Квадрат 500 – 4 неща, които исках да впиша в книгата за мнения и предложения

Имах късмета да посетя Националната галерия Квадрат 500 – по-известна като Българския Лувър – в деня на откриването й. Сега се чувствам някак горда, че и България има своя национален музей за изящни изкуства.

Квадрат 500

Квадрат 500

В Музея са изложени огромен брой картини и други произведения на изкуството от Късното Средновековие до наши дни. Освен многото европейски автори, приятно впечатление и интерес предизвикват няколкото експозиции на африканско и източно-азиатско изкуство.

Според една от уредничките, цялата експозиция от Царския дворец е преместена тук. Там ще се организират само временни експозиции.

Въз основа на това, което съм видяла в други европейски музеи за изобразително изкуство и на моите лични усещания и впечатления, бих искала да споделя някои дребни подобрения, които биха могли да се направят в Музея. Казвам дребни, защото смятам, че за реализацията им не са необходими някакви баснословни ресурси. От друга страна тези подобрения биха улеснили посетителите и подобрили значително положителният имидж на Квадрат 500.

Искаше ми се да впиша тези предложения в съответната книга на музея, но служителят, когото попитах за нея, не беше наясно дали има такава.

Първото, което задължително трябва да се подобри е работното време. Сега музеят затваря в 18:00 часа, което автоматично прави невъзможно посещението му в работни дни от работещи хора. Едно нормално работно време за музей с национално значение в центъра на столицата е поне до 20 часа. Освен това часовете между 18 и 20 часа биха били най-доходните за галерията, поради големия брой посетители в тези часове.

Другото нещо са книжните табелки, скупчени в един или друг край на редица от произведения. В резултат пред тях има струпване на хора, а и така човек трудно може да се ориентира какво гледа. На някои места има нормални твърди табелки, което говори, че тези книжните са временни, но все пак дано новите бъдат поставени под самото произведение.

Третото нещо са пейките. Някъде към края на първия час от обикалянето ни в музея се почувствах уморена и ми се прииска да поседна. В европейските музеи, които съм посещавала има такива пейки и диванчета, където човек може хем да отпочине, хем да се наслаждава мързеливичко на картините. Във втората сграда на музея такива пейки вече бяха инсталирани, но хора, моля сложете такива и в първата част!

И последно, но не по важност – ако може някак служителите в Квадрат 500 да се отнасят малко по-вежливо към посетителите. В 6 часа без две минути бяхме подкарани почти като овце към изходите. Някои от служителките дори си позволиха да повишат тон. А колко по-лесно би било, известно време преди затварянето на музея влизането в него да не бъде допускано.

Оценка на читателите: 5 / 5 (1 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в музеи с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *