На брега на Искъра: Долнопасарелски манастир Св. св. Петър и Павел и крепост Ревуля

Първата ми планинска разходка за годината се случи във втората ѝ неделя. Денят беше слънчев и топъл като за зима, сняг липсваше. Избраният маршрут беше обещаващ – до стар манастир и останки от крепост в Лозенската планина.

Тази статия е от поредицата маршрути около София. Посветена е на Долнопасарелския манастир „Св. св. Петър и Павел“ и на близката нему крепост Ревулско кале, разположена на връх Голяма Ревуля (наричан и Равуля). Маршрутът не е маркиран, но се върви по добре оформени черни пътища. Още в началото искам да обърна внимание, че това, което може да се види от крепостта, е оскъдно – тя не е проучвана систематично, нито пък е разчиствана. Аз лично обичам да се докосвам до такива автентични останки, но други биха се разочаровали.

Долнопасарелския манастир "Св.св. Петър и Павел"
Долнопасарелския манастир „Св.св. Петър и Павел“

В първата част на статията описвам маршрута, обхождащ двата обекта, като в края на раздела може да изтеглите нашия GPS трак. Във втората и третата части ви запознавам с информацията, която намерих за местата, включително и легенди за тях. В края ще видите кратко видео, което дава ясна представа за маршрута и описаните забележителности.

Къде се намират и как се стига

Манастирът и близката крепост са разположени на около 5 километра югоизточно от село Долни Пасарел и на около 38 километра от центъра на София. Тръгвате по пътя към Самоков. Отбивката към манастира се пада вляво от главния път на няма и километър след като подминете селото. Мястото е обозначено с указателна стрелка, а малко преди отбивката има и голяма кафява табела за манастира. Ето тук се вижда добре на Гугъл мапс.

Координати на:

  • отбивката: 42.535176, 23.520509;
  • манастира: 42.529113, 23.541201;
  • точка от крепостта: 42.533698, 23.540418.
Черният път към манастира
Черният път към манастира

От отбивката до манастира води 3 км черен път (това е старият път към Самоков) на левия бряг на река Искър. Пътят на места е снабден с твърда трошенокаменна настилка, като цяло не е лош като за черен път, но тук-там има дупки и неравности. Може да се измине с по-висока кола бавно, с внимание и добър шофьор. Ние бяхме с тойота ярис и стигнахме до манастира.

Водното огледало на Искъра близо до Пасарелския манастир
Водното огледало на Искъра близо до Пасарелския манастир

До манастира е изграден бент и на това място буйният Искър успокоява водите си и образува красиво водно огледало. Ако сте с кола, там някъде трябва да я оставите. Има достатъчно място за паркиране. Светата обител се намира на десния бряг на реката. Последната се пресича по стабилен бетонен пешеходен мост.

Хайде по моста
Хайде по моста

Крепостта се намира на високия хълм точно над манастира (връх Голяма Ревуля, 1018 м.), но от тази страна (изток-югоизток) склоновете му са почти отвесни, с гъста растителност и скални сипеи и не може да се ходи напряко. Напротив, трябва да се изкачите до обратната страна на хълма и от там да подходите до останките от крепостта. Как?

Връх Голяма Ревуля
Връх Голяма Ревуля

Над манастира започва коларски път, по който се тръгва. Известно време се движите успоредно на малък непостоянен поток, който в моменти на пълноводие образува водопад. След около 25 минути ходене пътят пресича потока – той е много тесен, а си има и брод в случай, че има вода. Продължава се от другата страна на потока все така с плавно изкачване. След около 10 минути пътят се включва в друг и там трябва да се завие наляво и да се хване другия черен път. След още 10 минути от север се включва още един черен път. До хълма и останките от крепостта остава съвсем малко – около 10-на минути.

Ние малко съкратихме и хванахме една пътека преди завоя наляво.

От манастира до крепостта гореописаният маршрут е дълъг около 3 км и се изминава за около час. Ние тръгнахме сравнително късно и трябваше да вървим с доста стегнато темпо. Това и пътеката, с която си посъкратихме маршрута ни помогна да вземем разстоянието за около 45 минути.

Ето и нашия GPS трак на маршрута.

Крепост Ревуля
Крепост Ревуля

Самият хълм е обрасъл и трябва да внимавате откъде ще тръгнете да поразгледате. Реално, няма много за разглеждане и това е добре да го знаете предварително, за да не се разочаровате. Ние хванахме една тясна пътека отляво (в южната част), но тя беше кратка и свърши в голяма стръмнина, та се наложи да „драпаме“ нагоре напряко и без пътека с лека опасност да се хлъзнем в пропастта.

Панорама от Ревулското кале
Панорама от Ревулското кале

Поразгледахме някакви останки от зидове, не бяха много. Очевидно на това място разкопки бяха провеждани само от иманярите😞 . В западната част се насладихме на панорамна гледка към съседния хълм с Еврейското кале, черния път, по който бяхме дошли, Долни Пасарел, Плана и Витоша. До черния път се върнахме по пътека от другата страна (посока север) на хълма, която беше широка и сравнително лека за ходене.

Разстоянието обратно до манастира го взехме за около 35 минути – пак със съкращаващата пътека и стегнато темпо.

На връщане: последен поглед към хълма Ревуля
На връщане: последен поглед към хълма Ревуля

Информация за Долнопасарелския манастир

Манастир „Св.св. Петър и Павел“ е изграден на неголяма тераса над водослива на малката река Църни дол и големия Искър. От някогашния манастир е останала само църквата. Точно срещу нея, но в противоположния край на терасата може да се види и почти рухнала стара сграда. Много тихо и закътано място. Край църквата са изградени люлка и беседка.

Църквата е еднокорабна, едноабсидна без купол, изключително богато и ярко изписана с надписи над входа от вътрешната страна. Там е изобразен и ктирора игумен Васил Иванов от Сопот. Над входа от външната страна са изобразени патроните на храма светите апостоли Петър и Павел. До изображението е окачена камбана. От двете страни на входната врата са изрисувани два лъва.

Пасарелски манастир от птичи поглед
Пасарелски манастир от птичи поглед

Смята се, че манастирът е възникнал през XV век. Сегашната църква е строена през XIX век върху руините от по-стара църква. Стенописите в абсидното пространство са от 1878 г. и са дело на самоковския художник Христо Илиев, а тези по стените и свода на наоса (главното помещение) са от 1880 г. и са изографисани от братята Михаил и Христо Благоеви от село Тресонче, днешна Северна Македония.

Повече информация за Долнопасарелския манастир може да прочетете в сайта на село Долни Пасарел.

С манастира е свързана легенда, според която местният турски управник Турхан бей харесал девойката Дойна от село Пасарел. Беят наредил на кръчмаря в селото да го заведе в къщата на момичето. Когато отишъл там обаче, турчинът разбрал, че девойката се е укрила в манастира. Турхан бей потеглил със свитата си към манастира. Дълго време удряли османците по високите манастирски порти, но никой не отворил. Беят се ядосал и заповядал да се подпали манастира. Според преданието това станало точно на Гергьовден през 1853 г. Манастирът бил унищожен, но не и заличен. Десет години по-късно светата обител била възстановена.

Информация за крепост Ревулско кале

Укреплението заема площ от около 17 дка. Установени са два укрепителни пояса, като вътрешният заема площ от около 6 дка и е разположен на най-високата част от хълма. Тъй като освен иманярите никой не е разкопавал руините, е трудно да се определи функцията на много от откритите в резултат на иманярски изкопи градежи. Все пак се предполага, че са разкрити останки от църква, водохранилище, жилищни и обществени сгради.

Крепост Ревулско кале - останки от обществена сграда
Крепост Ревулско кале – останки от обществена сграда

Най-удобен за обитаване е бил полегатия западен склон на твърдината, който е бил доста плътно застроен.

По топографските особености на укреплението, неговата площ и вид на строителството, както и данните за постоянно обитаване в дълъг период от време, изследователите на мястото го свързват с късната античност. Предполага се, че една от основните икономически дейности в селището е било земеделието. Макар и малко, следи от такава дейност са регистрирани – части от делви за зърно, овъглени зърнени останки, фрагменти от сърп. В близост до щерната е била разкрита и доста голяма по размерите си наковалня, което говори, че тя е била използвана за обработка на желязо.

Ревулско кале - останки от помещения
Ревулско кале – останки от помещения

Предвид големите количества строителна керамика, разкрити в местността, изследователи предполагат, че в близост са функционирали и керамични работилници.

Заради оскъдните находки е трудно да се установи кога крепостта е била построена, но се знае със сигурност, че през VI век тя вече е съществувала. Повече материали са разкрити от периода на унищожение на селището, което е станало най-вероятно при вражеско нападение. За това свидетелстват множество следи от масов пожар. Най-късната монета, открита в района на крепостта е датирана в 572 – 573 г., времето на император Юстин II. При това, както се посочва в тази статия, тя е доста добре запазена, от което следва, че крепостта е унищожена след изсичането на въпросната монета. От историята е известно, че това е периодът на аваро-славянските нашествия.

По-подробна информация за проучванията, находките и изводите от тях може да прочетете в тази статия на археолога д-р Елена Пенчева.

Гледки от връх Голяма Ревуля - връх Половраг (вдясно) и връх Лалина могила (в средата)
Гледки от връх Голяма Ревуля – връх Половраг (вдясно) и връх Лалина могила (в средата)

Легендите

Крепостта към момента не е асоциирана от историците с някое от познатите от изворите имена на крепости, съществували през VI век. Името, с което е популярна – Ревулско кале, е свързано с местни легенди.

Според една от тях тя била построена по времето на османските нашествия. За да се защитят, хората избрали да изградят укрепление на най- стръмната и трудно достъпна височина в околността. При строежа ѝ, дете в утробата на майка си проревавало от усилията, които положили за нейното съграждане и за това я нарекли крепост Ревуля.

Според друга легенда османците опитали да превземат крепостта, но много от тях загинали, а беят, който ги предвождал се разплакал и със сълзите си написал писмо до пашата за претърпения неуспех.

Ето и видеото.

Какво още

Маршрутът до Пасарелския манастир и руините на укрепения античен град, познат днес с името Ревулско кале, се оказа много приятен. В първата му част, както описах по-горе, се върви по протежението на непостоянен поток, който в период на пълноводие образува малък водопад. Потокът беше почти сух по време на нашето посещение и водопад нямаше, но си струва да се знае, ако човек ходи в по-богати на вода сезони.

Бяхме планирали и посещение на съседния в югозападна посока хълм, прегърнат от изразителен меандър на река Искър. Не ни остана време, за съжаление. Този хълм се виждаше добре от черния път към манастира. На него също се е издигала крепост. Тя е позната като Еврейското кале.

Оказва се, че Лозенската планина, изобилства от интересни маршрути. До сега в блога съм описала няколко: до връх Половраг, до връх Лалина могила, до крепост Урвич. Да видим кой ще бъде следващият!

Публикувано в български манастири, екопътеки и маршрути, крепости, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *