През втората половина на този май, в една слънчева събота си направихме много приятна разходка в Еловишката планина. Тя е една от 39-те планини в България и е част от Руйско-Верилска планинска редица във физикогеографската област Краище. Неин първенец е връх Плоча, висок 1329 метра. Планината е кръстена на едно от селата, разпръснати из нейните дебри – село Еловица. Интересен факт е, че част от вододелното било на България, това е линията, която разделя реките, оттичащи се съответно в Черно море и Егейско море, минава през северната част на Еловишката планина.
Първенецът на планината връх Плоча е част от хребета с интересното име Куровица. Не съм наясно с произхода му, нито пък защо е в женски род. Засега, това са въпроси без отговор. Други два близки до Плоча върха са Мала и Голема Куровица. Трите заедно образуват т. нар. Еловишка триада. Маршрутът, за който ви разказвам по-долу минава и през трите. Той попада в серията еднодневна разходка близо до София. В края на статията ще намерите технически параметри и GPS трак.
Откъде започва маршрутът към връх Плоча
Отправна точка е село Горочевци. То се намира на 93 км западно от София, на 70 км от Перник и на 22 км от общинския си център Трън. Ако идвате от София или Перник, Гугъл като цяло ще ви предложи 2 маршрута до село Горочевци – северен през Трън и южен през Земен. Аз ви съветвам да минете през Трън. До Трън пътищата са добри, след града шосето е с дупки на места, но все пак е приемливо.
За връх Плоча се тръгва пеша от малък площад вляво (западно) от главната улица в горната част на село Горочевци. Вижте координатите по-долу в карето. Там е удобно да се паркира.
Особености на маршрута
Опорни точки и обща характеристика
Ние обходихме върховете в последователност връх Мала Куровица – връх Плоча – връх Голема Куровица.
Маршрутът като цяло е сравнително лек. Изкачването е плавно. Само на две места става по-стръмно, но тези участъци са кратки. Има табелки и маркировка под формата на стрелки, но на места тя не е много начесто.
Начало
Тръгва се по улицата направо към планината и малко след това се поема по разклонението надясно като се минава по моста над рекичката. Малко след това улицата отново се разклонява, като този път се тръгва по лявото разклонение. Улицата от асфалт преминава в стабилен черен път, минава покрай крайните къщи и ви извежда от селото. В покрайнините, за връх Плоча завиваме наляво. В началната част на маршрута са поставени указателни табелки на няколко места.
Черният път плавно се изкачва нагоре. На около 500 метра след завоя наляво се минава покрай няколкото къщи на махала Тършевина. Малко след нея трябва да напуснем черния път и да поемем през пътеката надясно. Още в началото на пътеката има табелка за връх Плоча. Има и каптаж, близо до пътеката. Нагоре по маршрута няма вода, така че си напълнете тук, ако нямате.
Следва кратък стръмен участък. Малко след него пътеката се включва в черен коларски път. До тук се движихме в гора. Напред е сравнително открито до към билото. Върви се по черния път.
Една съвет – запомнете добре това място. На връщане може да не забележите добре къде трябва да напуснете черния път и да тръгнете по пътеката наляво към Горочевци. Някога тук е имало табелка, но по време на нашето посещение тя лежеше застреляна в близките храсти.
Както и да е… С набиране на височина, назад започват да се откриват панорамни гледки към околните трънски планини и техните първенци. Виждат се връх Китка и билото на Завалската планина, връх Голеш, първенец на планината Гребен в българската ѝ част, Големи връх в Ерулската планина, зад него – върховете Стража и Любаш.
Връх Мала Куровица
Пътят минава близо до панорамен връх с любопитно име – Мала Куровица. Има си табелка. Той е висок 1187 метра и от него Ерулската планина се открива много добре.
Еловишки пирамиди
На стотина метра след връх Мала Куровица има отклонение към Ровините, тукашните пясъчни пирамиди, подобни на Кътинските пирамиди. Това са скални образувания, формирани вследствие на ерозията. Мелнишките и Стобските пирамиди също са формирани така, но те са значително по-мащабни.
Има си табелка при отклонението за Ровините. До тях се върви около 5 минути, а разстоянието е 100на метра. Върви се също по коларски път, но е доста обрасъл. Като стигнете ровините, все пак внимавайте да не се подхлъзнете край тях.
Връх Плоча
След отклонението към еловишките пирамиди продължаваме нагоре по основния черен път. В един момент стигаме до седловина на билото. За връх Плоча трябва да поемем по пътеката надясно. Наляво е към връх Голема Куровица. Тръгваме да щурмуваме първо Плоча, а Голема Куровица оставяме за десерт. От седловината напред се открива гледка към билото на планините Кървави камък и Милевската планина. На хоризонта се различават и техните първенци – Било и Милевец съответно.
От тук насетне маркировката под формата на стрелки се среща сравнително често. Тази част от маршрута е изцяло в гора. Малко преди върха има още една стръмнина, но и тя е кратка.
От село Горочевци до връх Плоча се стига за около 1:45 минути без много бързане. Върхът е в гора, но на няколко метра под него се открива панорамна гледка към връх Руй и огромния силует на цялата Руй планина.
Връх Голема Куровица
След Плочата поемаме към седловината и изкачваме връх Голема Куровица. Изкачването е по широка пътека и е сравнително кратко. Върхът е горист и гледки няма, но пък името е изключително колоритно.
По време на нашето посещение край върха имаше много нападали дървета.
След интересния откъм име връх поемаме обратно до седловината и оттам към изходната точка – площадчето в село Горочевци.
Техническа информация за маршрута до връх Плоча (общо отиване и връщане)
Начало и край (паркинг) | 42.7054029610008, 22.58976892568171 |
Връх Мала Куровица | 42.703248392790556, 22.575491778552532 |
Ровините | 42.704157661646605, 22.574706394225359 |
Връх Плоча | 42.709428621456027, 22.561724167317152 |
Връх Голема Куровица | 42.702012062072754, 22.565810680389404 |
Разстояние | 8.5 км |
Денивелация | (+) 593 м, (-) 597 м |
Времетраене | 3:30 ч. |
GPS трак | изтегли |
Финални думи
Маршрутът, обхождащ Еловишката триада – първенецът връх Плоча и двете Куровици, е сравнително лек и спокоен – ние други хора не срещнахме. Не може да се каже, че изобилства от гледки, но има участъци от него с панорами и други, които разхлаждат със сенките си. При това, маршрутът е до един от планинските първенци в България – връх Плоча.