Връх Ибър, висок 2666 м. е разположен в западната част на Рила и е първенец на Ибърския ѝ дял. Изкачихме върха през първата неделя на този септември. Беше денят на Съединението, в нашия случай – слънчев и ветровит. Познавахме района от прехода ни до емблематичния връх Белмекен. Време беше да затвърдим впечатленията си от района.
Получи ни се много приятен преход. Пътеката преминава през красив високопланински терен, без особено трудни или опасни участъци, а по пътя се разкриват разнообразни и впечатляващи гледки. Маршрутът обаче изисква добра ориентация, тъй като няма много маркировка. Затова не бих го препоръчала на хора без достатъчно опит в планината или на такива, които се затрудняват с ориентирането по немаркирани маршрути.
В тази статия ви разказвам подробно за маршрута от спортната база Белмекен до връх Ибър. В края ѝ ще намерите и GPS трак.
Как се стига до началото на маршрута към връх Ибър
Отправна точка е националната спортна база „Белмекен“. Тя се намира над с. Юндола, на 140 км югоизточно от София и на 120 км западно от Пловдив. Пред спортната база има бариера и не дават на външни хора да влизат с коли, но преди бариерата има голям паркинг. Пред него е поставено информационно табло за частно стрелбище – това е за ориентация.
Когато пътувахме до спортната база, GPS-ът ни предложи да минем през Сестримо. Преди време, когато изкачвахме връх Белмекен, минахме по този път. Беше интересен, но с много остри завои и тесен. Сега предпочетохме и на отиване, и на връщане да минем по шосето Белово – Юндола. То се движи в пролома на река Яденица и също е с много завои, но според мен е за предпочитане.
Особености на маршрута към връх Ибър
Маршрутът към връх Ибър в Рила може да се раздели на следните ясно обособени етапи:
- етап 1: спортна база „Белмекен“ – Зъбчето: 1 час и 20 минути;
- етап 2: Зъбчето – Ушите: 1 час;
- етап 3: Ушите – връх Ибър: 45 минути.
Участъците от маршрута в етапите 1 и 3 са изцяло изкачване, докато в етап 2 пътеката е сравнително равна. Интересното е, че околните пейзажи в отделните етапи са доста различни.
Маршрутът до връх Ибър се движи в северозападна посока и като цяло не е маркиран, макар че на места съвпада с коловата маркировка. На други се забелязват останки от стара зелена маркировка, която в никакъв случай не бих посочила като добър ориентир. Затова ви съветвам да се запознаете предварително по картата с маршрута, а на място – да използвате GPS трак.
Времето, за което изминахме целия маршрут, беше 3 часа и 5 минути. Допълнително направихме и около 15 минути почивка. В това време не включвам изминаването на разстоянието от паркинга до началото на маршрута, което отнема около 10 минути в посока.
Обратният път от връх Ибър до спортната база Белмекен ни отне около два часа и половина.
Имайте предвид, че по маршрута няма откъде да напълните вода, така че – подсигурете се.
Следват описание на маршрута към връх Ибър и подробности за всеки от етапите. Описанията се отнасят за преход до връх Ибър в период без снежна покривка.
Етап 1: спортна база „Белмекен“ – Зъбчето
Поемаме по пътеката в задната част на спортната база Белмекен. Малко след това тя се разклонява. Важно е да знаем, че ние сме си направо, а НЕ по разклонението вдясно. Още в началото на маршрута, в горната част на баира отсреща, който трябва да изкатерим, изпъква първата цел – скалното образувание, добило популярност като Зъбчето. На мен повече ми приличаше на рогче, но както и да е.
И така, малко след спортната база пътеката минава през поляна с ясно очертано сухо езеро от ляво (или поне при нас беше сухо) и поема нагоре. За кратко се движим в рехав горски пояс. Следва най-стръмната част от маршрута. Пътеката е ясно обособена, но е камениста и минава през клек.
Назад се откриват красиви гледки към язовир Белмекен. В слънчево време водите му са сапфирено сини.
В един момент стигаме до кратък заравнен тревист участък. Този момент при нас се случи на около 45 минути след началото. В края на тревистия участък се събираме с коловата маркировка. Поемаме дъх и после пак сме нагоре.
След около още 35 минути сме при Зъбчето. По-точно пътеката минава леко встрани от него, но пък самият връх е много интересен – купчина камъни с метален кръст отгоре. Подножието на каменната грамада е удачно място за почивка.
Етап 2: Зъбчето – Ушите
След Зъбчето продължаваме по пътеката край коловата маркировка и след няколко метра стигаме края на изкачването и започваме да се движим по сравнително равен терен.
Пейзажът рязко се променя. Клекът и камъните отстъпват място на мека тревиста пътека. Пред очите ни се шири огромна поляна. Вдясно се издига връх Каменити чал (2591 м), а напред след него е нашата главна цел – връх Ибър, добър ориентир.
В подножието му проблясват водите на дълга река, извила се в долината като змия. Това е река Голям Ибър, десен приток на Марица.
Долу горе през половината от етапа се движим по коловата маркировка. Малко след един улей, обозначен на картата – при нас това беше сухо корито от поток, коловата маркировка поема надолу в долината към образувалото се езеро в подножието на връх Ибър. Ние поемаме по разклонението вдясно и диагонално нагоре към седловината между върховете Каменити чал и Ибър, наречена Ушите.
Ако изпуснете отклонението и продължите по коловете, пак не е много фатално, има вариант да се върнете нагоре, но губите доста височина, която трябва да наваксате. Съветът ми тук е да се движите по трака. Разклонението е отбелязано на него.
По време на нашето посещение в долината на река Голям Ибър пасеше огромно стадо крави. Повечето от тях имаха теленца. Животните прекрасно допълваха пейзажа, а той беше удивителен.
Тази огромна долина ми напомни на Пазар дере под Отовишкото било, а също и на пиринското Спано поле.
За около час през долината стигнахме до Ушите (или Премката – седловината). Там ни се откри красива гледка на североизток към дълбоко сухо дере. На Премката (Ушите) се събират няколко пътеки – опорните им точки са озбозначени на указателни табелки.
Етап 3: Ушите – връх Ибър
От Ушите поемаме по ясно обособена пътека към самия връх Ибър. Изкачването е стръмно, но не толкова, колкото това в етап 1. Обаче пък е сякаш безкрайно. Върхът в началото изглежда измамно близо, но вървиш, вървиш и следва още и още.
Накрая, след един храст от клек теренът се заравнява и върхът вече наистина е близо.
От връх Ибър се откриват панорами във всички посоки. Най-впечатляващи са на запад към връх Мусала, на североизток към Долнобанската котловина и далече на север към язовир Искър. В североизточното подножие на връх Ибър зеленее изящно малко езеро. Справката с картата показва, че то се нарича Сухото езеро. Това е четвъртото езеро в Рила с това име, което познавам. Другите са до хижа Мусала, над Кирилова поляна и до Семково. Вижда се и още едно езеро – Чалташко езеро, под седловината между Сивричал и Равни чал.
Технически параметри на прехода
Начало (паркинг): 42.138961991295218, 23.764386288821697
Връх Ибър: 42.173328381031752, 23.711526738479733
Разстояние: 6.7 км
Денивелация: (+) 834 м, (-) 106 м
Продължителност: 3:05 ч.
GPS трак: изтегли (тракът е с начало от паркинга)
Финални думи
Преходът до връх Ибър се оказа много приятен – високопланински терен без трудни и опасни участъци, с чудесни и разнообразни гледки, не особено натоварващ. Много ми хареса. От гледна точка на това, че по голяма част от маршрута няма маркировка, не бих го препоръчала на хора с недобра ориентация и без опит в планината.
Когато се подготвяхме за изкачването на връх Ибър, попаднахме на описанието на маршрута в сайта varhove.info, беше ни много полезно. Може да прочетете тяхната гледна точка тук.
