Езерото Керкини в съседна Гърция е познато като едно от най-добрите места за наблюдение на птици в Европа. Преди броени дни, имах щастието да се потопя в този изключително красив и различен свят. Бях във възторг, бях очарована, бях слисана! До сега не бях имала подобно изживяване – толкова близо до птиците!

Езерото Керкини
Намира се в Северна Гърция, между планините Беласица и Круша, само на около 20 километра от ГКПП Кулата.
Езерото Керкини в миналото се е наричало Бутковско езеро или Бутковски гьол по името на местното селище Бутково. Целият район около езерото е бил част от България. За съжаление, след Междусъюзническата война през 1913 година районът е откъснат от България и попада в пределите на Гърция. През 1923 година гръцките власти прекръщават селището Бутково на Керкини, познато като антично име на планината Беласица, и съответно езерото приема новото име.

Езерото Керкини възниква като блато на река Струма. През 1932 година покрай него е построено изкуствено езеро, като е изградена язовирна стена с цел да се запазят от наводнения съседните села. По този начин нивото на водата в езерото се увеличава с до 8 метра, но водният поток е под контрол. През 80-те години на 20-ти век е изградена още една язовирна стена и два големи насипа – източен и западен. В зависимост от сезона, езерото има различна площ, която варира между 51,5 до 75 квадратни километра, като апогеят е през пролетта.
Освен със своята природна красота, езерото Керкини се характеризира с изключително богато биологично разнообразие, както на растения, така и на животни и особено птици. Езерото се намира на миграционния път “Via Aristotelis” и особено през пролетта, там се наблюдава интензивен и динамичен прелет. Тогава се виждат не само многобройни пролетни мигранти, но и брачни игри и размножаващи се птици.
Екскурзията – какво видяхме и преживяхме
И така. Към езерото Керкини. Тръгнахме рано сутринта от София и 4 часа по-късно бяхме на брега на езерото и по-точно в неговия североизточен ъгъл, където река Струма се влива в него. Съвсем близо там е селцето Мегалохори. Не се чудете, че говоря за ъгли на езерото – то има формата на неправилен четириъгълник.
Да кажа, че пътуването (с комфортен автобус) беше добре уплътнено с любопитна информация, поднесена от нашите гидове, и с наблюдение на интересни места и обекти, покрай които минавахме.
Първа спирка: Мегалохори
Първия допир с езерото направихме, разхождайки се по една от дигите и наблюдавайки отблизо и далеч този пъстър и оживен растителен и животински свят около езерото на фона на величествената Беласица.

Някои от птиците, които видяхме бяха – бели чапли, корморани, лопатарки, лебеди, пеликани, тръстикови шаварчета, ято шарени пчелояди, накачени по близките дървета, щъркели и много други.

Аз съм все още начинаеща в разпознаването на този птичи свят и затова не мога да изброя всичко, но според един от нашите гидове д-р Атанас Грозданов, преподавател в Билогическия факултет на Софийския университет, само през тази 2-3 часова разходка по брега на езерото сме наблюдавали около 40 вида птици.

Ще ви споделя нещо много интересно за кормораните, което научих от доц. д-р Борис Николов, ръководител на Българската орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, другият от нашите гидове, комуто благодаря за точните наименования на птиците по снимките.

Кормораните, за разлика от повечето други птици, не промазват перата си с мазен секрет, когато ловуват и затова перата им се мокрят (те се хранят предимно с риба, така че ловуват във водата). След ловуване те застават с разперени криле, за да изсъхнат. Изглеждат съвсем като прострени 🙂 . Част от разходката ни беше придружена с лек пролетен дъждец (идеално време за лов), така че по-късно, когато небето просветля и дъждът спря, видяхме доста съхнещи корморанчета.

Втора спирка: порт Мандраки
След разходката в района на Мегалохори се отправихме с автобуса по северната страна на езерото и спряхме в селцето Мандраки.

Там при Мандраки, на брега на езерото имаше обособена зона за отдих и наблюдение на езерния свят, наречена подобаващо – порт Мандраки. Интересното, което видяхме в тази част бяха многото водни лилии – в цялата си красота, езерните пейзажи, костенурки, няколкото птички, които не се плашеха да приближат брега – корморани, пеликани, лебед и гмурец.

Трета спирка: Керкини
След Мандраки се спуснахме с автобуса на юг по западния бряг на езерото Керкини до едноименното селище, което се намира близо до югозападния ъгъл на езерото. Предстоеше кулминацията на екскурзията – разходка с лодка до вътрешността на езерото. Докато чакахме лодките, ентусиастите от клуб СКОРЕЦ, за който посветих отделен раздел малко по-долу, ни запознаха отблизо с една змия – ивичест смок.

И ето ни екипирани на лодките, вече не само с фотоапарати и бинокли, но и със спасителни жилетки.

В началото е забавно – разходка с лодка по гладката огледална повърхност на езерото, заключена между двете планини Круша и Беласица. С навлизането към вътрешността, птиците покрай които бавно минаваме и които прелитат над нас стават все повече и повече.

Навлизаме още навътре. Виждаме една платформа с пеликани. Невероятно!

И още по-навътре. Доближаваме малка върбова горичка с птици, толкова много птици и толкова отблизо. Уникално!

Минаваме бавно, оглеждаме ги – малки, големи, звуци всякакви. Не мърдаме от пейките в лодката, за да не ги уплашим. Снимаме си кротко, от място и се наслаждаваме. Няма друго такова място! Или поне аз не съм била на друго такова.



Няма как, трябва да поемем обратно към брега. Но … представлението все още не е свършило. Маршрутът наобратно е малко по-различен, малко по-северно. Минаваме отдалеч покрай една друга платформа с пеликани – люпилня. Обясняват ни, че пеликаните се гледат само отдалеч, защото изплашат ли се веднъж, никога не стъпват отново на това място. Знаят си хората и се грижат за тях.
Това уникално преживяване в самото езеро Керкини беше краят на екскурзията. След него поехме към София, но картините от езерото още дълго бяха пред очите ми.

Това беше истински опознавателна екскурзия, организирана от Травентурия. Преди време участвах в друга подобна екскурзия – до Драгоман, която беше също толкова впечатляваща.
Няма как да не изразя възхищението си от Травентурия, която през последните 5-6 години е организирала редица екскурзии с много специална и благородна кауза – съхраняването на българската природа чиста и дива, чрез запознаване на възможно най-много хора съвсем отблизо с нейната невероятна красота и биологично разнообразие.
След тези две екскурзии – до Драгоман и Керкини, вече започвам да разпознавам някои птички. Толкова е завладяващо това птиче наблюдение. И вече знам – където и да отидем, окото ми ще бъде малко по-набито.
Клуб СКОРЕЦ
По време и на двете интересни екскурзии, организирани от Травентурия, се запознах с няколко интересни млади хора от студентския клуб „С.К.О.Р.Е.Ц.” към Катедрата по зоология и антропология в Биологическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
Да си призная, всички снимки на гущери и змии се дължат на тях, за което им благодаря, както и за интересната информация за тези гадинки, разказана от тях.
Клубът, чрез различни свои активности, подпомага и насърчава изявата на всички заинтересувани студенти по биология. Освен това, той има и много благородна социално-полезна мисия – да въвлече и запознае отблизо широк кръг хора от различни сфери в природозащитата. И то не чрез лозунги и празни високопарни думи, а чрез реални дейности, представящи и показващи дивата природа и нейното разнообразие – организират се различни събития, изложения, кампании, конкурси на природозащитна тематика, провежда се кръжочна дейност със студенти и деца.
Няколко дни след прекрасната екскурзия до езерото Керкини, отидох в Биологическия факултет, за да се запозная още по-отблизо с хората от клуба и техните интересни зони в района на факултета. Там с голямо любопитство разгледах животинките в лабораторията към клуба, която е истински терариум. Освен, че ги разгледах, се осмелих да хвана в ръце едно гущерче и да пипна, макар и плахо, една пясъчна змия.

Голямо впечатление ми направиха също импровизираната влажна зона в градинката на факултета, къщичките за птички по близките дървета и алеята с плодови дръвчета и храсти и пояснителни табелки, по която всеки може да се разходи и обогати знанията си.