Последния уикенд на този март прекарахме в района на Габрово. Мислех си, че познавам добре града и почти всички местенца в региона, но не, имаше още. Още много какво да науча и преживея отблизо. За екопътека Иглика вече ви разказах. Тук ще споделя информация и за останалите места, които посетихме. Някои бяха нови за мен, а други – добре познати, но с различна премяна.
Наш дом и стратегическа база за уикенда беше село Беломъжите. Вероятно не сте го чували. И аз не бях. Обаче след тези два прекрасни дни там и наоколо, изпълнени с богати впечатления и гостоприемни домакини, трудно мога да го забравя. Заредихме се със свежа енергия и добро настроение. А рецептата за това беше проста, само с 4 съставки – уютен дом, вкусна храна, интересни маршрути и още нещо за десерт.
И така, компонентите.
Да се поглезиш в уютен дом на спокойствие и сред съхранена природа
Селцето се намира на 12 километра североизточно от Габрово. То е съвсем малко. Постоянните му жители са под 10 на брой. Повечето му къщи са с възрожденска архитектура. Малко преди да се стигне в селото може да се види чешма на видима преклонна възраст, а на малкия мегдан – стар оброчен кръст.
Селото било основано някога от двама братя овчари. Интересното му име веднага повдига въпроса, защо се казва Беломъжите? Защото тук често приготвяли характерното за селата, разположени високо в Балкана, ястие Бял мъж. То се приготвя от прясно сирене, мляко и малко брашно и се поднася с мед. Миналата година имах възможността да опитам един вариант на това вкусно блюдо в троянското село Гумощник.
На най-високото място в селото, близо до мегдана са разположени двете къщи с общото име „Легендите“. Нейни домакини са две сестри – Йонка и Росица, сладкодумни и гостоприемни. Някога на мястото на днешните къщи е била градината на баба им, а село Беломъжите за тях е синоним на щастливо изживяно детство. Затова те решават там да създадат място за щастливи хора и то в периода на скорошната пандемия, преобърнала немалко неща и съдби.
По думите на Йонка „наше село Беломъжите според легендата е основано от двама братя-овчари, а днес две сестри по странен начин обичат козите, опитват се да върнат живота в селото и да му дадат нов смисъл.„
Ние пристигнахме в „Легендите“ в петък вечер по тъмно. Мястото беше приятно осветено. Гледки в нощта нямаше, но стаите ни чакаха топли и уютни, всяка в различен стил и различно име. Нашата се казваше „Скритата градина“. Интериорът ѝ беше с акцент на цветя. Имахме си градинска пейка и въжена люлка, точно като в китна градина.
На сутринта успяхме да огледаме двора, близките къщи и околности. Овошките бяха тъкмо цъфнали, а птичките се грижеха за доброто озвучаване. Пълна идилия. Спокойствие, лъхащо от всякъде.
Къщите предлагат общо 8 двойни стаи, които побират 16 души възрастни. Има разбира се и допълнителни легла за хора с деца, както и помещение за семинари. Мястото е много подходящо за семейна почивка, тиймбилдинг или обучения на малки екипи. Повече информация за „Легендите“ ще намерите на техния сайт.
Да опиташ вкусна местна домашно приготвена храна
Когато пристигнахме вечерта, ни очакваше богата трапеза с вкусна храна, приготвена от местна жена с местни продукти. Жената беше сготвила няколко блюда, като най-апетитни за мен бяха сърмичките (умалителната форма е за благозвучие, размерът им беше колкото юмрук и половина), копривената супа и печените ябълки. На сутринта бяхме посрещнати в трапезарията с домашни мекици и сладко.
В къщи „Легендите“ има три варианта за хапване. На разположение са две напълно оборудвани кухни, така че човек ако има желание може сам да си сготви храна. На двора има и барбекю. Вторият вариант е да си поръчате да ви приготвят местни ястия, както беше при нас. Третият вариант е кетъринг.
Да се раздвижиш и попиеш гледките на интересен маршрут
Те са много наоколо. През този уикенд минахме по няколко. За екопътеката до село Иглика вече стана дума. Разходихме се също до Иванилските водопади, за които съм писала (и дописвала🙂 ) и за които може да прочетете тук. Завършихме уикенда с преход по платото Стражата по екопътека „Витата стена“, за която предстои да разкажа в отделна статия.
Тук ще опиша в детайли първата ни разходка през двата почивни дни – от село Беломъжите до Дряновския манастир. От този линк може да изтеглите GPS трак на маршрута. А ето и видео от разходката.
Пешеходен маршрут Беломъжите – Дряновски манастир
Маршрутът е сравнително лек, тъй като няма големи стръмнини. Дълъг е 7.63 километра и може да се измине спокойно за около два часа. Ако нямате толкова време, може да съкратите половината от това разстояние, което се явява асфалтов път. По-долу ще поясня.
Тръгваме от къщи „Легендите“ и след няколко минути минаваме покрай стария оброк в централната част на селото. Продължаваме по тесния асфалтов път към покрайнините. След още няколко минути минаваме покрай старата чешма, а след още малко до обширна поляна. Там пътят се включва в по-главен. За Дряновския манастир поемаме наляво. Вървим още известно време и стигаме до Т-образно кръстовище и табелки, които са част от обозначението на по-популярния маршрут Боженци – Дряновски манастир. Според табелките завиваме по улицата наляво, която ни отвежда до селцето Горни Върпища. До тук няма маркировка и указания, но пък и не е трудно за ориентация. От завоя при табелките до края на маршрута следваме зелена маркировка.
В централната част на Горни Върпища поемаме по улицата надясно, която ни отвежда в края на селцето. Пътьом минаваме покрай старото училище на селото, днес видимо обновено и превърнато в частен дом. При последните къщи трябва да внимаваме накъде да тръгнем. Маркировка има, но не се набива на очи. Посоката е напред и леко вляво. При тези последни къщи свършва асфалтовия път. До тук може да се стигне освен пеша, и с кола. Ние стигнахме до тук пеша за около час.
Продължаваме напред през полето, като отляво ни се открива гледка към съседното село Долни Върпища, а в далечината и към скалния венец на платото Стражата. След около 20-25 минути ходене маршрутът пресича разбит асфалтов път и после навлиза в гора. След около още 20-25 минути стигаме до платото над Дряновския манастир и Дряновската екопътека.
Обхождаме руините на крепостта Боруна, а после посядаме за кратък отдих на Пейката на любовта.
Не пропускаме да се насладим и на великолепните гледки отвисоко към манастира.
Пътеката слиза надолу, минава покрай пещерата Бачо Киро, двата красиви водопада на река Андъка и стига до Дряновския манастир. Там край него река Андъка се влива в по-голямата Дряновска река.
Финал на разходката слагаме с кратката пътека по протежение на река Дряновска до водопад Сини вир, за който съм писала.
Да усетиш обаянието на непознато кътче
Със сигурност има не едно и две местенца в Габрово, в които да се потопите, но моето откритие в този уикенд беше Шести участък. Това е най-старият квартал на Габрово, около който с времето се е развил градът. Днес той е формиран от две малки улички – „Никола Палаузов“ и „Опълченска“. Разположен е в самия център на града, недалеч от главната търговска пешеходна улица. Състои се от добре запазени и подновени къщи в стар възрожденски стил.
Капаците на много от ел-шкафовете в квартала са изрисувани и изписани с мотиви от габровския фолклор.
А защо „Шести участък“? В миналото кварталът е бил наситен с кръчми и странноприемници, което налагало засилено присъствие на пазителите на реда. Тъй като по това време в София били изградени първите пет полицейски участъка, габровци в типичния си шеговит стил нарекли квартала Шести участък.
Интересен макет на квартала, както и на други емблематични за Габрово места може да се види в двора на бившето училище в началото на Шести участък. Между другото, освен училище, тази сграда е била използвана още за полиция и санитарен пункт.
В рамките на Шести участък, в края на улица Опълченска точно зад масивната църква „Света Троица“ може да се види най-старият запазен и действащ артефакт в Габрово – Априловата чешма, изградена през 1762 г. от хаджи Кръстю Априлов, член на заможния род Априлови. Васил Априлов, основателят на първото взаимно училище, изцяло с преподаване на български език, е също потомък на този род.
На улица Опълченска в една от подновените възрожденски къщи се помещава малка бирария с голям асортимент от бири всякакви. Много приятно местенце и подходящ финал на разходката в Шести участък.
В заключение мога да кажа, че щастието за всеки отделен човек има различни превъплъщения. Със сигурност обаче горната рецепта ще помогне за презареждане на силите и повече щастливи мигове. Ако ви се иска да се отърсите от ежедневното бързане, шум и напрежение, горещо ви препоръчвам уюта, спокойствието и чистия въздух на село Беломъжите, истинско място за щастие.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
