От Преображенския манастир до квартал Картала, Велико Търново: маршрут с няколко водопада

Направихме прехода от Преображенския манастир до Велико Търново в началото на юни. Беше горещ късно-пролетен ден, но намерихме сянка в гората до манастира и свежест при водопадите. Основните водопади са два – текат в две съседни дерета, ала реките им образуват и други водоскоци. Единият от тях е водопад Картала, за който вече съм ви разказвала. Другият водопад не е отбелязан с някакво специално име по картите, но пък е разположен в живописно каньонче и е много интересен.

Преди време направихме прехода до Карталския водопад от Самоводската чаршия. Този път решихме да обърнем посоката и стартирахме от Преображенския манастир.

Няколко съвета

Имайте предвид, че пътеките в района са маркирани отдавна и маркировката на много места не личи. В края на статията прилагам GPS трак, който ви съветвам да ползвате. Ако познавате добре района, вероятно няма да ви е трудно да се ориентирате кое къде е и без него, но иначе може да се получи и объркване. Затова, ако решите да направите прехода, ползвайте навигация, която да ви насочи към Велико Търново.

Другият ми съвет е да внимавате за змии – почуквайте и потропвайте с щеки или пръчки по пътеките. Вземете си вода и нещо за хапване. Преходът на нас ни отне 3 часа и половина – до квартал Картала като поддържахме стегнат ход, но направихме няколко почивки за отмора и наслаждаване на водопадите. След това до центъра вървяхме още около половин час пеша. Ето защо, трябва да си предвидите достатъчно време.

Начало на маршрута

Отправна точка е Преображенският манастир до Велико Търново. До него се стига с кола. Мястото е доста популярно и затова не мисля, че е необходимо да давам подробни указания къде се намира. Особеното е, че обществен транспорт до манастира няма. Така че или трябва някой да ви закара, или да ползвате такси, или да направите маршрута с отиване и връщане.

Особености на прехода

От Преображенския манастир тръгваме по шосето надолу. След около 550 метра (10 минути ходене) вдясно от шосето се отделя широка пътека в гората. Указателни табелки няма, но има стара червена маркировка, не особено добре видима.

След отклонението вървим в гора със слаб наклон нагоре. След около 30 минути от началото на разходката стигаме до останки от параклис. Разглеждаме го и продължаваме по пътеката.

Тя излиза от гората и започват да се откриват гледки на места.

След още около 30 минути стигаме до разклонение на пътеката, наляво към дерето. Няма маркировка, но има каменна пирамидка. Пътеката към реката е камениста и за кратко отвежда близо до дерето. Там има два варианта – надясно към Карталския водопад или наляво към другия. Избираме да се отклоним наляво. Водопадът вече се чува.

Слиза се към него по висока скала, в която са прокарани метални стъпала и въже за опора. Може би звучи екстремно, но всъщност не е много трудно.

След няколко минути сме до водопада. По време на нашето посещение в края на пролетта не е много пълноводен, но пък е красиво покрай него. Водите му падат от висока дъгообразна скала. Наоколо изобилства от зеленина. Наслаждаваме му се известно време.

След това пресичаме реката по моста пред него и хващаме пътеката на десния ѝ бряг. Там вече личат синя и жълта маркировки, но и на тях не може да се разчита много. Не след дълго стигаме до друг по-малък водопад, падащ на тясна струя. Пътеката се пада на няколко метра от него и затова от нея няма добра видимост. Намирам си удобно място и слизам близо до реката, е не съвсем при нея, но виждам водопада много добре.

След водопада хващаме пътека надясно. Лявата пътека отвежда до шосето за Преображенския манастир. Нашата пътека води до съседното дере – това е Карталската река. Като я стигаме, попадаме на няколко водоскока. Пресичаме я по мост, изкачваме се на другия ѝ бряг. Има две пътеки – една до брега и една успоредна, но малко по-навътре и доста по-широка. Избираме да вървим по нея. След няколко минути стигаме до мост. Не го пресичаме, а си продължаваме по нашата пътека. След още малко ходене сме в подножието на Карталския водопад, като малко преди него сме минали покрай зона за отдих – маса с пейки.

Наслаждаваме се на Карталския водопад и някакви интересни мастиленосини водни кончета.

Сетне тръгваме по пътеката нагоре. Над главния водопад има друг, но той сега не се вижда, тъй като остава точно под новоизградения дървен мост на реката. Старият мост, от който преди се наблюдаваше малкият Карталски водопад е полуизгнил и съответно – опасен.

Минаваме по стабилния мост и хващаме пряка стръмна пътека в гората. След няколко метра тя се включва в пътеката с маркировка. Оттам се движим по познатия маршрут към Велико Търново – изкачване в гора и после на открито близо до ръба на платото. Там се наслаждаваме на панорамна гледка към Царевец.

От тук може да се слезе към Самоводската чаршия, но този път решаваме да слезем към квартал Картала. До него се движим по черните пътища в района.

От Картала се спускаме покрай парка и после надолу по уличките и излизаме на Паметника на обесените. За финал правим кратка разходка по главната и сядаме на една от площадките с гледки към Интерхотела, меандъра на Янтра и паметника на Асеневци.

Техническа информация за маршрута

Преображенски манастир	43.1168286, 25.6071993
Водопад	43.0970726, 25.6192571
Водопад Картала	43.0960203, 25.6232447
Квартал Картала	43.0891514, 25.6274465
Разстояние	6.71 км
Денивелация	(+) 257 м, (-) 194 м
Времетраене	2:04 ч. само ходенето, отчетено от навигацията
GPS трак	изтегли