За първи път опитахме да видим величествения Еменски каньон и живописния водопад Момин скок преди 5-6 години, но тогава не налучкахме пътеката. Заплетохме се в едни гъсталаци по протежение на реката, непосредствено след пещерата, и не успяхме да стигнем до никъде.
Този път твърдо решени да видим водопада, а и напълно заредени с енергия от току-що видения Капиновски водопад, бяхме готови на всичко или поне на немалко, за да го видим, дори и с цената на това да променим плановете за вечерта. И успяхме! Стояхме край него близо час, затаили дъх пред невероятната му и омайваща красота.
Водопад Момин скок
В тази статия разказвам за разходката ни до Еменския каньон, водопада Момин скок и язовира Негованка. Пътеката, която ги обхожда – Негованската екопътека – е една от първите и най-посещавани екопътеки в България. За съжаление, пътеката не е поддържана и изградените в миналото мостчета над реката са амортизирани и опасни, но все пак може да се измине голяма част от маршрута.
Как се стига до Еменския каньон
Еменският каньон се намира до село Емен, Великотърновско, а реката, която прорязва високите скали се нарича Негованка и е приток на река Росица. Самото село Емен се намира на около 25 километра северозападно от Велико Търново и на 8 километра от главния път София-Велико Търново. За да стигнете до селото, трябва да се отбиете за Балван и през центъра на Балван – за Емен. Минава се през Емен и след мегдана се продължава по един почти обратен завой надясно. Пътеката започва от изходната табела на селото, вдясно от шосето. Там около нея има удобна отбивка, на която може да се остави колата.
По Негованската екопътека
В началото си пътеката представлява коларски път. След първите 5 минути ходене се стига до пещера – една от забележителностите по пътеката. Мястото под входа на пещерата е бетонирано, което от една страна създава удобство за достъп до пещерата. От друга – този бетон изглежда не много на място и разваля автентичността.
След пещерата има една беседка, след която пътеката свива вляво и продължава през скалите, за да се изкачи отгоре на платото. И там започват да се нижат гледките към пролома на река Негованка.
Еменски каньон
Не след дълго пътеката влиза в горичка, която създава приятна прохлада, ако времето е горещо, каквото беше при нашата разходка.
В тази си част пътеката се разклонява на две успоредни части, едната от които върви през горичката, а другата се движи по ръба на скалата. Едната част предлага сянка и хладина в летните жеги, а другата – замайващи гледки към Еменския каньон. Но с тази втората част трябва много да се внимава, защото се движи на ръба на пропастта.
Гледки по пътеката
В най-високата част на пътеката има една скала, от която се вижда освен пролома, и язовира. За ориентир – от началото на пътеката до тази скала се ходи около 45 минути. До тук пътеката не е стръмна и по нея се ходи леко. Както споменах по-горе, трябва да се внимава, ако се движите до ръба на скалите.
Гледки по пътеката – поглед към каньона от високо
От тази най-висока точка започва трудното, тъй като следва стръмно и хлъзгаво спускане в продължение на 10-15 минути. Навремето е имало дървени стъпала, за което говорят някакви остатъци от тях. Като се спусне до реката, пътеката се разклонява – направо се върви 5-10 минути до язовира, а за водопада се завива вдясно.
Язовир Негованка
Водопад Момин скок и наоколо
От там след завоя вдясно вече се чува грохота на водопада. Остава наистина малко – две скали, дървено мостче – и омайната красота, образувана от високите скали, разположени в полукръг, езерцето в подножието им и падащата в средата им вода, вече се вижда. Само от вида на това неземно място разбираш, че си струва всички усилия.
Водопад Момин скок
Ние стояхме там близо час, омагьосани от водопада и обстановката. Водопадът не е висок – някъде около 10 метра, но е много красив с начина, по който пада в живописното езеро. А високите скали наоколо визуално отделят мястото от всичко останало.
Водопад Момин скок
Водопад Момин скок
Посещението на водопад Момин скок и Еменския каньон може да се комбинира с разходка до Зараповския водопад, който е съвсем близо в района – на път за следващото село Вишовград.
Друга добра комбинация е Хотнишкия водопад.
Вчера с група от Стара Загора минахме по Еменската екопътека и стигнахме до водопада Момин скок.Групата беше разнородна, с доста възрастни, но всички се справиха с нелекия маршрут.Красиво е, но е високо и страшно, много трябва да се внимава.
Така е, трябва да се внимава! Стигането до Еменския водопад си иска своите усилия, но красотата му си струва. Вярвам, че въпреки трудностите, сте останали доволни.
Днеска, аз и моето семейство бяхме на разходка там. Заслужава си вървенето. Гледките са страхотни?
Точно така мисля и аз – не е лесна Еменската пътека, но усилията в нейното изминаване се възнаграждават с изключително красиви гледки. Радвам се, че сте успели и споделихте впечатления!
Здравейте,Ели!И аз с моето семейство успяхме да преминем успешно Еменското изпитание през в началото на октомври.Хората от селото са много мили,обясняват всичко.Маршрутът не е за подценяване и за хора със страх от височини.Маркировка липсва.Мостчетата след пътеката с пропастта са в ужасно състояние,някои направо висят.Мисля,че община Велико Търново трябва сериозно да помисли и да се поправят съораженията или да се отстранят.Все си мислех,че някое дете може и да се обърка да стъпи там.
Мястото е очарователно,несравнимо,нямаме друг такъв тип водопад,Момин скок е уникален!
Здравейте, Бистра, благодаря за отзива! Чудесно място е Еменският каньон и водопада, наистина, и жалко, че толкова е занемарена екопътеката. Весели празници!
Здравейте, Ели. През юли 2017 бях с приятели фотографи на Еменския каньон, те снимаха фото сесия, а аз направих кратко филмче за цялото преживяване:
https://vimeo.com/248015693
Здравейте, Елена!Предвиждаме ме Туристическо дружество Руен Пловдив през почивните дни за Гергьовден, да посетим Еменската екопътека, прочетох коментарите и леко се притесних от състоянието на екопътеката и от трудността и, затова Ви моля да ми помогнете с извод от Вашите впечатления, като се имат предвид изложените притеснения за колко време можем да преминем екопътеката и дали има съкратен неин вариант без достигане до крайна точка, който най вероятно е водоподана Момин скок!Благодаря от името на дружеството и по специално от Клуба по пешеходство!
Здравейте и благодаря за интереса! Не се притеснявайте, опасните участъци от пътеката са препречени и не са достъпни. Колкото до времето – от началото на пътеката до Еменския водопад се стига за по-малко от час. Опасности има, ако човек се надвесва над високите скали. Също така, има места, където човек може да се подхлъзне, ако не внимава. Иначе, ако се държи стриктно пътеката отгоре на скалите, няма страшно. Поздрави!
А има ли места където да се преспи на палатки ?
Има къщи за гости в село Емен.
Здравейте,
Място за палатки има:)
Еменският каньон започва от с.Емен и завършва при язовир Неговонка с водопада Момин скок(за него има легенда, както и още за две местности около язовира). Пресичането на каньона е с дървени мостове( в моето детство ги нямаше, направиха ги след това и дано ги подържат, защото е опасно!), като пътеката върви от двете страни на река Негованка(образувала каньона).
Та, за палатките, препоръчвам Ви подхода към пътеката да е от страна на язовира(не ловете риба! Даден е под наем). Отбивката за него е между селата Мусина и Михалци(в ляво). Като стигнете до стената, там по принцип има човек(пазач), питайте за Полянките, те са по-нагоре, покрай самия язовир, от ляво на пътя( черен път, само с джип или висока кола!). Мястото е уникално( сянка е, под големи дървета)! Утрото вълшебно!( Препоръчвам раб. дни, тая пътека се популяризира и винаги има хора през почивните). Там може да опънете палатки( с уговорката, че не е обрасло, не съм ходил там от поне 3 год.). Има място за колите, за огнище, за хамаци и т.н.
А като продължите пеша нагоре по пътя по който идвате ще стигнете до водопада и началото на Еменската пътека(каньона). За един ден може да отидете до с.Емен, да наравите почивка с обяд(има къде) и да се върнете.
Сега един съвет и една молба( без да Ви засягам, нищо лично!)!
Първо, съвета, вероятно е да видите змия(има пепелянки и смокове, там се научих да ги ловя). Внимавайте!
Второ, малбата, оставете мястото след тръгване, така като сте го заварили( не оставяйте и не горете боклуци!) ! Местноста се популяризира и много се замърси. Помогнете да не е така!
Благодаря Ви и приятно изкарване( ако не съм закъснял с горенаписаното)!
За въпроси: vartevskivn@gmail.com
Благодаря за чудесното допълнение към статията!
Бях там през далечната 2001 година. По мостчетата все още се минаваше. Имам снимка с едно от въпросните съоръжения – мост, но не знам как да я кача.
Здравейте, Надя, благодаря за отзива! За съжаление, от тази форма за коментари няма как да се качват снимки.
Здравей, Ели:)
Страхотна статия!! И снимките са прекрасни:)
Мислех си да включа този маршрут в обиколката си, но прочетох тук-там (както и в един коментар тук), че мостовете не са поддържани от доста време и честно казано, сега се двуомя.
Благодаря ти за гледките:)
Поздрави
Павел
Здравей, Павел, вярно е, за съжаление – гледките по Еменската пътека са невероятни, но самата пътека не се поддържа, за съжаление. Все пак, от тук-оттам, където си на скала и пръст има какво да се види 🙂
Здравей, Ели!
През м. август 2019 г. посетих каньона. Невероятно красиво и величествено. Стъпалата към водопада вече ги няма. Спускането е много стръмно, а в кално време е направо невъзможно. Наложи се да заобиколя през гората, но успях да сляза до долу. Струваше си усилията! Долу в нисокото, по течението на рекичката след водопада има някаква пътечка, която не знам къде отвежда. Може би има някакъкъв заобиколен маршрут, който е по-удобен за достигане до самия водопад.
Никой да не си прави експерименти и да пробва остатъците от мостчета. Опасно е!
Поздрави и успех!
Здравей, Дани, благодаря за актуалната информация! Преди време ние също слизахме по стръмния склон през гората, защото още тогава стълбите не ставаха. А какво е състоянието на моста преди водопада, използваем ли е или и той вече не става?
Здравей, Ели!
Изобщо не рискувах да сляза до него. Не го препоръчвам!
Ели, направила си уникални снимки на водопада! Много са по-добри от моите.
Бъди здрава!
Здравейте! Искам да споделя, че стръмното спускане може да се избегне: в ляво от началото на стръмната пътечка започва друга по-полегата и лека пътека, която слиза на горски път с фургон. От там се продължава на дясно и след около 5 мин. се стига до скалите с мостчето преди водопада.
Здравейте, Добромира, благодаря за полезната информация!
Здравейте!
Маршрутът кръгов ли е? Как е връщането от водопада?
не е кръгов.
Здравейте, прочетох тази статия и коментарите преди да решим на кои водопади да отидем, тръгнахме от Казанлък към 13ч и към 15ч бяхме в с.Емен. Трима възрастни и три деца 8-14г.
Преминах по центъра чак до края на този път, но после се върнахме на центъра поради табелите. Там случайно срещнахме две момченца с колелета които ни предложиха да ни съпроводят до пещерата.
Обясниха ни че се е използвала за гъби последно, преди за съхранение на сирене и кашкавал, на най-долният четвърти етаж имало военни складове.
От там тръгнахме да изкачим скалата и вървяхме по платото, все пак горещ юлски ден, срещнахме двойка чужденки и скоро и двама младежа връщащи се. Обясниха че всичко е около час в посока. Стигнахме до горичката, минахме през един пресъхнал ручей по склона. После на стръмния склон надолу добре се справихме. В подножието, се виждаха водите на язовирът и тръгнахме към водопадът който можеше да се чуе. Мостчето си е там, но иска поддръжка. Във вира и наоколо имаше жабки които явно идват от язовирът. Водата беше мътна , както беше и реката през селото.
Стояхме около 45мин и е наистина прекрасно. Дойдоха и още две двойки и накрая местен човек със семейство англичани наскоро заселили се в Михалци. Месният човек влезе да поплува до към водопада на скалата до струята. Стори ни се леко мръсна водата.
После наобратно и леко пропуснахме на платото пътеката по скалите надолу към пещерата-не съобразихме с табелката, щяхме да излезем горе на селото край гробището.
Местните деца още бяха край пещерата. По скалата надолу е и паметната плочата на момче което е паднало там преди 5 години.
Върнахме се на центъра където бяхме паркирали колите и селската бакалия която е отворила след 16ч взехме сладолед и вода. Имаше отсреща насядали 10-на местни които си хортуваха на сянка. Потеглихме за Хотнишкия водопад през по добрият път преди Търново – не вземайте този за Момин сбор – бил доста лош.
Много благодаря за споделената информация!