Крайдунавски картини: 8 интересни места от източното поречие

В средата на октомври, тъкмо в разгара на така китната есен тази година, имахме удоволствието да участваме в опознавателен тур по източното поречие на река Дунав в Румъния и България. По-долу споделям информация за местата, които посетихме.

Стартирахме от Русе. Бяхме там от предната вечер и не пропуснахме да се разходим, макар и само по тъмно.

Рано сутринта се насочихме към Дунав мост, а след това и към първото място от маршрута.

Румъния

Национален парк Комана

Ситуиран е край делтата на река Няжлов, която се влива в Арджеш – една от големите реки в Румъния, и е много приятно, а и буквално цветно за разходка място. Има алеи покрай реката и мостчета, декорирани с много цветя. В парка могат да се наблюдават множество птици, които си плуват сравнително близо до алеите.

Има детски приключенски център, състоящ се от различни забавления – въжени линии, тролей над реката … До парка се издига малък симпатичен хотел с вътрешен ресторант и ресторант-градина за хубаво време. Селото до парка носи същото име.

Паркът се намира на около 45 км североизточно от Дунав мост и по-важно – на около 35 км южно от столицата Букурещ, което го прави предпочитано място за семейна разходка на много румънци.

Манастир Комана

Разположен е много близо до парк Комана и е интересен с това, че прилича на малка крепост. Основан е в средата на 15-ти век. Тогава мястото край манастира е било остров, до който се е стигало по дървен мост.

От манастира отпътувахме към Констанца, като пътьом видяхме два от ръкавите на Дунава с интересни по форма метални ЖП мостове над тях. Близо до Констанца минахме покрай големия канал Дунав – Черно море, свързващ Дунав и Черно море през Северна Добруджа, заобикаляйки обширната Дунавска делта. С дължината си от близо 70 км, каналът е трети по дължина в света след Суецкия и Панамския и съкращава с около 400 км пътя на корабите до Босфора. Благодарение на канала, Констанца се е превърнала в едно от големите пристанища в Европа.

Констанца

В Констанца се разходихме на два пъти за кратко – първата вечер и втория ден по обяд.

Все пак, успяхме да видим крайбрежната алея и старинното казино – по тъмно и по светло, централния площад с археологическия музей и статуята на тъжния Овидий, а също – и българската църква Свети Никола. По-подробно разказах за Констанца в отделна статия.

Първата вечер нощувахме в Мамая – курорт до Констанца с много хотели с екзотични имена. Курортът е изграден върху тясна ивица земя, дълга 8 километра и широка около 300 метра – между езерото Сютгьол и морето.

Село Журиловка

Селото беше първа спирка по време на втория ден от пътуването ни. То е рибарско село, основано някога от руснаци. Намира се до комплекса лагуни Разим – Синое. В самото село няма кой знае какви гледки, но през лятото се предлагат разходки с лодка навътре към морето.

За жалост, нашето посещение беше извън сезона и не успяхме да опознаем лагуната отблизо.

Крепост Енисала

След Журиловка посетихме средновековната крепост Енисала, кръстена на близкото село. Някога тези територии са били български и селищата там имат по две имена – бълграско и румънско. В този ред на мисли, българското име на селото е Ново село.

Крепостта е разположена на висок хълм и от нея се откриват красиви панорамни гледки във всички посоки, включително и към крайдунавските езера. До крепостта се стига по широк път, а най-отличителна отдалеч е нейната висока кула. Имено тези три неща – високият хълм, широкият път и голямата кула – предизвикаха в мен асоциации с крепостта Букелон в село Маточина.

След крепостта се насочихме към България, като пътьом минахме за втори път през Констанца и направихме втората си разходка там. В късния следобед потеглихме към България.

България

Шабла

В Шабла бяхме посрещнати в Зеления образователен център, където присъствахме на представянето на местни туристически бизнеси.

Балчик

Последна спирка през втория ден, вече по тъмно, беше Балчик, където нощувахме. За съжаление, нямахме много предвидено време там, затова максимално използвахме нощта и ранната утрин за крайморска разходка.

Това беше първата ми есенна морска разходка – досега не бях виждала морето през този златен сезон, а много исках. Хареса ми гледката и най-вече – спокойствието. Ще дойда пак някоя есен за повече.

Баджалията

Основното място, което посетихме през третия и последен ден от дунавския тур беше Тракийско скално светилище Баджалията край силистренското село Стрелково – много интересно, а и загадъчно място, предвид оскъдната информация за него. Обстановката се допълваше от чудните есенни багри. На светилището посветих отделна статия.

След Баджалията потеглихме към Русе – начална и крайна точка на пътуването, като направихме съвсем кратка спирка в Сребърна.

За финал, ще спомена, че пътуването се осъществи в рамките на проект „Екотуризъм по Дунав“ (Danube Ecotourism), изпълняван по трансграничната програма Румъния – България. Повечето от местата, които посетихме, бяха съвсем нови за мен, места, които посетих с нескрито любопитство. На някои от тях ще отделя специално внимание в отделни статии. Очаквайте скоро!