Крепостта Урвич и наоколо

В следващите редове искам да разкажа за посещението си до крепостта Урвич, манастир „Свети Николай Летни“ и Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – все интересни места, които са много близо до София и които могат да бъдат посетени за 4-5 часа в рамките на един почивен ден.

Крепост Урвич

Крепост Урвич

Kрепост Урвич

Kрепостта Урвич е средновековна българска крепост с важно стратегическо значение по време на Второто Българско Царство при отбраната на София. Намира се на около 20 км от центъра на София по пътя за Самоков. След с. Кокаляне в ляво от пътя има неголям паркинг до паметника на Трудовака – типичен социалистически паметник, малко преди един остър завой на дясно. Пътеката към крепостта и манастира св. Николай Летни започва от паркинга вляво от паметника. Началото на пътеката е павиран път, който след стотина метра преминава в помпозно мостче над река Искър и след това си е чисто планинска пътека – равна и широка, много удобна за ходене.

Манастир Свети Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Пътеката преминава покрай един амфитеатър (или поне на мен ми приличаше на амфитеатър). На около 15 минути от началото на пътеката се намира разклонението в дясно за манастира св. Николай Летни. Манастир св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец се намира в дясно от основната пътека на не повече от 10 минути път от разклонението след съответната обозначителна табела. Това е малък манастир с една постройка и малка църква. Не се знае кога точно е построен този манастир за първи път, но е било по време на Второто Българско царство. Манстир св. Николай Летни е разрушен след падането на България под турско робство. В сегашния си вид манастирът е построен през периода 1994 – 1996 година с помощта на дарение от Атанас Господинов.

Амфитеатър

Амфитеатър

Табелка за манастира

Табелка за манастира

Манастир св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Манастир св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Манастир св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Манастир св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Да се върна отново на крепостта Урвич. За да стигне до нея, пътят продължава още съвсем малко след отклонението към манастир св. Николай Летни и след това прави почти обратен завой наляво. Има една дребна обозначителна табелка, но все пак трябва да се внимава. Крепостта се намира на 5 – 10 минути след този завой. Най-напред може да се види една кула от крепостта, а след това – и останките от самата крепост. Усещането е уникално, тъй като всичко е напълно автентично. Каквото се е запазило от времето – това се вижда. Никаква човешка намеса. Никакви реновации. Просто останки. История.

Крепост Урвич - кулата

Крепост Урвич – кулата

Крепост Урвич

Крепост Урвич

Крепост Урвич - козята пътека за връщане

Крепост Урвич – козята пътека за връщане

На връщане използвахме една козя пътека, която започва малко под частната вила – крепост в близост до крепостта Урвич (между другото много ми е чудно как е разрешено да се построи частна вила точно тук?!). Пътеката е много предизвикателна за слизане, тъй като е доста тясна, на места много стръмна, а също и обградена с пропасти, но все пак не се изискват някакви специални алпинистки умения за минаването по нея. От друга страна, тази пътечка спестява доста време ходене – за по-малко от 10 минути по нея се стига малко преди амфитеатъра, за който споменах по-горе и който се намира почти в началото на голямата пътека към крепостта Урвич и манастир св. Николай Летни.

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“

Следващото място от плана, към което се насочихме беше Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“. Отправната точка за него е един малък паркинг, намиращ се на около 500 метра в ляво на пътя ако се тръгне от паметника на Трудовака в посока София. За да се хване пътеката към манастира, трябва да се прекоси реката по един интересен мост и да се хване пътеката вдясно. Има си табелка, но трудно се забелязва. На около 200 метра от началото на пътеката, има две разклонения. За манастира трябва да се хване лявото разклонение. Преходът към Кокалянския манастир по тази планинска пътека е около 30- 40 минути умерен ход. Пътеката е по северен склон и на места е доста студена, ветровита и усойна. Обратният път до паркинга отнема около 20 – 30 минути.

Кокалянски манастир "Свети Архангел Михаил" - двора

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – двора

Кокалянски манастир "Свети Архангел Михаил" - църквата

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – църквата

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ е много красив манастир, с инрересно разположени постройки и чудно оцветен зид, великолепно красива църква, но за съжаление изключително негостоприемни домакини. Нещо повече – отвсякъде лъха враждебност. Очевидно посетителите са крайно нежелани тук. На портата на Манастира има пояснителна табелка, че манастирът е в ремонт, поради което се позволява влизане само до храма. Това добре, обаче не видяхме никакъв ремонт. Малко след влизането ни в двора на манастира се появи свещеникът – домакин на манастира, който явно не искаше да ни изпуска от очи. Хубаво беше, че поне ни позволи да запалим по свещичка в храма. Но след свещичките доста настъпателно ни изпроводи обратно до портата на манастира и звучно щракна ключалката. Вярно е, че бяхме в края на обявеното работно време, но все пак … някакво странно отношение към вярващи в православна света обител …

Другото, което прави впечатление е, че няма нито една пейка в района – нито в полянката пред манастира, нито пък в него. Дори самата табелка в началото на пътеката към манастира е толкова невзрачна, че трудно се забелязва.

В заключение – опитах се да представя от първо лице една идея за интересна еднодневна екскурзия около София. Четох някъде, че има проект за изграждане на път до крепостта Урвич. Честно казано, дано не го направят. Иначе би било жалко да удавят в бетон едно красиво и автентично кътче от нашата родна природа и история. Реставрация – да! Но истинска реставрация! А не някакви малоумни реновации като при крепостта Кракра в Перник. И не някаква смесица между реставрация и лунапарк като при Цари Мали град.

Оценка на читателите: 4.5 / 5 (21 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в български манастири, крепости, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

4 отговора към Крепостта Урвич и наоколо

  1. Димитър Димитров каза:

    Много интересен очерк и много полезен! Благодаря Ви! За строежа на частна вила край Урвич чета отдавна тук-там в разни сайтове в интернет, но се успокоявам, че това е станало във времето, когато нашето общество и правителство все още не се бореха толкова открито с корупцията, както сега например…

  2. Анелия каза:

    Здравейте искам да споделя на кратко какво ни се случи при посещението ни на крепостта Урвич. Паркирахме колата на малкия паркинг пред паметника на трудовака. Разходихме се до крепостта за около час. Преди да тръгнем отворихме багажника на колата и се оказа, че всичкия ни багаж липсва. След подаване на сигнал в полицията се оказа, че това е доста срещано явление на това място. А в google няма и ред по въпроса. Така че не се отбивайте до там ако имате ценен багаж в колата 🙂

  3. Борислав каза:

    Бяхме тръгнали към крепостта, но се озовахме на входа на манастира Свети Николай. Посреща ни зъл човочец, който не е много ясно какво прави точно там.

    – Добър ден!
    – Не е добър защото не сте добре дошли тук. Защото сте българи!

    Загубихме ума и дума. Аз, жена ми и 3 годишната ни дъщеря.
    Тамън да попитаме за пътя до крепостта и чуваме :

    Атеисти ли сте? Да ви отварям ли храма. Но вече никой не го слушаше и просто се отдалечавахме по пътя на обратно.

    Парадоксалното в случая беше , че на входа имаше голямо куче. Бяхме взели дърво да се предпазим ако беше агресивно. Но точно обратното. Кучето беше доста добродушно за разлика от стопанина на манастира.

    Като за капак на всичко дъщеря ни се разплака от монолога на старюхата и тона с който ни изгони.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Борислав, благодаря за интереса и споделената случка. Не е хубаво това, което се е получило с вас. Когато ние посетихме манастир Св. Николай, там имаше доста хора – и в двора, и в църквата. Като цяло, тогава останах с добри впечатления.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *