Тук ви разказвам за маршрута от Кирилова поляна до Сухото езеро, недалеч от Рилския манастир. Бях си го набелязала още преди няколко месеца и в този слънчев и топъл септемврийски ден дойде и неговият ред. Времето беше чудесно като за преход във високите части на Рила, но сезонът определено не беше подходящ за наблюдение на езерото, защото вода в него нямаше. На практика, то липсваше и напълно отговаряше на името си.
Все пак, реших да опиша маршрута от Кирилова поляна до Сухото езеро над Рилския манастир, защото ми хареса. В допълнение, по интернет така и не видях кадри от сух негов период, така че по-долу ще ви покажа такива.
Бих отличила следните основни предимства на маршрута:
- сравнително кратък – под 3.5 км;
- сравнително лек – под два часа в посока;
- много добре маркиран и поддържан;
- в по-голямата си част е в гора и е много подходящ за жежки дни;
- по-непопулярен вариант за еднодневна разходка от София.
Сухото езеро е свлачищно езеро и името му се дължи на това, че понякога пресъхва (факт!). На мен са ми известни още две езера в Рила, които се наричат Сухото езеро – едното е малко преди хижа Мусала, а другото е Сухото езеро до хижа Семково.
Как се стига до началото на маршрута
Маршрутът започва от Кирилова поляна, недалеч от Римския манастир. Тя се намира на 7 км от манастира и на 124 км южно от София. До нея води тесен асфалтов път, по който може да се мине с лека кола. По пътя има изолирани дупки, но бих го определила като сравнително добър. Само участъкът след Рилския манастир е малко по-лош, в смисъл, че там дупките са повече.
На Кирилова поляна има място за паркиране на много коли. Има и заведения за хапване.
Особености на маршрута от Кирилова поляна до Сухото езеро
Още в началото дебело подчертавам, че по маршрута от Кирилова поляна до Сухото езеро има няколко лавиноопасни участъка. Вземете това предвид и не тръгвайте в период със снежна покривка!
Маршрутът към Сухото езеро започва вляво от чешмата – пътеката нагоре към гората. Има си табелки. В по-голямата си част маршрутът е в гора и се изкачва плавно нагоре. Има участъци, които са по-стръмни и други, които са почти равни, но дори и стръмните части не бих определила като особено задъхващи. Пътеката е почти изцяло почвена, но си има и камъни по нея – това е Рила все пак. Маркировката е добра – следват се зелените марки. На доста места са поставени информационни табла и указателни стрелки.
По маршрута няма много панорамни гледки, но все пак, на 2-3 места се открива панорама към Рилския манастир.
Интересна забележителност по пътеката е т.нар. „Скала с надписите“. Представлява скала с надпис за Добре дошли към поклонниците в миналото. Там са поставени пейка и информационно табло. Самият надпис не е много добре четим. До него на скалата добре личи издълбан кръст.
Мястото около езерото е много красиво дори и без вода. Над северния му бряг билото се извисява твърде високо. Справката с картата показва, че един от върховете над езерото се казва Малка Попова шапка, а от другата страна на билото са разположени Поповокапските езера, както и Страшното езеро, за което съм ви разказвала.
Зелената маркировка продължава до местността Кобилино бранище.
Маршрутът не е много популярен, но все пак се посещава. На отиване не срещнахме никакви хора, обаче на езерото вече имаше посетители – две двойки. На връщане срещнахме доста изкачващи се – може би около 15 души в малки групи от по двама-трима.
Сухото езеро: поглед отгоре 
Високите скали до Сухото езеро 
Поглед в посока към Рилския манастир
Финални думи
Маршрутът от Кирилова поляна до Сухото езеро е едно приятно и разнообразно изживяване, което си заслужава, независимо дали ще откриете езерото пълно с вода или – както в моя случай – напълно сухо. Дори без водната му повърхност, мястото носи своето очарование и доказва, че Рила винаги има с какво да изненада.
Вижте още:
