Оставаше още малко време до пролетта. Беше втори март – един ден преди празника и трети почивен ден от поредицата. Връщахме се от Петрич и имахме още един водопад от плана за посещения – Влахинският водопад. Имахме груби представи какво да очакваме, но всъщност нямаше точна информация за достъпа до водопада.
В крайна сметка се оказа, че достъпът беше леко труден с лека кола (не джип!), но все пак постижим. А гледките наоколо, в добавка към самия водопад си заслужаваха всичките „дрънканици“.
Как се стига до Влахинския водопад
Влахинският водопад се намира в землището на село Влахи, на около 9 километра от град Кресна в полите на Пирин. В град Кресна има указателна табела за Влахи. В продължение на 5 километра след отбивката от Кресна за Влахи пътят е асфалтов (нелош, макар и тесен). След като се изминат тези 5 километра асфалт, следва 4 километра твърд черен път. Пътят е широк като за черен път и сравнително равен с 1-2 по-лоши участъка. Ние успяхме да го минем с лека кола, разбира се доста внимателно и бавно – тези 4 километра ни отнеха 35 минути.
Черният път свършва при едно мостче с мантинела, от което изневиделица започва пак асфалт, ужасен дупчест асфалт, много по-лош от черния път. Няколко метра след това мостче с мантинела е и началото на село Влахи.
За да се стигне до водопада, след като се влезе в селото се завива наляво при един голям завой към центъра на селото. След още съвсем малко каране по тази „главна улица“ се стига до един храм – свети Пророк Илия. На улицата срещу храма може да се паркира. От там започва и пътеката към водопада.
От това място трябва да се тръгне леко в ляво и надолу към реката. Първо се пресича един дървен мост, а след него се поема наляво. След около 10 минути ходене се чува екота на Влахинския водопад и не след дълго се открива целият водопад. Пътеката продължава да се вие около водопада, което позволява той да бъде наблюдаван от различни гледни точки.
Село Влахи
Село Влахи е едно от местата в България, за които изразът „времето е спряло“ не е клише, а самата истина. За това говорят следните три факта, които ми направиха впечатление:
- До самото село няма асфалтов път, въпреки че селото не е безлюдно.
- Движейки се в селото от пръв поглед се вижда, че там си живеят хора, макар и малко. Също така има и доста вили. Между другото на връщане от водопада ние се разминахме с един овчар и огромно стадо от около 600 (по думите на овчаря) овце, предвождани и охранявани от 5-6 овчарски кучета. Интересно как всичките овце бяха с тъмна козина.
- Къщите от село Влахи, покрай които минахме бяха толкова стари. Имаше всякакви – тухлени, кирпичени. А имаше и къщи, които дори бяха полусрутени. Тези къщи и близките хълмове и върхове на Пирин планина се съчетаваха в една невероятно красива гледка.
Като прибавим към всичко това и красивият мощен водопад в близост, село Влахи се превръща в едно много любопитно, донякъде романтично и специално място. Място, интересно за посещение от такива „градски“ хора като мен.
Впечатления от Влахинския водопад и дефилето около него
А иначе той – водопадът – беше величествен. Водите на реката му се провираха през високи скали. Водопадът падаше от около 20-25 метра височина със силен звук, а струята му беше мощна и пълноводна.
За жалост не можеше да се доближим до него поради стръмния терен, но затова пък спокойно можехме да го гледаме от различни ъгли, тъй като пътеката го обхождаше в полукръг.
Изглежда супер, предствавям си като се раззелени колко красиво ще бъде.
да, наистина! Сега е малко голо и сиво наоколо, но още месец и ще е цветно 🙂 .
В момента водопадът го няма. Голяма суша. Там където трябва да е има само сухи скали, които видях вчера