Вълчанов мост над река Резовска беше едно от последните места, които посетихме при тазгодишното ни ходене в Странджа. Беше в края на септември и в началото на Странджанската китна есен.
С какво е интересен Вълчанов мост
Три основни неща правят Вълчанов мост толкова интересен:
- на първо място – неговото местоположение и функция;
- историята на моста;
- загадъчното унищожаване на двата му свода откъм българската страна.
В допълнение, в наши дни може да се добави и едно четвърто нещо – мостът попада зад прословутата гранична ограда, построена преди 2-3 години. Това означава, че ако искате да го видите, служители на Гранична полиция трябва да дойдат и да ви отключат граничното съоръжение (оградата). Как става това, ще разкажа в следващия раздел.
Вълчанов мост свързва двата бряга на граничната река Резовска, наричана от местните Резвая, два бряга – единият на турска, а другият на българска територия.
Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.
Построеният мост бил дървен и разположен на стотина метра източно от сегашния мост. И до ден днешен могат да се видят останки от оригиналния Вълчанов мост в реката до турския бряг.
С годините старият дървен мост бил разрушен от буйните през зимата и пролетта води на река Резовска. През 1908 г. той бил изграден отново от мрамор с три свода и малко по-нагоре по реката. Новият мост пак бил наречен Вълчанов мост.
За унищожаването на двата свода на моста има две версии. Според първата, той е разрушен по време на Втората световна война. Според друга версия, мостът бил частично взривен малко след 1947 г., когато попаднал зад граничния кльон, с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на реката.
Коя от двете версии е вярна не мога да кажа, но ще споделя, че когато бяхме там на място граничарите, които ни отключиха оградата застъпиха втората версия.
Както и да е. Големият парадокс на Вълчанов мост е в това, че в миналото той е бил построен, за да свързва, а днес е над река, която разделя.
Къде се намира и как се стига до Вълчанов мост
Вълчанов мост се намира на около 8 километра югоизточно по права линия от Малко Търново. До него може да се стигне по черен път, като разстоянието по пътя е около 11 километра.
За да посетите моста е необходимо не само да се регистрирате в Гранична полиция, но и да подадете заявление за посещението и да получите разрешение от граничните власти. Заявлението се подава в работен ден, като трябва да се посочи дата и час на планираното посещение, тъй като граничарите трябва да дойдат на място, за да ви отключат граничната ограда.
Ако не ви се занимава с подобни формалности, съветвам ви да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново. Те ще организират посещението до моста и ще уредят всички формалности. Разбира се, услугата се заплаща.
Ние бяхме малка група туристи и точно така направихме. От ТИЦ-а ни уредиха транспорт до моста с високопроходим автомобил (джипът се заплаща отделно от услугите на ТИЦ-а), а там на място имахме интересна беседа. Цялото посещение – отиване, връщане и беседа – ни отне около 2 часа.
На мен лично мястото ми хареса не само поради самотния мост и ехото от неговото легендарно минало. Красиво е там. Реката е съвсем бистра, тече си към морето, тиха е и спокойна на това място. Наоколо цари тишина и всеки един шум – на птичка или камъче – се чува ясно.
Легендата за построяването на Вълчанов мост в Странджа
На местните хора се налагало доста често да преминават от единия до другия бряг на река Резовска. Това било особено трудно зиме и на пролет, когато реката била най-буйна. Молбите им за построяването на мост над реката до турските управници оставали без отговор години наред. Вълчан войвода решил да помогне на хората и да изгради мост с хайдушки пари. А той имал голямо имане – натрупал го в продължение на години с обири на турски кервани и на древни светилища. Една скоба – с последното той се явява и един от първите известни иманяри по нашите земи. Но пък го правел за хората и за освобождението на България – помагал на местните с каквото може, давал пари за обучение на немалко българи, опитал също да призове Русия към война срещу Турция срещу част от събраното богатство и така да помогне за свободата на България. И до днес иманярите търсят Вълчановото имане.
При изграждането на моста се разчуло, че хайдутинът дал парите. Нещо повече – Вълчан се предрешил на дюлгерин и сам участвал и наблюдавал строежа. Турците се надявали да го заловят при освещаването на моста. На пиршеството по повод откриването на моста имало много хора, турците били нащрек и очаквали воеводата да се появи и да го заловят.
Изведнъж един от дюлгерите скочил към другия бряг на река Резовска и обявил, че той е самият Вълчан войвода. Турците онемели от тази дързост и не успели да реагират. Хайдутинът тозчас се покрил в дебрите на Странджа, а хорицата наоколо го изпроводили с възгласи: „Благодарим ти, войводо!“
Финал
Ако планирате посещение в района на Малко Търново, препоръчвам ви да имате предвид Вълчанов мост. Други интересни места, които не бива да пропускате са тракийската гробница в местността Мишкова нива, предполагаемата гробница на богинята Бастет, връх Градище – най-високият в българската част на Странджа, древен некропол в местност Пропада, тракийско светилище с провиралка в местност Камъка, водопад Докузак.
Благодаря за полезната информация!
Харесвам история