Крепост Калето и каньон Горло край село Кошница: туризъм 2 в 1

Както често ни се случва, тръгнахме за крепостта Калето край село Кошница в Родопите, а покрай нея попаднахме на още едно изключително интересно място: малък живописен каньон на река Арда – каньон Горло.

Два съвсем различни обекта на едно място – единият крепост, свързана с историята на нашите земи, а другият – автентична природна забележителност. Единият – лесно намираем и достижим поради удобната пътека, изградена до него, а другият – трудно откриваем (дори с описанията по табелите) и трудно достъпен. Единият – що-годе известен и лек като пешеходен маршрут, а другият – за изследователи. Едно място от типа „за всеки по нещо“. Място, което направи деня ни специален – с разходката, движението, гледките, допира с историята, чудесата на природата и не на последно място – добрата компания.

Кратка история на Калето

Крепост Калето е построена през 6-ти век по времето на император Юстиниан. Била е част от Родопската укрепителна система по времето на Средновековието, заедно с другите крепости в региона като Смолянската крепост и Момчиловата крепост. Крепостта Калето е била обитавана и през периода XI-XIII век.

Как се стига до крепостта

За да стигнете до крепостта Калето, трябва да поемете от Смолян към село Смилян и след това в посока към село Могилица. Отбивката за крепостта се намира между селата Смилян и Кошница, на 5 километра и половина след Смилян.

Личен опит

Отне ни 25-30 минути ходенето от колата до крепостта. При това хич не бързахме, спирахме за почивка и сладки приказки. Иначе без много мотаене, разстоянието може да се вземе и за 15 минути. Тръгнахме за крепостта точно по обедно време в летните жеги, но горичката в подножието на крепостта ни разхлади и спаси от прегряване.

Крепостта е изградена върху една проходна пещера. Така че стигнете ли пещерата, да знаете, че сте съвсем близо.

Както от повечето крепости, така и от Калето се разкриват впечатляващи панорамни гледки във всички посоки. Една от най-живописните гледки от тази крепост по моему беше тази към село Кошница, сгушило се тихо и кротко между баирите.

Около 20 минути ни бяха достатъчни, за да обиколим крепостта. Отначало постояхме малко в една беседка с хубав изглед, после се качихме на наблюдателната кула, а след това обиколихме цялата крепост, за да се върнем там, откъдето започнахме разглеждането на Калето.

Обратният път до колите ни отне около 15 минути, отново без да бързаме – все пак беше надолу по хълма.

Каньон Горло

Връщайки се от крепостта Калето, точно на отбивката на пътя, където бяхме оставили колата, се спряхме пред една информационна табела, отнасяща се за екстремната екопътека Горло, започваща от къмпинг Трошачката. Много се заинтригувахме от описанието на каньона и решихме да го потърсим. На табелата не пишеше къде е този къмпинг Трошачката, но ние решихме, че е там, близо до отбивката. Още повече, че на едно дърво в началото на пътеката към крепост Калето имаше две табелки-стрелки: едната сочеше към Калето, а другата гласеше „Местност Трошачката“. Затова сега се насочихме по тази пътека … но безуспешно.

Вървяхме около 20 минути по нея, последните 10 от които в една горичка над реката. Имаше някаква маркировка, но пътеката не беше много утъпкана. Тогава, след 20-ина минути ходене срещнахме едни хора. Бяха вървели общо час и малко нататък (а от табелата на отбивката разбрахме, че цялата екстремна пътека Горло се взема за около час) и не бяха попаднали нито на къмпинг, нито на каньон. Връщаха се обезкуражени. Така решихме и ние да се върнем, но продължихме с издирването на каньона. Опит номер 1 за намиране на каньон Горло – неуспешен.

Взехме си колата и потеглихме бавно по шосето обратно към Смилян. На първия голям завой видяхме табелка „Горло“ вдясно от шосето, но нямаше удобно място, за да спрем. Впоследствие се оказа, че точно там отдолу е каньонът и скалите.

Както казах, нямаше как да спрем при табелката „Горло“ и продължихме бавно по шосето. След минутка-две видяхме черен път, вдясно от шосето. Там на разклонението оставихме колата и тръгнахме по чакълестия път и ето – постигнахме един малък успех – няколко метра по-надолу беше въпросният къмпинг Трошачката – посочен в информационната табела при Калето като отправна точка на екопътека Горло.

Къмпинг Трошачката представляваше една продълговата поляна на брега на реката, заградена с дървена ограда и две барбекюта. Пред къмпинга имаше две коли, а в реката се къпеха няколко души. Преминахме през къмпинга и пак видяхме табелка-стрелка „Горло“. Бяхме хванали пътеката. Страхотно!

Обаче радостта ни не беше за дълго. След 15 минути ходене по тясната, хлъзгава и камениста пътека, пътят ни напред беше препречен от голямо паднало дърво, което правеше преминаването натам невъзможно. Жалко! Мислехме, че вече сме успели …

Но не … не още! Все пак от тази позиция, много близко до реката, успяхме да зърнем началото на каньона. Изглеждаше обещаващо. Опит номер 2 за намиране на каньон Горло – неуспешен.

Пак трябваше да се върнем при колата и да потърсим подходящо място за достъп. Върнахме се по шосето малко назад към Кошница и намерихме една пролука при оградата на една градина, точно между разклонението за къмпинг Трошачката и табелката-стрелка „Горло“ след големия завой, на която не успяхме да спрем преди. Точно накрая на оградата имаше пътечка надолу към река Арда. Втурнахме се по нея и след 5 минути бяхме на каньона. Успяхме! От опит номер 3.

Да обобщя – каньонът Горло се намира на около 3 километра след село Смилян, някъде по средата между разклонението за къмпинг Трошачката и отбивката за крепост Калето.

И ето ни на скалите в каньона, в един друг свят. Мястото е едновременно диво и дивно с високите си крайречни скали, които като че ли отчаяно се опитват да се съберат. Тук цари една загадъчност, тишина и спокойствие – мястото е заветливо, без полъх, с тихи, дълбоки и много бавно леещи се води на реката. И само някакъв далечен тътен от бързеите нагоре бегло напомня за реалността. Уникално усещане. Всички усилия си заслужаваха!

Река Арда образува този невероятно живописен каньон Горло само на десетина километра след изворите си.

Край село Кошница в Родопите има още едно уникално място – водната пещера Голубовица, на която съм посветила отделна статия.

Booking.com