В недрата на Родопите: Алабашка поляна и Милеви скали

Едно от местата, които исках да посетя през тази година, беше седловината Алабак в Родопите. Преди няколко месеца се разходихме до останките от Беловската базилика и средновековния град Левке над село Голямо Белово и минахме по част от тамошната Вазова пътека. Това ме накара да си припомня сборника с пътеписи на Иван Вазов „В недрата на Родопите“. Бях го чела отдавна и бях забравила думите на Патриарха на българската литература за Алабак:

Алабак – аллах бак!
Турците казват, че от тука се виждал бог.
Ако не видях бога, то видях най-възхителната панорама на вътрешните Родопи.

Алабашка поляна в Родопите
Алабашка поляна в Родопите

Исках и аз да видя тази възхитителна панорама! Говоря в минало време, защото преди няколко дни посетихме мястото. Отидохме и до близкия връх Милеви скали. По-долу описвам подробно маршрута. Преди описанието може да видите кратко филмче от разходката.

Още нещо – преди няколко дни получих много конструктивен мейл от читател на блога, който ме посъветва да давам кратка техническа информация от маршрутите, които описвам – разстояние, денивелация, време за изминаване. Не винаги това е възможно, но ще се старая да го правя. Благодаря на Стефан за съвета. В края на статията може да намерите параметрите.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Маршрутът към седловината Алабак започва от върха на остър завой на около 14 километра след село Семчиново навътре в планината. Селото се намира на 110 км югоизточно от София, на 57 км западно от Пловдив и на 21 км западно от Пазарджик. Ако пътувате по АМ Тракия, за Семчиново я напускате при изхода за Септември и Велинград.

Пътят към селото беше много приятен – свежо, зелено, лозя, градини, овошки, поддържано, радост за окото. Оказа се, че то е доста оживено и с много млади хора. Много хубаво.

До началото на пешеходния маршрут води тесен и завойчест асфалтов път. В Семчиново се следват табелките за Милеви скали. Малко след селото се минава покрай красив миниатюрен параклис.

Пътят лъкатуши в дерето на Семчиновска на река и в първите няколко километра има няколко изронени участъка. Ние го изминахме с лека кола бавно и внимателно, особено на дупките, но по-добре да сте с висока кола. Хлад и свежест лъхаше от сенките и реката. Тя беше буйна и с множество водоскоци, а отделно по склоновете се стичаха потоци с невисоки и тесни, но доста звучни водопадчета. Нормално. Беше си пролет, време за водопади.

Маршрутът към Алабашка поляна

Принципно там на споменатия завой червената маркировка на маршрута Варвара – Милеви скали се отделя вдясно от асфалтовия път и продължава към Алабашка поляна – Летовище Бяла вода над Велинград – х. Юндола. Но ние тръгнахме не по маркировката, а по черния път, перпендикулярно на шосето за по-кратко. Той след след 1.2 км се включва в червената маркировка.

В края на статията ще намерите линк за изтегляне на трак и координати.

И така. Тръгваме по черния път, който се отделя перпендикулярно от върха на завоя. Маршрутът е лек. В по-голямата част се спускаме, а на връщане съответно се изкачваме. Минаваме покрай мраморна чешма с име Гальова чешма и заслон наблизо в местността „Побит камък“.

Чешмата и навесът до нея по маршрута
Чешмата и навесът до нея по маршрута

От нея се открива гледка на юг към Чепинската котловина (в посока Велинград).

Гледката срещу чешмата
Гледката срещу чешмата

След около 15 минути нашият черен път се включва в друг (този с маркировката) и по него трябва да завием наляво. От този разклон до Алабашка поляна се върви около 25 минути, като по този участък има що-годе ясна червена маркировка.

Разстоянието от началото на маршрута до Алабашка поляна се изминава за около 40 минути.

Компания до поляната
Компания до поляната

Алабашка поляна ни посрещна с паметна плоча, посветена на Иван Вазов и Алеко Константинов. Всичко беше много свежо и зелено. Само багрите на близкия хълм бяха по-скоро късноесенни, отколкото пролетни.

Алабашка поляна: паметна плоча, посветена на Иван Вазов и Алеко Константинов
Алабашка поляна: паметна плоча, посветена на Иван Вазов и Алеко Константинов

Оказа се, че поляната е прегърната от гора и единствената гледка е към съседния баир. Малко преди поляната вляво от пътя се вижда ръбата скала. Ние се покачихме на нея, за да изследваме гледката – в подножието на канарата бяха израсли много дървета, които закриваха видимостта напред. Леко назад обаче зад хълма се подаваше бялото обло било на връх Белмекен. Все е нещо 🙂 .

Поглед към връх Белмекен
Поглед към връх Белмекен

Бях леко разочарована, че очакванията ми за страхотна гледка не се оправдаха. За пореден път се убедих, че човек трябва да тръгва на туризъм без очаквания, за да се наслади напълно на това, което мястото предложи.

На връщане за разнообразие минахме да видим близката хижа Млековица. Разклонът към нея е на около километър и половина след Алабашка поляна по пътя на обратно – поема се по левия път и се върви 10-15 минути до нея. После може да се хване пътеката директно нагоре от хижата, която отвежда точно до разклона след чешмата, за който ви споменах по-горе.

Хижа Млековица
Хижа Млековица

Кратка техническа информация за маршрута до Алабашка поляна ще намерите в края на статията.

Милеви скали

За връх Милеви скали се продължава по тесния планински път около 4.2 км. Малко преди да го наближите, пътят се разклонява – трябва да се поеме по дясното разклонение. Лявото е към хижа Милеви скали, която не работи.

Към Милеви скали
Към Милеви скали

С кола се стига до самите скали, шосето ги подхожда от задната им (североизточна) страна. Стига се до бариера, до която може да се паркира и се продължава нагоре няколко метра пеша. Малко след бариерата има оградена постройка, пазена от няколко злобно лаещи кучета, затова по-добре да се върви малко по-далеч от оградата.

На Милеви скали
На Милеви скали

На върха ни посрещат антени на мобилни оператори, висок монумент – паметник в чест на партизани, загинали в битка на 4.09.1944 г., и невероятно красиви гледки надалеч в почти всички посоки. Наистина възхитителна панорама. Ето къде била! Аз тук ще цитирам описанието на Вазов от „В недрата на Родопите„, трудно може да се направи по-добро:

Гледките от Милеви скали - надалеч и във всички посоки
Гледките от Милеви скали – надалеч и във всички посоки

Непрекъснати вериги гористи планини, надиплени живописно една зад друга, подпират от вси страни кръгозора. Между техните многобъдрести клонове, в една голяма дълбочина пред мене, простира се от север към юг райски хубавата Чепинска долина. Реката Елидере (Чепинска река – моя бележка), като един смок, извива се из нея и се губи насам в един дълбок пролом.

Милеви скали - Белмекен и Рила на хоризонта
Милеви скали – Белмекен и Рила на хоризонта

Върхът е скалист, висок е 1593 м.

За финал: красив и надиплен водопад

На връщане по тесния планински път си бяхме набелязали буен водопад. Той се пада на около 5 км преди началната точка на маршрута към Алабашката поляна до един остър обратен завой с мост над реката. Трябваше да повървим малко и да се спуснем в дерето без пътека до подножието му, но си заслужаваше. Беше шумен, буен и с множество преплитащи се водни дипли.

Водопад на река Семчиновска близо до шосето
Водопад на река Семчиновска близо до шосето

Кратка техническа информация за маршрута до Алабашка поляна

Начало42.1371780, 24.0318690
Алабашка поляна42.1322820, 23.9946130
Разстояние3.6 км
Денивелация+ (28 м.), – (190 м.)
Времетраене40 минути
Тракизтегли

В допълнение – координати на:

  • Милеви скали: 42.126218, 24.063942;
  • водопад: 42.148790, 24.061111.
Публикувано в екопътеки и маршрути, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Много съм щастлива да споделя, че вече излезе от печат новата ми книга "52 по-малко познати пътеки за всеки" с маршрути из България.

Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Другите ми две книги също може да поръчате тук чрез същата форма.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *