Преди доста време, при едно посещение в Калофер, уредничката в къщата-музей на Христо Ботев ни каза, че най-трудно се взема печатът на връх Ботев от 100-те национални туристически обекта. Най-трудният печат. При това, посъветва ни тя, качването на върха става само с планински водач. Още от тогава си мислех за това изкачване със страхопочитание.
В последно време обаче, многото посетени обекти, планинските преходи и двата наскоро изкачени върха Мусала и Руен, все повече ме убеждаваха, че изкачването на връх Ботев е напълно възможно, дори и от хора като мен – запалени туристи, но не чак планински водачи.
Разбира се, направихме сериозна подготовка за изкачването. Прочетохме много материали, проследихме различни мнения и впечатления по форуми и блогове, разучавахме карти и маршрути, с интерес следяхме прогнозите за времето. Най-накрая избрахме маршрут и определихме момента.
Изкачихме връх Ботев по Тарзановата пътека и се върнахме в Паниците по маршрут: заслон Маринка – заслон Михайлов – бивш заслон Бункера – Кошарите – Паниците. Цялото изкачване беше свързано с много ходене, много катерене и много спускане. Най-силно впечатление ми направиха многото водопади, които се чуваха и виждаха, красивите гледки, районът около хижа Рай, преминаването по страховитата Тарзанова пътека и динамиката на времето – облаците и мъглите падаха за секунди.
До връх Ботев: началото
Беше петък, 12 септември, някъде около 11.30 часа, когато потеглихме от София и така започнахме реализацията на плана за изкачване на връх Ботев. Поехме към Калофер по подбалканския път. След малко повече от час пътуване се натъкнахме на неочакван за нас бонус – големичък водопад край шосето. Спряхме на отбивката срещу водопада, за да се насладим на красотата му. Оказа се, че освен големия водопад има няколко по-малки пада.
За щастие до водопада имаше табелка с пояснения, от която разбрахме, че това са Антоновите водопади. Най-високият от тях – този, който се вижда от пътя е доста красив, висок и пълноводен. Заставайки в подножието му, човек може да освежи невероятно, усещайки хладните му пръски.
След приятната кратка почивка около Антоновите водопади продължихме пътуването без други спирания към Калофер и по-точно местността Паниците, която се намира на около 3 километра след Калофер. Там в Паниците бяхме към 14.00 часа.
За ориентир могат да послужат хотел Райски кът и семеен хотел Мечкареви, които се намират от дясната страна на шосето. Ние за кратко се отбихме в хотел Мечкарев, където оставихме колата и където бяхме резервирали нощувка за следващата вечер. На около 50-60 метра след този хотел започва екопътеката към хижа Рай.
Преходът до хижа Рай
На няколко метра след Мечкареви има табелка-стрелка, указваща накъде да се тръгне за хижа Рай. В началото се пресича река Тунджа по един мост, след което се продължава малко по левия бряг на реката, а след това пътеката отвежда нагоре по един стръмен и доста ерозирал хълм. Изкачването по хълма е доста натоварващо, не само поради голямата денивелация, но и поради хлъзгавия терен в резултат на почвената ерозия и изпъкналите от земята корени на дърветата. На нас изкачването по този хълм ни отне около 30 минути. След като се изкачи хълма, пътеката става сравнително равна – с малки денивелации.
Първата си почивка направихме на около час път от началото на екопътеката към хижа Рай – на едни пейки, до които има чешма. Там някъде в този участък се разминахме с едно много сладко куче, което не след дълго започна да ни придружава. Ние, разбира се, споделихме с него малка част от сандвичите, които носехме.
След това продължихме около 40 минути и стигнахме началото на резерват Джендема, където направихме втората си почивка. Участъкът между двете почивки е лек и приятен за ходене, а там – преди Джендема – гледките стават невероятно красиви. В началната част на Джендема пътеката също не е нито стръмна, нито трудна. Не след много ходене обаче се стига до едно място, от което започва стръмно изкачване към хижа Рай. Мястото е обозначено с интересен надпис върху една огромна скала – „Преминете на първа предавка и 4х4“.
Когато го видях много се смяхме, но впоследствие установихме, че това си е самата истина.
Преходът от Паниците до хижа Рай ни отне близо 4 часа. На хижа Рай бяхме възнаградени с невероятни гледки към околните върхове, резервата Джендема и най-големия водопад на Балканите – Райското пръскало.
Направихме кратка почивка на една пейка до хижата, оставихме багажа в столовата и поехме към водопада.
Ходенето от хижа Рай до водопад Райското пръскало ни отне около 30 минути. Много е красив и величествен този водопад. Условията там позволяват да се застане недалеч от подножието му, където се усещат неговите пръски и хладина. А гледката от това място – подножието на Райското пръскало, към хижа Рай е замайваща.
Водопад Райското пръскало, наричан още Калоферско пръскало, със своите близо 125 метра височина е най-високият постоянно течащ водопад в България. По-висок от него е само водопад Врачанска Скакля край Враца, но той е маловоден и често пресъхва.
Върнахме се в хижата почти за същото време – 30 минути – малко преди смрачаване. Там бяхме настанени в една стая, след което си поръчахме храна за вечеря в столовата на хижата. Менюто не беше богато, но все пак напълно достатъчно в тези условия. За хапване имаше кебапчета на скара, зелева салата, пилешка супа и супа топчета, хляб, а за пийване предлагаха бира и червено вино. За закуска си взехме (пак от столовата) компле с чай и кафе.
Нагоре, нагоре към връх Ботев
В 9 часа сутринта се отправихме към връх Ботев. Пътеката е стръмна още от самото си начало. За това по нея се върви бавно. След около час изкачване стигнахме до началото на Тарзановата пътека. Бях чувала, че е много страшна и опасна и малко се притеснявах. Сега вече мога от личен опит да кажа, че на места наистина е тясно, стръмно и страшно, но хубавото е, че на тези места има прокарано здраво въже, което много помага при преминаване през тези места.
Тарзановата пътека преминахме за около час. След нея обаче продължихме по все така стръмна, макар и не така тясна и страшна пътека по билото на планината. Не след дълго видяхме отдалече връх Ботев. Стори ни се много близко, но това беше една илюзия. От този момент до него вървяхме още един час и петнайсет минути.
Връх Ботев
Малко след 12 часа покорихме връх Ботев. Всъщност, и той ни покори. Изкачването ни отне 3 часа и петнайсет минути със все почивките по пътя. В няколко източника бяхме прочели, че преходът от хижа Рай до връх Ботев отнема около 2 часа и половина. Всичко е строго индивидуално. Имаше хора, които тръгнаха половин час преди нас, а стигнаха един час след нас. Скоростта на всяка група се определя от скоростта на най-бавния. В нашия случай това бях аз.
Там на върха пихме чай или кафе – който каквото искаше. Изядохме по един сандвич за подкрепа. Сложихме печат номер 46 от 100-те национални туристически обекта – намира се на 3-ия етаж в основната сграда на върха. Снимахме и се радвахме на постиженията си. Останахме на връх Ботев повече от час.
Обратният път към Паниците
В 13.15 часа тръгнахме към Паниците, но не през хижа Рай, а по друг маршрут: връх Ботев – заслон Маринка – заслон Михайлов – бивш заслон Бункера – кошарите – Паниците.
От връх Ботев тръгнахме в ясно, дори слънчево време, но още на първата спирка – заслон Маринка – времето рязко се смени. Изненадващо бързо дойдоха облаци, падна мъгла и стана много студено. От заслон Маринка имахме две възможности: по-лесната – да продължим по коларския път до следващия заслон или да тръгнем вдясно от коларския път по една пътека обозначена със зимна маркировка. Казаха ни, че така ще спестим доста ходене. И сигурно щяхме да спестим, но поради гъстата мъгла в един момент изгубихме маркировката и се загубихме. Нямаше никаква видимост. Не знаехме накъде трябва да вървим. След едно моментно надигане на мъглата видяхме едно възвишение. Решихме да се изкачим на него, за да огледаме наоколо (в случай че мъглата се вдигне) накъде да продължим.
Загубихме ориентация, но не загубихме настроение. Майтапехме се, че е важно да не се прочуем.
За щастие мъглата малко се пораздигна и от възвишението видяхме накъде трябва да тръгнем, за да се включим отново в маршрута с маркировката. Не беше лесно, тъй като до този маршрут трябваше все нагоре по стръмно да вървим. На всичкото отгоре започна да вали дъжд. В началото слабо, след това си стана порой. Сложихме дъждобраните и продължихме, докато накрая стъпихме на основния път.
Не след дълго ходене по този път стигнахме следващия заслон – Михайлов. Подслонихме се там с надеждата дъждът скоро да спре, но като видяхме, че няма такива изгледи, продължихме. От там пътеката продължава стръмно надолу. Обозначена е със зимна маркировка. От този заслон всъщност започва най-голямото спускане. Спускахме се така около два часа с малки почивки, докато стигнахме пътя за хижа Рай, по който минахме на отиване, в частта му точно преди резерват Джендема. От там поехме по познатия път към местността Паниците и хотел Мечкарев.
А на няколко места по пътя за надолу се натъквахме на овце и свободно пасящи коне.
Най-накрая, малко преди смрачаване се добрахме до хотела. След три часовото изкачване от хижа Рай до връх Ботев и близо шест часовото слизане от връх Ботев до Паниците не можех да си кажа името от умора. Бях леко в безтегловност. Къде що имах стави по краката, всичките ме боляха. Но бях много доволна. Всички бяхме много доволни, а и доста гладни.
Вечерта прекарахме в хотела. Стаите бяха малки, но безупречно чисти и уютни. Имахме гледка към планината. Вечерята също беше добра.
На сутринта установихме, че от прозореца на стаите ни се вижда връх Ботев … но не беше много за дълго. В следващите няколко минути мъглата и облаците го покриха.
За финал – нещо любопитно. Интересно ми беше да разбера, че в Антарктика, на остров Ливингстън също има връх Ботев. Той е проучен и картографиран от българската антарктическа експедиция Тангра 2004/05.
Винаги съм смятал,че качването на Ботев си е едно уникално приключение от където и да го подхванеш.Аз лично съм го качвал от двата маршрута от Карлово-през х.Левски и през х.Равнец-Карамандра-петолъчката!Миналата година бе през х.Левски като успях да кача и 9месечната ми дъщеричка,носена в самара.Убеден съм,че тия два маршрута са най-приказните и ги препоръчвам горещо!?
Здравейте, Денис, благодаря Ви за интересния коментар! Не сме минавали по тези маршрути за връх Ботев, но със сигурност след време пак ще се отправим към върха и може би ще пробваме някой от тях. Страхотно е, че възпитавате така дъщеричката си от съвсем малка, да Ви е жива и здрава и много да Ви радва!
Изключително изчерпателено е написано .Нека има повече добри хора като ВАс .Много полезно и информативно е написано за хора,които не са ходили до върха.Поздрави и прегръдки .
Здравейте и благодаря за интереса и хубавите думи!
Браво за постижението. Един от върховете, които никога не те отегчават. Миналата година ноември за пръв път го изкачих с приятели. Вървяхме по вашия маршрут. Мога да препоръчам също интересна версия за качването му: местност Паниците – х.Рай- вр.Ботев – х.Рай – преспиване на хижата и сутринта рано х.Рай-Паниците.Тази година с приятели направихме две нови изкачвания – като решихме и двете да са по-интересни. Юни го изкачихме и слязохме за един ден, а втория път поради натоварената ни работна програма единствената възможност беше да го направим нощно и така тръгнахме в 21:00 от Паниците и в 7 сутринта отново бяхме там след леки дрямки по пътя.Силно препоръчвам нощно изкачване на върха. Абсолютна красота, уникална гледка при залеза и изгрева, а Тарзановата пътека предлага уникални легла за почивка и лека дрямка.
Здравейте и благодаря за страхотния коментар, споделения опит и препоръките! На мен лично ми се струва леко страшничко нощно време да се подвизава човек по Тарзановата пътека, затова Ви се възхищавам. Сигурно подобно приключение доста вдига адреналина.
Според мен Тарзановата пътека, е добре обезопасена и не ми се струва екстремно, а по-скоро красиво – особено нощно време при кристално чисто небе. Направихме няколко дрямки по пътя точно на Тарзановата пътека. Единственото притеснително за мен бяха дивите животно, но за щастие не срещнахме нищо 🙂
Здравейте! Може ли някой да ми каже нещо повече за зимната маркировка на връх Ботев,благодаря предварително!
Здрвейте Ели,
Първо бих искал да почна с това че съм голям фен на ваште постове/разходки ( вече има поне 10на маршрута за които сме ползвали за ориентир вашите пътеписи). Да продължаваш в същия дух и един ден … да направим една компилация книга пътеводител 🙂
Такааа, за вр. Ботев … това страхотно изживяване, което всеки начинаещ/напреднал бг планинар трябва да направи поне веднъж.
Този уикенд нашта малка групичка ( Вели – тя знае маршрута, Цеката – той отговаряше затова да стигнем и да се върнем, и аз … шофъорът) решихме да направим леко по различен прочит от този на Ели. Събота – автотуризъм : посещение на тоз „велик“ паметник на (липсата на) култура – Бузлуджа ( набор <= '84 … малко липса на уважение към този ист. период) иии връх Шипка. Като се качихме на последния леко по-спорихме дали са 1000+ стапалата или са стъпки ( или нито едно от двете). След като слезнахме от върха се отправихме към Калофер, нашта отправна точка за следвашия ден към вр. Ботев, където се подслонихме в Къща за гости Джонджорови ( нямаше места в хотел Мечкареви, но алтернативата си беше също много добра. Специялни благодарности на съдържателката, която ни прати в един страхотен ресторант на 5 мин. пеша).
Така… вр. Ботев … бяхме решили да го направим за един ден ( след маса предупреждения че е тежък, няма да се справим, "вий сте луди" (знаем си го), много е дълго и т.н.). Станахме в 6:20 и след топли закуски+кафенца, в 7:40 бяхме на местност Паниците. Оттам през х. Рай – Тарзанова пътека – вх. Ботев. До х. Рай стигнахме за 2:35ч. Решихме да почиваме на праскалото, но като видяхме че не е в най-пълноводното си великолепие ( а и малко бързахме), решихме да му се любуваме от долу и да дойдем пак следващата пролет. От там ни бяха нужни още 2:15ч минути за да стигнем до вр. Ботев ( общо 5:15ч).
След едночасова почивка + бира и хапване, тръгнахме към заслон Маринка ( по червена лятна(към хижа Тъжа) и желони), където свихме веднага в надясно и продължихме по жълтата лятна маркировка към гр. Калофер (и която поне в началото следваше едни половинки стълбове като на зимна). След още 15-20 мин стигнахме до едно леко връхче където загубихме маркировката. След 20 минути лутане разбрахме че маркировката заобикала връхчето и продължава надолу и не след много дълго време се събира с зимната маркировка към в. Ботев. Продължихме по лятната жълта и желони и стигнахме до мястото където жълтата и синята(към/от Хижа Рай) лятна маркировка се събират, от където продължихме към Паниците и бяхме долу в 18:50.
Целият преход с почивките ни отне 11:10ч. Преди да някой да си помисли че сме били бързи ( добре де, умерено бързи?), човекът който ни даде тоз прекрасен маршрут го е минавал за 9 часа и малко… ( с почивките). Така че в. Ботев за един ден си постижимо, само трябва ранно ставане и по възможност да не попадате на задръстване на връщане ( и ние се прибирахме към София и по паднахме на 20 мин задръстване на един от ремонтите). Така че … ако имате добро ( над средното темпо) и само един уекенд време, може да се възползвате първия за авто-туризъм или културен( Калофер – Сопот – Карлово … има какво да се види) а следващият ден да го посветите изцяло на в. Ботев.
Поздрави,
Павката
Здравей, Павка, благодаря за чудесния отзив! Страхотно сте се справили с времето, наистина! Ей това – ранното тръгване, което споменаваш, също е много важно. Поздрави и още много подвизи!
Плануваме и ние да го изкачим, но да видим дали ще е тази година, дано Септември месец да е ПЛАНИНАРСКИ 🙂
Здравейте ! Едни мои приятели изкачиха върха и слязоха за един ден ! Маршрутът е през хижа Плевен ! Мисля , че това е забележително !
Здравейте,
Много хубаво и приятно четиво сте написали.
Ние също успяхме да го направим за един ден от Мечкарев през хижа Рай и до Ботев, като ни отне общо около 6 часа и 30 мин със все почивките.
Това което направихме , понеже беше септември и денят беше по-къс – тръгнахме от вила Мечкарев по-тъмно в 5 часа нагоре, бяхме с челници и на лунна светлина. Беше много красиво , а в гората , веднага след Паниците накъдето и да си завъртиш главата светеха очички – вероятно лисици или чакали. Но най-интересното ни чакаше нагоре , някъде след разклона, при който се отделя жълтата маркировка. По-пътя започваше леко спускане и там видяхме Баба Меца! Тамън се развиделяваше. Усещането е доста интересно – замръзваш и не знаеш какво да правиш- да бягаш ли да снимаш ли? Не беше много голяма но на мен ми се вида като слон 🙂 . Раздивижи се и се отдалечи изкачвайки се по-склона – нямаше намерение да ни напада. Най-много на около 20 метра да беше. На слизане разказахме ситуацията на местен овчар, който пък ни каза че мечка му била убила два коня преди няколко дни… Едва ли би нападнала човек , понеже има доста храна горе, разбирай крави , коне , кози и овце.
Малко статистика и дано съм полезен за други хора:
По GPS от Мечкарев от вр. Ботев e около 13.5 км , а от табелата Национален парк е 12.3 км.
От Мечкарев до хижа Рай ни отне около 3 часа и 15 мин. После последва почивка около 30 мин и до върха за 2:45 часа.
Около мечката се суетяхме 10 -15 мин и се чудехме какво да правим 🙂
Спуснахме през заслон Маринка – по жълтата маркировка – там разстоянието не го записахме но предполагам е около 15-16 км.
Ние бяхме в добра физическа форма.
Моят съвет към който не е ходил е – ако искате да го направите за 1 ден – съобразявайте времето и дължината на деня за да не спускате по-тъмно. Ако не се чуствате подготвени – по-добре нощувайте на хижа на Рай , както е описано.
На обратно може да се спусне през заслон Маринка – по-удобно за слизане.
Поздрави,
Ивайло
Здравейте, Ивайло,
Благодаря за споделеното и за информацията! Вашето изкачване си е било огромно приключение с тази Баба Меца 🙂 ! Аз щях да се уплаша. Освен това, за един ден според мен си е спортно постижение, формата ви е била отлична!
Поздрави и още много върхове!
Ели
Здравейте, изчетох информация за слизане и качване на върха на доста места, но не ми стана ясно, има ли вариант слизането да се направи не през Тарзановата пътека, а през този заслон Маринка? И някъде срещнах, че има разклон за хижа Рай. Тъй като ние смятаме да разделим маршрута на две, с две нощувки на хижата – първият ден до водопада с нощувка на хижата, на следващия ден до върха, но отново да се върнем на хижата.
Поздрави,
Петя
Определено едно незабравимо изкачване и спомен за цял живот! Едно от най-вълнуващите преживявания за мен. Походът беше дълъг и определено е нужна поне малка предварителна подготовка.
Здравейте, изчетох доста информация за качването и слизането на върха, но не мога да се ориентирам, слизането може ли да се направи не през Тарзановата пътека, а през този заслон Маринка? И някъде там да има отбивка за хижа Рай. Тъй като ние смятаме да разделим маршрута на две, за два дни – първият ден до водопада и да нощуваме на хижа Рай, вторият ден от хижата през Тарзановата пътека до върха и отново да се върнем да нощуваме. Та, може ли отдругаде да минем, за да се върнем на хижата обратно?
Поздрави,
Петя Баева
Страхотно! Тази година стигнахме само до хижа Рай, но догодина планираме да се качим на връх Ботев. Дано времето е с нас.
Поздрави!
Много полезна статия!
Много благодаря за отзива и успех!