Гложенският манастир по вид е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири. Кацнал на висок хълм на фона и в подножието на величествен скален венец, манастирът при хубаво време се вижда отдалеч. А качи ли се човек до светата обител, панорамните гледки отвисоко са невероятни – пак при хубаво време. Манастирът прилича на крепост и също като старинните крепости, има много богата история.
Тази статия е посветена на Гложенския манастир. За тези от вас, които не са били там, това е една виртуална разходка до манастира. А останалите знаят, че няма как да отиде човек там и да не се възхити от красотата и историята на мястото и от допира с духовното.
Сигурно забелязахте, че няколко пъти вече споменах хубавото време като необходимо условие за красивите гледки от високо. Има защо. Първото ни посещение до манастира преди време беше буквално обвито в мъгла. Но дори тогава, в мъглата, мястото не беше изгубило красотата си. Дори напротив – освен красиво, изглеждаше и доста тайнствено. Все пак, гледките от високо останаха тогава за нас пълна мъгла. Затова искахме да отидем там и при ясно време. Е, направихме го тази пролет.
Как да стигнем до Гложенския манастир
Гложенският манастир се намира в полите на Стара планина, на около 100 километра от София, които се изминават за около час и 20 минути. Ако тръгвате от София към манастира, поемате по АМ Хемус, отбивате се към Ябланица и после в Ябланица хващате шосето за Тетевен. На село Малък извор се отклонявате за манастира. Има си табелки, но не са много добре отличаващи се. След като излезе от с. Малък извор, шосето за Гложенския манастир криволичи из гората и става доста тясно. На места е трудно разминаването, така че – внимавайте.
За хората, които не са от София, ще посоча и други опорни точки. Манастирът се намира на около 28 км от град Тетевен и на 16,6 км от село Гложене.
До манастира се стига с кола.
Също така, от село Гложене до манастира има и пряка горска пътека. Според няколко сайта в интернет, тази пътека се изминава за около час. Все пак, аз не съм минавала по тази пътека, затова не мога да кажа дали това време е коректно или не. Ако някой от вас, читателите на блога, има информация от „първа ръка“ за тази пътека, нека да сподели в коментар! Благодаря предварително! Със сигурност, тази информация би била полезна за много хора.
В исторически план
Гложенският манастир е от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георги Глож, който се преселва по тия места с разрешение на нашия велик цар Иван Асен || и който е участвал в знаменитата победа на нашия цар в битката при Клокотница. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене.
От надпис в музейната част на манастира става ясно, че този княз Глож създава първоначално манастира в село Гложене. После се случило така, че иконата на патрона на манастира – свети Георги – изчезнала и по-късно била намерена на близкия до селото хълм. Това било възприето като важен знак за преместването на манастира на чудния хълм, където той се намира и до днес.
Знае се, че през XV-XVI манастирът е бил обновен. През 17-ти век, в манастира започва да функционира килийно училище. В средата на 19-ти век Гложенският манастир дава убежище на редица наши революционери, сред които бил и Апостолът Левски.
След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фврдинанд – католик.
И до ден днешен е запазена стаята, в която е живял Васил Друмев по време на неговото заточение в Гложенския манастир. Тази стая в момента е превърната в музей.
Ще отворя една скоба, за да кажа, че Васил Друмев е бил преди това за кратко заточеник и в един друг български манастир – Буховският.
И още
Накрая да вметна, че манастирската котка е много красива и няма нищо против да позира за снимки. Е, от време на време манастирското куче я лае, но тя не се впечатлява особено от това. Гледа си това коте спокойствието и за друго не му пука 🙂 .
Недалеч от манастира има чешма с кът за отдих, пътеката до която започва пред портата на манастира.
Пътеката лъкатуши в горичката под манастира и предлага свежест и хлад дори при топло време.
Според указателните табелки пред портата на манастира, по същата тази пътека се стига и до пещера. Ние, за съжаление, нямахме време да я посетим.
Пред манастира има и много интересно дърво, чиито корени са се сраснали с голяма скала.
Друг интересен обект в близост до Гложенския манастир е Гложенският водопад. Да знаете, че този водопад е малко капризен и не е от пълноводните – работи непостоянно през годината по свое усмотрение. При първото ни посещение в района преди 3 години там нямаше и капка вода.
Пътувайки към водопада, който е в покрайнините на село Гложене, човек може да погледне към описвания в статията Гложенски манастир. Долу от шосето той изглежда малък, но който го е посетил веднъж, не може да го сбърка!
Имахме удоволствието да се изкачим с приятели до Гложенския манастир по пътеката, за която пишете. По съвет на местни хора от с. Гложене и региона паркираме автомобилите до стадиона в селото, откъдето всъщност започва и пътеката. Има указателни табели по нея, сочещи пътя за манастира. Бяха ни казали, че са необходими 45 минути, ние, обаче, се изкачихме за 2 часа и половина. Тук уточнявам, че с нас бяха и 6-7 годишни туристи.? Величествено и запомнящо се място.
А ние една вечер, преди доста години, също се доверихме на приказките за 45-тте минути. Бяхме двама с две кученца. Тръгнахме от едно заведение-бивша воденица. Резултата: Изкачването завърши с преспиване на пътечката, на няколкостотин метра от манастира, както установихме на сутринта. Беше лято. Бяхме млади. Бяхме лудо влюбени.
Здравейте, Бойка, благодаря Ви за полезната информация за пешеходния маршрут до Гложенския манастир. Тази информация се явява чудесно допълнение към статията. Поздрави на младите туристи 🙂 !
Здравейте!
Пътят до манастира хубав ли е? Преди години пробвахме да минем с кола, но беше твърде разбит. Сега пак планираме посещение.
Пътят не е лош, но е доста тесен и на места е трудно разминаването.
Здравейте,
Поздрави за хубавия блог! Искам да споделя малко практична информация за пътеката от Гложене до манастира. Пътеката започва зад стадиона на Гложене. Ако идвате с автомобил от Ябланица, ще преминете през един мост. След моста завийте вдясно и продължете до следващия мост. След като преминете по него, ще намерите стадиона. Там може да оставите автомобила и да тръгнете пеша, заобикаляйки стадиона отдясно. Зад стадиона започва павиран тесен път, който леко се изкачва и след около 300 м има асфалтово отклонение вдясно и нагоре. Тръгнете по него и ще видите първата табела на пътеката за манастира. Нататък ориентацията е лесна – има табели и маркировка. Маршрутът не е труден, нагоре става по-стръмен, но няма екстремни участъци и е удобен за ходене. Ние се изкачихме за около 1:30 ч. , без да си даваме зор. От манастира отидохме до пещерата Моровица за 1 ч. До нея се стига лесно, с изключение на последните 50 м, където има стръмно слизане.
Здравейте, Румен! Много Ви благодаря за изчерпателното описание на пешеходния маршрут до Гложенския манастир. Ще бъде полезно за много хора. Поздрави!
Здравейте! Благодарение на блогът Ви, Ели, и много точната информация на Румен, днес се изкачихме до Гложенския манастир. Красиво е, случихме на хубаво време, но не препоръчвам този маршрут през октомври, ноември. Пътеката е стримничка, камениста и сега покрита с листа, опасна. Човек не вижда къде стъпва и трябва много да внимава.
Но…… трудностите правят преживяването още по-ценно:). Отново благодаря и до нови пътешествия!
Здравейте, Силвия, благодаря Ви за отзива и съвета, който със сигурност ще бъде полезен на заинтересованите туристи, запътили се пеша към Гложенския манастир! Радвам се, че сте успели!
Може ли да се преспи в гложенския манастир? Някой правил ли го е и колко струва?
А в магерницата на манастира предлагат най-вкусната бобена чорба по манастирски, която съм ял.
И от други съм чувала, благодаря за отзива!
И аз препоръчвам пътеката, не съм от най-леките – 150 кг, но за 2 часа нормален ход се стига до манастира, а гледките по пътя си заслужават. Има и идиоти, които се качват по тази пътека с кола, та понякога разминаването е трудно, надявам се да е забранено вече това, защото е много тъпо по пешеходна пътека да вървят автомобили.
Но манастирът и усещането да гледаш от високо равнината долу е величествено! Също препоръчвам и чорбата в магерницата, ако още я правят, уникална е!
Здравейте и благодаря за отзива и информацията!
Колкото повече гледам и чета информации за Гложенския Манастир, толкова повече ми се засилва желанието да го посетя.
И намерението ми е да стигна до там с не какво да е превозно средство, а именно с велосипед (с кола всеки може).
И един ден ще го направя.
Здравейте и благодаря за отзива! Успех!
Привет! Манастира приема ли посетители в Неделя? Подходящ ли е за посещение (дали има ремонтни дейности, които неблагоприятстват посещението?) в датите 30-31 Август?
Извинете, малко късно видях коментара Ви. Манастирът е отворен в неделя. Относно ремонтни дейности, най-добре да се свържете по телефон и да питате.
Здравейте! Имате ли скорошна информация в какво състояние е пътеката от стадиона нагоре към манастира? Казаха ми, че била обраснала в бурени и тръни.
За съжаление, нямам информация.
Нямам кола, но обожавам да пътувам из България и чужбина. Излиза, че за да посетя Гложенския манастир, трябва да стигна до село Гложене. Има ли някакъв междуградски автобус до там от…….. някъде?
Здравейте, би трябвало да има автобуси. Съветвам Ви да потърсите в Гугъл – „автобус от < град> до Гложене“ и ще Ви излязат резултати.
Величествен!
Четейки коментарите, стигнах до извода, че много хора бъркат пътеката с пътя. Пътя е от с. Малък Извор, а пътеката – от с. Гложене, по нея не може да мине кола или колело.Не бих казала, че е лек и приятен маршрут, последно през 2019 пътя беше обрасъл, на места с много паднали дървета. Но, стигнеш ли горе, оставаш без дъх, не от умора, а от красотата и заряда на мястото.
Здравейте, Мариета, много благодаря за актуалната информация за пътеката към Гложенския манастир!
Здравейте! Вчера минахме по пътеката през гората до манастира с моето семейство. Изходната точка е зад стадиона в село Гложене. Върви се по павиран път около 200 метра. Вдясно от пътя има черен път маркиран със зелена стрелка, което е и началото на пътеката. Прехода на отиване беше 1:30 с 10 минутна почивка. На връщане 1 час. На две-три места пътеката е трудно забележима поради разстителност и паднали дървета, но оглеждайки се за маркировката (бяло и зелено), няма как да се загуби човек. В първата една трета от маршрута има чешма и заслон. Разходката не е за изтърване. На нас много ни хареса 🙂
Благодаря Ви много за отзива и полезната информация!
Тази седмица посетихме манастира пеша по пътеката от с. Гложене. Има паднали дървета по пътя, но могат да се заобикалят. Отне ни три часа, тъй като по пътя срещнахме две змии, едно дърво щеше да падне върху нас, но успяхме да се измъкнем, а друго се стовари на 50 метра от нас. Тези емоции ни дойдоха в повече. През седмицата няма храна в манастира, тъй че си носете нещо за хапване.
Здравейте, има още един маршрут по който може да се стигне до манастира:
черен път подходящ за велосипедисти, офроуд машини и пешеходци. Той е по- полегат и лек от този от към Малък извор.
Та за маршрута: с кола може да се стигне до началната му точка местноста Предела на пътя Голям Извор – Тетевен асфалтовия път е прекрасен. Предела както подсказва името е най- високата точка на пътя. Има табела за Гложенския манастир. От там се потегля по черен път с лек до голям на места наклон. Има разклонения на пътя но винаги следвайте най- широкото и използвано трасе. Пеша е около час и половина пеша. Но на нас ни отнема винаги повече защото има много капини, ягоди, билки според сезона с които човек да се забавлява. Всъщност този път ако се асфалтира би бил много по кратък и удобен за автомобили и от този през Малък Извор. Гледките по пътя са зашеметяващи. Буковата гора преди манастира е като от песента „Хубава си моя горо“.Също преди манастира се намира пещерата Моровица която и доста впечатляваща. Намира се преди манастира по горе описания маршрут. Внимание: има табели за пещерата но стигането до нея не е лесно- може да се заблудите по козите пътеки. За да се стигне до пещерата трябва да премине през един дол – заслужава си усилието! Посетете и село Голям Извор – едно истинско красиво балканско селце с прекрасни хора и музей на Васил Левски.
Благодаря Ви, Трифон, за полезната информация!
Еко пътеката от с.Гложене до манастирът е доста добре означена, леко стръмна ,но преодолима за 1.30 мин . Препоръчвам.
Манастирският мацон,е жив и здрав към днешна дата на месец февруари 2022 г.и се впусна любопитен в една частична разходка с нас на път за Моровица 🙂
Манастира е на вълшебно място. Края на Април ходихме с кола, но пътя е много тесен и на места доста разбит. На връщане се беше образувало задръстване от коли и едвам се оправих е. Другия път ще пробваме по пътеката, защото с автомобил е много рисково.
Благодаря за прекрасните описания и снимки в блага ви!
Посетихме манастира на 27.11.2022 като минахме през горската пътека. Пътеката е тясна и бе отрупана с листа. Като почти през цялото време има изкачване и наклон нагоре. Добре е да предвидите подходящи обувки. Време за изкачване 1.30 – 2.00, слизането ни отне малко повече от час.
Котките са 2, освен вашия мацоран имаше и едно оранжевко. Също така вълнисто и добре гледано.
Имат също и две кучета пазачи, едното особено красиво и любвеобвилно. Приличаше ми на гонче или визла, другото бе по-сърдито и не го доближихме.
Отецът бе много отзивчив е разказваше за история на манастира.
Здравейте, Юлия, много благодаря за отзива и полезната информация!
Здравейте,
Отдавна имам желание да посетя Гложенския манастир, но след Вашето описание сигурно скоро ще го направя. Искам да попитам дали неголям автобус 28 местен може да се качи до горе. Искам да организирам за възрастни хора.
Здравейте, според мен ще може, но най-добре е шофьорът да си прецени.
Здравейте, София. Аз лично съм ходила като ученичка с голям автобус. ( Сега съм на 32). С опитен шофьор може, но много внимателно.