Вълчанов мост над река Резовска беше едно от последните места, които посетихме при тазгодишното ни ходене в Странджа. Беше в края на септември и в началото на Странджанската китна есен.
С какво е интересен Вълчанов мост
Три основни неща правят Вълчанов мост толкова интересен:
- на първо място – неговото местоположение и функция;
- историята на моста;
- загадъчното унищожаване на двата му свода откъм българската страна.
В допълнение, в наши дни може да се добави и едно четвърто нещо – мостът попада зад прословутата гранична ограда, построена преди 2-3 години. Това означава, че ако искате да го видите, служители на Гранична полиция трябва да дойдат и да ви отключат граничното съоръжение (оградата). Как става това, ще разкажа в следващия раздел.
Вълчанов мост свързва двата бряга на граничната река Резовска, наричана от местните Резвая, два бряга – единият на турска, а другият на българска територия.
Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.
Построеният мост бил дървен и разположен на стотина метра източно от сегашния мост. И до ден днешен могат да се видят останки от оригиналния Вълчанов мост в реката до турския бряг.
С годините старият дървен мост бил разрушен от буйните през зимата и пролетта води на река Резовска. През 1908 г. той бил изграден отново от мрамор с три свода и малко по-нагоре по реката. Новият мост пак бил наречен Вълчанов мост.
За унищожаването на двата свода на моста има две версии. Според първата, той е разрушен по време на Втората световна война. Според друга версия, мостът бил частично взривен малко след 1947 г., когато попаднал зад граничния кльон, с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на реката.
Коя от двете версии е вярна не мога да кажа, но ще споделя, че когато бяхме там на място граничарите, които ни отключиха оградата застъпиха втората версия.
Както и да е. Големият парадокс на Вълчанов мост е в това, че в миналото той е бил построен, за да свързва, а днес е над река, която разделя.
Къде се намира и как се стига до Вълчанов мост
Вълчанов мост се намира на около 8 километра югоизточно по права линия от Малко Търново. До него може да се стигне по черен път, като разстоянието по пътя е около 11 километра.
За да посетите моста е необходимо не само да се регистрирате в Гранична полиция, но и да подадете заявление за посещението и да получите разрешение от граничните власти. Заявлението се подава в работен ден, като трябва да се посочи дата и час на планираното посещение, тъй като граничарите трябва да дойдат на място, за да ви отключат граничната ограда.
Ако не ви се занимава с подобни формалности, съветвам ви да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново. Те ще организират посещението до моста и ще уредят всички формалности. Разбира се, услугата се заплаща.
Ние бяхме малка група туристи и точно така направихме. От ТИЦ-а ни уредиха транспорт до моста с високопроходим автомобил (джипът се заплаща отделно от услугите на ТИЦ-а), а там на място имахме интересна беседа. Цялото посещение – отиване, връщане и беседа – ни отне около 2 часа.
На мен лично мястото ми хареса не само поради самотния мост и ехото от неговото легендарно минало. Красиво е там. Реката е съвсем бистра, тече си към морето, тиха е и спокойна на това място. Наоколо цари тишина и всеки един шум – на птичка или камъче – се чува ясно.
Легендата за построяването на Вълчанов мост в Странджа
На местните хора се налагало доста често да преминават от единия до другия бряг на река Резовска. Това било особено трудно зиме и на пролет, когато реката била най-буйна. Молбите им за построяването на мост над реката до турските управници оставали без отговор години наред. Вълчан войвода решил да помогне на хората и да изгради мост с хайдушки пари. А той имал голямо имане – натрупал го в продължение на години с обири на турски кервани и на древни светилища. Една скоба – с последното той се явява и един от първите известни иманяри по нашите земи. Но пък го правел за хората и за освобождението на България – помагал на местните с каквото може, давал пари за обучение на немалко българи, опитал също да призове Русия към война срещу Турция срещу част от събраното богатство и така да помогне за свободата на България. И до днес иманярите търсят Вълчановото имане.
При изграждането на моста се разчуло, че хайдутинът дал парите. Нещо повече – Вълчан се предрешил на дюлгерин и сам участвал и наблюдавал строежа. Турците се надявали да го заловят при освещаването на моста. На пиршеството по повод откриването на моста имало много хора, турците били нащрек и очаквали воеводата да се появи и да го заловят.
Изведнъж един от дюлгерите скочил към другия бряг на река Резовска и обявил, че той е самият Вълчан войвода. Турците онемели от тази дързост и не успели да реагират. Хайдутинът тозчас се покрил в дебрите на Странджа, а хорицата наоколо го изпроводили с възгласи: „Благодарим ти, войводо!“
Финал
Ако планирате посещение в района на Малко Търново, препоръчвам ви да имате предвид Вълчанов мост. Други интересни места, които не бива да пропускате са тракийската гробница в местността Мишкова нива, предполагаемата гробница на богинята Бастет, връх Градище – най-високият в българската част на Странджа, древен некропол в местност Пропада, тракийско светилище с провиралка в местност Камъка, водопад Докузак.
Благодаря за полезната информация!
Харесвам история
Аз съм от Малко Търново. Истината за взривяването на Вълчанов мост е една и тя е съобщена от двама независими източника, единият от които е още жив:
През Втората световна война, в края на 1941 г. мостът е бил миниран от българска страна. През месец март, 1942 г., в един дъждовен ден пада мълния на моста и го взривява. Това сведение дава Стамо Желязков от Визица, който тази година бил взет запас и в деня на взривяването е бил на пост край моста.
През 2019 г. Георги Съботинов от Малко Търново, роден в 1930 г. ми разказа:
„Аз съм сигурно единственият жив свидетел на взривяването на Вълчанов мост. Нашата къшла беше на Доброво, татко имаше към 80 брава овце. През 1940 г. го взеха войник (запас) и той намеси овцете с бащата на Петър бахчеванинът – дядо Слав. Аз бях 9-10 годишен и отидох да помагам на дядо Слав. Овцете му бяха на Пенгьово. Един ден през март месец заваля силен дъжд, ние с овцете бяхме близо до Вълчанов мост. В един момент се чу силен гръм, и още два-три взрива откъм моста. Отидохме с дядо Слав да видим какво става. На около 50 м от моста беше граничния пост с 5-6 войника. Като отидохме, те се въртяха около моста, баят уплашени. Мостът от наша страна беше срутен. После се пусна слухът, че бил миниран и от мълния се взривил. Ама аз съм сигурен, че германците са наредили на нашите да го взривят.“
Здравейте, благодаря Ви за информацията, но тя ми се струва противоречива. Първият източник казва, че е мълния, а вторият – че е взривен. Последно кое от двете се е случило?
Благодаря още веднъж!
Няма противоречие – първият очевидец казва, че мостът е бил миниран и се взривил при падане на мълния. Втория очевидец е чул взривяването и видял разрушения свод от българска страна.