Крепост Урвич и наоколо

За първи път посетихме крепостта Урвич в средата на март 2014 г. Денят беше слънчев и топъл за сезона. Освен лазурното небе, ярък цвят в обстановката внасяха първите цъфнали храсти. Бяхме очаровани от видяното. Останките бяха напълно автентични. Никаква човешка намеса. Никакви реновации. Такива са и до днес.

Второто ни посещение беше този октомври. Денят беше влажен и мъглив, един от дълга поредица дъждовни дни. В намръщеното сумрачно време есенните краски силно изпъкваха. Всичко, което видяхме преди време си беше същото. Новото бяха разчистените високи крепостни стени и цитаделата. Освен това, течеше поредното проучване на крепостта. Археолозите изследваха цитаделата. Беше вълнуващо да ги видим на терен и да разберем от първа ръка новостите.

В следващите редове ще ви разкажа за крепостта Кокалянски Урвич, а също и за двата манастира близо до нея – Панчаревски манастир „Свети Николай Летни“ и Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – все интересни места, които са много близо до София и които могат да бъдат посетени за 4-5 часа в рамките на един почивен ден.

Информация за крепостта

Kрепост Кокалянски Урвич е средновековна българска крепост с важно стратегическо значение по време на Второто българско царство при отбраната на София. Свързва се с последните битки на цар Иван Шишман срещу османските нашественици.

Крепостта е кацнала на хълм, живописно заобиколен от река Искър. За нея пише Паисий Хилендарски в „История Славянобългарска“:

„И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода.“

Любопитен факт е, че туристическото движение в България започва именно от крепост Урвич. Там през 1889 г. сред останките от твърдината писателят Алеко Константинов учредява първата туристическа организация у нас – „Урвич клуб“.

Първи разкопки провежда проф. Димитър Овчаров през 1969 г. и 10 години по-късно. От 2008 г. изследвания провеждат доц. д-р Бони Петрунова и проф. дим Николай Овчаров. Следващи проучватели на твърдината са Филип Петрунов и Виолина Кирякова.

Установено е, че през IV-VI век на хълма е имало крепост, охранявала важен път. През X-XI век тя била обновена. В края на XIV век крепостта изиграла важна роля в отбраната на София. Според легендите Урвичката крепост била непревземаема, но била превзета с предателство. След превземането, крепостта била разграбена, но животът в нея продължил до към XVII век.

Името Урвич на крепостта е пряко свързано с терена – тя е изградена на урва и в миналото е била много трудно достъпна. Останките от крепост със същото име могат да се видят до село Боженица недалеч от Ботевград – Боженишки Урвич.

Тук иде реч за Кокалянски Урвич заради близкото село Кокаляне. Според предание, по време на жестока битка в края на XIV век турците избили много народ, чиито кости (кокали) дълго след това се белеели и от там името Кокаляне.

Както вече публикувах, в началото на октомври започнаха археологическите проучвания на цитаделата в крепостта Кокалянски Урвич. Разкопките са в изпълнение на проект: „Проучвания на Цитаделата на крепостта на Кокалянски Урвич“, финансиран от Столична програма „Култура“ и Национален исторически музей. Към момента са разкрити основи на сгради и един по-висок зид. Тепърва ще се правят сондажи, за да се види каква е била сградата – църква или стопанска сграда.

Когато ние бяхме в цитаделата, археолозите тъкмо се бяха натъкнали на част от кръст, вероятно от медальон.

Най-добре запазената сграда от крепостта е църквата Свети Илия. Проучванията показват, че тя имала три основни периода на изграждане и реконструкция. Първоначално била изградена като едноабсидна еднокорабна църква с притвор. След това била преустроена на кръстовидна църква, а впоследствие като кръстокуполна. Последната реконструкция се предполага, че е направена през XIV век.

След превземането на крепостта Урвич в края на XIV век около църквата Свети Илия се оформя манастирски комплекс. Основите на сгради и помещения, които могат да се видят и днес край останките от църквата са манастирските сгради. Манастирът е бил важен духовен център за целия район по време на турското робство.

Не се знае точно до кога е просъществувала крепостта Урвич, но се знае се със сигурност, че манастир Свети Илия съществувал до 80-те години на XVII век. Това е времето на Голямата турска война (1683-1699) между Османската империя и Свещената лига, обединяваща няколко европейски държави и създадена по инициатива на Леополд I (император на Свещената Римска империя) и със съдействието на папа Инокентий XI. След победа в битката за Виена, съюзническите войски се насочват към Балканите и освобождават редица градове в днешна Сърбия. Това дава знак на българите да се вдигнат срещу османския поробител и на територията на нашите земи избухват три големи въстания, най-известно от които е Чипровското. Бунтове има и в софийско.

За съжаление, походите на войските на Свещената лига не стигат до България, а в отговор на въстанията турците започват масови кланета и опустошения. Смята се, че това бележи края на манастир Свети Илия в крепостта.

Повече информация за Кокалянски Урвич може да намерите в официалния сайт на крепостта. Подробно описание на резултатите от научните изследвания до момента може да прочетете в книгата на Николай Овчаров и Филип Петрунов „Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея„. В допълнение, от книгата ще разберете кое е рожденото място на Паисий Хилендарски.

Къде се намира и как се стига до крепост Урвич

Останките от крепостта Кокалянски Урвич се намират в Лозенската планина, на около 20 километра югоизточно от центъра на София по пътя за Самоков. След село Кокаляне в ляво от пътя има неголям паркинг до Паметника на Трудовака – типичен социалистически паметник, малко преди един остър завой на дясно. До крепостта се стига пеша по широка пътека. Пътеката започва от паркинга вляво от паметника. Маркировка няма, но на важните разклонения са поставени указателни стрелки.

Координати на:

• началото на пътеката: 42.554665, 23.428467;
• крепостта: 42.557990, 23.424439.

Началото на пътеката е павиран път, който след стотина метра преминава в помпозно мостче над река Искър и след това си е черен коларски път – сравнително равен и широк, приятен за ходене.

Маршрутът преминава покрай място, подобно на амфитеатър. Ако погледнете от другата страна на пътя, точно срещу амфитеатъра, ще видите и сцена, закътана в дървета, храсти и тръни. Този каменно-театрален комплекс е правен по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава.

На около 15-20 минути ходене от началото на пътеката се стига до разклонение вдясно за манастира Св. Николай Летни. Мястото е обозначено с указателна табелка.

За крепостта се продължава още малко направо до следващото разклонение, което е остро наляво и по което трябва да поемем. Има дребна обозначителна табелка, но все пак трябва да се внимава. Крепостта се намира на около 10 минути след този завой.

Цялото пешеходно разстояние от Паметника на Трудовака до крепостта Кокалянски Урвич се взема за около 30 минути, като в това време не се включва отбивката към манастира Св. Николай Летни.

Козя пътека

За връщане, и при двете наши посещения използвахме една козя пътека. Тя започва малко под частната и скандална вила-крепост в близост до крепостта. Пътеката е предизвикателна за слизане, тъй като е тясна и стръмна, а на места обградена с пропасти. От друга страна, тази пътека спестява доста време ходене – за по-малко от 10 минути по нея се стига малко преди амфитеатъра, в началната част на маршрута. Ако имате страх от височини и не ви се завира сред храсти, по-добре се върнете обратно по черния път.

Какво може да се види намясто

Най-напред се стига до високите и масивни крепостни стени.

След това вляво от пътя се открива самотна кула.

Още няколко метра и сме при манастирския комплекс Свети Илия.

Централно място от манастира заема храмът Св. Илия. От него най-добре са запазени абсидата и част от северната стена. И днес човек може да се разходи по каменния плочник в църквата. Край нея се виждат основите на няколко манастирски сгради.

Усещането е уникално, тъй като всичко е напълно автентично. Каквото се е запазило от времето – това се вижда. Останки. История. Красива местност.

В задната част на манастира започва пътека до цитаделата на крепост Кокалянски Урвич. Тя се намира в най-високата част на хълма. Там могат да се видят останки от няколко сгради и стар калдъръм. Освен средновековните постройки, се виждат и тухлите от една съвременна – била е използвана някога от военните.

Проучванията в цитаделата започнаха през октомври тази година (2021) и са под ръководството на археолозите Виолина Кирякова и Филип Петрунов.

Манастир „Свети Николай Летни Мирликийски Чудотворец“

Посещението до крепост Кокалянски Урвич непременно трябва да се комбинира с отбивка към близкия манастир „Свети Николай“ (Панчаревски манастир). Манастирът се намира вдясно от основната пътека на не повече от 10 минути пеша от разклонението след съответната обозначителна табела.

Това е малък манастир с една постройка и малка църква. Не се знае кога точно е създаден. В сегашния си вид светата обител е въздигната през периода 1994 – 1996 година с помощта на дарение от Атанас Господинов и с доброволния труд на панчаревци.

И още: Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“

При онова първо наше посещение бяхме включили в плана си и Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“. До него се стига пеша по обособена пътека.

Отправна точка за началото на маршрута е малък паркинг вдясно от шосето до моста на река Ведена малко преди Паметника на трудовака, ако идвате от София. Ако го оставите за последен обект, както направихме ние тогава, от Паметника на трудовака трябва да се върнете около 500 метра обратно към София и да свиете вляво от моста.

За да се хване пътеката към манастира, трябва да се прекоси реката по един интересен мост – тукашният Дяволски мост – и да се хване пътеката вдясно. Има си табелка, но трудно се забелязва. На около 200 метра от началото на пътеката, има две разклонения. За манастира трябва да се хване лявото разклонение. Преходът към Кокалянския манастир по тази планинска пътека е около 30- 40 минути умерен ход. Пътеката е по северен склон и на места е доста студена, ветровита и усойна. Обратният път до паркинга отнема по-малко време.

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ е много красив манастир, с интересно разположени постройки и чудно оцветен зид, великолепно красива църква, но за съжаление изключително негостоприемни домакини. Нещо повече – отвсякъде лъха враждебност. Очевидно посетителите са крайно нежелани тук. На портата на Манастира има пояснителна табелка, че манастирът е в ремонт, поради което се позволява влизане само до храма. Това добре, обаче не видяхме никакъв ремонт. Малко след влизането ни в двора на манастира се появи свещеникът – домакин на манастира, който явно не искаше да ни изпуска от очи. Хубаво беше, че поне ни позволи да запалим по свещичка в храма. Но след свещичките доста настъпателно ни изпроводи обратно до портата на манастира и звучно щракна ключалката. Вярно е, че бяхме в края на обявеното работно време, но все пак … някакво странно отношение към вярващи в православна света обител …

Другото, което прави впечатление е, че няма нито една пейка в района – нито на полянката пред манастира, нито пък в него. Дори самата табелка в началото на пътеката към манастира е толкова невзрачна, че трудно се забелязва.

В заключение, районът на крепост Кокалянски урвич, включващ и двата стари софийски манастира е чудесна идея за разходка около София, която предлага допир до исторически места, съчетан с движение. Изследванията на крепостта са в развитие, което е предпоставка за новости в обстановката при всяко следващо посещение.