Естония: 5 забележителни места извън Талин

This post is also available in English.

След като ви запознах подробно с Талин, основна цел на нашето посещение в Естония, в тази статия ще ви разкажа за 5 интересни места, извън Талин, които посетихме в рамките на два поредни дни. Тези 5 забележителности в Естония перфектно се комбинират в 2 маршрута за еднодневна екскурзия извън Талин. Първият маршрут е на изток от Талин и включва замъка Раквере и водопад Ягала. Вторият маршут е в обратната посока – на запад от естонската столица – и включва водопад Кейла, средновековен манастир Падизе и замъка Хаапсалу.

Накратко за Естония

Историята на Естония е доста пъстра пред вид многото държави, които са я завладявали през вековете, всяка от които е оставила по някакъв отпечатък. Знае се, че в праисторически времена територията на Естония е населявана още от около 9-то хилядолетие пр.Хр. През 2-3 хилядолетие пр. Хр. районът е населяван от угро-фински племена, които по-късно оформят племето ести – прадеди на естонците.

В периода на Средните векове, естонците приемат Християнството едва през 13-ти век. Между 12-ти и 19-ти век територията на днешна Естония е била под немско, датско, шведско и руско управление. Последното е установено в началото на 18-ти век и трае два века.

През 1918-та година Естония става независима държава след война за независимост. По време на Втората Световна война Естония е анексирана от Русия и става част от Съветския съюз. През 1991 г. Естония възвръща своята независимост.

Днес Естония е модерна държава, част от ЕС. Национална валута е еврото. Там са много напред с електронните услуги.

Територията на страната е предимно равнинна, като най-високата точка е с височина от 318 метра. Човек може да пътува десетки километри, а покрай шосето да е все иглолистна равнинна гора. Има и малко по-пресечени местности. Ние успяхме да разгледаме част от провинцията.

Следва описание на местата. Ще ви ги представя по реда, в който ние ги видяхме.

Замъкът Раквере

Замъкът се намира на около 100 километра източно от Талин до едноименния град и до него се стига с кола за около час и 10 минути. Замъкът e бил построен постепенно в периода 14-16 век и през годините на своето съществуване е бил под различно влияние – датско, германско, руско, шведско и полско. Замъкът е бил частично разрушен по време на Полско-шведската война от 1602-1605 г. Оцелялата част на замъка е била използвана и след тази война.

Първите изследвания и консервации на крепостта датират от 1901-1902 година, а по-обстойни проучвания на района започват след 1975 година.

Днес замъкът Раквере представлява интересна туристическа атракция, пресъздаваща живота от 16-ти век. Запазени са вътрешен и външен двор, няколко големи помещения и един специален коридор с 3 зали – залите на смъртта.

Тези три зали се отварят през един час и не са за хора със слаби сърца и нерви. В първата зала се представят средновековни методи за наказание на прегрешилите. Втората зала е посветена на един от най-големите средновековни страхове – чумата, която била по-страшна и от смъртта, защото се вярвало, че ако се случи да умре някой човек от чума, той не може да отиде в Рая. Третата зала е своеобразна кулминация – демонстрация на самия ад, през който оцелелите от първите две зали туристи трябва да преминат, за да излязат на светло. Преминава се по тесни коридори, съвсем тъмни, от време на време проблясват кървави светлини и изскачат чудовища, подът е неравен и на места пропада. Голяма атракция, заслужава си да се изпробва 🙂 .

Интересно е също да се обиколи целия замък Раквере и отвън.

Друго нещо любопитно – на входа на замъка има бронзова статуя на бик, направена от естонския скулптор Тано Кангро, за която се смята, че е най-голямата животинска статуя в балтийските страни.

Водопад Ягала: един от най-големите в Естония

След атракциите в замъка Раквере се насочихме към водопад Ягала – знаете, обичаме водопадите и няма как да отидем някъде и да не си потърсим някой водопад 🙂 . Водопадът се намира на около 30 километра източно от Талин. До него се стига с кола. Човек може да огледа водопада от двата бряга на реката, макар че подходите са различни. Там в района си има табелки.

В този ден ние бяхме предпочели да посетим първо по-далечната дестинация – Раквере, а след това на връщане към Талин кривнахме и към водопада.

Водопад Ягала, на едноименната река, е висок около 8 метра – красив, открит и доста внушителен, пред вид голямата му широта – според информационната табелка в най-пълноводните си периоди достига до 70 метра широчина. Не знам дали е така, но макар да не беше в силата си по време на нашето посещение, беше очарователен.

Водите на водопада падат от широка каменна козирка, под която има кухина. Човек може да се качи отгоре на козирката – когато не е залята от вода, а и да мине под нея.

Ето и кратко видео от водопада.

С водопад Ягала и завръщането ни в Талин приключи първият маршрут, който направихме за един ден извън Талин. Следващите 3 места съставляват втория маршрут, който изминахме на следващия ден.

Водопад Кейла

Този ден, за разлика от предишния започнахме с най-близката дестинация от планираните – водопад Кейла.

Водопадът е на едноименната река. Районът покрай него е превърнат в приятен парк за разходка. До водопада се стига с кола, като недалеч от него има обособен паркинг. От паркинга се слиза към горната част на водопада на десния бряг на реката, а след горната част има стълби, водещи и до подножието му.

Река Кейла е много широка и макар че част от водите й са прихванати за индустриални цели, тя е пълноводна, откъдето и самият водопад е буен и мощен.

Докато се любувахме на водопада от тази страна на реката и кротко си го снимахме от всякакви места, доста хора идваха да го видят, но бързо си тръгваха.

Над горната част на водопада има два въжени моста над река Кейла, по които се преминава на другия бряг на реката. На левия бряг също има добри места за наблюдение на водопада.

Водопад Кейла се намира на около 31 километра западно от Талин и до него се стига с кола за около 35 минути.

Средновековен манастир Падизе

Пътувайки от водопад Кейла към Хаапсалу се натъкнахме на неочаквана находка – това беше средновековният манастир Падизе, както прочетохме от информационната табела. Манастирът все още беше в период на възстановяване и явно не беше официално открит като туристически обект. По тази причина нашето посещение беше гратис.

Както и да е… Възползвахме се от възможността да разгледаме толкова стар манастир – пак според табелката научихме, че Падизийският манастир е бил построен в началото на 14-ти век от цистериански монаси – това са монаси от Цистерианския орден, в чиито практики преобладава с голяма строгост аскетизмът.

Веднъж построен, манастир Падизе се е разраствал и е бил облагородяван в продължение на 200 години, но след това е бил разрушен в следствие на войни.

Манастирът е като крепост. Ние обходихме повечето помещения в него – открити и закрити. Не мога да кажа залите, през които минахме какви са били, но все пак ми беше много любопитно вътре. До един от крепостните зидове извън манастира течеше река, поради което имаше рояци насекоми, а вътре в помещенията и не малко гълъби. Интересно.

Останките от манастир Падизе се намират на около 32 километра югозападно от водопад Кейла, които се изминават с кола за около половин час. Внушителните каменни стени на манастира се виждат вдясно от шосето.

Замъкът Хаапсалу

Замъкът се намира в град Хаапсалу, който е разположен на около 55 югозападно от манастир Падизе, които нормално се изминават за около 45 минути с кола. Е, ние ги изминахме за доста повече, защото голям участък от шосето беше в ремонт. Иначе тази част от Естония е доста по-пресечена и не така чисто равнинна, за разлика от другите райони, през които минахме.

Ако решите от Талин да тръгнете директно към Хаапсалу, ще изминете около 100 км за час и 20 минути.

Да се върна на замъка Хаапсалу, който се намира в централната част на град Хаапсалу. До замъка се стига с кола, като пред него има безплатен паркинг. Крепостта Хаапсалу е с вход свободен и се използва от местните като градски парк. Мястото е много приятно.

Вътре в пределите на замъка има внушителна каменна катедрала. Разбрахме, че за нея се събира такса за посещение, но когато ние бяхме там, катедралата беше в ремонт и не успяхме да влезем да я видим.

Ние разгледахме отвън катедралата и се разходихме покрай крепостните стени. След това излязохме от крепостта и се насочихме към брега на морето. Пътьом минахме покрай т.нар. Стар град – един много приятен квартал с къщи от времето на цар Петър Велики, повечето от които дървени.

В карето от старинни къщи имаше две църкви – протестантска и православна, недалеч една от друга.

Когато стигнахме крайбрежието, бяхме впечатлени от красотата на пейзажа. Пространството покрай брега беше облагородено в много приятен парк за разходка и отдих. Малко по в страни имаше плаж.

Направи ни впечатление, че Хаапсалу е спокойно градче, а туристите се броят на пръсти. Хареса ни градчето… но вече беше късен следобед и трябваше да се прибираме, за да не изпуснем традиционната си вечерна разходка в старинната част на Талин.

Това беше и вторият маршрут за един ден. Представих ви го така, както ние го изминахме. Разбира се, върху него могат да се правят и вариации 🙂 .

Още информация за Естония може да намерите на официалния туристически сайт www.visitestonia.com.

Доволни сме много, че бяхме в Естония. Препоръчвам ви я като по-малко позната за българи туристическа дестинация!

Booking.com