Бързам да подчертая, че това е един от известните преходи на Витоша. Все пак смятам, че информацията за прехода би била полезна за начинаещите планинари. В забързания ритъм на нашето ежедневие, съм сигурна, че все повече хора ще почувстват нуждата, а и ще намерят удовлетворение, в планинските разходки, зареждащи с огромни количества положителна енергия.
Витоша: платото
Минавали сме по този маршрут от Златните мостове до хижа Алеко, а и по части от него, няколко пъти. Последното ни ходене там беше малко преди Нова година.
Преходът може да се осъществи както от Златните мостове до хижа Алеко, така и от Алеко до Златните – въпрос на избор. Нещо повече: разстоянието между двете крайни точки на този витошки преход не е голямо и времето, за което се изминава не е особено дълго. Това значи, че ако сте с кола и тръгнете от Златните мостове, спокойно може да направите прехода до хижа Алеко и да се върнете обратно за обозримо време. Същото важи и ако тръгнете от хижа Алеко до Златните мостове.
За пълнота, да отбележа, че има и друг известен маршрут между Златните мостове и хижа Алеко, който минава през витошкия първенец Черни връх. Този преход е малко по-труден и на него съм посветила отделна статия.
Следват подробности за маршрута, обект на тази статия.
Етапи
Преходът от Златните мостове до хижа Алеко на Витоша се изминава приблизително за 2 часа и 45 минути и може условно да се раздели на следните етапи:
- етап 1: Златните мостове – хижа Тинтява: около 45 минути;
- етап 2: хижа Тинтява – платото: около 30 минути;
- етап 3: платото – заслон Ушите: около 30 минути;
- етап 4: заслон Ушите – хижа Алеко: около един час.
Ето подробности за всеки един от етапите.
Етап 1: Златните мостове – хижа Тинтява
Началото на маршрута започва от местността Златните мостове на Витоша, като в началото се хваща посоката за хижа Момина скала, а от Момина скала – последователно към хижа Септември и хижа Тинтява. Етапът се изминава за около 45 минути.
Етап 2: хижа Тинтява – платото
Хижа Тинтява
Етапът започва от хижа Тинтява. Пътеката върви нагоре, като преминава през гъста борова горичка. В този участък, движението е сякаш през тунел. Като се излезе от горичката, се вижда в далечината връх Камен дел.
Горският тунел след хижа Тинтява
Още 10-на минути ходене след горичката и пътеката се изкачва на платото. Това е и крайната точка на етапа. Има маркировка. Пътеката е почти като алея и няма опасност от объркване.
Малко след като се изкачите отгоре на платото, има отбивка наляво към връх Камен дел. Ако искате в този момент да кривнете към върха, трябва да се отклоните в ляво от главния маршрут. Имайте пред вид, че там на връх Камен дел се гонят ветровете. Затова, бъдете подготвени. Предвидете си стабилно яке, шапка и ръкавици.
Обаче пък, гледките от високо към София са невероятни. Напълно си струват леките неудобства.
Връх Камен дел
Етап 3: платото – заслон Ушите
Следващият етап се изминава без проблем за около 30 минути. Започва от началните части на платото и завършва при заслон Ушите. Не е труден. Върви се по обособена пътека, маркирана както с лятна, така и със зимна колова маркировка.
Етап 4: заслон Ушите – хижа Алеко
Платото
Този етап се изминава за около един час. В началната част на етапа се върви по платото, после се слиза надолу към хижа Алеко. Има си обозначителни табелки. Малко преди хижа Алеко има интересни дървени мостчета.
До хижа Алеко: морени и дървени мостчета
Е, това беше целият маршрут. Ако не разполагате с достатъчно време, може да го съкратите малко. Една вариация е да пропуснете етап 1, като стигнете с кола до хижа Тинтява (до нея има асфалтов път) и от там да започнете прехода направо от етап 2.
Ако пък имате достатъчно време (и сили), може да се качите от Княжево до Златните мостове и от там да поемете към хижа Алеко.
Вие какъв маршрут на Витоша ще препоръчате за добро раздвижване?
Моето предложение при хубаво пролетно или лятно време е следното:
Железница- х. Физкултурник (или Академика)- х. Алеко- Платото- Златните мостове- Владая
Целият преход е средно труден, с дължина около 28-30 км. За изминаването му е необходим цял ден, в рамките на 7-8-9 часа. Започва с изкачване до „Академика“. Оттам до Алеко и по платото е почти равно. После следва и спускането- до Златните мостове и още надолу за час и половина до крайната дестинация- Владая.
Целият маршрут се изминава по разнообразен терен и е изключително живописен с гледките си наоколо- заслужава си усилията….
Здравейте и благодаря за интересния коментар. Това си е стабилен преход, наистина 🙂 ! Ние сме изминавали целия споменат от Вас маршрут, но на няколко части:
– Железница – хижа Алеко;
– хижа Алеко – Платото – Златните мостове;
– Златните мостове – Владая.
Има и една вариация – Владая може да се смени с Княжево.
Мисля, че ако тръгне човек по този дълъг маршрут, трябва да си предвиди поне 8-9 часа, освен ако не е бързоходещ спортист 🙂 .
Благодаря Ви още веднъж за отзива!
Съгласен съм напълно, предложеният от мене маршрут не е чак толкова лесен. Но за да стане наистина труден, ето един екстремен вариант, за който ще трябва да отделите поне 10 часа и цял ден:
Железница – х. Физкултурник – Черни връх – х. Алеко – Платото – Златните мостове – Владая
За ориентир: етапът Железница – х. Физкултурник – Черни връх е с обща денивелация ~1300 метра, разстояние ~8 км и продължителност на прехода:
2,5 – 3 часа за хора в добра форма по отношение на ходене в планина.
4 – 5 часа за хора без много опит в планината и за обичащите да ходят по-спокойно.
(Останалите етапи са по-известни с характеристиките си)
И накрая нека да напомним една банална истина: който се е катерил нависоко, после ще трябва оттам и да се спусне някак в ниското (възможно е и през глава надолу). Освен ако не е решил … да остане горе, и да живее в небесата поне още 100 години с орлите.
Очевидно с Ели Иванова сме сродни души, защото споделяме подобни съдби. И двамата сме математици по образование, програмисти по професия, а също поетично настроени туристи по призвание…
(впрочем една от коментаторките на сайта беше споменала абсолютно същото и за себе се, но вече забравих нейното име)
За онези, които имат склонност към логическо мислене, а същевременно се интересуват и практикуват планинарството, ето една любопитна задачка:
Група запалени туристи решили да направят целодневен преход из близката планина, като пренощуват в хижа, а на другия ден да се върнат обратно по същия път. Да се докаже, че съществува такава точка от маршрута, където и през двата дни те са били точно по едно и също време.
(очаквам с нетърпение верния отговор с доказателството)
Преди да дам вярното решение, може би е добре да вметна някои важни подробности:
1. Не случайно се казва „целодневен поход“. Тоест: да мислим, че неговата продължнитеност и в двата дни е бил повече от 6 (шест) часа- независимо с каква скорост са се движили туристите по трасето на отиване и после на връщане.
2. Нека също да приемем, че и в двата дни планинарите са тръгвали не по-рано от 6 ч. сутринта и са свършвали дневното ходене не по-късно от 6 ч. вечерта. Това е важно!
Да отбележа още, че нито в една от двете посоки те не са се движили с постоянна скорост! Също е без значение дали са си почивали по пътя или не, дали са спирали на едно и също място или не, нито колко дълго са отмаряли. Във всички случаи твърдението на задачата остава в сила!
И така, след дадените по-горе пояснения и всички необходими и достатъчни условия- вече е време някой да даде и правилния отговор!?… Задачата изглежда наистина изключително невероятна, но е доказуем факт.
По средата на пътя.
невероятна гледка и преход. съвсем начинаещ съмв. преходите и ми отне 4часа на бавен ход. По платото и от заслона до хижата духа силен вятър. Слагайте шапки 🙂
Здравейте, важното е, че Ви е било приятно!
Здравейте, благодаря за чудесния отзив! За последно бях при базиликата миналия октомври. Тази Брезова гора беше в невероятни цветове. Не съм била там привечер, но го имам предвид.