В околностите на Панагюрище могат да се видят останките от немалко крепости. Някога през Късната античност и Средновековието те били част от Средногорската укрепителна система. В редовете по-долу ще ви разкажа за две от тях – Красен и Банско кале, които посетихме в края на този задушен август. Освен историческата връзка между тях, ние установихме и визуален контакт между двете.
За Банското кале отсега искам да кажа, че мястото е изключително подходящо за пътека с кръгов маршрут. Всъщност, пътеките и сега си ги има, но трябва да се почистят от храсти и да се маркират добре, а и да се поддържат впоследствие.
За крепост Красен също би се получил приятен маршрут, за който не трябват кой знае колко ресурси и усилия – малко разчистване на пътеките по хълма, малко табелки, маркировка и 1-2 информационни табла. Останките от крепостта са впечатляващи, историята ѝ е дълга и стара, от нея се откриват и хубави гледки. Жалко е, че мястото е слабо познато и далеч от туристическите маршрути.
Крепост Красен
Къде се намира и как се стига
Останките от крепостта Красен се намират на възвишение до панагюрското село Бъта. То е разположено на 132 километра югоизточно от София, на 68 километра северозападно от Пловдив и на около 6 километра южно от Панагюрище. Ако пътувате по АМ Тракия, за село Бъта трябва да се отбиете на изхода за Пазарджик. След това по главния път към Панагюрище подминавате входната табелка на село Бъта, без да влизате в него, и продължавате до първото отклонение вдясно от пътя. Там е удобно да оставите колата.
- Координати на отбивката: 42.451698, 24.193292.
- Координати на крепостта: 42.463075, 24.198025.
Тази отбивка е началото на пешеходния маршрут към крепост Красен. Накратко, до крепостта разстоянието е малко под 3 километра и се стига за около 50 минути пеша, като в по-голямата си част маршрутът е по черни пътища, в последната трета се върви по пътека нагоре по хълма. За съжаление, маркировка няма, но пък мога да ви предложа GPS трак до крепост Красен.
Ето и кратко видео, в което ще видите основните части от маршрута.
Подробно за пешеходния маршрут
От отбивката продължавате пеша по широк черен път, който някога е бил асфалтиран. След десетина минути стигате до разклонение – направо по нисък хълм се отделя черен път, а главният черен път с епизодични асфалтови области, по който вървим, прави лек завой и подсича хълмчето отляво. Тук ви съветвам да продължите по главния път. (Принципно, целта е да се прекатури хълмчето и да се озовем в противоположната му част край реката. Ако решите да хванете по коларския път, пак става, но трябва да следвате посоката направо и ще ви отнеме малко повече време, особено ако е много обрасло).
Тук при подсичането на възвишението може да погледнете към хълмовете наляво (точно на север) – в далечината ще видите хълм с кръст, а този пред него е целта. Това ви го казвам за ранна ориентация.
Ако сте последвали съвета ми и сте продължили по главния път, няколко минути по-късно следва ново разклонение. Там главният път завива наляво, но вие трябва да държите дясно пак по черен път. (Всъщност и наляво става, но трябва да пресичате реката без мост, а тя си е широка.) След още няколко минути стигате до бетонен мост над река Луда Яна. Минавате по моста и завивате по пътя наляво. Продължавате по него още около 15-20 минути и стигате до нива и до подножието на хълма на крепостта. В горната част на нивата се оглеждате за пътека и започвате финалния щурм нагоре. Щурмът обаче се оказва бавен, тъй като следва стръмна част, гарнирана с жадни за плът тръни.
Пътеката постепенно навлиза в гората. Не след дълго се появяват и първите камъни от крепост Красен. Табелки и маркировка, както споменах, няма. Но пък целта е на върха на хълма.
Първите по-масивни останки са от добре запазена щерна за вода. От щерната се отделят няколко пътеки, но аз ви съветвам да продължите по пътеката направо, за да се озовете най-бързо до най-масивните зидове.
Цялото разстояние от отбивката до крепостта красен се изминава за около 50 минути. Обратният път отнема по-малко време, тъй като е почти само надолу.
До калето се стига и по пътека от Панагюрище, която обаче е по-дълга с около 1300 метра, но пък е маркирана с жълта маркировка. Нямам лични впечатления от тази пътека.
Независимо от маршрута, съветвам ви да си носите вода и нещо за хапване.
Информация за крепостта
Най-значима сред панагюрските крепости е Красен. Тя била военен, административен, стопански и духовен център в целия район.
Първите сведения за твърдината са оставени през 1866 г. от Василий Чолаков, виден български етнограф, основател на музейното дело в Панагюрище и учител в Панагюрското училище през 1864-66 г. Василий Чолаков споменава, че името Красен идва от много красива църква, която е съществувала в местността. Хората в района наричали църквата Красенска, малко по-късно и крепостта е наречена така. Сведения за нея оставят още Стефан Захариев, Константин Иречек, Петър Мутафчиев, Йордан Заимов, Димитър Цончев и др.
Първите археологически проучвания започват през 60-те години на XX век.
В резултати на проучванията се установяват два основни периода на интензивен живот в крепостта: V – VI в. и X – IV в. Крепостта е изградена най-вероятно през пети век. В края на VI век при аваро-славянските нашествия тя е разрушена. През X – XI век е възстановена, като нейното използване в този период може да се свърже с императорите от Йоан Цимисхий и Василий II. Този Василий Втори ние си го знаем като Българоубиеца. Както и да е, очевидно, въпреки кървавото си дело, не е успял да ни заличи…
Най-голям разцвет крепостта достига през XII век. В подножието ѝ се развива градски квартал с многобройно население. Между XII – XIV век крепостта е един от главните административни центрове във Втората българска държава, като важна връзка между Южна и Северна България. Важната роля се потвърждава от множество открити печати, като един от най-добре запазените и последен открит е на болярина Рафаил.
Стратиграфски данни показват, че в края на XII век крепостта е била подложена на много сериозно нападение, в резултат на което е разрушена значително. Предположенията са, че това е станало при Третия Кръстоносен поход. Не много след това крепостта е възстановена отново. Окончателно е разрушена в края на XIV век при османските нашествия.
Останките от крепостта Красен са масивни и заемат завидна площ – запазени високи вътрешна и външна крепостни стени, порта, сгради, щерна за вода. Повечето от тях се намират около и малко под върха в северната част на хълма (откъм Панагюрище). Е, има си и бетонни стълби пред северните крепостни стени, но това не разваля облика на старината.
При проучванията на крепост Красен са намерени значителен брой артефакти, голяма част от които са изложени в Панагюрския исторически музей. Препоръчвам ви да посетите музея и да ги видите (не само тях, разбира се). Така ще си обогатите представата за Красен. Сред находките ще видите монети от различни периоди, накити, разнообразна керамика, върхове на стрели, оръдия на труда. Може би най-ценната находки е споменатият по-горе печат на болярина Рафаил.
В залата на музея е направена възстановка на крепостта.
Крепост Банско кале
Банското кале е още една брънка в Средногорската укрепителна система.
Къде се намира и как се стига
Останките от Банското кале се намират в най-високата част на хълма Градището над панагюрското село Баня, което се слави с минералните си извори. Селото отстои само на 4.5 километра северозападно от село Бъта и на 10 километра югозападно от Панагюрище.
Изходна точка за пешеходния маршрут е църквата Света Троица в северозападните покрайнини на селото. До църквата се стига с кола и до нея има удобно място за паркиране.
- Координати на мястото за паркинг до църквата: 42.465851, 24.129535.
- Координати на крепостта: 42.463738, 24.128185.
Пеша се тръгва по черния път над църквата. Върви се все нагоре по хълма като се следват табелките Банско кале. Разстоянието е кратко, около половин километър, но наклонът е стабилен. До твърдината се стига за около 20 минути.
На връщане ви съветвам да не слизате по същия маршрут, а да продължите по пътеката от крепостта по билото, защото тя води до панорамно място с три пейки и интересен старинен оброк, носещ името Света Петка. Има го на схематичната карта на информационното табло в крепостта.
Информация за Банското кале
Крепостта била построена през IV век и са регистрирани два активни периода на обитаване: IV – VI век и XI – XII век. Тази крепост е значително по-малка по площ от Красен, но и там има какво да се види – две кули, високи крепостни стени, градени с интересни по цвят камъни с розов оттенък, красиви панорамни гледки към село Баня. Има си информационно табло, от което да се запознаете с най-важното.
Когато ние посетихме крепостта, тя беше доста обрасла. От информационното табло разбрахме, че в близост е разположен старинен оброчен кръст, носещ името Света Петка.
Затова, на връщане продължете по пътеката направо по билото назад, за да видите оброка. Край него се открива красива гледка и е обособено панорамното място с три пейки.
И още
Ако решите да се разходите до гореописаните крепости, хубаво е да си предвидите малко повече време, за да обиколите интересните забележителности в Панагюрище (или поне колкото успеете), с които ви запознах в предишна статия.
