Крепост Урвич и наоколо

За първи път посетихме крепостта Урвич в средата на март 2014 г. Денят беше слънчев и топъл за сезона. Освен лазурното небе, ярък цвят в обстановката внасяха първите цъфнали храсти. Бяхме очаровани от видяното. Останките бяха напълно автентични. Никаква човешка намеса. Никакви реновации. Такива са и до днес.

Второто ни посещение беше този октомври. Денят беше влажен и мъглив, един от дълга поредица дъждовни дни. В намръщеното сумрачно време есенните краски силно изпъкваха. Всичко, което видяхме преди време си беше същото. Новото бяха разчистените високи крепостни стени и цитаделата. Освен това, течеше поредното проучване на крепостта. Археолозите изследваха цитаделата. Беше вълнуващо да ги видим на терен и да разберем от първа ръка новостите.

Църква Свети Илия в крепост Кокалянски Урвич
Църква Свети Илия в крепост Кокалянски Урвич

В следващите редове ще ви разкажа за крепостта Кокалянски Урвич, а също и за двата манастира близо до нея – Панчаревски манастир „Свети Николай Летни“ и Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – все интересни места, които са много близо до София и които могат да бъдат посетени за 4-5 часа в рамките на един почивен ден.

Информация за крепостта

Kрепост Кокалянски Урвич е средновековна българска крепост с важно стратегическо значение по време на Второто българско царство при отбраната на София. Свързва се с последните битки на цар Иван Шишман срещу османските нашественици.

Крепостта е кацнала на хълм, живописно заобиколен от река Искър. За нея пише Паисий Хилендарски в „История Славянобългарска“:

„И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода.“

Цветовете на есента край крепост Урвич
Цветовете на есента край крепост Урвич

Любопитен факт е, че туристическото движение в България започва именно от крепост Урвич. Там през 1889 г. сред останките от твърдината писателят Алеко Константинов учредява първата туристическа организация у нас – „Урвич клуб“.

Първи разкопки провежда проф. Димитър Овчаров през 1969 г. и 10 години по-късно. От 2008 г. изследвания провеждат доц. д-р Бони Петрунова и проф. дим Николай Овчаров. Следващи проучватели на твърдината са Филип Петрунов и Виолина Кирякова.

Установено е, че през IV-VI век на хълма е имало крепост, охранявала важен път. През X-XI век тя била обновена. В края на XIV век крепостта изиграла важна роля в отбраната на София. Според легендите Урвичката крепост била непревземаема, но била превзета с предателство. След превземането, крепостта била разграбена, но животът в нея продължил до към XVII век.

Името Урвич на крепостта е пряко свързано с терена – тя е изградена на урва и в миналото е била много трудно достъпна. Останките от крепост със същото име могат да се видят до село Боженица недалеч от БотевградБоженишки Урвич.

Тук иде реч за Кокалянски Урвич заради близкото село Кокаляне. Според предание, по време на жестока битка в края на XIV век турците избили много народ, чиито кости (кокали) дълго след това се белеели и от там името Кокаляне.

Както вече публикувах, в началото на октомври започнаха археологическите проучвания на цитаделата в крепостта Кокалянски Урвич. Разкопките са в изпълнение на проект: „Проучвания на Цитаделата на крепостта на Кокалянски Урвич“, финансиран от Столична програма „Култура“ и Национален исторически музей. Към момента са разкрити основи на сгради и един по-висок зид. Тепърва ще се правят сондажи, за да се види каква е била сградата – църква или стопанска сграда.

Цитаделата на Кокалянски Урвич - в разгара на проучванията
Цитаделата на Кокалянски Урвич – в разгара на проучванията

Когато ние бяхме в цитаделата, археолозите тъкмо се бяха натъкнали на част от кръст, вероятно от медальон.

Медальонът
Медальонът

Най-добре запазената сграда от крепостта е църквата Свети Илия. Проучванията показват, че тя имала три основни периода на изграждане и реконструкция. Първоначално била изградена като едноабсидна еднокорабна църква с притвор. След това била преустроена на кръстовидна църква, а впоследствие като кръстокуполна. Последната реконструкция се предполага, че е направена през XIV век.

След превземането на крепостта Урвич в края на XIV век около църквата Свети Илия се оформя манастирски комплекс. Основите на сгради и помещения, които могат да се видят и днес край останките от църквата са манастирските сгради. Манастирът е бил важен духовен център за целия район по време на турското робство.

Не се знае точно до кога е просъществувала крепостта Урвич, но се знае се със сигурност, че манастир Свети Илия съществувал до 80-те години на XVII век. Това е времето на Голямата турска война (1683-1699) между Османската империя и Свещената лига, обединяваща няколко европейски държави и създадена по инициатива на Леополд I (император на Свещената Римска империя) и със съдействието на папа Инокентий XI. След победа в битката за Виена, съюзническите войски се насочват към Балканите и освобождават редица градове в днешна Сърбия. Това дава знак на българите да се вдигнат срещу османския поробител и на територията на нашите земи избухват три големи въстания, най-известно от които е Чипровското. Бунтове има и в софийско.

За съжаление, походите на войските на Свещената лига не стигат до България, а в отговор на въстанията турците започват масови кланета и опустошения. Смята се, че това бележи края на манастир Свети Илия в крепостта.

Повече информация за Кокалянски Урвич може да намерите в официалния сайт на крепостта. Подробно описание на резултатите от научните изследвания до момента може да прочетете в книгата на Николай Овчаров и Филип Петрунов „Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея„. В допълнение, от книгата ще разберете кое е рожденото място на Паисий Хилендарски.

Къде се намира и как се стига до крепост Урвич

Останките от крепостта Кокалянски Урвич се намират в Лозенската планина, на около 20 километра югоизточно от центъра на София по пътя за Самоков. След село Кокаляне в ляво от пътя има неголям паркинг до Паметника на Трудовака – типичен социалистически паметник, малко преди един остър завой на дясно. До крепостта се стига пеша по широка пътека. Пътеката започва от паркинга вляво от паметника. Маркировка няма, но на важните разклонения са поставени указателни стрелки.

Координати на:

  • началото на пътеката: 42.554665, 23.428467;
  • крепостта: 42.557990, 23.424439.

Началото на пътеката е павиран път, който след стотина метра преминава в помпозно мостче над река Искър и след това си е черен коларски път – сравнително равен и широк, приятен за ходене.

Амфитеатърът по път към крепостта
Амфитеатърът по път към крепостта

Маршрутът преминава покрай място, подобно на амфитеатър. Ако погледнете от другата страна на пътя, точно срещу амфитеатъра, ще видите и сцена, закътана в дървета, храсти и тръни. Този каменно-театрален комплекс е правен по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава.

Интересна компания край пътеката към крепостта
Интересна компания край пътеката към крепостта

На около 15-20 минути ходене от началото на пътеката се стига до разклонение вдясно за манастира Св. Николай Летни. Мястото е обозначено с указателна табелка.

Табелка за манастира
Табелка за манастира

За крепостта се продължава още малко направо до следващото разклонение, което е остро наляво и по което трябва да поемем. Има дребна обозначителна табелка, но все пак трябва да се внимава. Крепостта се намира на около 10 минути след този завой.

Цялото пешеходно разстояние от Паметника на Трудовака до крепостта Кокалянски Урвич се взема за около 30 минути, като в това време не се включва отбивката към манастира Св. Николай Летни.

Козя пътека

За връщане, и при двете наши посещения използвахме една козя пътека. Тя започва малко под частната и скандална вила-крепост в близост до крепостта. Пътеката е предизвикателна за слизане, тъй като е тясна и стръмна, а на места обградена с пропасти. От друга страна, тази пътека спестява доста време ходене – за по-малко от 10 минути по нея се стига малко преди амфитеатъра, в началната част на маршрута. Ако имате страх от височини и не ви се завира сред храсти, по-добре се върнете обратно по черния път.

Крепост Урвич - козята пътека за връщане
Крепост Урвич – козята пътека за връщане

Какво може да се види намясто

Най-напред се стига до високите и масивни крепостни стени.

Кокалянски Урвич - крепостни стени
Кокалянски Урвич – крепостни стени

След това вляво от пътя се открива самотна кула.

Кулата на Урвичката крепост
Кулата на Урвичката крепост

Още няколко метра и сме при манастирския комплекс Свети Илия.

Пред манастир Свети Илия, по-горе е църквата
Пред манастир Свети Илия, по-горе е църквата

Централно място от манастира заема храмът Св. Илия. От него най-добре са запазени абсидата и част от северната стена. И днес човек може да се разходи по каменния плочник в църквата. Край нея се виждат основите на няколко манастирски сгради.

Останки от манастирските сгради
Останки от манастирските сгради

Усещането е уникално, тъй като всичко е напълно автентично. Каквото се е запазило от времето – това се вижда. Останки. История. Красива местност.

Манастир Свети Илия в крепост Урвич
Манастир Свети Илия в крепост Урвич

В задната част на манастира започва пътека до цитаделата на крепост Кокалянски Урвич. Тя се намира в най-високата част на хълма. Там могат да се видят останки от няколко сгради и стар калдъръм. Освен средновековните постройки, се виждат и тухлите от една съвременна – била е използвана някога от военните.

В цитаделата на Кокалянски Урвич
В цитаделата на Кокалянски Урвич

Проучванията в цитаделата започнаха през октомври тази година (2021) и са под ръководството на археолозите Виолина Кирякова и Филип Петрунов.

Манастир „Свети Николай Летни Мирликийски Чудотворец“

Посещението до крепост Кокалянски Урвич непременно трябва да се комбинира с отбивка към близкия манастир „Свети Николай“ (Панчаревски манастир). Манастирът се намира вдясно от основната пътека на не повече от 10 минути пеша от разклонението след съответната обозначителна табела.

Манастир Свети Николай Летни Мирликийски Чудотворец
Манастир Свети Николай Летни Мирликийски Чудотворец

Това е малък манастир с една постройка и малка църква. Не се знае кога точно е създаден. В сегашния си вид светата обител е въздигната през периода 1994 – 1996 година с помощта на дарение от Атанас Господинов и с доброволния труд на панчаревци.

Манастир Св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец
Манастир Св. Николай Летни Мирликийски Чудотворец

И още: Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“

При онова първо наше посещение бяхме включили в плана си и Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“. До него се стига пеша по обособена пътека.

Отправна точка за началото на маршрута е малък паркинг вдясно от шосето до моста на река Ведена малко преди Паметника на трудовака, ако идвате от София. Ако го оставите за последен обект, както направихме ние тогава, от Паметника на трудовака трябва да се върнете около 500 метра обратно към София и да свиете вляво от моста.

За да се хване пътеката към манастира, трябва да се прекоси реката по един интересен мост – тукашният Дяволски мост – и да се хване пътеката вдясно. Има си табелка, но трудно се забелязва. На около 200 метра от началото на пътеката, има две разклонения. За манастира трябва да се хване лявото разклонение. Преходът към Кокалянския манастир по тази планинска пътека е около 30- 40 минути умерен ход. Пътеката е по северен склон и на места е доста студена, ветровита и усойна. Обратният път до паркинга отнема по-малко време.

Кокалянски манастир "Свети Архангел Михаил" - двора
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – двора

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ е много красив манастир, с интересно разположени постройки и чудно оцветен зид, великолепно красива църква, но за съжаление изключително негостоприемни домакини. Нещо повече – отвсякъде лъха враждебност. Очевидно посетителите са крайно нежелани тук. На портата на Манастира има пояснителна табелка, че манастирът е в ремонт, поради което се позволява влизане само до храма. Това добре, обаче не видяхме никакъв ремонт. Малко след влизането ни в двора на манастира се появи свещеникът – домакин на манастира, който явно не искаше да ни изпуска от очи. Хубаво беше, че поне ни позволи да запалим по свещичка в храма. Но след свещичките доста настъпателно ни изпроводи обратно до портата на манастира и звучно щракна ключалката. Вярно е, че бяхме в края на обявеното работно време, но все пак … някакво странно отношение към вярващи в православна света обител …

Другото, което прави впечатление е, че няма нито една пейка в района – нито на полянката пред манастира, нито пък в него. Дори самата табелка в началото на пътеката към манастира е толкова невзрачна, че трудно се забелязва.

В заключение, районът на крепост Кокалянски урвич, включващ и двата стари софийски манастира е чудесна идея за разходка около София, която предлага допир до исторически места, съчетан с движение. Изследванията на крепостта са в развитие, което е предпоставка за новости в обстановката при всяко следващо посещение.

Публикувано в български манастири, екопътеки и маршрути, крепости, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия youtube канал с кратки видео разкази от места в България. >>> Линк към Друми в думи в youtube.


Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Повече информация за всяка от тях ще намерите тук.

Може да поръчате сега чрез тази форма!

Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.


11 Коментара към Крепост Урвич и наоколо

  1. Димитър Димитров каза:

    Много интересен очерк и много полезен! Благодаря Ви! За строежа на частна вила край Урвич чета отдавна тук-там в разни сайтове в интернет, но се успокоявам, че това е станало във времето, когато нашето общество и правителство все още не се бореха толкова открито с корупцията, както сега например…

  2. Анелия каза:

    Здравейте искам да споделя на кратко какво ни се случи при посещението ни на крепостта Урвич. Паркирахме колата на малкия паркинг пред паметника на трудовака. Разходихме се до крепостта за около час. Преди да тръгнем отворихме багажника на колата и се оказа, че всичкия ни багаж липсва. След подаване на сигнал в полицията се оказа, че това е доста срещано явление на това място. А в google няма и ред по въпроса. Така че не се отбивайте до там ако имате ценен багаж в колата 🙂

  3. Борислав каза:

    Бяхме тръгнали към крепостта, но се озовахме на входа на манастира Свети Николай. Посреща ни зъл човочец, който не е много ясно какво прави точно там.

    – Добър ден!
    – Не е добър защото не сте добре дошли тук. Защото сте българи!

    Загубихме ума и дума. Аз, жена ми и 3 годишната ни дъщеря.
    Тамън да попитаме за пътя до крепостта и чуваме :

    Атеисти ли сте? Да ви отварям ли храма. Но вече никой не го слушаше и просто се отдалечавахме по пътя на обратно.

    Парадоксалното в случая беше , че на входа имаше голямо куче. Бяхме взели дърво да се предпазим ако беше агресивно. Но точно обратното. Кучето беше доста добродушно за разлика от стопанина на манастира.

    Като за капак на всичко дъщеря ни се разплака от монолога на старюхата и тона с който ни изгони.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Борислав, благодаря за интереса и споделената случка. Не е хубаво това, което се е получило с вас. Когато ние посетихме манастир Св. Николай, там имаше доста хора – и в двора, и в църквата. Като цяло, тогава останах с добри впечатления.

  4. Димитър каза:

    И ние, заедно с почти 6-годишните си внуци- близнаци, посетихме манастира св. Николай Мирликийски, а след това и крепостта Урвич. Природата е уникална и наистина е добре да бъде запазена в този си вид. И според нас няма нужда от никакви сложни и скъпи проекти. Достатъчно са само малко повече информационни табелки, леки подобрения на пътя след мостчето над река Искър и периодична поддръжка.

  5. Господин Балъкчиев каза:

    Много интересен материал и много полезен за туристите

  6. Жени Миладинова каза:

    Днес, 27.06.2021 г. посетихме крепостта, но крепостните стени бяха обвити с найлони, обрасли с висока трева.Нищо не можахме да видим, може би така искат да ги запазят през зимата или е някаква реставрация. Пътеката стига до портите на вила Урвич. Там има табелка да не се тропа, ако нямате записан час за посещение и да се посети сайт http://www.urvich.com. От сайта разбирам, че вилата е направена в най-запазената част от крепостта. Който иска да я посети, може би да се опита през мейла от сайта, ако въобще може да се запази така час.

  7. Калина каза:

    И аз имах не много приятно изживяване в Кокалянския манастир.
    После направих проучване и се оказа че той е манастир на старостилци.
    Старостилците са отцепници от Българската Православна Църква, ревностни във вярата си, стремят се да избягват контакт с външни хора, за да я запазят чиста. Използват стария юлианския календар. Нашата православна църква ги нарича разколници и нещо не се разбират.
    Общо взето явно туристите ги дразним, като минаваме.
    Да са живи и здрави, има и други хубави маршрути около София.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Калина, благодаря Ви за отзива и любопитната информация! Не знаех за това течение в православната религия.

  8. КОТКАТА каза:

    С Панчаревския нямахме проблем, защото…. нямаше никого! Портите бяха отворени, погледахме, поснимахме, па си направихме закуска на една маса 😉
    С Кокалянския беше зле – пътят мрачен, усоен и студен, ама и манастирът – такъв. Табелата за ремонт е доста оръфана, значи постоянно си стои там, а ремонт няма! Влязохме и веднага се появи един цербер, който не ни изпускаше от очи! А вътре в църквата беше много интересно – всякакви ангели по стените, каквито не сме виждали другаде – ама смееш ли да снимаш ;(
    Та общо взето – неприятно е там! Но може да продължите до Железница и минералните и’ извори!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *