За връх Колош, гледките и растящите покрай него диви божури бях чувала отдавна, но все не намирах възможност, предвид краткия период на цъфтеж на тези красиви цветя. На този първи юни възможността най-после се откри и с по детски щастливи усмивки се запътихме натам. Маршрутът напълно оправда очакванията ни – раздвижващ, но сравнително лек, не много стръмен и не много дълъг, придружен с панорами, с аромата на диви цветя, с птичи песни и онова особено приятно чувство за простор и лекота, което само разходката в планината може да даде.
Връх Колош, висок 1314 метра, се издига в едноименния Колошки дял на Конявската планина. Популярните маршрути до върха са от село Извор, северозападно от върха, и от село Голема Фуча, югоизточно от него. Ние избрахме този от село Голема Фуча като по-кратък.
В тази статия описвам подробно кръгов маршрут към връх Колош и обратно, както и отбивка към добилата популярност в последните години Поляна с божурите в Конявската планина. В края на изложението ще намерите и GPS трак. Още в началото ще подчертая, че дивите божури са защитен вид и е забранено да се берат.
Как се стига до началото на маршрута към връх Колош
Отправна точка за маршрута към връх Колош е площадът в западните покрайнини на село Голема Фуча, бобовдолско. По-точно, на картата изглежда, че това са покрайнини, но там всъщност се пада административният център на селото с кметство, църква, градинка с паметник и спирка. Селото се намира на 86 км югозападно от София и на 33 км североизточно от областния си център Кюстендил. Ако пътувате от София, трябва да поемете по АМ „Струма“ и да я напуснете по изхода за Бобов дол. Така излизате на шосето за Кюстендил и от него хващате второто разклонение надясно. Като приближите село Голема Фуча, обърнете внимание на възвишението напред и вляво от селото. Това е нашата цел, за ориентация.
Село Голема Фуча е доста разгърнато по площ, макар в него да живеят под 100 жители. Селото си има уеб сайт, от който може да прочетете защо се казва така.
На мегдана на селото има достатъчно място за паркиране на няколко коли. От там до връх Колош са маркирани два маршрута. От площада по улицата остро вдясно тръгва маршрутът с червена марка към връх Колош, а по тази вляво – с жълта.
В приложения по-долу GPS трак има отбелязани още две места в началото на маршрута към връх Колош, удобни за паркиране – „Паркинг 2“ и „Паркинг 3“. Ако изкачвате върха по червената маркировка и слизате по нея, така ще си спестите по половин километър и отгоре ходене в посока.
Особености на маршрута до връх Колош
Ние изкачихме върха по червената маркировка и слязохме по жълтата, като на слизане се отделихме от жълтата маркировка, за да отидем до божурите в местността Янкьовец, и съответно се върнахме на нея, за да затворим кръга към селото. Така изминахме около 11 км за около 3 часа и половина чисто ходене. По-долу описвам този маршрут. За него се отнасят и параметрите в таблицата.
Някои по-кратки вариации на маршрута са:
- от Паркинг-център до връх Колош по червената марка и обратно по жълтата без отбивка до поляната с божури: около 9 км;
- от Паркинг-център до връх Колош по червената марка и обратно по нея: около 3 км в посока;
- от Паркинг 3 до връх Колош по червената марка и обратно по нея: около 2.4 км в посока.
Да отбележа, че двете маркировки са добре отличими, като на места са поставени и указателни табелки-стрелки.
Изкачване на връх Колош по червената маркировка
И така, поемаме по улицата вдясно от площада на село Голема Фуча. В началото ѝ е изградена голяма бяла чешма. В горния десен ъгъл на стената на чешмата е поставена указателна табелка-стрелка към връх Колош. В период с растителност тази табелка може и да ви убегне от погледа, но малко по-нагоре по улицата ще видите червената марка. Улицата плавно се изкачва и след завоя на Паркинг 3 преминава в черен път, който ви извежда от селото. След около 650 метра трябва да завиете по пътеката наляво и да напуснете черния път. На разклонението има табелка и маркировка на няколко места.
Пътеката продължава през малка поляна с шипкови храсти и навлиза в горски пояс. По време на нашето посещение шипковите храсти бяха тъкмо цъфнали и много китни.
В гората се пада най-стръмната част от маршрута към връх Колош, обаче пък тя е сравнително кратка. Другата по-забележителна стръмнина е финалният щурм към върха, но и той не е дълъг. След гората изкачването продължава на гол терен.
Започват да ви съпровождат красиви панорамни гледки във всички посоки. Виждат се планините Голо Бърдо, Витоша, Верила, Рила, далеч на югозапад се вижда връх Руен и Осоговската планина, а доста по-близо изпъква връх Виден с телевизионната кула, който е първенец на Конявската планина.
По време на нашето посещение имаше и гнезда цъфнали божури в близост до пътеката. Хубавото на маршрута към връх Колош е, че изкачването е само на горе, няма участъци, в които слизате и губите набраната височина.
С напредването към връх Колош гледките стават все по-красиви. Зад мен е величественият силует на Рила. 
Към връх Колош. Следва финалният щурм. 
Връх Колош: последни метри
Ние изкачихме върха за около час и 40 минути.
Самият връх Колош не е снабден с 360 градусови панорами, тъй като от едната му страна има гора, но пък и 180 градусовите гледки, които се откриват от него, пълнят окото.
На връх Колош, Конявска планина 
На връх Колош: гледка към връх Виден 
На връх Колош: гледка към Радомирската котловина, планината Голо Бърдо зад нея и Витоша вдясно на хоризонта
Слизане по жълтата марка
След върха започва жълтата маркировка. Панорамите продължават, но не задълго, тъй като пътеката отново влиза в гора и отново този участък е с най-голям наклон, но не е нещо кой знае какво.
На около 1.2 км (около 20 минути ходене) след връх Колош пътеката излиза на малко голо място, прави остър завой наляво и се включва в черен коларски път. Тук е моментът да внимавате за завоя наляво, за да не продължите направо по пътя. След завоя пак влизате в гората.
Ако не сте се запътили към поляната с божурите, продължете по пътя и си следвайте жълтата маркировка. Тя ще ви отведе до хижа Ведрица, а след това и до мегдана на село Голема Фуча.
Към поляната с божурите
Ако искате да се насладите на божурите, следвайте указанията тук. На няколко метра след завоя и включването в пътя се оглеждайте за разклонение вдясно. То води към божурите и не е маркирано. За справка, вижте и GPS трака. По време на нашето посещение, на едно дърво вляво на пътеката и точно срещу разклонението към божурите бяха поставени две празни кенчета. Може да се оглеждате и за тях, но това е доста кратковременен указател. На стотина метра (няколко минути ходене) след разклона се включвате за кратко в друг черен път.
Запомнете този разклон, защото по този път наляво после ще поемете към хижа Ведрица, за да се включите отново в жълтата маркировка.
Вървите няколко метра надолу по пътя и следва ново разклонение – пътят продължава надолу и направо, а за поляната с божурите трябва да поемете по дясното разклонение, което е планинска пътека. От това място надолу се включвате в маршрут със синя марка. Още няколко метра и сте на поляната с божурите.
Поляната с божурите в Конявската планина 
Поляната с божурите, един разцъфнал красавец 
Поляната с божурите
Не си я представяйте като поле, засято с цветя – това са все пак диви божури и си растат на гнезда. Освен това, поляната изобилства и от по-висока растителност. Красиво е там по това време от годината. Божурите са прелестни. Насладете им се, погледайте ги, снимайте ги и не забравяйте, че те са защитен вид. НЕ КЪСАЙТЕ!
В един момент пътеката се включва отново в черния път, от който се беше отделила преди поляната с божурите и продължава надолу към село Извор, придружена от изолирани божури на различни места встрани от нея.
Ние продължихме още малко надолу, за да ги погледаме и на сянка в гората. След това си хванахме черния път за нагоре и вървяхме по него, а не по пътеката. Оказа се по-дълго и по-скучно, отколкото ако се бяхме върнали по пътеката, но все пак добихме представа и от пътя. По него стигнахме до хижа Ведрица, на която направихме кратка почивка. Там край нея има изградени маси и пейки за отдих. Построена е и чешма, но когато ние бяхме там, тя едва капеше. Все пак, напълнихме по две шепи вода.
От хижа Ведрица до село Голема Фуча
Всъщност хижата се пада малко под пътя, а жълтата маркировка продължава по него и плавно и дълго се спуска надолу чак до село Голема Фуча и площада, от който тръгнахме. Пътят почти изцяло се движи в гора. Няма много за отбелязване с изключение на една зона съвсем близо до селото, с вековен дъб, оброчни кръстове и кът за отдих – очевидно свято и поддържано място. От информационното табло на площада на селото разбрах, че дъбът е дал име на цялата местност – тя се казва „Дъбо“.
Само още нещо – на площада срещу кметството в Голема Фуча има голямо информационно табло със забележителностите в района. Не пропускайте да се запознаете с тях. Вероятно ще ви се приидва пак за някое пропуснато място 🙂 .
Съвет: ако приоритет ви е единствено изкачването на връх Колош, без слизане до поляната с божурите, най-кратко ще бъде да се движите само по маршрута с червена маркировка и на отиване, и на връщане.
Техническа информация за маршрута от село Голема Фуча до връх Колош (кръгов)
| Начало (паркинг-център) | 42.375274915248156, 22.944063507020473 |
| Връх Колош | 42.389566898345947, 22.929389476776123 |
| Поляна с божури | 42.398148709908128, 22.917008399963379 |
| Разстояние | 11 км (отиване и връщане) |
| Денивелация | (+) 826 м, (-) 811 м |
| Времетраене | 3:30 ч. |
| GPS трак | изтегли |
Финални думи
Хареса ми преходът до връх Колош и обратно – заради гледките, божурите, това, че не беше много стръмен и дълъг, а и заради близостта със София. Беше си прекрасна еднодневна разходка. Особено обаяние придаваха красивите цъфнали божури из Конявската планина. Без тях би било леко по-скучно.
Да отидеш до връх Колош и да не видиш божурите е също като да отидеш до Рим и да не видиш папата.
