Изкачване на връх Белмекен – с красиви гледки и леко, макар да е само нагоре

Лято. Време за море и за изкачване на планински върхове. Този път връх Белмекен.

Беше долу-горе средата на август, лятната отпуска беше отминала, а това дъждовно и гръмотевично лято не ни беше дало до момента много възможности за жадуваните планински преходи. Първият преход, който направихме беше в Рила към връх Дено и Саръгьолски езера. Радвахме се в този преход да си припомним част от маршрута към връх Мусала.

Само седмица след това се насочихме към друг живописен високопланински рилски маршрут – решихме да изкачим връх Белмекен. Бяхме си го набелязали още миналата есен, но чак сега го осъществихме.

Макар да е от високите върхове в България, връх Белмекен не е труден за изкачване. В редовете по-долу ще ви представя най-краткият маршрут за лятно изкачване на върха. Имайте предвид, че през зимата някои части от маршрута са лавиноопасни.

Как се стига до язовир Белмекен и до пътеката за върха

Пътеката към връх Белмекен започва от един паркинг, разположен на брега на язовир Белмекен в югозападната му част – това е противоположната част на язовирната стена. Разстоянието от София до там е около 140 км, които се изминават за около 2 часа и половина.

Ако тръгвате от София, хващате АМ Тракия и се отбивате на изхода към Костенец, а от град Костенец продължавате по стария път към Пловдив. След Костенец има 3 варианта да стигнете до язовир Белмекен. Първият е по стария път към Пловдив да стигнете до Белово и от там да се отбиете към Юндола и после от Юндола към язовира. Това е всъщност главният път и по него се движат доста камиони, което може да ви забави, защото няма много подходящи за изпреварване места, поради многото завои. Пътят през Юндола ще ви отведе точно до югозападната част на язовира, откъдето започва пътеката.

Друг вариант е на около 10 км след Костенец да се отбиете надясно към Сестримо. На около 7 км след Сестримо пътят се разделя, като и двете шосета водят към язовир Белмекен. Ако се отбиете надясно, ще се движите по тесен живописен планински път, който в по-голямата си част е в дефиле на река – Крива река, е, не е много добър – има си задължителните за такъв път дупки. Трудно се разминават две коли, но пък няма много движение – най-много да срещнете някоя кола на енергото или други ентусиасти като вас. Най-високата скорост по този път е около 40 км/ч, най-високата предавка – трета. Ще минете покрай малък язовир – Станкови бараки. Край язовир Станкови Бараки на шосето има спусната бариера, но човекът от охраната на язовира ще я вдигне, щом ви види. Това шосе ви отвежда до стената на язовир Белмекен. От там трябва да завиете надясно, да минете пред нея и да се изкачите отгоре й. Продължавате по шосето край брега на язовира и в другия му край стигате до паркинга, от който започва пътеката.

Третият вариант е, ако на 7 километра след Сестримо хванете лявото разклонение на шосето. От там е с няколко километра по-дълго, но времето за път е еднакво, защото пътят е малко по-добър. Ако ползвате картите на Гугъл, навигацията ще ви води през горния маршрут през Станкови бараки, защото през зимата го почистват редовно, докато по шосето покрай ПАВЕЦ Чаира има много снегонавявания и не го чистят. Това шосе също ви отвежда до стената на язовира, пред която – както в горния вариант – трябва да минете и по пътя да се качите на нея и от там – до другия му край.

Общо взето и трите варианта след Костенец не се различават много по дължина и време за изминаване – все си е час и нещо. Като добавите и 1 час от София до Костенец – общо разстоянието се минава за 2 часа и половина близо. Ние на отиване минахме през язовир Станкови бараки, а се върнахме през Юндола.

Най-краткият маршрут за изкачване на връх Белмекен

Както вече споменах, пътеката към връх Белмекен започва от паркинга в югозападната (да я нарека условно горната) част на язовир Белмекен.

Там се събират пътят от Юндола и крайбрежното шосе, което идва от стената на язовира и което продължава направо към спортната база Белмекен. За ориентация, самият връх Белмекен, основна цел на маршрута, се извисява точно над това крайбрежно шосе.

Ще разделя маршрута за изкачване на връх Белмекен условно на 2 части:

• етап 1: язовир Белмекен – първо ребро: 1 час;
• етап 2: първо ребро – връх Белмекен: 1 час.

Съвет: дори и да губите на места пътеката, важно е да запомните посоката, в която трябва да вървите – от язовира тръгвате в северозападна посока (това е леко надясно) към първото ребро – етап 1, а щом стигнете реброто, тръгвате по него право нагоре към връх Белмекен – етап 2. Ходенето по реброто изглежда стръмно и тежко, но всъщност не е.

Сега ще ви разкажа малко повече за маршрута към връх Белмекен, за да знаете какво да очаквате.

Етап 1: язовир Белмекен – първо ребро

До паркинга край язовира има указателни табелки за маршрута, от които нагоре тръгва пътеката. На това място сте на около 1910 метра надморска височина.

Още почти в началото, пътеката се разделя – тук хващате дясната пътека. Ще се ориентирате по червената лятна маркировка.

Не след дълго се пресича малко поточе. Пътеката продължава плавно нагоре, а гледките назад към язовира стават все по-красиви.

В тази част като растителност преобладава клекът. Водите се по червената маркировка.

На места има паралелни пътечки с по-малко храсти, които може да ползвате за по-лесно минаване.

Дори и да загубите маркировката в тази част от маршрута, важно е да вървите в посока първото ребро.

Етапът се изминава за около 1 час спокоен ход.

Етап 2: първо ребро – връх Белмекен

Когато стигнете до реброто, оставяте червената маркировка и вече трябва да се оглеждате за пътека по реброто и нагоре. От там до върха маршрутът е немаркиран, но е лесен за ориентация – върви се право нагоре с постоянна гледка към язовира.

Етапът се изминава за около 1 час.

Макар и само нагоре, изкачването към връх Белмекен не е трудно, защото:

• по реброто се върви право нагоре – не се редуват слизане и качване. Напр. при връх Мургаш се качвахме и слизахме от няколко по-ниски старопланински върха, докато стигнем връх Мургаш – набираш и губиш височина многократно, което изморява, при изкачването на връх Белмекен това го няма;
• пътеката е с мека пръст и трева, на места има ясно изразени естествени стъпала, което улеснява ходенето. За сравнение – голяма част от маршрутите към връх Мальовица и връх Вихрен са камък върху камък, което много натоварва ходилата;
• маршрутът не е дълъг и се взема за кратко време – около 2 часа.

В допълнение – постоянните гледки към сапфирно-сините води на язовир Белмекен и околните високи рилски върхове – Сивричал 2641 м, каменистият, и Равничал 2637 м, полегатият, пълнят окото и душата през цялото време.

Връх Белмекен е висок 2626 метра и е от високите върхове в България. Малко по-горе ви бях споменала, че маршрутът започва от язовира при около 1910 метра надморска височина. Значи, при това изкачване се преодоляват близо 800 метра височина … и пак твърдя, че не е трудно. Може би, не съм типичният планинар, но все пак имам опит – изкачила съм върховете Мусала, Вихрен, Ботев, Мальовица, Козя стена и още много други.

Горе на върха

Да ви призная, при нашето изкачване на връх Белмекен, не успяхме да видим красивите панорамни гледки, за които бяхме чували, че се откриват от върха. Доста прозаично, точно като се качихме на върха и падна гъста мъгла. Аз лично се чувствах като под някакъв бял купол. Беше пълно безветрие – съвсем необичайно за височини от над 2600 метра, така че мъглата беше силно упорита.

По едно време, бялата завеса леко се пораздигна и видяхме язовира и някои от околните върхове, но … не беше това, което очаквахме.

Все пак, бях доволна – приятен маршрут, с красиви гледки (поне преди изкачване на върха и на слизане), високо в планината – над 2600 метра.

Обратният път от връх Белмекен до язовира отнема почти същото време – около 2 часа. И макар, че гледките са същите, пак са интересни и чудни за гледане.

Към края на реброто има малка седловина, край която пътеката пресича коларски път, който води право надолу към язовир Белмекен. Може да решите да слезете по него, вместо да се връщате на маркираната пътека от етап 1 по-горе.

Слизането по коларския път е леко и отнема долу-горе същото време, както ако си слезете по маркираната пътека. Все пак – гледките към язовира са от по-различен ъгъл.

Имайте предвид, обаче, че този път ви сваля на крайбрежното шосе и от там до паркинга и началото на пътеката се върви около 20 минути – в случай, че колата ви е там.

Съвет: снабдете се с вода, защото по пътеката няма откъде да напълните.

Класическият маркиран маршрут

По-горе ви описах най-краткия маршрут за изкачване на връх Белмекен, половината от който не е маркиран. Маршрут, който лично изпробвах. Всъщност, класическият маршрут за изкачване на връх Белмекен е маркиран, но е доста по-дълъг. В началния си етап той се движи по същата червена маркировка, за която ви споменах по-горе в етап 1 и която води до хижа Белмекен. Преди хижа Белмекен, класическият маршрут стига до седловината Премката – между върховете Равничал и Белмекен, от където напуска червената маркировка и завива надясно (право на изток) по второто ребро и много плавно се изкачва до връх Белмекен.

По това второ ребро има колова маркировка. Не съм минавала по този маршрут, но от всичко прочетено – по форуми и статии – ще ви кажа, че той се изминава за около 3 часа (че и повече) в зависимост от темпото.

Ние решихме да изследваме малка част и от него, затова за кратко приближихме по червената маркировка върховете Сивричал и Равничал.

Други маршрути в Рила

Ако сте въодушевени от красивите рилски гледки, на страниците на блога съм описала няколко маршрута във високите части на Рила, имайте ги предвид:

• до водопад Рилска Скакавица;
• до връх Мусала;
• до връх Мальовица;
• Урдини езера;
• Саръгьолски езера.

Накрая бих искала да благодаря на моята приятелка Сани, от чийто блог научих за този приятен рилски маршрут.