This post is also available in English.
Минавали сме много пъти през Сопот и Карлово, но набързо. В началото на този март се отправихме отново натам и прекарахме няколко дни в района. Бяхме си отделили достатъчно време, за да разгледаме всичко интересно. Посетихме страхотни места, за които ще ви разкажа в тази статия.
Карлово и Сопот са разположени в красивата Карловската котловина, която заедно с Казанлъшката котловина образуват Розовата долина. Двете градчета са измежду най-будните по времето на Българското възраждане. Освен това, се намират на едно от най-живописните шосета в България – Подбалканският път, пълен с интересни места и невероятно красиви гледки по маршрута си.
Забележителности в Сопот и наоколо
Град Сопот е родното място на Иван Вазов. Той е една от емблемите на града. Другата емблема е Копсис – средновековен град, предшественик на Сопот. Когато се разхождахме за последно в градчето, установих, че това са и двата основни бранда на делата в града, съвсем разбираемо. На името на Иван Вазов там са кръстени читалището, главната улица, училище, военния завод … със сигурност пропускам нещо. Името Копсис също присъства. Например градският транспорт в Сопот и Карлово е Копсис Транс.
Къща-музей Иван Вазов
Това е родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов. Намира се в центъра на градчето – това е ъгловата къща на площада. Била построена през 18-ти век от прадядото на поета, но за жалост била опожарена в края на юли 1877 г., когато турците опожаряват Сопот в отговор на героичното Сопотско въстание.
През 1920 г. по случай 70-годишния юбилей на Вазов възниква идеята за построяването на къщата-музей. Къщата е възстановена по скица на Иван Вазов и спомени на брат му Георги и сестра му Въла. Къщата е открита през 1935 г. с тържества и водосвет, а през 1964 г. е обявена за паметник на културата oт национално значение.
В къщата човек може да си припомни най-важните периоди от живота на Вазов, да види негови ръкописи и да се потопи във възрожденския дух на Сопот от втората половина на 19-ти век.
Къщата-музей Иван Вазов е част от 100-те национални туристически обекта. Посещавали сме я няколко пъти.
Зад площада може да посетите още интересни и знакови за Сопот места.
Радино училище
Радиното училище е едно от първите девически училища в България. Построено е през 1850 г. (тогава не се е казвало Радино), но през юли 1877 е опожарено. Две години по-късно е възстановено.
Това е училището, описано от Вазов в романа „Под игото“, основна сцена на действие в главата „Радини вълнения“. От тук и името му – Радино.
Църква „Свети свети Петър и Павел“
Това е масивната църква зад Радиното училище в Сопот. Построена е през 1845 – 1846 г. от майстори от брациговската строителна школа и се смята за една от най-големите български възрожденски църкви. Тя също е опожарена при опустошаването на Сопот и по-късно – възстановена.
Сопотски девически манастир „Въведение Богородично“
До Радиното училище и църквата „Св. св. Петър и Павел“ се намира Сопотския девически манастир, който е познат още като Сопотски метох.
Най-интересната, според мен, част от манастира е църквата „Въведение Богородично“ от края на 15-ти век. Част от нея е дълбоко вкопана в земята. По време на турското робство построените християнски храмове не можело да надвишават височината на турчин на кон. Вътре в църквата на северната стена може да се види много стар стенопис, известен като „светии без глави“.
При опожаряването на Сопот църквата като по чудо оцелява.
Сопотски манастир „Възнесение Христово“
Познат е още като сопотски манастир „Свети Спас“. Намира се в покрайнините на Сопот в полите на Балкана. За да стигнете до него, на влизане в Сопот (откъм Анево) се отклонявате наляво към планината. Има табелка за Сопотския лифт, чиято начална станция е съвсем близо до манастира.
Мястото около манастира е много приятно. Пред манастира има чешма с ледено студени води.
Не е ясно кога точно е основан манастира. Опустошен е през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид.
Сопотски водопад
Край Сопотския манастир Свети Спас протича река Манастирска, която образува красиви водопади, най-високият от които е Сопотския водопад, висок около 15 метра.
Пътеката към водопада започва в ляво от манастира. Има табелки за водопада и за хижа Добрила. До водопада се върви около 30 минути пеша.
Дядо Стояновата воденица
Ще я видите по път към манастира, малко преди него. Тя е част от музейната експозиция на Къща-музей Иван Вазов и в нея може да се види характерен интериор от типичните воденици караджейки. „Караджейка“ означава малка мелница, задвижвана с вода. Думата идва от турската дума „кара“ – черно; при мелене брашното ставало тъмно на цвят, от там и името Караджейка.
Дядо Стояновата воденица е също сцена на действие в романа „Под игото“. Това е мястото, където още в началото на романа се скрива Бойчо Огнянов – тогава все още Иван Кралича – и малко по-късно посича с брадва главореза Емексиз Пехливан („най-лютият пладнешки и нощен злодеец“, Вазов) и съратника му, за да спаси дъщерята на дядо Стоян от насилие и безчестие.
Аневско кале
Аневското кале, познато още като крепост Копсис, е средновековна българска крепост, кацнала на висок каменен рид в южните поли на Стара планина. Датирана е между 12-ти и 14-ти век, но при проучвания са установени следи от живот още от Античността и Ранното средновековие.
Крепостта може да се види от Подбалканския път в района на Анево. До нея се стига за около 50 минути пеша по стръмна пътека. В района на крепостта могат да се видят масивни крепостни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.
Забележителности в Карлово
Минавали сме доста пъти транзит през Карлово и винаги ми е правело впечатление колко оживено е градчето и как живописно се е сгушило на фона на Балкана. Спирали сме няколко пъти там, главно, за да посетим къщата-музей Васил Левски. Да, посещавали сме я няколко пъти заради децата и заради нас самите.
При последното ни посещение в Карлово си отделихме няколко часа време, специално за да обходим забележителностите там и за да се разходим. Беше началото на март, топъл и слънчев ден. В допълнение към естествения фон на Стара планина хората от града бяха направили чудна мартенска украса.
Ето и най-интересните места в градчето. Повечето от тях се намират в старата част, южно от главната улица.
Къща-музей Васил Левски
Родната къща на Апостола на свободата, място, което трябва да се види от всеки българин. Къщата е част от инициативата 100 национални туристически обекта.
Паметник на Левски с лъвчето
Намира се в старинната част на Карлово на площад Васил Левски. Изработен е от скулптора Марин Василев, един от основоположниците на скулптурното изкуство в следосвобожденска България. И понеже съм пристрастна, ще спомена, че една от емблемите на град Горна Оряховица – паметникът на Георги Измирлиев на централния площад – е също дело на Марин Василев.
Църква „Свети Николай“
Това е масивна и много красива църква в старата част на Карлово. Построена е през 1847 г. от майстори от Карлово и Брацигово. Иконите са дело на Никола Доспевски и Иван Зографски.
През юли 1877 г. църквата се превръща в сцена на страшни, кървави и много трагични събития – по време на османските набези в църквата се укриват много жени, мъже и деца – всички те изклани брутално. В църквата може да се види интересна икона на света Богородица, свидетел на тези жестоки дни. По иконата ясно личат множество резки от хладно оръжие. Когато бяхме в Сопотския метох, една много любезна и начетена монахиня ни препоръча да потърсим и разгледаме иконата.
В двора до северната стена на църквата може да се види гробът на майката на Левски – Гина Кунчева.
Исторически музей
Точно срещу църквата Св. Николай се намира Историческият музей в Карлово, помещаващ се в сградата на някогашното петокласно мъжко училище.
Църква „Успение Богородично“
Още една знакова за Карлово възрожденска църква, построена през през 1851 г. и осветена през 1858 г.
В тази църква през 1859 г. Левски е ръкоположен за йеродякон. Този факт е увековечен от картината на Дечко Тодоров, която може да се види на външната северна стена на църквата.
Възрожденски къщи
В тази старинна част на градчето могат да се разгледат няколко характерни възрожденски къщи с музейни експозиции, обединени под името Архитектурен комплекс Старинно Карлово.
Куршум джамия
Намира се в центъра на Карлово и е една от най-старите запазени обществени сгради по нашите земи. Нарича се Куршум заради оловния си покрив.
Водопад Сучурум
Водопад Сучурум е малък, но живописен водопад, който се намира в градския парк на Карлово. Висок е около 15 метра и водите му падат от Балкана.
За тези няколко дни, по време на които посетихме горните прекрасни места, бяхме отседнали в Шато Копса – винарски комплекс с помпозна хотелска и ресторантска част. Шато Копса ни предложи уют, добра кухня и изтънчени вина. В допълнение, шатото се намира насред долината и от него се откриват прекрасни панорамни гледки във всички посоки.
ВМЗ – Вазовски машиностроителни заводи, не са кръстени на Иван Вазов, а на братята му – генералите Георги и Владимир Вазови – героите от Одрин и Дойран. Те са тези, по чиято инициатива военните заводи са построени в Сопот през 1938 г.
„Въведение Богородично“ е било метох, а не манастир. Интелигентната монахиня – игуменката, майка Серафима, е с три висши образования – мисля, че бяха физика, химия и богословие.
Църквата „Св. Николай“ е построена през 1847 г., а не през 1947 г.
Аневското кале е предполагаемата крепост Копсис на деспот Войсил.
Пиша това, за да допълня статията Ви. Прекрасно е това, което правите! Браво!
Здравейте и благодаря за отзива! Така и не попитахме монахинята за името ѝ, невероятна жена, благодаря, че я споменавате! Относно годината на построяването на църквата Св. Николай – печатна грешка. За Аневското кале ще напиша отделна статия. От това, което до момента намерих като информация за нея е, че е била част от голям средновековен град с име Копсис, разпростиращ се на територията на днешен Сопот.
Едната жена се казва майка Серафима жена история която е родена в манастира а другата слаба висока жена сестра Румяна
Със съжаление установих, че пребивавайки в Сопот сте пропуснали да посетите Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснаф“, който също е част от къща музей Иван Вазов.
Наистина сте се лишили от удоволствието да разгледате експозициите , да пиете кафе на пясък, да се потопите в атмосфера от преди сто лета ,да се насладите на майсторските демонстрации и да си купите сувенир от Дюкяна.
Кафе „Централъ“ предлага и ретро снимки за гостите си.
Горещо препоръчвам следващият път да посетите ЕЗЦ и се убедите, че сте добре дошли в Сопот!
Благодаря за съвета, ще го имам пред вид другия път!
Поредната супер интересна статия на авторката. Благодаря за поредната порция интересни исторически факти, поднесени толкова приятно и ненатрапчиво.
Имам забележка единствено към рекламата на Шато Копса. Не я заслужават!
Здравейте, Анко, благодаря Ви за хубавите думи и за отзива, оценявам искреността Ви! На мен лично ми харесаха тези две вечери, които прекарахме в Шатото. Мнения различни. Поздрави!
Много точно, кратко и същевременно увлекателно написано, поздравявам ви! Ще посетим всички забележителности, които препоръчвате 🙂
Благодаря, Натали, за хубавите думи!
Здравейте, благодаря Ви за страхотните статии и идеи за пътувания сред природата из нашата страна.
Искам да Ви попитам къде нощувахте по време на престоя си в този район? Дали може да ми препоръчате някое приятно местенце. Благодаря Ви! 🙂
Здравейте и благодаря за хубавите думи! Минавали сме многократно за разходка през Сопот и Карлово, но този път прекарахме там дълъг уикенд. Бяхме отседнали в Шато Копса.