Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при седемдневното ни приключение в планината на Орфей, когато я обходихме открай до край. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите.
Съвсем естествено ще се запитате защо? Веднага отговарям кратко с обективните факти:
- светилището е доста мащабно;
- различни изследвания го определят като праисторическо.
Към тях добавям и три мои субективни причини:
- там отново се почувствах като изследовател;
- мястото е сравнително лесно достъпно;
- гледките от платото са много красиви.
Накратко за светилището
Светилището е изградено на невисоко скално плато в Източните Родопи, около малка пещера, чийто вход е с формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани (от тук и името на местността), определени от специалистите като като места за наблюдения на слънцето.
Площадките имат овална форма и са с диаметър съответно 10 метра (североизточната площадка) и 15 метра (югозападна). По тях са вдълбани концентрични полуокръжности, предполагаеми слънчеви линии. На място могат да се видят още скални изсичания с различни форми, улеи, стъпала, скални масиви с ниши.
Обектът е регистриран за първи път през 1941 г. от видния български археолог и праисторик проф. Васил Миков. Археоастрономически проучвания на скалния комплекс сочат, че той е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. Живот в района е имало много преди това. Учените правят този извод по намерената до пещерата керамика, която е датирана от времето на късния халколит – края на 5 хил.пр. Хр.
Как се стига до Харман кая
Светилището се намира на около 17 километра североизточно от Момчилград. За Харман кая от Момчилград се насочвате към Татул и на село Равен вместо да завиете надясно към Татул, продължавате направо. Там на кръстовището има голяма кафява указателна табелка за Харман кая.
От село Равен продължавате около 7 километра, минавате през едно село без табела и малко след него от шосето се отделя черен път. Има табелка: „Харман кая 1 км“. С лека кола може да се изминат около 200 метра от този път. Стига се до уширение. Вляво от пътя има широко и удобно място за паркиране.
Черният път продължава почти до Харман кая, но натам има няколко лоши участъка и не е подходящо да пробвате с лека кола.
От уширението до светилището разстоянието е кратко – около 800 метра, които се изминават за 10-15 минути. Върви се леко, защото пътят е широк и няма големи денивелации. Малко преди началото на светилището има още една указателна табелка. Вдясно след нея вече ще го видите.
Координати на:
- отбивката: 41.578726, 25.511211;
- обекта: 41.573635, 25.519622.
Видяното
Ние направихме пълен обход на мястото. Започнахме от втората голяма скала вдясно след указателната табелка. Разгледахме нишите в скалата, минахме до задната ѝ част и продължихме напред към останалите скали. Изкачихме се по следващата скала до югозападния харман. Беше целия набразден с линии. В единия му ъгъл видяхме корито с две щерни. После продължихме към близкото малко скално плато, за да търсим пещерата с форма на утроба.
Една скоба: най-известната и знакова пещера с подобна форма е пещера Утробата, недалеч от Кърджали. Повече информация за нея може да прочетете тук. Край Арбанаси също има пещера, чийто вход е с подобна характерна форма. За пътеката до нея ви разказах в тази статия.
Да се върна към Харман кая. Подходихме към възвишението по пътеката в ляво и започнахме да обикаляме скалата, издигаща се в центъра му. В задната ѝ част камъните имат доста чудати форми. Там се откриват и много хубави панорамни гледки. Входът към пещерата се оказа точно от западната страна, малко навътре от основната пътека. Там малка пътечка се отделя и след нея отворът на пещеричката е добре видим. Има прилепи, така че, внимавахме да не ги подплашим.
От височината на платото огледахме добре района. Долу в ниското видяхме две сърнички.
В посоката, от която бяхме дошли се открояваше входа на друга пещера в основата на един от големите скални блокове някъде зад указателната табелка.
Оттук се върнахме в основата на платото и продължихме да изследваме североизточния харман. В него също видяхме изсечени линии, вероятно свързани с наблюдение на Слънцето. Площадката е оградена от изправени камъни в полукръг.
После слязохме вдясно от хармана (от източната му страна) и там се натъкнахме на един много странен символ, издълбан в скалата, оформен от няколко ямки, оградени с овал.
Отне ни около 1 час да обходим мястото.
Страхотно място, при това сравнително леснодостъпно и напълно безплатно за посещение!
Booking.com
