беше безкрайна зелена феерия, а Водопадът Родопския бисер!
Благодаря ти Ели!
И аз благодаря, Дили, за отзива!
Здравейте, пътешественици, бихте ли ми казали, който е ходил на водопада през лятото, опасността от змии каква е?Благодаря предварително!
Маршрутът към водопад Сливодолско падало е изцяло в гора, така че опасността е минимална, да не кажа, че клони към нула.
Минахме тази пътека в началото на септември 2019, много е поддържана, минава се доста лесно. Беше много красиво, зелено. Само пейката до водопадата вече няма
Жалко за пейката и благодарности за отзива!
Здравейте Елена. Виждам, че сте фен на водопадите и затова искам да ви предложа да посетите един много красив ,но малко известен водопад . Нарича се Лястовичи вир и се намира в Родопите над село Долнослав общ.Асеновград. Маршрута е доста лек и приятен, а местноста е красива. Добре е да се посети пролетно време , когато река Сушица е пълноводна.
Искам да Ви благодаря за това ,което правите. Доста от местата които посещаваме е благодарение на Вас и Вашите пътеписи. Благодаря.:)))
Здравейте, Коце, благодаря за хубавите думи и предложението Ви – не съм посещавала водопад Лястовичи вир. Записвам си информацията и ще го имам пред вид на пролет. Поздрави!
Наистина, често съм ползвал този сайт като ориентировка за места, екопътеки, времетраене и винаги нещата са съвпадали. Не знам защо този път така се разминаха. Пътят от тунела до водопада няма как да объркате, но никой не го взема за 50 мин, освен ако не е подготвен турист. Посоченото време за преминаване на други екопътеки от този сайт обикновено е съвпадало с моето и затова като видя 1 час, знам, че и за мен ще е 1 час. Този път то съвпадна с онова, което е написано на самата табела още в началото на прехода – 1 ч. и 30 мин. Някои от мостовете в 2020 г. вече са разрушени, едва ли някой ще ги поправи, но с повечко желание може да се преминат. Ако някъде се отчаете и решите, че може и никога да не стигнете – ето ви ориентир, който никой от коментиращите тук не е посочил, а за мен се оказа много нужен, защото на табелките не пише колко време оставя до водопада. В началото на прехода има една къща в гората, която явно е обитаема, по-нататък се натъквате на втора – зелена, с жълти мрежи на прозорците, очевидно необитаема. Оттам до водопада имате 30 мин. път, като имайте предвид, че това е най-екстремната част от прехода – досега вървенето 1 ч. е било сравнително лесно. Пътеката става доста стръмна, хлъзгава, с паднали дървета, които я препречват и т.н. А като капак на всичко целият водапад не се вижда, склонът е осеян с дървета, които не са премахнати и се виждат само отделни негови части, нито пък може да бъде сниман като хората. Общо взето преходът е по-важен, отколкото самият водопад (лично мнение), което не е така при екопътеката „Каньонът на водопадите“ в Смолян, където водопадите са красиви, виждат се, пътеката е поддържана и те са център на вниманието, вместо преходът.
Здравейте! Най-напред Ви благодаря за споделената информация. Аз, да Ви кажа, два пъти съм ходила до Сливодолското падало – едно лято и една зима – и все за толкова време съм го вземала, а не съм някаква спортна натура. Но все пак, всичко е индивидуално, а и много зависи от текущите условия на терен. От Вашето описание разбирам, че те не са били много добри – паднали мостове и дървета. Поздрави!
Присъединявам се към мнението на останалите коментиращи. Вчера бях на разходка до Сливодолското падало и мога да кажа, че ми отне да се изкача около час и 40 минути. Дори когато вече бяха минали 40 минути и забелязах първия водопад си мислех, че това е крайната дестинация, но табелите показваха друго.
Трудното на маршрута е, че пътеката на места е тясна, изкачваш се по скали, прескачаш дървета. Но най-изморителното е денивилацията, която се усеща при над половината път от пътя. След последното (ако не греша, 3-то) мостче, където има къща, маса и пейка, пътеката става много стръмна.
За връщането обратно ни трябваха 40 минути, движехме се бързо и без почивки.
Препоръчвам да сте с удобни туристически обувки, защото иначе ще се изморите още по-бързо, а и на места сцеплението им ще ви помогне да сте стабилни на пътя.
Иначе самото място си заслужава, в неделя бе пълно с туристи, дошли да прекарат щастливи мигове сред спокойствието на планината. Надявам се да прочетете коментара, преди да тръгнете за Сливодолското падало, за да знаете какво ви очаква и колко време ще ви отнеме, колко вода, храна и дрехи да носите със себе си.