Беше късна пролет, краят на един дъждовен месец май. С други думи, беше прекрасно време за посещение на водопади, когато основното им „гориво“ – топящите се снегове – постоянно се обогатяваше с изобилните паднали дъждове. Намерихме си промеждутък – ден без валежи според прогнозата за времето – и се отправихме към водопад Рилска Скакавица – висок, красив и много мощен.
Водопад Рилска Скакавица е най-високият водопад в Рила планина. Водите му се спускат от височина над 70 метра. Разположен е на 1750 метра надморска височина. Местността около него е изключително живописна.
В допълнение, цялата тази естествена красота не е никак трудно да се види – преходът до водопада е сравнително кратък и лек, без големи денивелации, а пътеката до него е перфектно маркирана и обозначена.
Следват подробностите за посещението на водопада.
Как се стига от София
Отправна точка за водопада е местността Зелени преслап. Тя се намира след Паничище. До местността се стига по тесен асфалтов път. Стигнете ли Паничище, поемате към долната станция на лифта, но преди да я стигнете трябва да завиете надясно към Зелени преслап. Има си табелка. Там в местността има почивна база и широко място за паркиране, откъдето започва пътеката за водопад Рилска Скакавица.
За информация, разстоянието между София и Паничище е около 90 километра и се изминава за около час и половина.
Пред почивната база има широко, равно и удобно място за паркиране. От паркинга започва пътеката към водопад Рилска Скакавица. Всъщност от този паркинг започват пътеки до няколко места. Нас в случая ни интересува тази до водопада, а за да се стигне до него се минава през хижа Скакавица. Затова от началото на пътеката към водопада до хижа Скакавица се следват табелките, сочещи хижа Скакавица. В по-голямата си част те са оранжеви.
По пътеката
Както споменах, пътеката е много добре маркирана и обозначена с указателни табелки, което показва, че е добре поддържана. За хижа Скакавица се следва червената маркировка. Пътеката до хижата, а и после до водопада е сравнително лека за ходене, защото няма големи денивелации и опасни за преминаване места. На няколкото места, в които пътеката пресича рекичките, има изградени дървени мостчета.
Единствените препятствия на места са падналите дървета, характерни за този период от годината, както и калта, подхранвана от стичащите се ручейчета. Но въпреки тези препятствия по пътеката няма непроходими места.
Цялото разстояние от паркинга до водопад Рилска Скакавица може да се вземе за един час и половина. Както винаги, това е ориентировъчно време и зависи от бързината на ходенето и почивките, които се правят по време на прехода.
Това разстояние грубо може да се раздели на два етапа:
- етап 1: от паркинга до хижа Скакавица – около час и малко;
- етап 2: от хижата до водопада – около половин час.
Етап 1: от паркинга до хижа Скакавица
Както споменах, разстоянието от паркинга до хижа Скакавица може да се измине за около час при нормален към леко бърз ход … само че не е лесно да се поддържа това темпо през цялото време. Защо ли? Поради няколкото големи водопада, които се наблюдават малко вляво от пътеката.
По-точно, пътеката започва като черен път. След около 20 минути ходене по нея, трябва да се отбиете вдясно за хижа Скакавица. В този си участък пътеката е чисто горска. След още десетина минути по пътеката започва да се чува шумът от водопадите по река Скакавица.
Ние кривнахме вляво, за да ги понаблюдаваме, поснимаме и да се понамокрим. В тази си част реката – река Скакавица – е доста буйна и прави 2-3 високи, буйни и пълноводни пада, хвърлящи хладни пръски надалеч.
Ако вървите плътно по пътеката, тези падове със сигурност ще ги пропуснете. За определеност, тази част от прехода покрай водопадите може да се вземе за 10 минути.
Ние посветихме на тези водопади немалко време. След това се включихме отново в пътеката и се отправихме към хижата. Там след водопадите беше и най-сложният участък – сложен поради по-голямата денивелация и поради падналите дървета, които трябваше да се заобикалят. Този последен участък до хижата ни отне около 20 минути.
Хижа Скакавица е разположена на много красиво място, обградено почти отвсякъде с високи скали. Около нея има доста приятно изглеждащи кътове за отдих и хапване. Хижата очевидно е била реновирана неотдавна.
Там на хижа Скакавица отморихме малко с чай и кафе и се запътихме към водопад Рилска Скакавица. Между другото, чаят беше безплатен.
Етап 2: от хижа Скакавица до подножието на водопад Рилска Скакавица
След хижата, пътеката продължава за кратко в горичка покрай левия бряг на река Скакавица,а след горичката, пейзажът става типично високо-планински: с каменни сипеи, иглолостни дръвчета, минзухари, високи канари.
По време на нашето посещение от немалко места се стичаха по-малки и по-големи водопадчета. Все пак беше пролет. Малко след горичката го видяхме и него – внушителният водопад Рилска Скакавица. Е, виждахме съвсем малка част от него, но картинката беше обещаваща.
Така, вървейки по пътеката, на места прескачайки разни рекички и наслаждавайки се на рилските красоти за около половин час стигнахме до подножието на водопада. Малко преди водопада трябваше да преминем през един участък, може би полянка, който все още беше покрит плътно със сняг. Това леко ни забави, тъй като бяхме с летни обувки и доста се хлъзгахме по снега.
Не съм броила минутите, прекарани в подножието на водопада. Те просто минаха неусетно. Отблизо водопадът беше още по-красив и внушителен … и мокър 🙂 , а и хладен. Високите скали, които го обграждаха също бяха внушителни. Страхотна гледка.
Все пак времето напредваше и трябваше да се връщаме обратно. Маршрутът беше същият като на идване. Отново направихме почивка в хижата, като този път се подкрепихме с вкусна боб чорбица и салати, а след това, заредени с впечатления и с нови сили се отправихме пеша към колата.
Впечатляващ водопад, наистина. Разбира се, картинката прекрасно се допълваше от високите скали, сипеи и иглолистната растителност. Освен това преходът до водопада не беше нито труден – нямаше големи денивелации и пътеката беше изключително добре маркирана, нито продължителен – около час и половина в посока: от паркинга през хижата до водопада.
Други забележителни места наоколо са добре известните и живописни Седем Рилски езера. Също така, недалеч от Сепарева баня се намира още един рилски водопад – Горица.
Здравейте, попаднах на вашата страничка и много ми харесва!
Искам да попитам, организирвате ли екскурзии до водопадите или други?
Благодаря предварително! Усмихнат ден желая на екипа ви! 🙂
Здравейте, на мен също много ми допаднаха Вашите предложения за пътуване и разходки и също бих се радвала ако провеждате организарани такива! ?
Поздрави!
Десислава
Благодаря Ви за интереса към блога. Аз не организирам никакви екскурзии, просто пътувам много и споделям впечатленията си, ако може да бъдат полезни и на други.
Много точни указания за посещение до водопад „Рилска скакавица“ и прекрасни снимки! Благодаря Ви!
Още едно място, което влиза в списъка ми за посещаване през 2017. Благодаря за приятното описание и споделените снимки. Поздрави!
Днес бяхме там със съпруга ми. Много добре е описано и това наистина ни помогна. Всъщност оттук дойде и идеята да го посетим. Случихме и хубаво време. Красота! Заслужаваше си разходката. Благодаря!
Силвия, много благодаря за отзива и хубавите думи!
Жива и здрава да си, Ели! Благодарение на твоите указания и статии за прекрасни места, успяхме да ги посетим сами-без някой да ни води! С листи в ръка до сега не сме се губили никъде.
Здравей, Ани, благодаря ти за отзива! Много се радвам, че сте успели и че съм помогнала по някакъв начин. Поздрави!
Много добро описание.Статията ми беше много полезна.Благодаря 💕
Благодаря и аз за отзива!
Здравейте!
Прекрасна статия!
Само имайте предвид, че това 1,5ч е доста условно и зависи кой колко е подготвен!
Вчера по пътеката срещнахме бременна в 6м жена с ниски и гладки кецове….. Не мисля, че пътеката е толкова лесна за начинаещи планинари например! 🌞
Здравейте, Роси,
Много благодаря за отзива! Точно така – времето, което давам е условно и много зависи от темпото, подготовката, а и от моментното състояние.
Поздрави!
Браво за доброто описание на маршрута! При първа възможност ще го посетим с внука! Благодаря!
Благодаря за прекрасното описание на маршрута. Талантливо поднесено и с емоционален завладяващ заряд.
Често срещам в Интернет опеделения за трудността на маршрута до х. Скакавица като умерено труден. Например, трудност 2-ра по 5-степенна скала. И лесно достъпен изходен пункт (с автомобил) – местността „Зелени Преслап“, Паничище. Всеки планински маршрут има свои критични особености и си мисля, че е добре да се обръща внимание и на тях, когато планираме поредния преход. Ето как виждам особеностите на маршрута до х. Скакавица.
Първо, това е високопланниски маршрут. Хижата е на височина 1876 м. (извод 1 – на хижата се нуждаете от връхна дреха, дори в слънчевите часове.) Денивелацията е около 200 м.Следователно трябва да сте подготвени за стръмен участък по пътя.
Пътеката е наистина умерена, но само в първата си част до пейката за почивка. Тя е наистина неравна, поради малките скални образования, каменни парчета и много силно изпъкнали корени на дърветата. Извод 2 – обуйте високи стегнати планинарски обувки. Те ще ви помогнат особено много в стръмната част на маршрута. Естествено, всеки има своите любими маратонки.
След пейката за почивка пътеката става не само стръмна, а опасно стръмна. Тя е опасно наклонена към дерето на реката и на много места залята от малки поточета. При нашето изкачване не срещнахме бременни жени. Видяхме млада двойка, която уверено ни изпревари и след малко вече се връщаше обратно, защото жената се бе притеснила от пълзенето между скалите. Млади родители се чудеха как да преодолеят стръмния скат с малкото си дете и решиха да го „натоварят“ на гърба на единия от тях (не на раменете). Пътеката е тясна, с високи стъпъла и е трудно да се подава ръка на малко дете и да се изтегля нагоре. Този участък е с приблизителна дължина от 500 м., под самата хижа. Неслучайно в участъка са направени множество дървени стъпъла, за да подпомогнат туристите. Ако стриктно следвате маркировката, тя минава в един момент през две стръмни и плоски скали, залети с вода от близкия поток. При изкачването този участък се вижда предварително и хората си бяха направли обходен път към реката. Но слизайки отгоре попадаш в капана естествено и без проблеми.
Второ, наистина ли маршрутът е лесно достъпен с кола? Пътят от Сапарева баня до Паничище е в отлично състояние – нов превъзходен асфалт. Но когато планирате имайте предвид, че това е път за шофори с определен опит – много двойни завои и виражи. Има няколко виража, на които ако не запазиш достатъчна инерция ще трябва да превключиш на първа, което както знаете, си е умение в завой с обратен наклон. Разстоянието от Сапарева баня до Паничище е само около 10 км. Отклонението от Паничище до местността „Зелени Преслап“ някога е било асфалтирано (дължина около 1 км.). Преодолява се със стиснати зъби и лоши мисли на първа. Важно е да се знае, че е много тясно и няма много места за разминаване.
И накрая, третата особеност на маршрута, на която трябва да обърнем внимание, е дали в посещавания район има покритие на мобилните оператори, и специално за този оператор, който използваме. Тук (https://bps-bg.org/polezni-statii/mobilna-vrazka-v-planinata/) може да намерите карта с базовите станции на трите мобилни оператора в страната. Разбира се, въпреки близост на базова станция в дадена точка на планината, може и да нямате мобилна връзка поради конкретния планински терен. За конкретност, Виваком нямаше покритие на хижата, когато я посетихме.
Димитър, много Ви благодаря за точното описание!
Здравейте,
Много благодаря за точното допълнение, особено за сложността на маршрута. На места си беше предизвикателство дори за хора в добра физическа форма, а пътят до Зелени Преслав е още по-изровен и труден за преминаване с обикновен автомобил.
100 % съгласен с Димитър Богданов!!!
Абсолютно съм съгласен с Вашето описание на маршрута! Много е точно! Ще бъде полезно за туристите!