Сухото езеро е едно от многото живописни езера в Рила. То е заобиколено от високи била и не пресъхва, въпреки името си. Разположено е на 2045 метра надморска височина в циркуса под Средния връх, висок 2532 метра. Площта му е около 22 декара. За сравнение, по-популярното Рибно езеро от групата на Седемте Рилски езера е с площ 23 декара.
В следващите редове ще ви разкажа за маршрута до Сухото езеро, който започва от хижа Семково и като цяло е сенчест. Изминахме го през първата събота на август. Денят беше горещ и задушен, но там се разхладихме. В раздела с описанието на пътеката ще намерите и GPS трак. Завършвам статията с нещо забавно.
Семково е планински курорт и местност в Ковачкия дял на Югозападна Рила, разположен на 1600 метра надморска височина на около 15 километра северно от град Белица, област Благоевград. По път към Семково видяхме много красив и мощен водопад. По-долу ще споделя повече.
Едно пояснение: аз лично знам за 3 езера в Рила, които се зоват Сухото езеро. Тук става въпрос за Сухото езеро до Семково. Другите две са до хижа Мусала и до Кирилова поляна.
Как се стига до хижа Семково, начална точка от маршрута
Отправна точка за маршрута към Сухото езеро е хижа Семково до курорта Семково. До него се стига по асфалтов планински път от град Белица, а след курорта до хижата – по черен път, по-голямата част от който е с трошенокаменна настилка.
Разстоянието от Белица до курорта е около 15 километра, а от курорта до хижата – около 2,5 км. Шосето след Белица е новоасфалтирано донякъде. След свежия асфалт се кара по завойчест път с дупки на места, но все пак е добре проходим за лека кола.
Когато ние бяхме там, пътят до курорта и нагоре беше в ремонт – разширяваха го и разчистваха край него. Вероятно има план за асфалтиране.
Пътят с трошенокаменна настилка от курорта до хижата беше приличен в по-голямата си част. Ние стигнахме на около 600 метра преди хижата с лека кола. Натам продължихме пеша.
Хижа Семково се намира на 30 километра северно от село Баня, Разлог. Така че, ако сте отседнали в селото, в Банско, в Разлог и наоколо, преходът до Сухото езеро е добра идея за разходка.
Водопад Казаните до Белица
Водопад Казаните е каскада от няколко водопада на река Белишка, сипещи води в красивия ѝ рилски пролом. Най-високият от тях пада от височина 3.5 метра. Водопадът може да се наблюдава от обособена пътна отбивка с погледна площадка на около 7 километра след Белица. Мястото е обозначено с жълта указателна табелка-стрелка.
Приблизителни координати: 42.007469, 23.522123.
Преди доста години посетихме един друг водопад с името Казаните. Той се намира в Средна гора до село Чавдар.
Хижа Семково
Хижа Семково е построена сред гора. Разположена е на 1750 метра надморска височина. Пред нея се шири красиво езеро с малко островче в средата.
На брега, срещуположен на хижата е обозначено място за къмпингуване – къмпинг Семково. По времето на нашето посещение къмпингът беше празен, но ясно личаха следи от пещи и огньове.
Хижата е с капацитет за настаняване 55 легла в стаи с по 2, 3, 4, 6 и повече легла. Към хижата действа и ресторант с вкусна храна и любезни домакини.
Хижата е отправна точка за маршрутите към редица Рилски езера – Сухото езеро, Вапски езера, Скалишки езера, Чернополянски езера.
Списък с множество маршрути от курорта Семково ще намерите на сайта на комплекса.
Особености на маршрута от хижа Семково до Сухото езеро
Маршрутът е обозначен и маркиран (жълта и зелена марка, табелки), макар на места маркировката да не е толкова добре отличима. Ние го изминахме на отиване за час и 40 минути с две почивки от по 7-8 минути, а се върнахме за час и половина. В края на този раздел ще намерите подробни технически параметри и GPS трак.
Тръгва се по черния път зад хижа Семково, има табелка за Сухото езеро. Не след дълго се минава покрай чешма. Малко след нея вляво от пътя се виждат две информационни табла на Национален парк Рила. След тях по пътя тече бистър поток, а веднага след него маршрутът за Сухото езеро завива наляво. Там също има табелка за Сухото езеро. На нея е обозначено време за достигане на целта 2 часа.
Принципно такива табелки са много полезни като указание и информация какво ни очаква. Благодарна съм на хората, които ги поддържат. За съжаление, като цяло няма такива по повечето от маркираните планински маршрути.
След потока и завоя наляво започва най-стръмната част от маршрута. Върви се в гората по един улей или леко встрани от него. Правиш няколко крачки и поспираш, за да поемеш дъх. В един момент наклонът намалява градуса и пътеката вече не е в улея, мека е, чисто горска. В този етап трябва да се внимава за завой наляво. Има син надпис на едно дърво срещу завоя на пътеката и табелка-стрелка на друго, което се пада малко след разклонението вляво.
Продължаваме в гората още малко и излизаме на почти голо място с трева, клек и малинак. Там пътеката се разклонява – десният лъч е към Лопатица (близък връх, 1924 м.), а по левия сме ние към Сухото езеро. Още малко нагоре и стигаме до още една табелка, указваща, че до езерото остава половин час. Добро място за кратка почивка преди финалния щурм.
Оттам започва леко спускане, после леко качване по тясна пътека в гората, на места препречена с паднали дървета. Повечето от тях са паднали отдавна и туристите с течение на времето са прокарали заобикалящи ги пътеки. Е, не за всички трупи. Под някои трябва да приклекне човек, за да премине, а други трябва да се прескочат, но нищо особено от гледна точка на трудност.
В един момент се слиза съвсем ниско и пътеката за разклонява – направо и надясно. Важно е да се знае, че там трябва да поемем надясно. Табелка няма, но долу на терена има малка каменна пирамида в началото на разклонението надясно. Тя е ниска и не бие на очи. Оглеждайте се!
Ако продължите по пътеката направо, ще изминете няколко метра след клека и ще стигнете до обрасло и труднопроходимо място. Ние точно това направихме и се върнахме до разклона, за да поемем по правилната пътека.
След отклонението надясно, продължаваме по добре обособена пътека през клека. На два пъти се пресича малък поток, изтичащ от Сухото езеро. И на двете места бродът от камъни по реката е добър и не е проблем да се премине. Тук вече човек се чуди това езеро има ли го, няма ли го, пътеката доскучава и става твърде еднообразна, но най-накрая преходът приключва на брега на Сухото езеро.
Сухото езеро е живописно, с бистри води и много рибки. Има пътеки наляво-надясно по брега. Заобиколено е с високи и стръмни брегове. На брега му лъха особено спокойствие, благодат не само за очите, но и за душата. Чудесно място за отмора!
Кратка техническа информация за маршрута от хижа Семково до Сухото езеро.
| Начало | 42.052612, 23.534538 |
|---|---|
| Сухото езеро | 42.072165, 23.556640 |
| Разстояние | 4.03 км |
| Денивелация | + (545 м.), – (261 м.) |
| Времетраене | час и 40 минути |
| Трак | изтегли |
Финални думи
Изминахме маршрута от хижа Семково до Сухото езеро без предварителна подготовка. Бяхме там в района и се чудехме накъде да поемем, за да си разнообразим, пък и да видим отново високите части на планината. Първоначално мислехме да направим маршрута до Вапските езера, но след кратко проучване установихме, че нямаме много време за тях – по три часа в посока, а бяхме на хижата малко след пладне.
Аз бях прочела, че се навъртат доста мечки в района и бях леко разколебана дали да тръгнем накъдето и да е. Но едно, че не бях сама, а и второ – в този почивен ден си имаше хора горе.
Все пак, макар да бях чела много и неведнъж за срещите с мечка и сигурността, реших да питам хижаря на хижа Семково, кое е най-важното нещо, което трябва да се направи за безопасност при наличие на мечки, което да имаме предвид. Той пое дълбоко въздух, шумно издиша и отсече:
– Най-важното нещо, което трябва да се направи, е да не срещаш мечка🙂 .
И допълни :
– Вдигайте шум, говорете, тропайте, псувайте. Въобще дайте знак за присъствието си. Мечките също нямат желание за близка среща с хората.
Това съм го чувала и друг път, но все пак…
Получи ни се прекрасна разходка. За щастие, мечки не срещнахме.
