Крепост Устра край село Устрен ме остави без дъх най-вече благодарение на удивителните панорамни гледки към голяма част от Източните Родопи, които се откриват от нея във всички посоки.
Разходката ни до там беше изключително вълнуваща, не само поради красивите природни пейзажи. Преди да стигнем до тях трябваше да се изкачим по доста стръмна пътека и да влезем в крепостта, промушвайки се през малка арка в стената и преодолявайки стръмните стъпала след нея. На място намерихме високи крепостни стени, прелестни родопски гледки надалеч, а освен това срещнахме чудесна компания, с която споделихме посещението и радостните емоции от него.
Преди време по интернет бях попадала на информация за крепостта, но не бях обръщала подобаващо внимание. Няколкото коментара напоследък в блога, съветващи ме, че това е място, което не е за изпускане, ме накараха да я включа в топ приоритетите ми за посещение. Благодаря сърдечно на тези хора за препоръките!
Накратко за историята на крепост Устра
Крепостта Устра е разположена на висок скален връх и нейните останки ясно показват, че тя е била типично фортификационно съоръжение.
За историята на крепост Устра няма много информация. Проучвания са правени в периода 1971 – 1973 година от историка Иван Балкански, дългогодишен уредник на Историческия музей в Кърджали, и археолога Стамен Михайлов. Двамата проучват още няколко средновековни крепости в Източните Родопи. Любопитен факт е, че те двамата са направили първите археологически разкопки на Перперикон.
Там при останките от крепостта Устра са открити над 1000 метални предмета – железни стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда. Най-ранната датировка на крепостта е началото на 10-ти век. През голяма част от своето съществуване тя била под владение на Византия. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит – в своите “Анали” той описва преминаването на родопските крепости за кратко под българска власт през 1254 г. при управлението на цар Михаил II Асен, син на цар Иван Асен II.
Как се стига до крепост Устра
Крепост Устра се намира на висок скален рид до село Устрен, на около 10 километра югозападно от град Джебел. Ако идвате от Джебел, точно преди началото на селото трябва да се отклоните вдясно към възвишението по черен път. Има голяма кафява указателна табелка. Високата скала, на която е разположена крепостта се вижда в далечината още оттук.
Черният път е дълъг около 2 километра и води до хижа Устра, сега – подновена къща за гости. От хижата до крепостта се стига по тясна и стръмна пътечка, дълга около 700 метра, която се изминава пеша за около 20 минути.
Черният път е с трошено-каменна настилка в по-голямата си част и няма проблем да се измине с джип. За лека кола някои участъци може да са проблемни в зависимост от моментното състояние на пътя. Пеша до хижата ще ви отнеме 30-40 минути.
Ние бяхме с лека кола и успяхме да изминем с нея около един километър и половина от черния път – бавно и внимателно. По време на нашето посещение пътят беше видимо насипван скоро. Все пак, не успяхме да изминем с колата цялото разстояние до хижата – последните 500 метра ги изминахме пеша за около 7-8 минути.
Докато вървяхме по черния път ни се откри гледка към хижата и на няколко пъти изглед към крепостта. Още тук крепостта изглеждаше обещаваща.
Пред хижата (днешна къща за гости) има обширно място за паркинг.
За крепостта се минава пред постройката надясно и се поема по тясна пътека нагоре към крепостта. Има табелки не само в началото, но и по протежение на пътеката. Разстоянието е 700 метра, според тях.
Последните метри са по скала и са доста стръмни. От тук започва най-интересната част на посещението.
За някои може и да е трудно влизането в крепостта – ще се наложи малко катерене по скалите, но ако имате някакъв опит с преходи в планина, няма да имате проблем.
Най-интересното от крепост Устра
Влиза се през малка арка в ъгловата кула и веднага след това трябва да се изкачат няколко високи стъпала.
После започват гледките.
Страхотно!
Погледнеш ли надясно (на юг), виждаш невероятни панорами към шеметната родопска шир, наляво е високата крепостна стена с дупка някъде в средата, а покрай стената – останки от няколко помещения.
Продължаваме нагоре покрай стената, защото не сме стигнали още най-високата част от крепостта.
Гледките продължават.
Постепенно се откриват във всички посоки. Стигаме до стена, заобиколена от пропасти. Гледките продължават. Стъпваме отгоре на крепостните стени и разучаваме какво има наоколо – родопски дебри, които ни завладяват. Качваме се по камъните още малко нагоре към най-горните помещения. Гледките са просто невероятни. Накъдето и да погледнеш, все е шир и родопски дипли.
Поглеждаме в североизточна посока, там в ниското между висините е Кърджали. Не се вижда. Но пък очертанието на крепост Моняк на високия хълм над язовира личи съвсем ясно.
Гледки, гледки, гледки… Омагьосващи.
Поглеждаш часовника и се сещаш, че си там от час, че и повече, но изобщо не ти се тръгва. Тази родопска панорама някак те е обсебила. Не можеш да откъснеш очи, че и тяло. Неповторима е. Времето там губи значение. Трудно може човек да напусне това място.
Определено, крепост Устра е една от най-впечатляващите крепости, които съм посещавала някога (а те не са малко).
Впечатленията ни се засилиха и от неочакваната добра компания, която имахме при посещението на крепостта. Застигнахме ги с колата нагоре – мъж, жена, внукът им и чичо му – техен син. Оказа се, че внукът – 12-13 годишно момче е в България за няколко седмици през ваканцията; иначе живеел в Лондон.
Малко след като ги видяхме оставихме колата на едно уширение на черния път. Нагоре към хижата пак се срещнахме и после пак – в най-високата част на крепостта. Жадно поглъщахме гледките – хем заедно, хем всеки за себе си. Бяха готини хора. Поприказвахме си кой откъде е, какво виждаме и къде сме били в Родопите. Хората бяха видимо щастливи, че внучето е при тях и искаха да му покажат поне частица от България – крепост Устра. Момчето беше очаровано, всички наоколо бяхме очаровани от видяното. Говорихме си за гледките, за Родопите, за някои неща от живота. Жената ни почерпи с домашна баница – много вкусна, носеше си я в торбата. По едно време, обладан от цялата тази красота, мъжът се обърна към момчето:
– И запомни, дядовото, запомни какво са нашите Родопи, какви гледки виждаш … такова нещо в Англия няма да намериш!
Толкова вярно, откровено и съкровено… Среща, която дълго ще помня.
Постояхме на високото още малко и тръгнахме наобратно всеки по пътя си.
В заключение
Няма съмнение, че красотата на Родопите е дивна и неповторима. Крепост Устра е малка част от планината, но напълно достатъчна, за да усетиш духа и очарованието ѝ.
