Деветашкото плато изобилства от забележителности. За да не изглежда това като голо твърдение, в следващите редове ще го докажа. Като за начало ще спомена най-известните и посещавани – Крушунските водопади и Деветашката пещера. Освен тях обаче има още много какво да се види и усети. Човек може да прекара интересно поне няколко дни в района.
Ние пребивавахме там един дълъг уикенд. Той беше с прогноза за обилни валежи, те пък за късмет не се състояха. Бяхме отседнали в Кърпачево, на 6 км от Крушуна и на 39 км от областния център Ловеч. Селото се оказа стратегическа база за посещения на различни места и приключения.
Деветашкото плато е богато на пещери. По-долу описвам маршрутите до няколко. Освен тях интерес будят водопади, крепости. Аз там изпробвах и конна езда. В края на статията ще намерите и няколко препоръки за настаняване. След това кратко встъпление идва време за обяснение.
Пещера Гарваница на Деветашкото плато
Пещера Гарваница (още позната като Голяма Гарваница) е пропастна пещера или иначе казано – една огромна дупка. Дълбочината ѝ е 60 метра. Дълга е 275 м. Тя се намира между селата Кърпачево и Горско Сливово. На около 3 километра след Кърпачево вдясно от шосето се отделя черен път, който след около 300 метра отвежда до пещерата.
Към момента на нашето посещение на входа на пещерата имаше табелка „Забранено влизането“. Все пак, тя беше видимо обезопасена с мрежа за предпазване от падащи камъни и голяма метална стълба. Местни хора ни казаха, че редовно бива обрушвана. Все пак се влиза на лична отговорност.
Металната стълба, отвеждаща в лоното на пещерата е дълга и стръмна и вероятно не особено примамлива за хора с фобия от височини.
Пещера Стълбицата
Пещера Стълбицата е още една пропастна пещера на Деветашкото плато. Също е снабдена с метална стълба. Тя отвежда до входната ѝ галерия, която е с диаметър около 60 метра. Хубаво е да сте снабдени с челници, ако решите да влезете в пещерата.
Стълбицата има едно затрупано разклонение и едно достъпно с дължина 145 метра. Влизането в него обаче трябва да става с водач и екипировка.
За мен лично Гарваница беше по-интересна, може би защото посетихме първо нея. Затова пък, самото ни стигане до Стълбицата беше приключение. Направихме го с конна езда.
Тук ще опиша накратко пешеходния маршрут до пещера Стълбицата. Отправна точка както за него, така и за Футьовата пещера, е една и съща. Тръгва се от югозападните покрайнини на село Кърпачево. До тях ви отвежда улицата северно от кметството, която минава пред читалището и продължава напред към последните къщи.
Началото на пътеката е обозначено със стрелки. Там е подходящо да се паркира. Тръгва се по черния път напред. Маршрутът няма много разклонения. На важните места са поставени указателни стрелки. Тук прилагам и GPS трак.
Кратка техническа информация за маршрута до пещера Стълбицата
- начало: 43.223523600026965, 25.001884521916509;
- разстояние: 2.8 км;
- денивелация: + (67 м.), – (71 м.);
- времетраене: около 45 минути;
- GPS трак.
Футьова пещера и Футьов гьол
Това е още един маршрут край Кърпачево. За разлика от горните две пещери Футьовата не е пропастна. След входната ѝ галерия навътре отвежда дълъг и тесен коридор. В нея могат да се видят различни скални форми. Ако решите да влезете във входната галерия на пещерата, носете си челници. Навътре в коридора не влизайте сами, а само с водач.
Пещерата носи името на някой си Футьо, местен ратай, който преди време наследил и скрил в нея имане. Във Футьовата пещера са намерени останки от праисторически живот.
Недалеч по права линия е разположен Футьов гьол, малко блато. Път по права линия няма, но ето информация за маршрута.
Както споменах, отправната точка е същата като за пещера Стълбицата. Тръгва се по черния път и след около 600 метра се стига до разклон – за Стълбицата е направо, а за Футьовата пещера и блатото се поема по пътя надясно. Има си указателни стрелки. Продължава се по този път около километър до нов разклон – надясно е към пещерата, а лявото разклонение нагоре е към гьола. Разстоянието от този разклон до пещерата е около 800 метра, а до Футьовия гьол – 1300 метра.
Маршрутът е добре обозначен с указателни стрелки. Тук прилагам и GPS трак.
Кратка техническа информация за маршрута до Футьовата пещера и Футьов гьол
- начало: 43.223523600026965, 25.001884521916509;
- общо разстояние : 4.69 км;
- разстояние само до пещерата: 2.6 км;
- денивелация: + (96 м.), – (166 м.);
- времетраене: около два часа и половина ходене отиване и връщане без почивките;
- GPS трак.
До тук ви запознах с три пещери на Деветашкото плато. Преди да продължа с останалите места, ще ви предложа и видео разказ.
Екопътека „През очите на времето“ от Кърпачево до Крушуна
От източните покрайнини на село Кърпачево тръгва пътека, която отвежда до съседното село Крушуна. Пътеката се движи в северна посока, като минава през разнообразен терен, ливади, гори, смесени области, което предполага и богато биоразнообразие. На няколко места по нея се откриват панорами. Обозначена е със стрелки, но аз ви съветвам да ползвате GPS трака, защото в някои участъци стрелките са нарядко или се губят. В допълнение, пътеката не е все още толкова добре утъпкана, а всичко това допринася за възможно объркване. Да се има предвид!
Пътеката отвежда до местността на Крушунските водопади. Как ще познаете, че сте там? Ще ги чуете – водопадите и хората. Отклонение от нея води до един много висок и красив, но почти непознат водопад Зелената скала (вижте по-долу).
По пътеката се откриват места, където може да се насладите на красиви панорами към Дунавската равнина.
Във финалната част на маршрута, съвсем близо до Крушунските водопади може да посетите и стара тепавица.
Определено, това е интересен и слабо популярен маршрут, макар и все още в леко суров вид. Пътеката е разчистена и маркирана от местни ентусиасти. Това са домакините на къща за гости Емана. Има си още работа по пътеката, но началото е поставено – основно разчистване на терена и маркировка под формата на стрелки по голяма част от маршрута.
А защо е кръстена „През очите на времето“? Момчетата, които се грижат за поддръжката на пътеката ни казаха, че в миналото децата от Кърпачево са ходели на училище в Крушуна, като са минавали точно по този маршрут.
Как да стигнете до началото на пътеката?
За съжаление, към момента на нашето посещение (все още) нямаше указателни табелки към началото на пътеката. Отправна точка е кметството на селото. Ако застанете с лице към него, трябва да поемете по улицата вляво и да продължите по нея надолу до края ѝ. Това са около 600 метра, които можете да изминете пеша или с кола. Ако сте с кола в края на улицата може да паркирате. Маршрутът „През очите на времето“ започва от черния път наляво.
Кратка техническа информация за маршрута от Кърпачево до Крушуна
- начало: 43.225370217114687, 25.013050306588411;
- разстояние: 5.2 км;
- денивелация: + (142 м.), – (389 м.);
- времетраене: около час и половина;
- GPS трак.
Ако решите да кривнете към Зеления водопад, ще ви отнеме с около час повече.
Водопад Зелената скала и пещера Урушка маара
Водопад Зелената скала е в съседното дере на Крушунските водопади. Също като тях, той е бигорен и много красив. За разлика от тях е малко познат. За да стигнете до него, във финалния етап на пътеката Кърпачево – Крушуна трябва да се оглеждате за разклонение наляво. От там до водопада са около 800 метра, като има и малко препятствие – преминаване по доста препатил, но все пак проходим мост.
Реката, която захранва водопада извира от пещера, която също може да посетите. Маршрутът към Зеления водопад и пещерата ще опиша подробно в отделна статия.
Крепост Градът до село Крамолин
Още един интересен и много приятен маршрут на Деветашкото плато е този до крепостта Градът, недалеч от село Крамолин. Отправна точка са югозападните покрайнини на селото. До твърдината се върви около час по черни пътища. На място могат да се видят руините на две църкви, голяма кула и масивна стена.
Повече информация за крепост Градът до Крамолин прочетете тук.
Големият каньон
Някъде по средата на шосето между Крушуна и Кърпачево, точно на един голям завой, е обособено малко пространство с много красива гледка на ръба на местния Голям каньон и напред към Дунавската равнина. Обектът е обозначен, има си място за паркиране и беседка. За да видите каньона, след като паркирате, трябва да пресечете шосето.
Когато ние бяхме там на ръба на скалния пролом, успяхме да видим двойка черни щъркели в период на гнездене. Светльо от Травентурия, запален орнитолог и природолюбител, който беше душата на нашата компания, ни обърна внимание на тези и други малки, но любопитни детайли от обкръжаващия ни пейзаж.
Не знам за вас, но ние винаги на преход си носим бинокъл, за да не изпуснем нещо интересно.
Мелницата
До входната табела на Кърпачево в края на обширно поле стърчи стара мелница, изградена от бигор. Някога тя била воденица и се намирала в Крушуна. Била пренесена камък по камък в началото на 40-те години на XX век и изградена отново. Днес е ремонтирана и превърната в чудесно място за събития.
От местни хора разбрахме, че в полето под нея на свечеряване и рано сутрин пасат сърнички на воля. Ние успяхме да наблюдаваме една отдалеч. С бинокъла установихме, или по-точно Светльо установи, а ние останалите потвърдихме, че тя е бременна. Същата вечер се разходихме надолу по шосето, за да снимаме красива дива орхидея – маймунски салеп. Покрай пътя видяхме и прибягващи зайци.
Конна езда до някоя от пещерите
Всичко си има първи път. През този дълъг уикенд за първи път успях да пробвам конна езда. Наши инструктори и водачи бяха Роси и Васко от школата „Април“. Аз имах честта да яздя (или по-скоро да съм на гърба на) лицето на школата – ветеранът „Бай Април“, спокоен, опитен и все лаком да зоби още и още трева🙂. Ние с конете отидохме до пещера Стълбицата, но се организират конни преходи и до други интересни места.
На кон се гледа от доста по-високо отколкото е човешкият бой, което предполага друга гледна точка и по-различни гледки.
Беше си истинско приключение. До Стълбицата стигнахме с конете за около час. Толкова ни отне и връщането. Заедно с разглеждане на пещерата и начален инструктаж, изживяването ни отне всичко 3 часа.
В заключение
Заключението идва преди края на статията, но в случая тук му е мястото. По-горе ви разказах за няколко пещери, красив водопад, стара крепост, езда и още няколко забележителности на знаменитото Деветашко плато. Все причини да го посетите и доказателства, че то е богато на интересни места. Както се казва – КТДД.*
И още нещо – много от забележителностите в района са достъпни за туристи, благодарение усилията на хората от сдружение „Деветашко плато“, което от 2008 година работи в посока за оживяване, развитие и популяризиране на района. На територията на платото са разположени 9 села, всяко от които има своите природни и културни дадености. Информация за още забележителности, събития и новини от района може да намерите в сайта на сдружението.
Бонус: Джаз под звездите
Вече няколко години на поляната до пещера Гарваница се провежда джаз фестивалът „Джаз под звездите“. Фестивалът събира хора с идеи, готови да се впуснат в музикални приключения и да експериментират с усмивка. На ФБ страницата на събитието ще видите датите на провеждане и актуални новини.
И още: къде да отседнем
На територията на Деветашкото плато към днешна дата са регистрирани немалко места за настаняване, предимно къщи за гости. Много от тях се намират в село Кърпачево. Ясно е, че няма как да имам поглед върху всичките. Ние бяхме отседнали в „Плевнята“ под шапката на къщи „Онгъла“. Интересно място. Домакините бяха вложили много усилия, за да запазят вида на плевнята и в същото време да ѝ вдъхнат нов живот със съвременни удобства. Покривът ѝ беше истинска природна забележителност – той се състоеше от 12 вида сукулентни растения, цъфтящи през различен период в годината.
Основната къща „Онгъла“ се помещава в централната част на селото в сградата на старото начално училище. Към къщата има и ресторант.
Другото място, което видях отблизо беше къща за гости Емана, в народен стил, уютна обща трапезария и с голям подреден двор с барбекю, любезни домакини. Капацитет 10 легла. Къщата се отдава цялата за 300 лв. на вечер.
*КТДД – което трябваше да докажем
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
