Архив на категория: на един ден от София

В разгара на лятото – малко след средата на този юли, имах късмета да опитам нещо невероятно – изкачих се почти до горе по вертикалната скала и катерачен обект Водохващането в курорта Боровец. Беше наистина вълнуващо. Отдавна съм си мислила … Има още →

В един промеждутък между валежите и гръмотевиците през този дъждовен май се изкачих отгоре на Лакатнишките скали, където гледките към Искъра и дефилето ме оставиха без дъх, а приключенията в пещерите и по пътеките в скалите повдигнаха силно адреналина и настроението ми.

Разходката по пътеката при Лакатнишките скали е много приятен и пълен с гледки маршрут, разходка около София, за един следобед. Започва от карстов извор Житолюб и се изкачва отгоре на скалите по обособена пътека. В допълнение може да се посетят и две пещери – Темната дупка и Ръжишката пещера или по-точно входните им галерии, защото не са облагородени. Има още →

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място, недалеч от София – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Село Чуковец се намира на около 60 км югозападно от София и до него се стига за около 50 минути с кола. Има още →

Беше януари, но не беше повод да си стоим само вкъщи през уикенда. След кратко чудене решихме да се разходим до кюстендилското село Смоличано и да видим тамошния водопад Света Ана в зимна ледена премяна. Водопадите, оказаха се два отделни пада един до друг, изглеждаха внушително, защото бяха замръзнали и се виждаха отдалеч. Има още →

В един от дните покрай Коледа се отправихме към Церово в Искърското дефиле, за да търсим водопада над селото, една от непознатите забележителности около София. Никъде нямаше информация как се стига до него, само знаехме, че го има. Тръгнахме към Церово, отбихме се към Заселе, пробвахме подходи от няколко места и накрая го открихме. Водопадът е от високите, а скалите по които се спуска са с интересен червеникав оттенък. Има още →

Алековите водопади са два красиви водопада на река Скакавица във Витоша и са чудесно място за разходка близо до София. Водопадите са разположени на около 30 метра разстояние един от друг, но не е много лесно да се стигне директно от единия до другия – те са разположени в гъста гора, а дерето на реката е доста стръмно. Има пряка пътека, но не е маркирана и има стръмни участъци.

По-долу ще опиша два леки маршрута, по които може да се стигне до Алековите водопади. Ще дам кратка информация и за пряката пътека. Има още →

Главната ни цел в този мразовит зимен ден беше Арбанаси, но тъй като отдавна бяхме чули за обаянието на Старо Стефаново, решихме, че щеше да бъде тъкмо удобно да го посетим, защото беше по път. Беше слънчево, но изключително студено, селото беше потънало в сняг и тишина, и макар да беше пладне, никого не видяхме по улиците.

Старо Стефаново е старата част на ловешкото село Стефаново. През 1982 г. тази част е обявена за архитектурен резерват. Намира се на около 160 км източно от София, които се изминават за около 2 часа с кола. Селото е разположено на 27 км югоизточно от Ловеч.

Старо Стефаново

Има още →

Наскоро участвах в интересно събитие – бях шофьор в опознавателно туристическо рали, организирано от Дачия. Беше истинско предизвикателство. По време на ралито нашият отбор успя да стигне до 12 любопитни обекта, някои от които – напълно непознати за мен. Един от тях беше Спасова могила до село Голема Раковица в Средна гора. Мястото много ми хареса. За жалост, тогава нямахме много време да му се полюбуваме.

Само че… Спасовата могила така ме заплени, че два дни по-късно се озовах (нарочно) там по залез и с повече време на разположение. Беше едновременно живописно, шарено и магнетично. Ето подробностите за мястото накратко. Има още →

Посещавали сме Гигинския манастир „Свети свети Козма и Дамян“, известен още като Църногорски манастир, на два пъти. Първият път беше преди 2-3 години в една студена, сива, ветровита и дъждовна мартенска събота. Времето беше лошо, старата малка църква на манастира все още беше в ремонт, а асфалтов път до светата обител нямаше – беше в строеж. Въпреки това, мястото ни хареса.

При второто ни посещение неотдавна пейзажът и времето бяха съвсем различни – в този септемврийски ден слънцето силно прежуряше, в манастира и наоколо ремонтите бяха свършили, а ранната есен допълваше картината с меките си цветни багри.

И зиме, и лете мястото е прекрасна опция за разходка на един час път от град София. Има още →