Копривщица: усещане за борбен плам и възрожденски дух

Копривщица е градче, прегърнато от Средна гора, с невероятна възрожденска атмосфера и борбен плам за свобода, запазили се до ден днешен. Ходила съм в Копривщица няколко пъти и все ми е било интересно да се разхождам там.

Поводът за тази статия е последната ми разходка по копривщенските калдъръми сред красивите цветни къщи в тази очарователна средногорска котловина. Бях в група с още няколко български блогъра – запалени туристи. По време на посещението имах разговор с няколко местни копривщенци. Това, което ми направи силно впечатление е колко много местните тачат историята си и как си предават различни случки от нея „от уста на уста“.

Копривщица се намира на около 108 км източно от София, които се изминават за около час и 40 минути по живописния подбалкански път.

Най-интересните забележителности в Копривщица съвсем естествено са свързани с историята на градчето. Аз няма да ви я разказвам, но все пак, преди да ви ги опиша, ще спомена няколко любопитни факта за Копривщица.

9 любопитни факта за Копривщица

В Копривщица на 20 април 1876 г. пуква първата пушка в Априлското въстание.

Как става това? На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг с център Пловдив (по-късно преместен в Панагюрище), който е включвал Тракийската низина, Средногорието и част от Родопите и чийто главен апостол е бил Панайот Волов. На събранието се взема решение подготвяното въстание да бъде обявено на 1 май. За голямо нещастие обаче става предателство и многобройни турски части се впускат към Панагюрище и Копривщица, за да заловят водачите на въстанието. Каблешков събира въстаниците и с голяма част от тях се насочва към конака. До моста при конака един от бунтовниците – Георги Тиханек вижда турско заптие и го убива с пушката си. След това въстаниците щурмуват конака. Така пуква първата пушка в Априлското въстание.

В Копривщица е написано прочутото Кърваво писмо

След първата пушка и щурма на конака Тодор Каблешков пише и изпраща писмо до околните села и Панагюрище, за да извести за събитията в Копривщица и да призове и другите места да се вдигнат на бунт. Писмото е подпечатано с кръст от кръвта на убитото заптие.

Богатите копривщенци откупват Копривщица и я спасяват от кървава съдба и пепел

Както знаем, Априлското въстание е жестоко смазано и потопено в кръв, а разбунтувалите се селища са изпепелени. Копривщица обаче е спасена, благодарение на огромен откуп, даден от местни първенци.

В Копривщица е създадено едно от първите класни училища

В Копривщица през 1846 Найден Геров създава второто класно училище в България. Първото е открито през 1843 г. в град Елена от Иван Момчилов.

Много известни български възрожденци и революционери са родом от Копривщица

Копривщица е родно място на:

• революционера Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев);
• Найден Геров – български писател и общественик, създател на класното училище в Копривщица;
• Йоаким Груев – просветител, учител, книгоиздател и общественик;
• поета Димчо Дебелянов;
• видния апостол в Априлското въстание Тодор Каблешков;
• Любен Каравелов – поет, писател и борец за свобода;
• Петко Каравелов – политик, брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, жената на Яворов;
• Ненчо Палавеев – едър за времето си предприемач, известен като „Благодетелят на Копривщица“, тъй като освен че приживе е подпомагал градчето, след смъртта си завещава всичко на него

и много други български родолюбци.

Първият превод от френски на български на романа „Граф Монте Кристо“ е направен от Тодор Каблешков

Ръкописът може да се види в къщата-музей Тодор Каблешков.

Плъсти – килимите, типични за Копривщица

Това са нашарени пъстри постелки, изработени от вълна чрез валяне и притискане. За да се получат така пъстроцветни се е използвала вълна, оцветена само с естествени багрила. Използвали са се за застилане на подове или като дебела постелка за спане.

В Копривщица се провежда един от най-големите и автентични събори на народното творчество

Съборът в Копривщица се провежда от 1965 г. насам веднъж на всеки пет години в местността Войводенец над градчето. В събора вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор. Следващият събор ще се проведе през август 2020 година.

От Копривщица започват няколко маршрута за изкачване на средногорския първенец връх Богдан

Да си призная, още не сме изкачвали връх Богдан и не мога да дам информация за маршрут от първо лице, но ми е в плановете.

Забележителности в Копривщица

В този раздел ще ви разкажа за голяма част от най-интересните места в Копривщица. Градчето не е голямо и можете да ги обиколите за 2-3 часа. В допълнение, ще ви покажа и някои други неща, които може да пробвате там. Може да се обърнете към Дирекция на музеите в Копривщица, за да ви упътят на място. Техният офис се намира в дъното на централния градски площад. От там може да си закупите комбиниран билет за всички обекти.

Централен площад и костница

Централният градски площад в Копривщица носи името „20-ти април“.

На него се намира монумент-костница, построен през 1926-28 г. и посветен на загиналите в Априлското въстание.

Ослекова къща

Ослековата къща е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от епохата на Възраждането. Тя сега е частен обект и билетът за посещение се заплаща на място. Намира се нагоре по уличката малко след Дирекцията на музеите.

За да не се повтарям още тук ще изтъкна, че всички споменати по-долу къщи са впечатляващи паметници на българската възрожденска архитектура.

Къщата на Димчо Дебелянов

Копривщица е родно място на един от любимите ми български поети Димчо Дебелянов. Днес родната му къща е превърната в музей, където човек може да се докосне до ехото от краткия му живот и невероятно завладяваща поезия. Още с влизането в подредения двор те посреща „старата на прага“ – скулптурата на неговата майка.

Както по-горе споменах, последната ми към момента разходка в Копривщица беше в средата на май и в допълнение на цветните копривщенски къщи имаше много зеленина и цъфнали овошки. Така беше и в къщата на Димчо Дебелянов. Този спретнат двор и цъфналите дръвчета някак нашепваха незабравимите стихове:

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?“

Вътре в къщата са изложени ръкописи и други негови вещи. В една от стаите може да се види фотография на Мара Василева, любима на поета, която умира от туберколоза и на която Димчо посвещава така въздействащото:

„Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.“

До нея има снимка на друга негова любима – Елена Петрунова, отново с трагична съдба – тя била убита от баща си, заради връзката си с Димчо. На нея поетът посвещава:

„Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в мрачна нощ пръсни…“

Димчо Дебелянов загива 29 годишен в сражение по време на Първата световна война.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“

Близо до къщата на Дебелянов се намира църквата „Успение Богородично“, позната още като Старата църква. Построена е през 1817 г. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Красива е и вътре, и вън. В двора на църквата е гробът на Димчо Дебелянов.

Къщата на Тодор Каблешков

Каблешковата къща е съвсем близо до църквата „Успение Богородично“.

Тъй като наскоро бях в Сопот, се сещам да вмъкна тук, че Тодор Каблешков заклева членовете на Сопотския революционен комитет в Сопотския манастир Св. Спас.

Църквата Свети Николай

Позната е още като Новата църква. Построена е през 1842 г. Тя е доста голяма трикорабна базилика.

За мен лично най-голям интерес представляваше иконостасът с 4 реда икони.

Мостът на първата пушка

Лютова къща

Лютовата къща е строена през 1854 г. за богат копривщенски бегликчия, който по-късно я продава на Петко Лютов – копривщенски търговец, откъдето и името на къщата. Тя днес е етнографски музей. Освен интересен интериор, в приземния етаж на къщата могат да се видят типични копривщенски дантели – кенета, и плъсти – копривщенските вълнени постелки.

Следващите обекти са от другата страна на река Тополница.

Къщата на Любен Каравелов

Това е всъщност родна къща на братята Любен и Петко Каравелови. Посещавала съм я отдавна. От богатата програма по време на последното ми ходене до Копривщица, за съжаление, не остана време и затова нямам красива снимка от тази къща. Но пък, имам повод да се върна отново 🙂 .

Къщата на Георги Бенковски

Монументът Хвърковатата чета на Бенковски

Над къщата на Бенковски е впечатляващият монумент, издигнат в негова чест.

Крайречен парк Тополница

По протежение на река Тополница (централната) в Копривщица е изграден приятен парк за разходка с алея и съоръжения за отдих. Река Тополница е ляв приток на река Марица и 14-та по дължина (около 155 км) в България.

Реката захранва три язовира, като може би най-живописният от тях е язовир Душанци край едноименното село. Река Тополница протича и край село Чавдар, за което съм писала.

Посещението на гореописаните места може да допълните с:

• демонстрация на плъстене на типичните копривщенски застелки. Това става в къщата с тепавицата до моста на първата пушка;
• да се разходите с каручки по старите копривщенски калдъръми.

Повече информация може да получите на място в офиса на Дирекция на музеите на площада в Копривщица.

Къде да хапнем

Аз лично мога да препоръчам ресторант „20-ти април“ на централния градски площад.

Там хапвахме през двата дни от престоя ни и имам отлични впечатления от кухнята, обслужването и самата обстановка.

Храната беше вкусна, порциите – големи, а цените – нормални.

В ресторант „20-ти април“ се организират много събития – сватби, годишнини, фирмени тържества. Той е много подходящо място за подобни изяви – освен, че е в типичния копривщенски стил, има няколко салона.

Когато ние бяхме там, имаше една сватба и юбилей.

Къде да отседнем

В Копривщица има доста къщи за гости. Нашата група беше отседнала в къща за гости „Хотел Рай“, която се намира в северната част на града, на 5-10 минути пеша от центъра.

Къщата е с типична местна архитектура, дворът е много приятен и подреден, стаите са малки, но с всичко необходимо.

Освен това, къщата разполага със собствен паркинг, което си е удобство.