Изкачване на Тодорини кукли – четирите върха с едно име

След времето за посещение на водопади, закономерно дойде и времето за изкачване на планински върхове. Започнахме с Тодорини кукли – 4 скални върха, обединени с общо име, най-високият от които е с височина 1785 метра. Бяхме си ги набелязали още миналата година, поради близостта със София и лекотата на маршрута според публикациите в интернет.

Тодорини кукли

Тодорини кукли

Беше през първата половина на този горещ август. Боровинките и дивите малини бяха в своя бум, а щурчетата огласяха обстановката от всички страни.

Как се стига от София

Ние изкачихме върховете Тодорини кукли по маршрут с начало хижа Петрохан. Хижата се намира на 2 километра от най-високата точка на прохода Петрохан – точно там преди язовира се свива вдясно за към хижата. Иначе главният път продължава направо. Пътят от прохода Петрохан към хижа Петрохан е асфалтов, но много лош – стар и изронен, така че по него се пътува бавно.

Хижа Петрохан

Хижа Петрохан

Там при хижата има удобно място за паркиране. Пътеката за върха, която е и част от маршрута Ком-Емине, започва от западната страна на хижата, т.е. тази, която е срещуположна на паркинга. От там всъщност започват две пътеки – едната е широка и леко обикаля, а другата е тясна и върви право нагоре през горичката. Не след дълго (между 5 и 15 минути ходене в зависимост коя пътека хванете и колко бързо вървите) двете пътеки се събират в една.

По пътеката към Тодорини кукли

Ходенето от хижа Петрохан до първия и най-високия от върховете Тодорини кукли отнема около 2 часа. Пътеката, както казах, започва в срещуположния на паркинга край на хижата. Първите 15 минути се движи в горичка, след това излиза от гората и преминава леко нагоре през смесен терен – храсти и ниски дървета. Този участък се изминава за 20-30 минути в зависимост от темпото.

По пътеката - етап 2

По пътеката – етап 2

По пътеката – етап 2

По пътеката – етап 2

След този етап се излиза на едно плато и се върви по него, малко под билото, в продължение на час. Като се излезе на това плато, започват да се нижат многото интересни гледки една след друга.

След около час ходене по пътеката на платото, пътят се разклонява – вляво за Вършец, а вдясно остава международният маршрут Ком-Емине. И по двете разклонения може да се стигне до куклите, но е по-добре да се продължи по пътеката направо, т.е. по Ком-Емине.

Разклонението - вляво е за Вършец, напред е маршрутът Ком-Емине

Разклонението – вляво е за Вършец, напред е маршрутът Ком-Емине

Когато се стигне по нея до билото (след около 10-на минути ходене), за Тодорините кукли трябва да свиете в ляво (направо е Ком-Емине) и да походите още 10-ина минути до първия връх.

По пътеката - след разклонението и преди билото

По пътеката – след разклонението и преди билото

В резюме, мога да разделя похода до първия връх от Тодорините кукли на 4 етапа:

  • етап 1: от хижа Петрохан до края на горичката – взема се за около 10-15 минути;
  • етап 2: леко изкачване през смесен терен – 20-30 минути;
  • етап 3: през платото до билото, след това се поема вляво – около 1 и 10 минути час;
  • етап 4: последният участък по билото, от завоя вляво до първия връх – 5-10 минути.

И ето ви на първия връх с една бетонна кула на БТС. От там до следващия се стига лесно – той е точно отсреща и е близко. Върви се към него не повече от 15 минути.

До този момент пътеката е лесна за ходене, защото е широка и не е стръмна. По нея се върви леко. Пътеката е обозначена с бяло-червена маркировка. Има и зимна стълбова маркировка.

Да отворя една скоба и да кажа, че в този участът от маршрута Ком-Емине, много от стълбовете в зимната маркировка са отрязани. Изглежда много жалко, особено като си помисля, че сигурно някой ги е върнал на вторични суровини!? Има ли оправия с това, се чудя!?

Към останалите върхове от групата

Тук е мястото да отбележа, че до тези два върха пътеките бяха добре отличими. Проблемите ни започнаха след това – когато решихме да се изкачим и на останалите върхове от групата. Явно беше, че повечето хора стигаха дотук и се връщаха. И ние срещнахме такива. Явно много малко хора посещаваха останалите върхове от Тодорините кукли. Е, ние решихме да ги минем всичките.

Третият от върховете

Третият от върховете

Като цяло мога да кажа, че за хора с известен опит в преходите, останалите върхове от групата изобщо не са трудни за изкачване. Основната трудност беше това, че липсваха пътеки и трябваше да газим висока трева, камъни и неравен терен. Но все пак успяхме. А невероятните гледки, които видяхме оправдаха всичките ни услилия. Да споделя още, че за да се посетят и останалите върхове трябва да се предвиди още поне час и половина.

Последният връх от групата Тодорини кукли

Последният връх от групата Тодорини кукли

Гледките

Когато човек е изкачил висок планински връх, той се чувства безкрайно удовлетворен, тъй като е преодолял някакво препятсвие и е постигнал нещо. Още едно удовлетворение идва от гледките – отвисоко и надалеко, които се откриват от върха, когато времето е ясно. От върховете Тодорини кукли могат да се наблюдават 2 язовира, градовете Берковица, Монтана и Вършец, Клисурския манастир, а така също и връх Ком. Наистина гледките са много на брой и на красота.

Гледка от Тодорини кукли към Берковица и Монтана

Гледка от Тодорини кукли към Берковица и Монтана

Гледка към връх Ком

Гледка към връх Ком

Обратният път

Обратният път – от най-отдалечения връх, точно над Вършец, до колата ни при хижа Петрохан, ни отне около 2 часа и половина. Тръгнахме от въпросния връх и леко странично заобиколихме предишния, без отново да го изкачваме. Обиколихме го и се включихме в пътеката, идваща от Вършец. Продължихме по нея и се включихме в главния маршрут Ком-Емине и така обратно до хижа Петрохан. Бяхме вече изморени от обиколките по всичките Тодорини кукли, но бяхме доволни.

Защо мястото се нарича така

Преди доста време бях чувала, че върховете приличали на полегнала девойка – полегнала Тодора. Аз изглежда нямам нужното въображение, но откъдето и да съм ги наблюдавала – близо до самите върхове, от Вършец, от Клисурския манастир – не съм успявала да си я представя.

С върховете са свързани и две легенди за мома Тодора, според книгата на Елена Огнянова „Достигнало до нас“. Според първата легенда, след една раздумка на седянка, мома Тодора тръгва към върха още по тъмно и преди първи петли, за да покаже, че не се страхува от нищо. Там на върха забива хурката си, с която най-бързо от всички моми е изпрела каделята си (куклата). След като забива хурката, Тодора се опитва да се изправи, но неземна сила я тегли към земята. Девойката се дръпва назад с всички сили, за да се отскубне, но полита назад, пада от високата скала и намира смъртта си.

Според втората легенда, бащата на Тодора решава да я даде на заможен човек, въпреки че девойката си има либе. Затова Тодора, против волята на баща си, тръгва да търси къде живее либето й, но когато го намира разбира, че той има семейство. Тодора сяда на високата чука и заплаква, а след това се хвърля от нея. Там, дето паднали сълзите Тодорини, бликнали днешните минерални извори във Вършец.

Оценка на читателите: 4.7 / 5 (44 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в изкачване на върхове, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

12 отговора към Изкачване на Тодорини кукли – четирите върха с едно име

  1. Изглежда наистина великолепно! Прекрасни снимки, поздравления за фотографа 🙂

  2. Ели Иванова каза:

    🙂 благодаря, Юлия! Гледките наистина са страхотни – по много и във всички посоки. Удивително е човек да види отвисоко неща, през които е минавал преди. А преходът не е изморителен, поне до първите два върха.

  3. grigorov каза:

    Ели ,аз съм от Вършец . Много пъти като ученик съм ходил наТодорини кукли и учениците си съм водил на Ком през куклите.
    Ели втората версия за мома Тодора е вярната.Гледката към Дунавската равнина
    е неуписуема.

  4. Виктория каза:

    Със сигурност скоро ще отидем там. Гледките са невероятни и преполагам преживяването ще си заслужава : ))

    • Ели Иванова каза:

      Гледките са просто невероятни, а преходът до върховете е много приятен, да не кажа доста лек, като за изкачване на връх. Но човек, ако иска, може малко да си повиши адреналина с обиколка на всеки един от върховете Тодорини кукли 🙂 , не само на първия

  5. Бисер Янакиев каза:

    Супер! Може и да пробвам разходка до върха, ако намеря с кого, че хората около мен предпочитат автомобилния достъп, не обичат да ходят пеша! Само едно уточнение, хижа Петрохан е надясно от главния път, идвайки от София, а не наляво! Наляво също има път през гората, край който е много красиво, той продължава в черен и отива към хижа и връх Ком, като част от него се отклонява и води до местна висока телевизионна кула!

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Бисер, благодаря за поправката – моя грешка, макар и неволна. Поздрави!

  6. Иван Гавазов каза:

    Благодаря ти за хубавото описание!
    Разходих се мислено от там. Нямам търпение да го прекося след известно време. Отдавна съм метнал поглед на куклите.
    Поздрави и още нови места и вдъхновения!

  7. Владислав каза:

    Поредният красив и приятен пътепис.Мисля да пробвам с децата да атакуваме в
    ърховете.

  8. Марги каза:

    Прекрасен пътепис, подробен, полезен и увлекателен! Благодаря,че ни споделихте и запознахте с посроцности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *