Крепост Лютица край Ивайловград – Мраморният град

Да стъпиш на висок хълм върху автентична десетметрова крепостна стена и да погледнеш напред, дорде ти поглед стига – там, където последните гънки на Източните Родопи се срещат с Беломорска Тракия…

Крепост Лютица е една от най-интересните забележителности до Ивайловград. За нея научих при посещението ни до вила Армира, пак до Ивайловград, което се състоя три години по-рано. Тогава нямахме време да посетим крепостта, но я запомних и тя трайно се настани в плановете ми за следващи посещения в Източните Родопи. Това лято, по време на родопската ни обиколка, твърдината беше сред приоритетите ни. В редовете по-долу ще ви разкажа за историята на крепостта, как да стигнете до нея и какво да не пропуснете при обхода на останките ѝ.

Крепост Лютица край Ивайловград
Крепост Лютица край Ивайловград

Как се стига до крепост Лютица

Останките от крепостта се намират на висок хълм югозападно от Ивайловград. До там води черен път, започващ от последните къщи и дълъг около 7 км.

За крепостта, на влизане в Ивайловград трябва да завиете по улицата надясно към вила Армира. Има табелки. Движите се по нея около 2 километра и след това трябва да завиете пак надясно. Има си табелка за Лютица. Пада се срещу един трафопост в покрайнините на града. Щом завиете, продължавате по улицата, която ви извежда от градчето и преминава в черен път.

До крепостта се движите около 7 километра все по този черен път, който е с трошено-каменна настилка. Не е много подходящ за лека кола – пътят е бил видимо скоро изравняван и насипван с чакъл, но на места има големи неравности. Ние бяхме с лека кола и успяхме да изминем с нея 5,8 километра от пътя внимателно и бавно, ама доста бавно.

Оставихме колата след един завой наляво, който се падаше на стотина метра след паднала указателна табелка „Лютица 1 км“ от дясната страна на пътя и фургон срещу табелката от ляво на пътя. След това, пътят беше много лош. Изминахме разстоянието от това място до портите на крепостта за около 20 минути. Не беше трудно за ходене, защото пътят беше широк и съвсем плавно се изкачваше нагоре към най-високите части на хълма.

Към крепост Лютица
Към крепост Лютица

В допълнение, на път към крепостта, близо до черния път, могат да се видят още две забележителности – манастир „Св. св. Константин и Елена“ (от 13-ти век) на около 2километра по черния път и старият Атеренски мост – на около 3 километра след последните къщи на Ивайловград.

Информация за крепост Лютица

Крепостта се намира на връх Градището на височина от около 560 метра. В района на крепостта има 2 информационни табелки – една пред портите и една вътре в крепостта малко след входа и с това се изчерпват указанията, но и това е нещо, все пак.

Според табелката в крепостта, животът в района не е преставал близо 3400 години – от 16 в. пр. Хр. до 18 в.

Археологически проучвания на крепостта са проведени в периода 2002 – 2006 под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. По откритата керамика е установено е, че хълмът е бил обитаван още по време на Късната бронзова епоха (14-11 в. пр. Хр.) и Ранната желязна епоха (10-9 в.пр. Хр.) [1].

Според табелката пред портите на крепост Лютица, основният ѝ градеж се датира от 4-6 век.

Пред портата
Пред портата

През 9-10 век крепостта е била епископски център. В летописите името ѝ Литица или Лютица за първи път се споменава в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886 г. – 912 г.).

Твърдината достига най-голям разцвет в периода 13-14 век. Смята се, че крепостта има важна роля при управлението на цар Калоян.

Крепост Лютица просъществува и по време на турското робство чак до 18-ти век, когато запада, защото загубва значението си на отбранително съоръжение. По това време жителите ѝ се преселват в по-ниските части на района край минерални извори и образуват село Лъджа. Самото име Лъджа означава минерален извор (от турски).

Според табелката в крепостта, на място при проучванията са открити ценни находки – бронзова монета от времето на цар Иван Асен II, болярски пръстен, бронзов кръст и християнски медальон.

Входната кула
Входната кула

Крепостта заема значителна площ – стените ѝ ограждат 26 декара земя. Имала е над 10 кули, останките на повечето от които са запазени и до днес – някои от тях може да видите на място.

Крепост Лютица се знае още с имената Цитаделата на Калоян (не мога да ви кажа защо – не намерих информация) и Мраморният град, защото е била построена предимно от мрамор – ако се разходите в района, ще видите, че има доста мрамор. Например, ако слезете до Атеренския мост, огледайте камъните, върху които стъпвате – много от тях са мрамор.

Нашето посещение – лични впечатления

Още като видях портата на крепостта от черния път бях много впечатлена – виждаха се високи крепостни стени, напълно автентични, без реставрации. Това впечатление се затвърди и вътре. Наистина, солидни останки.

В крепост Лютица
В крепост Лютица

За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета.

Както казах, влиза се през доста висока порта. В пространството пред нея се виждат останки от сгради – сега покрити с найлон и камъни, явно в резултат от скорошни проучвания. Наоколо се издигат масивни крепостни стени, част от които – доста обрасли в растения.

Останки от сградите в крепостта
Останки от сградите в крепостта

На едно място, недалеч от входа видяхме стара начупена керамика.

За да поразгледаме крепостта, тръгнахме по широката пътека вляво от руините с найлони. След няколко минути стигнахме до голяма яма, укрепена с камъни – вероятно щерна. Покрай нея също имаше солидни останки от крепостни стени. Продължихме още няколко минути по широката пътека и стигнахме до място с дълги и много високи крепостни стени, с масивна кръгла кула.

Крепост Лютица: масивната кръгла кула
Крепост Лютица: масивната кръгла кула

Там в шубраците покрай стената имаше змия, но вдигнахме шум и я изгонихме, за да се качим отгоре. От там се откриваше прекрасна панорама в няколко посоки, виждаше се и Ивайловград.

Кулата в почти цял ръст
Кулата в почти цял ръст

От там насетне нямаше накъде напред да продължим и започнахме да се връщаме наобратно, като се стараехме да минем по друга пътека.

Крепост Лютица: масивните крепостни стени в отдалечения край
Крепост Лютица: масивните крепостни стени в отдалечения край

Така стигнахме до останките от некропола и църквата. Разгледахме ги и по една от пътеките се върнахме към портата на крепост Лютица. Цялото разглеждане ни отне около половин час.

И още – Атеренски мост на река Армира

Както споменах по-горе, на път към крепостта могат да се видят още две забележителни места, които ние оставихме за навръщане.

На около 2 км след покрайнините е Ивайловградският манастир Св. св. Константин и Елена, познат още като Лъджански манастир по името на селището Лъджа, споменато в надписите до крепостта. За съжаление, манастирът е затворен и може да се види само високата му каменна ограда и портата. Затова, не мога да ви разкажа нищо друго за него.

Лъджански манастир
Лъджански манастир

Долу-горе на половината разстояние от покрайнините на Ивайловград до крепостта – на около 3 км след последните къщи, вляво от пътя е е отбивката за стария мост над река Армира. До моста се стига за около 5 минути пеша по стар черен път, който е много изровен. Затова, ако искате да го видите – интересен е и си струва – оставете колата на отбивката, там мястото е широко.

Мостът си е впечатляващ. До него има информационно табло. Бил построен в периода 15-18 век на стар път, водещ към крепост Лютица.

Атеренски мост
Атеренски мост

Може да минете по моста от другата страна на реката и да го погледнете и от този ъгъл. Интересно място.

Атеренски мост на река Армира
Атеренски мост на река Армира

В заключение

Макар че не беше добре разчистена и макар че се тътрузихме много време по черния път, крепост Лютица ми направи огромно впечатление с масивните си автентични останки. Ако обичате да се чувствате изследователи, да посещавате малко познати места и трудният достъп не ви притеснява, горещо ви препоръчвам посещение до твърдината.

Районът на Ивайловград е богат на забележителности. Там в покрайнините е изящната антична вила Армира. Ако се насочите на юг от градчето, ще стигнете до село Мандрица – единственото албанско село в България, а още по на юг е село Долно Луково със старинната си църква „Св. св. Константин и Елена“ от началото на 19-ти век.

Недалеч от Ивайловград може да посетите още няколко интересни обекта – село Мезек и тракийското светилище Глухите камъни.

Литература

1 Я. Димитрова, Керамика от Късната бронзова и ранната желязна епоха от крепостта Лютица, Ивайловградско, 2009 г., БАН

Booking.com
Оценка на читателите: 4.9 / 5 (21 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!

Информация за още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моята първа книга "52 екопътеки за всеки", издадена от издателство Сиела!. Поръчайте сега с 10% отстъпка в онлайн книжарницата на издателството!

Публикувано в крепости с етикети . Постоянна връзка.

5 Коментара към Крепост Лютица край Ивайловград – Мраморният град

  1. Violeta Vasileva каза:

    Много благодаря . Преди две години бях в този район и доста забележителни места обиколихме,но в музея в Ивайловград за крепост Лютица ни казаха,че не е отворена още за посещения,защото се извършват арх.разкопки. И сега след като прочетох и видях снимките Ви-все едно бях там.

  2. иван каза:

    Здравейте Ели .Сега като стана въпрос за атеренски мост и крепоста се сетих за вила Армира.Тази кула пред вилата била за бъдещият микроязовир Армира ,да се следи нивото на водата и вече построена и неизползваема е послужила за закрепване на буквите на същата.Та така.

  3. иван каза:

    По стъпките ви,по книгата ви,по блога ви,по добрите ви намерения,по подробните ви обеснения,по прецизноста на километри и минути за обекти и маршрути аз и тя станахме пешеходни туристи.За което Ви Благодаря от сърце.

    • Ели Иванова каза:

      Много Ви благодаря за споделения отзив! Радвам се, че съм била полезна и Ви е харесало по местата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *