В първия уикенд на април се озовахме в западните поли на Пирин. Времето се очертаваше с валежи, които в крайна сметка се състояха, но все пак успяхме да обиколим няколко интересни места в района. Бяхме отседнали в Стара Кресна и пътувахме по старото шосе в подножието на планината. То беше патило и препатило, но все пак проходимо. По този път стигнахме до Мечкул, посетихме светилището, а после се върнахме пак по него и посетихме останалите две места. Затова ги описвам и в този ред.
Скално-култов комплекс до село Мечкул
За около половин час стигнахме от Стара Кресна до село Мечкул. Разстоянието е около 10 километра, а пътят – много стар. Бил е асфалтиран някога, но сега има няколко участъка без асфалт. Все пак може да се мине с лека кола бавно, внимателно и ако не ви е жал много за колата. Преди Мечкул се падат махалите на село Сенокос. Минавайки през него и на отиване, и на връщане, останахме с впечатление, че много от къщите му не са обитавани от дълго време. Село Мечкул е доста по-оживено от Сенокос, все пак е разположено на по-ниска надморска височина и е по-близо до главния път.
В Мечкул най-напред се отбихме да разгледаме църквата „Св. св. Петър и Павел“. Тя беше заключена, така че трябваше да се задоволим само с външния ѝ вид. Интересна е, личи си, че е стара. На южната ѝ фасада бледнеят останки от стенописи. Тя била построена през 1892 г.
След църквата се насочихме към скално-култовия комплекс, който беше основен фокус на разходката.
С какво е интересно мястото
Светилището до село Мечкул представлява огромен комплекс от канари с чудновати форми, кацнал над Кресненския пролом на река Струма. Местните хора го наричат Каменния град.
В началото на комплекса човек може да запали свещичка в новопостроен параклис с патрон „Свети Мина“. До параклиса по пътеката към първата голяма група скали се натъкваме на множество стари каменни кръстове, част от много старо гробище.
Още при първите скали се възхищаваме на три неща:
- мащабът;
- няколкото идеално успоредни улеи, видимо прокарани в скалите от човешка ръка;
- невероятно живописната гледка към Кресненското дефиле.
От първата група скали наляво продължава тясна пътека, по която може да се стигне до още няколко интересни скални образувания. Точно под първата група скали, но доста по-ниско се издига скална двойка, които местните са нарекли Кирил и Методий. Наистина много приличат.
Там намясто могат да се видят още много странни форми, включително няколко перфектно балансирани камъка.
Долу в ниското към близкото дере се вижда малка част от Мечкулския водопад. Ние, за съжаление, нямахме възможност да слезем да го видим. Но със сигурност скоро пак ще се върнем за него.
Как се стига
Мегалитният комплекс се намира на 2 километра северозападно по права линия от село Мечкул. Отправната точка за пешеходния маршрут се пада на един плавен завой на по-малко от километър преди селото, ако идвате от главния път София – Кулата към Гърция или след селото, ако идвате от Сенокос. Точно там в западна посока се отделя черен път. Мястото е обозначено с табела.
Там е удобно и да се паркира.
Черният път е без големи денивелации и за около половин час ви отвежда до параклиса „Свети Мина“, който е в началото на светилището.
По път преди финалното спускане към комплекса може да видите едно от първите скални образувания, наподобяващо влечуго с няколко прешлена. Някои го наричат Змията.
Координати:
- начало на маршрута: 41.828260, 23.185922;
- точка от скално-култовия комплекс: 41.8270352, 23.1697602;
- GPS трак.
Преди да разкажа за следващото място, нека ви покажа и кратко видео от разходката.
Оброчище Света Марина
С какво е интересно мястото
Следващата ни разходка за деня беше до оброчището на Света Марина близо до село Сенокос. Местността също носи името на светицата. Оброчището се намира на възвишение южно от селото.
Мястото се пази от висок вековен бор с разперена корона, който според местните жители е зареден с магическа сила. Дървото се издига от основата на огромна скала. Тя е наречена „лепения камък”, тъй като към нея в неизвестни времена допълнително са прилепени малки плоски камъни.
На мястото е построен красив малък параклис, посветен на Света Марина. Средствата за него са били набавени изцяло от дарения. Първата копка е положена през 2019 г. точно на празника на светицата 17 юли. Всяка година около тази дата на мястото се провежда голям събор, който среща местни жители и техни потомци.
Мястото е тихо и някак с особена енергия. Постоиш ли там, те обгръща невероятно спокойствие.
Ние на няколко пъти обиколихме святото място, за да го огледаме добре. Срещу параклиса скалите са оформили продълговата ниша, която напомня долмен. От скалата се открива изглед към селото, премрежен от млади дръвчета. Вероятно в миналото мястото е било добре видимо от селото.
Запалихме и по свещичка. Малко преди да тръгнем загасихме свещичките от съображения за сигурност. Внимание: ако и вие палите свещи в отдалечени църкви и параклиси, гасете ги, за да не пламне пожар!
Света Марина е широко почитана в Странджа. За едноименната пещера там вече съм ви разказвала в тази статия.
Как се стига
До оброчището Света Марина се стига по коларски път пеша за около половин час. Отправна точка е голям почти обратен завой южно от село Сенокос (това се пада след Сенокос спрямо Мечкул и съответно преди селото спрямо Стара Кресна). Срещу завоя се отделя коларския път. Има табелки. Там на завоя е удобно да оставите колата.
Тръгваме по пътя и след около 20-25 минути стигаме до място, на което трябва да напуснем пътя и да се отклоним надясно. Има си табелка. След няколко крачки сме в подножието на параклиса, изкачваме няколко стъпала и сме при него.
Координати:
- начало на маршрута: 41.8293008, 23.2291066;
- оброчище Света Марина: 41.8274682, 23.2317309;
- GPS трак.
Стара Кресна и църквата „Св. Архангел Михаил“
Както споменах още в началото, ние бяхме отседнали в Стара Кресна. Селцето е малко, но се намира на много красиво място – в южната част на оформилата се котловина в западните поли на величествения Пирин. Гледките към планината са живописни и въздействащи. Запленени от очарователните панорами, често се вглеждахме във високите и все още заснежени части на планината. Къде с бинокъл, къде с просто око успяхме да различим връх Пирин, първенеца връх Вихрен, Кончето, Муратов връх… На картата видяхме, че точно насреща от другата страна на планината се пада Добринище.
В миналото селото се е казвало Кресна, а долу в дефилето край ЖП линията се е развило селището Гара Пирин. През 1978 г. последното е обявено за град и приема името Кресна, а селцето се преименува на Стара Кресна.
В Стара Кресна на 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу османската власт. То е в резултат на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България. Въстанието е потушено на следващата година, а местните хора били подложени на големи жестокости от турската войска.
В северозападните покрайнини на Стара Кресна могат да се видят руините на църквата „Св. Архангел Михаил“. Тя била построена през 1856 г. на мястото на два параклиса и стари оброчища. Опожарена е при погрома на Кресненско-Разложкото въстание. По-късно храмът е бил възстановен, но тежката му съдба се повтаря през октомври 1912 г. по време на Балканската война.
Макар и в руини, църквата е със забележителни размери. Преди няколко години започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма, но това така и не се случва поне до момента.
До останките от стария храм се намира сградата на килийното училище, използвано за църква.
Координати на църквата: 41.791045, 23.177944.
За финал
Районът на селата Стара Кресна, Сенокос и Мечкул ни впечатли с красивите си природни дадености и многовековната си история, запечатала се в скалните светилища и оброчища. В близост до Стара Кресна има и минерални извори, за които не ни остана време.
Бяхме отседнали в екоселище „Дебели даб“ и стаята ни беше с прекрасна панорама към Пирин. Останахме доволни от обстановката, храната и обслужването в ресторанта.
