Петрич кале е място, с посещението на което успях от втория път. Първият беше преди 3-4 години. Знаех за калето от една книга за Северното Черноморие с много мижави обяснения за точната локация. Няма да ви я казвам коя е, защото имам известни съмнения, че авторите са го посещавали. Тогава стигнахме до село Разделна и хванахме няколко маршрута все за над селото, но така и не я намерихме. Не сполучихме и с приказката за питането. На два пъти местните ни пращаха за зелен хайвер, вероятно защото и те не бяха наясно.
Тази година не знам защо, но имах голяма мотивация да стигна до крепостта. За късмет, съвсем наскоро бях намерила и добро упътване в интернет за отправната точка към крепостта. По-долу ще споделя повече информация за локацията.
Изкачването до крепостта си е едно малко предизвикателство – кратко е, стига се само за около 20-25 минути, но е по стръмна пътека с доста голям наклон, особено в последната си част. Допълнителна трудност са трънливите храсти по склона, жадно впиващи се в дрехите. Но пък усещането да погледнеш отгоре на високото каменно плато и да се разходиш покрай старинни останки е вълнуващо и вдъхновяващо.
Накратко за крепост Петрич кале
Доколкото ми е известно, крепостта Петрич кале няма нищо общо с град Петрич, като изключим съвпадението в имената.
За историята на крепост Петрич кале не се знае много. От сайта на община Белослав се разбира, че тя е късноантична. Била построена през 5-6-ти век като част от византийската отбранителна система. Името „Петрич“ идва от гръцкото „петрин“ – „каменна крепост“. Каква е била съдбата ѝ по време на Първото българско царство не е много ясно. По време на византийското робство през 11-12-ти век, тя пак била използвана за отбрана. През 1154 г. арабският пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси описва крепостта като „голям, хубав и богат град“.
По време на Втората българска държава крепостта преживява разцвет. През 1388г. твърдината била превзета от османците. Крепост Петрич кале е унищожена на 7 ноември 1444 г. от кръстоносците, предвождани от полския крал Владислав III Ягело и унгарския пълководец Янош Хуняди. Това става само 3 дни преди голямата битка край Варна на 10 ноември между османците на султан Мурад II и кръстоносците, в която победата е на страната на турците, а крал Владислав е убит. В тази битка участват и много българи с надежда за освобождение. След битката, в знак на благодарност българите наричат крал Владислав с прозвището Варненчик.
Как се стига до Петрич кале
Останките от Петрич кале се намират на високите скали над село Разделна. За ориентация, като влезете в селото (в посока откъм Белослав), погледнете към масивното скално плато вляво – тя е там, вашата цел.
Село Разделна се намира на около 7 км югозападно от общинския център Белослав и на около 29 км западно от Варна.
Аз лично името Разделна досега все го свързвах с известната песен ФСБ „Това е гарата Разделна“. Е, вече си имам и друга асоциация за това название 🙂 .
Отправна точка за крепостта е чешмата в източните покрайнини на селото, чиито координати са тук и са определени съвсем точно от колегите от сайта По пътеките на България. За да стигнете до чешмата, на влизане в селото или на мегдана трябва да завиете наляво. Най-добре, вкарайте координатите на чешмата в GPS-а и следвайте съветите му. Последните метри до чешмата са черен път, но те се изминават без проблем с лека кола.
Край чешмата има достатъчно място да оставите колата (ако сте с кола). След като оставите колата, трябва да кривнете 50-на метра вляво от чешмата (т.е. в посока платото), за да хванете пътеката. Там в началото ѝ има синя табелка за крепостта, закрепена за едно дърво.
Ако не я виждате, погледнете към близкия метален електрически стълб вляво от чешмата и след това – нагоре, би трябвало вече да видите дървото с табелката (ако не е паднала, но това е посоката на пътеката).
Пътеката е тясна, но добре обособена. За щастие, не е опасна и не е обградена с пропасти, просто е много стръмна, особено в последната си част. Изкачването е кратко – около 20-25 минути. Трънливи храсти създават допълнителна трудност, залепвайки се за дрехите. Все пак не е дълго и е достижимо. Има сигнално-жълти парцалчета по някои от храстите, служещи за маркировка на маршрута – на нас ни бяха много полезни.
Като понаберете височина, огледайте се – напред каменното плато вече не изглежда толкова далеч, а назад започват да се откриват красиви панорамни гледки.
Изкачите ли хълма, ще видите част от крепостните стени. От това място имате избор откъде да започнете обхода на крепостта. Ние тръгнахме да я обикаляме наляво, по часовниковата стрелка. Така попаднахме най-напред на голямата щерна, после на кръста, а малко след това и на стълбата в скалния процеп. Откриха ни се много красиви панорами към село Разделна, канала до Девня и заводите там (с доста пушещи комини). За накрая ни останаха кулата и големите крепостни стени.
Връщането по склона на обратно също беше бавно и внимателно в най-стръмната част, но го взехме за по-малко от 20 минути до чешмата.
За пълнота ще спомена, че има още една пътека до крепост Петрич кале. Тя започва вдясно от чешмата-отправна точка, недалече вдясно от чешмата има поставена кафява дървена табела за крепостта. Маршрутът от там обаче е доста обиколен и бавен.
Какво интересно може да се види
Крепост Петрич кале е била изградена на висока каменна тераса над днешното село Разделна. Терасата е част от Авренското плато. Твърдината била естествено защитена от запад и север чрез отвесните високи скали и от изток чрез дълбок стръмен дол. Била достъпна единствено от юг по тясна скалиста ивица. Останките от крепостта на ръба на Авренското плато личат и до днес.
На място, освен скалите и невероятните гледки могат да се видят солидни останки от крепостни стени, кула, голяма щерна, останки от постройки.
Интересна атракция е една дълга стълба, изградена в тясното пространство между две скали. За съжаление, по време на нашето посещение, стълбата беше препречена, за да не слиза човек по нея, заради амортизация.
Стълбата е популярна от доста снимки в интернет. Ако стигнете до крепостта, със сигурност ще искате да я видите, дори и да не слезете по нея. За ориентир – тя се намира съвсем близо до кръста отгоре на скалите.
За информация, кръстът е поставен там на 13.09.2015 г. на ръба на скалите в знак на възпоменание на жителите на село Разделна за наводнението от 1 февруари 2015 г. Кръстът се вижда и отдолу от селото.
Няколко съвета за изкачването до Петрич кале
Въз основа на посещението ни до крепост Петрич кале, искам да ви посъветвам за няколко неща, които да имате предвид, отправяйки се натам:
- подсигурете си удобни спортни обувки, не тръгвайте със сандали или джапанки;
- ако имате щеки, вземете ги – ще ви свършат много добра работа както при изкачването, така и при стръмното слизане на връщане;
- избягвайте да се качвате до крепостта в горещите часове от деня – горе на платото е голо и няма сенки. На места теренът е доста обрасъл, в горещините може да има змии;
- вземете си шише с вода, там в района може да си напълните единствено от чешмата в началото на маршрута;
- напръскайте се с репелент срещу комари – там жужат и хапят в изобилие;
- след посещението на крепостта се огледайте добре за кърлежи.
За финал
Тази година посетих няколко крепости, кацнали на висок каменен рид, подходът до които не е от най-лесните и е сравним с планински маршрут. Петрич кале беше една от тях. Друга такава беше Аневско кале, за която вече ви разказах. В блога съм писала и за още две твърдини с подобни характеристики – крепостите Устра и Кривус в Родопите.
Ели,
Благодаря за интересната разходка. Само искам да те допълня с това ,че „канала към Девня“ е всъщност Варненското езеро, което е било свързано навремето при строежа на заводите в Девненската долина с морето посредством 2 канала, които се намират под Аспарухов мост, тоест на около 20 км от мястото за което говориш. Това, което се вижда на снимките пред пушещите заводски комини е пристанище Варна Запад.
Здравей, Яна, благодаря за допълнението!
Здравейте, искам да попитам с колело може ли да се стигне до горе ?
Здравейте, по този по-краткия маршрут, описан по-горе ще е трудно да се мине с колело. Евентуално може да пробвате по-обиколния, започващ вдясно от чешмата. Той би трябвало да е по-полегат, но все пак нямам лични впечатления от него.
Благодаря ще опитам.
Дългият маршрут отнема 45 минути бавно ходене. Пътят е с лек наклон широк приятен през гората. Става и за планински велосипеди.
Здравейте и благодаря за допълнението!
Има и друг път. Вдясно от чешмата има пътека на горе. Там има табела. Този път е за предпочитане, той като не е толкова стръмен.
късия път от ляво на чешмата си е стръмен и екстремен на моменти . има някакъв друг път който излиза на портите от изток и до там се стига с кола ……
Благодаря за интересната информация. Мисля да посетя мястото. От скоро живея във Варна и съм изненадан, колко интересни и неизвестни места има тук.