От Долни Пасарел до Горни Лозен: да прекатуриш Лозенската планина

В първите дни от Новата година се случват много от първите неща за цялата годината. Вече ви разказах за първата ми разходка, която беше до Провиралката край Лиляч. Тук ще опиша маршрута на първия ми преход до първия изкачен връх и до първите ми водопади за годината.

Преходът се състоя в дебрите на Лозенската планина. Започна от въжения мост над Искъра до Долни Пасарел, продължи по маршрута на Лозенската екопътека до подножието на панорамния връх Лалина могила, последва напускане на екопътеката и изкачване на върха, слизане към Горни Лозен и чудесен завършек с посещение на двата Сокашки водопада съвсем близо до селото. Изминахме около 12 километра и прекатурихме Лозенската планина от южното подножие през билото до северното. Денят беше слънчев, тих и много топъл за януари.

Началото

Маршрутът не беше кръгов, затова се наложи да използваме градския транспорт. До въжения мост малко преди Долни Пасарел стигнахме с автобус номер 3 от крайградските линии. Трябва да се има предвид, че интервалът му на движение е един час, така че е хубаво човек да се запознае с разписанието му.

Преходът

Долни Пасарел – връх Лалина могила

Маршрутът започва с преминаване по въжения мост над язовир Пасарел. После се тръгва в гората по пътеката наляво по брега на язовира. Минава се покрай няколко вили, след което се завива надясно. Следва се червена маркировка. При вилите пътеката е вече широк черен път. Минава се покрай още няколко къщи и се стига до кръстовище, на което трябва да се завие по пътя наляво. На отбивката е поставена табелка, указваща паметника на военния пилот Димитър Списаревски. След още малко ходене се пресича реката, Стражански дол, и се стига до входната арка на екопътека Лозенска планина.

От началото на прехода до арката се върви около 25-30 минути. След още 5 минути се стига до паметника на Димитър Списаревски, около който е оформен малък мемориален комплекс в памет на още няколко загинали военни пилоти по време на Втората Световна война при отбраната на София.

От комплекса нагоре пътеката се движи до реката като я пресича на няколко места. След участъка покрай реката пътеката се включва в коларски път и следва сравнително равен участък. Видимостта се разгръща все по-надалеч. Постепенно напред се открива Лалина могила, а назад в далечината вече се вижда снежната шапка на Рила.

Минава се покрай заслон. До този момент сме следвали червена маркировка, но сега трябва да я напуснем и да завием по черния път наляво, за да подсечем леко върха и да го щурмуваме от запад. Червената маркировка отвежда към връх Половрак. Всъщност за Лалина могила може да се продължи още малко по маркировката и след това да се завие наляво за изкачване на върха, но първият вариант е по-кратък.

Ориентировъчно от мемориала до разклонението се ходи около един час.

Преходът продължава по черния път в югозападното подножие на връх Лалина могила. В тази част се вижда вече и Витоша. За около 30 минути се стига до седловина с кръстопът на много черни пътища. Напред е Горни Лозен, надясно – връх Лалина могила, а наляво – връх Бачун.

Завиваме надясно към върха. След седловината пътеката минава през тунел от дървета и храсти и става доста камениста.

За около половин час изкачваме връх Лалина могила, като малко преди нея минаваме и през посестримата ѝ Малка Лалина могила.

Гледките по време на финалния щурм към върха и от него са очарователни. Върхът е висок 1188 метра.

Преходът от Долни Пасарел до връх Лалина могила ни отне около два часа и половина без почивките.

Връх Лалина могила – Горни Лозен

Слизането се оказа доста по-бързо, тъй като от една страна беше все надолу и то по черен път, а от друга беше и по-кратко като разстояние.

От Лалина могила за около 15 минути слязохме до седловината и поехме към Горни Лозен. От седловината към селото се отделят няколко черни пътя, които по-надолу се събират. Ние избрахме да слезем по третото разклонение. То се движи по високия бряг на Сокашка река. За около час слязохме малко над последните къщи при един обратен завой на черния път. Беше време за водопадите.

Водопадите

От върха на завоя се отделя пътека, която се движи в южна посока покрай реката.

За около 10 минути ходене с едно пресичане на реката се стига до горния Сокашки водопад. Той е висок около 5-6 метра. Беше частично замръзнал по време на нашето посещение.

За втория водопад трябва да се върнем обратно на черния път, да продължим надолу още няколко метра до разклонение вдясно. Малко след разклонението се пада долният Сокашки водопад. Той е по-висок и по-ясно оформен, но за съжаление мястото е плътно обрасло и няма добра видимост.

Координати:

• начало на пътеката към горен Сокашки водопад: 42.593818, 23.483488;
• горен Сокашки водопад: 42.591502, 23.482478;
• долен Сокашки водопад: 42.594814, 23.484355.

Финалът

Водопадите бяха втората голяма цел по маршрута и допринесоха за чудесен живописен финал. Оставаше само да слезем до автобусната спирка на мегдана. От Горни Лозен се върнахме към София с автобус номер 5. Получи се чудесен излет близо до София, първи за годината.

Какви бяха първите неща от любимото ви хоби за тази година?