Зелениград е част от Трънския край, който е сред любимите ми райони за кратки и по-дълги разходки. В тази статия ще ви разкажа как да си направите прекрасна раздвижваща екскурзия в Трънско около село Зелениград с посещение на няколко интересни места. Ще ви предложа и добро място за хапване в селото.
Зелениград е китно селце, недалеч от Трън, над което се издига Руй планина, част от която попада в Сърбия.
Как се стига до Зелениград
Село Зелениград се намира на 10 км западно от общинския си център Трън, на 60 км северозападно от Перник и на 96 км от София. До него се стига с кола. Шофирането от София до Зелениград отнема около час и половина.
Забележителности край Зелениград
Как да си направите запомнящ се почивен ден в Трънския край? Много просто. Като посетите интересни места, които да оставят във вас незабравими впечатления. Идеите следват.
Скален параклис „Света Петка“
По път към село Зелениград, на изхода на град Трън може да посетите много интересен скален параклис, обособен в пещера, свързан със света Петка. До него се стига за няколко минути по каменни стълби. Под параклиса вдясно от шосето има обособен паркинг.
Над параклиса е издигнат голям кръст, до който също водят каменни стълби. Те започват вляво от входа на параклиса. Вдясно от него обаче, има провиралка и естествена скална пътека. Ако сте с удобни обувки, вероятно ще ви бъде интересно да се изкачите през скалната провиралка.
Ние така и направихме – минахме през нея и по пътеката след това стигнахме за няколко минути до кръста. Насладихме се на гледките отгоре и се върнахме до параклиса по изградените каменни стълби.
Скалният параклис „Света Петка“ някога е бил езическо скално-изсечено светилище, което по-късно било християнизирано. Най-голямо впечатление в него лично на мен ми направиха три неща – една голяма скална пита, два отпечатъка в една от скалите, считани за отпечатъци от лявата ръка и десния крак на самата света Петка и провиралката, за която споменах по-горе.
Провиралките са характерни за много скални светилища от древността. Като цяло, смята се, че преминаването през тях носи здраве, изцеление, преодоляване на някакъв страх.
С параклиса „Св. Петка“ е свързана стара легенда, според която светицата живяла в пещерата известно време, проповядвала вярата в Бог и помагала на хората, идващи за изцеление. Един ден обаче, войска неверници се запътила към пещерата. За щастие, света Петка чула грохота и успяла да се скрие в цепнатина в пещерата и да се спаси, оставяйки двата отпечатъка. В този момент, питката, която била месена и печена от светицата се вкаменила.
Жената, която поддържа параклиса ни разказа, че и днес много вярващи идват тук да се молят за здраве. Според нея, молитвата за здраве трябва да се прави с малък ритуал – жените поставят лявата си ръка върху левия отпечатък, а мъжете – десния си крак върху десния отпечатък съответно.
Жената ни спомена още, че досега винаги от горната част на параклиса се е стичала вода, считана за лековита. Подобно вярване се свързва и с пещера Света Марина в Странджа, за която съм писала. По време на нашето посещение обаче, капки в скалата нямаше никакви. Вътре беше съвсем сухо и разбираемо – бяхме там в горещо и много сухо лято…
Параклисът е познат още като Пещерата на света Петка. Входът е свободен, но има работно време – от 10:00 до 18:00 часа, почивни дни са понеделник и вторник. Ако решите да посетите параклиса в делничен ден, съветвам ви да се обадите на тел. 0888383877, за да се уверите, че обектът ще бъде отворен за посещения.
Връх Шильи камик и скално светилище Царева църква
Шильи камик (Шили камък) е скалният връх, който се издига непосредствено над село Зелениград. Той се набива на очи отдалеч. От него се откриват прекрасни панорамни гледки към селото, към близкото Знеполе и към язовир Ярловци. По време на скорошното ни посещение в района, по пътеката видяхме информационна табела, разказваща, че според местна легенда по тази пътека е минавал цар Иван Шишман, а скалата Шильи камик е била за него място за уединение. Там е вземал важни за съдбата на България решения.
Царева църква е изсечена под Шильи камик скална църква. Местните я наричат Царево църкве. Някога мястото е било скално светилище.
Царевата пещера-църква има голям отвор от запад, точно над Зелениградската река, откъдето се открива гледка към равното Знеполе.
Любопитен факт е, че входът на Царева църква има силуета на лястовица. По време на посещението ни наоколо летяха много лястовички, а в самото „църкве“ едно лястовиче семейство беше изградило своето гнездо.
За Царева църква също си има легенда. Според нея, някога селото било разположено нависоко, някъде край Шильи камик и скалната църква. Жителите му идвали да се черкуват в църквата, а цар Иван Шишман живял в нея известно време, откъдето и името – Царева. Според друго предание, царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, създала църквата и се молела в нея, след като научила, че царят се е влюбил в еврейската девойка Сара. Както е известно от историята, тя впоследствие се покръства, приема името Теодора и става царица, а цар Иван Шишман е неин първороден син от царския брак. Първата царица Теодора била пратена в манастир.
Както и да е. Селото край Шильи камък в един момент било разрушено и жителите му се преселили по-надолу на „зелено място“, откъдето и името на село Зелениград.
Как да стигнете до Шильи камик и Царева църква?
Отправна точка са северните покрайнини на село Зелениград. Като влезете в селото, движейки се по главната улица първо стигате до мегдана с едно много приятно местно заведение с името „Хоремаг“. Край това площадче е удобно да се паркира. За пътеката продължавате по улицата нагоре към планината, минавате покрай една къща за гости и след няколко метра стигате до указателни стрелки към връх Руй. Това е и пътеката към Шильи камик. За камика следвате червената маркировка. Пътеката плавно се изкачва и за около 30 минути пеша ви отвежда до него.
За да стъпите на самия връх Шильи камик, трябва да се изкатерите по скалата. Не е много трудно, но все пак има откатерване. Горе на камика гледките са много красиви – взорът стига надалеч и в почти всички посоки.
За Царева църква трябва да се върнете в подножието на камика. Пътеката започва вдясно под него. По нея трябва да внимавате, защото има тесни и хлъзгави места. След няколко минути пеша сте пред Царевата църква. Влизате през входа ѝ с форма на лястовичка. Обикновено там е хладно и свежо. Под църквето скалата е отвесна. Тя е част от ждрелото на Зелениградската река.
Обратният път до селото отнема също около 30 минути. Така за цялата разходка от село Зелениград до Шильи камик и Царева църква ви съветвам да си отделите около час и половина общо ходене и разглеждане, а ако се движите по-бавно и повече.
Музей на Бусинската керамика
Само на 12 км от Зелениград е разположено село Бусинци, където е интересно да се посетят два обекта, свързани с някогашния местен поминък – бусинската керамика. Първият от тях е Музеят на Бусинската керамика. Намира се точно на главната улица в централната част на селото. По време на Българското възраждане почти във всяка къща от селото е имало грънчарско колело. Селото се слави и с първото българско училище по керамика.
Музеят на Бусинската керамика е етнографски комплекс с няколко зали, където могат да се разгледат над 200 оригинални експоната традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и съвременна керамика в стила на бусинските традиции, изработена от над 1000 майстори от селото и околността.
В музея може да се види и оригинална пещ за изпичане на керамика на над 100 години.
Работното време на музея е от сряда до неделя в часовете от 9:00 до 18:00 ч., а билетът струва 4 лв., 2 лв. – за хората, ползващи намаление.
Бусинска сръчкотилница
Вторият обект е Бусинската сръчкотилница, разположена на около 140 метра след музея. В нея може да си закупите интересни ръчно изработени изделия и сувенири от бусинска керамика. Също така, може да присъствате на интересна демонстрация и истории за различни ежедневни и ритуални предмети в стила на бусинската керамика.
Накрая Стефка, създател и главен майстор в сръчкотилницата ще ви покаже как се правят глинени съдове и ще ви помогне сами да си направите и украсите съд.
Контакти на Бусинската сръчкотилница ще намерите на тяхната ФБ страница тук.
Манастир „Свети Димитър“
Ако имате повече време и желание за разходка, знайте, че край Зелениград има още едно интересно място, което да посетите. Това е средновековният манастир „Свети Димитър“. Разположен е на около километър и половина северно от съседното на Зелениград село Забел. Манастирът е основан в средата на XIII век, а в близост до него през късното средновековие е било разположено селото.
До манастира се стига пеша по черен път за около 20 минути. Маршрутът към него е част от маршрута село Забел – връх Руй. Тръгва се от мегдана на селото, където е удобно да се паркира. Пътят се отделя от площада до автобусната спирка. Вляво от нея ще видите табелката за връх Руй.
Нека поясня, че двата маршрута към връх Руй – от Зелениград и от село Забел, за които споменавам по-горе, са съвсем различни.
И още: връх Руй
Ако не ви плашат стръмните пътеки и имате опит в преходите, може да пробвате да изкачите връх Руй, който се издига над село Зелениград. Подробно описание на маршрута ще намерите в тази моя статия. Имайте непременно предвид, че на връх Руй трябва да посветите отделен ден.
Къде да хапнете
В центъра на село Зелениград може да похапнете вкусно в местното заведение „Хоремаг“. Покрай него ще минете на път към Шильи камик. Когато ние се разходихме до скалния връх, на връщане беше вече обедно време и си бяхме изгладнели. В „Хоремаг“ опитахме от салатата тип „Капрезе“ – с розови домати, козе сирене и домашно песто, и супер вкусно и богато на зеленчуци и пилешки хапки Ризото.
Финални думи
Както много често съм споделяла, Трънският край изобилства от интересни за посещение места и маршрути, чрез които да се насладите и почерпите сили от прекрасната природа там. Село Зелениград и околностите му са част от Трънско. В тази статия ви разказах за вариант на чудесна екскурзия, която да си направите.
Тази статия е по проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
