Архив на категория: на един ден от София

Главната ни цел в този мразовит зимен ден беше Арбанаси, но тъй като отдавна бяхме чули за обаянието на Старо Стефаново, решихме, че щеше да бъде тъкмо удобно да го посетим, защото беше по път. Беше слънчево, но изключително студено, селото беше потънало в сняг и тишина, и макар да беше пладне, никого не видяхме по улиците.

Старо Стефаново е старата част на ловешкото село Стефаново. През 1982 г. тази част е обявена за архитектурен резерват. Намира се на около 160 км източно от София, които се изминават за около 2 часа с кола. Селото е разположено на 27 км югоизточно от Ловеч.

Старо Стефаново

Има още →

Наскоро участвах в интересно събитие – бях шофьор в опознавателно туристическо рали, организирано от Дачия. Беше истинско предизвикателство. По време на ралито нашият отбор успя да стигне до 12 любопитни обекта, някои от които – напълно непознати за мен. Един от тях беше Спасова могила до село Голема Раковица в Средна гора. Мястото много ми хареса. За жалост, тогава нямахме много време да му се полюбуваме.

Само че… Спасовата могила така ме заплени, че два дни по-късно се озовах (нарочно) там по залез и с повече време на разположение. Беше едновременно живописно, шарено и магнетично. Ето подробностите за мястото накратко. Има още →

Посещавали сме Гигинския манастир „Свети свети Козма и Дамян“, известен още като Църногорски манастир, на два пъти. Първият път беше преди 2-3 години в една студена, сива, ветровита и дъждовна мартенска събота. Времето беше лошо, старата малка църква на манастира все още беше в ремонт, а асфалтов път до светата обител нямаше – беше в строеж. Въпреки това, мястото ни хареса.

При второто ни посещение неотдавна пейзажът и времето бяха съвсем различни – в този септемврийски ден слънцето силно прежуряше, в манастира и наоколо ремонтите бяха свършили, а ранната есен допълваше картината с меките си цветни багри.

И зиме, и лете мястото е прекрасна опция за разходка на един час път от град София. Има още →

Лято. Време за върхове. Връх Иречек, 2852 м, трети по височина в Рила и 6-ти в България. Ако се питате как да го изкачите или просто търсите интересен, но малко посещаван маршрут във високите части на Рила, сте попаднали на точното място. В следващите редове ще опиша подробно маршрута към връх Иречек и ще споделя впечатления от изкачването. Има още →

Лято. Време за море и за изкачване на планински върхове. Този път връх Белмекен.

Беше долу-горе средата на август, лятната отпуска беше отминала, а това дъждовно и гръмотевично лято не ни беше дало до момента много възможности за жадуваните планински преходи. Първият преход, който направихме беше в Рила към връх Дено и Саръгьолски езера. Радвахме се в този преход да си припомним част от маршрута към връх Мусала.

Само седмица след това се насочихме към друг живописен високопланински рилски маршрут – решихме да изкачим връх Белмекен. Бяхме си го набелязали още миналата есен, но чак сега го осъществихме. Има още →

В това дъждовно и гръмотевично лято бяхме значително зажаднели за красиви планински гледки и преходи на високо. В началото на август ни се откри възможност за интересна рилска разходка по кръгов маршрут: Боровец, хижа Ястребец, седловината между върховете Дено и Шатър с поглед към Саръгьолски езера (Жълтите езера), Ситняковски лифт, Боровец. Това беше 5-часов преход в Рила, който се оказа лек и много приятен. Част от маршрута вече го бяхме изпитали при изкачването на връх Мусала.

В статията ви разказвам за кръговия преход, който е чудесна идея за разходка около София. Има още →

Беше един от първите слънчеви, много топли и дълги пролетни дни. Бяха изминали броени дни откакто преминахме на лятно часово време и още по-малко от последните снеговалежи. Беше идеално време за посещение на водопади – свежо, приятно, след дълги снегове.

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение. Има още →

В един от почивните дни покрай този Великден се отправихме отново към Враца и по-точно към близкия Бистрешки манастир Свети Иван Пусти, познат с още няколко имена – Свети Иван Богослов по патрона на църквата му, Свети Иван Рилски, защото се е смятало, че светецът е прекарал известно време в манастира, и Касинец по името на местността Касината, в която е разположен.

Манастирът се нарича още Бистрешки или Бистрецки по името на близкия нему квартал на Враца – Бистрец, който до 1971 г. е бил отделно село. Има още →

Отсядахме преди време във Вършец и много ни хареса – тихо, спокойно градче с чист въздух, сгушено в Западна Стара планина. Още тогава посетихме всичко интересно в центъра на градчето и водопад Райски кът или поне онова, което беше останало от него. Оттогава все ни се ще пак да наминем.

Неотдавна се състоя второто ни идване във Вършец, което беше посветено специално на водопадите там и беше само за един ден. Все пак, не пропуснахме да направим една обиколка по центъра и да си припомним какво е там.

Има още →