Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.
Не знам как точно се чувстват мечките, когато се събудят от зимен сън, но аз през този днес наистина имах чувството, че се събуждам след много дълъг сън 🙂 .
Изкачихме връх Любаш от село Лялинци по пътека с червена маркировка, а после за разнообразие слязохме следвайки синята маркировка по югоизточното му ребро към село Ребро. Накрая затворихме кръга по асфалтовия път между селата Ребро и Лялинци, в подножието на Любаш.
Накратко
Връх Любаш е първенец на едноименната планина в Трънския край. Висок е 1399 метра. Не е труден за изкачване. От него се откриват красиви панорамни гледки надалеч.
До началото на маршрутите към върха се стига за около час и малко от София. Двете села, от които започват пътеките към връх Любаш – Лялинци и Ребро, се намират на около 60 километра западно от София. Това го прави чудесна дестинация за еднодневна разходка около София.
Маршрути към връх Любаш
Към върха са маркирани два маршрута, които минават по две от ребрата му. Единият маршрут започва от село Лялинци, а другият от съседното село Ребро. И двата са с дължина около два километра.
От село Лялинци
Отправна точка за този маршрут е завоят след моста над река Клисура в западните покрайнини на село Лялинци. Има табелки. Там при завоя е удобно да се паркира.
Координати: <42.770770, 22.756312>.
За информация: точно преди завоя тръгва пътеката към съседния връх Стража.
За Любаш тръгваме по обособена пътека с добре поддържана червена маркировка. Пътеката е само нагоре и преодолява денивелация от над 400 метра. Иначе освен наклона, няма нищо трудно и опасно. Пътеката е мека, тук там има камъни, които зачестяват в горната част от маршрута.
Част от пътеката преминава през гора. След гората се върви само на открито и се откриват все по-красиви гледки назад.
Съседният висок връх е връх Стража. Назад започва да се подава и каменната пирамида на Трънския Матерхорн – връх Драговски камък.
С приближаването на върха гледките се разгръщат във всички посоки. Витоша се откроява много добре, Рила е на хоризонта, малко вляво е Пирина.
Ние изкачихме върха за час и 20 минути спокоен ход и без почивки.
От село Ребро
Отправна точка са северозападните покрайнини на село Ребро. Малко след селото в западна посока (към връх Любаш) се отделя черен път с трошенокаменна настилка. Това е началото на маршрута.
Координати: <42.752503, 22.776074>.
Ние не видяхме табелка за начало на маршрута, но няма как да го объркате. По-натам по пътя вече се вижда синята маркировка.
След около 700-800 метра по пътя, синята маркировка го напуска и се отклонява вдясно към върха. Ориентир за това място е една бетонна постройка. Следва изкачване по доста каменист терен, докато се стигне реброто. След това пътеката към Любаш върви нагоре по реброто чак до самия връх. Изкачването е плавно. Гледките и от тази страна са много красиви.
Разстоянието от село Ребро до връх Любаш се взема за около час и 40 минути. Теренът по този маршрут е малко по-труден, тъй като пътеката е камениста. Денивелацията е около 500 метра.
Да кажа също, че в началото на маршрута откъм село Ребро има табелка с предупреждение, че в района се ловува. Имайте го предвид! Това е обикновено през периода от началото на октомври до края на януари.
Кръгов маршрут: село Ребро – връх Любаш – село Лялинци – село Ребро
Ако не ви се върви два пъти по един и същ маршрут, може да си направите кръгов преход, като започнете от едното село, изкачите връх Любаш и слезете към другото. После ще трябва да затворите кръга по асфалтовия път между покрайнините на двете села, който е дълъг около 2,7 километра и се изминава пеша за около 45 минути.
Така през целия кръгов преход ще изминете около 7 километра за около 3 часа и 45 минути без почивките.
Вероятно, не ви звучи много добре да ходите по шосе, но шосето между Лялинци и Ребро е третокласен път с много слабо движение. Докато ние го изминавахме не видяхме нито една кола.
Освен това, пътят се движи в подножието на Любаш и гледките са чудесни.
Ние тръгнахме от село Лялинци, изкачихме върха и слязохме към село Ребро. Така, на слизане, изпитахме на краката си силно каменистия и на места хлъзгав заради дребни камъчета терен към село Ребро. Затова, аз ви съветвам, ако правите кръгов маршрут да започнете от село Ребро – нагоре по-малко се пързаля.
Ако все пак правите прехода в нашата посока от Лялинци, на слизане към село Ребро трябва да следите внимателно маркировката, за да не изпуснете отклонението от реброто директно наляво към селото. Отклонението се пада на около 15 минути ходене след върха.
В заключение, изкачването на връх Любаш е чудесна идея за раздвижваща и интересна разходка.
Други интересни маршрути наоколо са тези към връх Стража и към връх Драговски камик. Ако харесвате водопади, може да отскочите до село Врабча в района, край което тече Врабчанският водопад.
Чудесен маршрут с чудесни снимки, както винаги !
Ще го имам предвид за близкото бъдеще…
Радвам се, благодаря за отзива!
… Специално за онези, със силно развито (без да е развинтено) логическо мислене…
/очаквам с нетърпение правилния отговор с доказателството- ще има награда за първия с вярното решение/
Един самотен турист тръгнал да направи целодневен преход из близката планина, като пренощува в хижа, а на другия ден да се върне обратно по същия път. Да се докаже, че съществува такава точка от маршрута, където и през двата дни той е бил точно по едно и също време.
Здравейте, след като туристът е минал два пъти по един и същ маршрут, очевидно има множество точки, в които той е бил два пъти. Но за да докажем, че е бил в една и съща точка по едно и също време, за улеснение можем да „слеем“ двата дни в един и да „пуснем“ туристът да се движи напред и назад по маршрута едновременно. В даден момент някъде по трасето той неминуемо ще срещне „себе си“ и това е търсената точка.
Поздравления за верния отговор !
Очаквайте скоро повече подробности…
Петър Николов, благодаря за поздравленията! Но неусетно мина цяла година, а подробностите не идват… 🙂
Здравей, Ели, днес направихме маршрута и от сърце ти благодарим за идеята!!! Много благодарим за подробните указания – с тях се чувствахме спокойни и уверени:) Гледките са наистина прекрасни. Маршрутът е чудесен избор, когато искате нещо планинско, а нямате много време. Благодарим!
Здравей, Ива, радвам се, че ви е харесало! Много благодаря за обратната връзка!
Здравей, Ели, в събота и ние се разходихме по маршрута и останахме много доволни. Информацията е вярна и точна, времето се случи хубаво и разнообразно, гледките бяха чудесни. Отидохме и до близкия манастир Св. Никола Летни (той е в гората, малко след отклонението при бетонната постройка за върха, при отправна точка с. Ребро), който в момента се ремонтира. Използвахме случая и да посетим Брезник, Трън и Драговското врело. А Драговски камик и вр. Стража оставихме за следващия път 🙂
Благодарим за полезната информация!
Радвам се, че Ви се е получила разходката! Благодаря за отзива!