Екопътека Витата стена – да прекатуриш Стражата

Както се казва „три за щастие“😉 . Екопътека „Витата стена“, недалеч от Габрово и Севлиево, беше третата и последна за деня, слънчева мартенска неделя. Започнахме с екопътека Иглика, продължихме с посещение на Иваниловските водопади и почти на път за София прекатурихме платото Стражата.

За разлика от първите две пътеки, тази се оказа с доста по-дълъг маршрут, а на три места с големи денивелации. Не бих казала, че е трудна, но човек трябва да разполага с повечко време за нея (около 4 часа). За сметка на това, през голяма част от това време гледките към централните части на Стара планина и първенеца връх Ботев са невероятно впечатляващи.

Още нещо важно – по пътеката няма чешми и извори. Поради това и дългия ѝ маршрут, непременно се снабдете с вода и нещо за хапване.

Забележителности по маршрута

Освен гледките, по време на разходката се минава през няколко забележителности.

Платото Стражата

Маршрутът се движи изцяло по платото Стражата. То има формата на равнобедрен триъгълник, като основата му е на север, а върхът е на юг и почти опира северните околности на Габрово. Другите му два върха се падат долу-горе край Дряновския манастир и село Яворец. Площта му е 114 кв. км. И като сме тръгнали да си говорим геометрично, река Янтра и нейният пролом през платото се явява почти като медиана към основата.

Езеро Беляковец

То е карстово и се намира в околностите на село Здравковец. Името му произлиза от „бяло“. Езерото е защитена зона и е местообитание на няколко застрашени вида, измежду които няколко вида жаби, змии, късокрак гущер и др. Край него се подвизават около 80 вида птици, голяма част от тях – също защитени. Повече информация за видовете може да се прочете от информационните табла до езерото.

Неолитни пещери

Платото е изградено предимно от варовикови и пясъчни скали. В резултат на това под повърхността му е наситено с пещери. Най-известна от тях е пещерата Бачо Киро до Дряновския манастир. Маршрутът на екопътека Витата стена отвежда до една от т.нар. Неолитни пещери. В тях убежище са намирали първобитните хора. За това говорят различни артефакти – фрагменти от съдове и костни предмети.

Момичките

Момичките е скално образувание, оформено от две високи вертикални скали. Според местна легенда, красиви български девойки се хвърлили от скалите, за да опазят своята чест. Но станало чудо: пред очите на злодеите изведнъж се появили две красиви скали с форма на жени. Днес те са наречени Момичките.

Крепост Витен град

Витенград е тракийски, римски и средновековен български град в местност Витата стена. Най-ранните следи от поселение в района се отнасят към каменно-медната епоха (IV – III хил. пр. Хр.). През III – IV век на мястото е била построена крепост за защита на балканските римски провинции от варварски набези. Крепостта е унищожена в края на VI в. при аваро-славянските нашествия. Била възобновена и използвана по-късно по време на Първото и Второто български царства.

Витата стена

Витата стена е скалният венец на платото Стражата, който се извисява над Севлиевското поле. Който е пътувал между градовете Севлиево и Габрово няма как да не го е видял. Наистина изглежда като една зигзагообразна стена. Местността в тази част на платото носи същото име.

В една от разновидностите на маршрута се минава и покрай други две забележителности, които ние не видяхме, но ще ги спомена за пълнота – Заблатеното езеро и Големият репей.

Къде се намира и как се стига

Пътеката има две отправни точки – западните околности на село Здравковец и източните покрайнини на село Яворец. Село Здравковец е разположено на платото Стражата и до него води третокласен асфалтов път. Намира се на 20 километра северозападно от Габрово.

Село Яворец се гуши в подножието на платото в покрайнините на Севлиевското поле. Отстои на 17 северозападно от Габрово и на 10 километра югоизточно от Севлиево.

Координати на началото/края на пътеката:

• от село Здравковец: 42.9679838, 25.2327123;
• от село Яворец: 42.9637159, 25.1708249.

Маршрутът на пътеката се състои от един по-малък и един по-голям кръг и два лъча до тях съответно от едното и от другото село. Общата ѝ дължина според информационното табло е 17 километра. Ние тръгнахме от с. Здравковец и слязохме в Яворец като минахме през повечето ѝ забележителности. Затова GPS тракът и описанието по-долу са за тази част. Линк за изтегляне на трака.

В туристическия сайт на Габрово са посочени още параметри на маршрута. Следващото видео ще ви запознае с терена и основните забележителности.

Особености на маршрута

В резюме

Маршрутът, който ние изминахме между селата Здравковец и Яворец по екопътеката, е дълъг около 9 километра. На нас изминаването му ни отне 3 часа и 45 минути с включени малки почивки. Денивелацията беше около 300 метра нагоре и 700 метра надолу. Голяма част от отрицателната денивелация се концентрира във финалната част на слизане от платото, която беше изключително стръмна и бих казала не особено приятна.

Маршрутът е сравнително добре маркиран и обозначен със стрелки и информационни табла.

Подробно

Тръгваме от селскостопанските сгради в края на село Здравковец. Пътят е черен. Още в началото той се разклонява. Ние държим ляво. Надясно ни се открива панорама надалеч. Табелки все още няма. След 7-8 минути ходене вече се чудим дали сме на прав път. Сверката с предварително сваления GPS трак показва, че всичко е точно. След още няколко минути стигаме до информационно табло, посветено на маршрута и основните забележителности. Напускаме пътя и тръгваме през полето към езерото Беляковец.

Разглеждаме езерото. Интересно е – насред полето. Четем табелките. Леко се е заблатило. Продължаваме нагоре. После завиваме надясно и известно време вървим през една ливада с гледка към Средна Стара планина.

След ливадата може да продължим напред, но ние завиваме наляво. Натам, сочи табелката, е Неолитната пещера. Спускаме се към пещерата. За кратко вървим през горист терен. При пещерата се открива удивителна гледка към Севлиевското поле отдолу, Габрово в далечината наляво и масивната верига на Балкана отпред на хоризонта. Различаваме и станцията на връх Ботев.

Разглеждаме за кратко входната галерия на пещерата и продължаваме по пътеката нагоре. Пътьом минаваме покрай интересни скали. Преди да се включим в основната пътека трябва да минем кратък стръмен участък.

Следващата отбивка от главната пътека е към Момичките. Пътеката се спуска стръмно в гората до тях и после трябва да се върнем обратно нагоре. Следва дълго ходене в гората. Накрая стигаме до крепостта Витен град. Нейните руини се падат на възвишението леко вдясно от основната пътека. Крепостта е пообрасла и не е разкопавана, но личат зидове и отделни помещения. Част от нея е на открито и с красиви панорами.

Хубаво е, че сред руините са поставени табелки, за да знае човек какво вижда – главна порта, болярска резиденция, болярска църква.

След крепостта се спускаме стремглаво през гората към село Яворец. Не че искаме да сме стремглави, но теренът е много стръмен. Все пак, поставени са парапети за опора. Тук би било много полезно, ако има възможност пътеката да се прокара зигзагообразно като серпентина.

Накрая стигаме една чешма край селото. Край на разходката. Край на екопътеките за деня. Край на уикенда. Но пък и начало на следващи планове.

Съвет

Предвид изключително стръмното финално спускане от платото към село Яворец или пък сте с кола и трябва да направите маршрута в конфигурация отиване-връщане, най-добре е да се направи лъчът от Здравковец и обиколка на големия кръг. Така ще обходите всичко интересно, без да се налага да летите надолу по стръмното към Яворец.

В заключение

Екопътека „Витата стена“ поднася на посетителите си добре раздвижващ преход близо до Габрово и Севлиево с красиви панорамни гледки и интересни забележителности. Ако планирате да отдъхвате в района за няколко дни и обичате дългите разходки, този маршрут ще ви хареса. Ние бяхме отседнали в село Беломъжите и пътеката беше последна точка в плана за уикенда.

Като цяло, габровският край предлага чудесни възможности за активна почивка. Други маршрути, за които съм писала са от Етъра до Соколския манастир и до връх Шипка, от Узана до връх Исполин.

Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.