Крепост Моняк беше едно от местата, което видях по време на първото ми посещение в Източните Родопи преди 10 години. Тогава бях очарована от нейните масивни останки и от красивите пейзажи, които се откриваха към язовир Студен кладенец и Кърджали. Преди няколко месеца отново се разходих сред нейните руини. Беше ми драго да ги видя отново в комплект с гледките.
Освен тези две близки срещи с крепостта и възвишението, преди известно време имах други две, по-далечни. Те бяха от въжения мост към село Лисиците и от най-високата част на крепост Устра.
В статията по-долу ще прочетете интересна информация за крепостта, описание на маршрута и една забавна случка с къща и лодка.
Кратка информация за крепост Моняк
Крепост Моняк се намира на скалисто възвишение с името Шеста крепост, недалеч от Кърджали на брега на язовир Студен кладенец. Тя се извисява доста в сравнение с околния терен – връх Шеста крепост е висок над 586 метра. Това я нарежда сред най-високо разположените крепости в Родопите. Площта ѝ е над 18 декара. До нея се стига пеша. Върви се около 3 километра и се преодолява денивелация от близо 200 метра. Усилието за изкачване до крепостта си заслужава поради солидните автентични останки и красивите гледки, които се откриват отгоре.
Твърдината е построена през XII-XIII век на мястото на стар римски градеж. Тя е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“ в днешния град Кърджали. В наши дни има ЖП спирка с името „Желязна врата“ в западното подножие на хълма Шеста крепост.
Вижте кратко видео от последната ми разходка до Моняк.
Крепост Моняк е спомената от Жофроа дьо Вилардуен в хрониката му „Завладяването на Константинопол”, описваща Четвъртия Кръстоносен поход. Вилардуен бил маршал на Шампания и виден участник в описаните от него събития. През 1206 г. в преследване на цар Калоян, рицарите правят дълъг поход в Родопите, по време на който минават през няколко български крепости, описани в хрониката. Една от тях била крепост Родьостюик (Родостица), а друга – крепост Моняк (или Монияк). В последната те прекарват 5 дни. При прехода научават за гибелта на своя император Балдуин Фландърски (убит от Калоян) и в Моняк (според някои историци това става в отсрещната крепост Вишеград) правят баронски съвет, на който избират брата на Балдуин Анри за император на Латинската империя. В допълнение там кръстоносците променят плана си за преследване на българския цар и решават да се насочат към Естанимак (Асеновата крепост), за да помогнат на обсадения в нея регент на Латинската империя Рене дьо Три.
Една бележка, без пряка връзка с крепостта Моняк – 6 години по-късно дъщерята на цар Калоян Мария се жени за самия Анри Фландърски. Преди това незаконната дъщеря на Анри Маргарет-Изабел е омъжена за племенника на Калоян Деспот Алекси Слав, с когото живее за кратко (тя умира много млада) в крепостта Цепина до днешното с. Дорково. Царски им работи.
На място може да видите масивна крепостна стена, останки от кула, щерни, помещения. Панорамите се откриват в почти всички посоки – вижда се Кърджали, въжения мост към село Лисиците, а също и устието на река Върбица, най-големият приток на река Арда.
С река Върбица пък е свързан невероятно трагичен инцидент отпреди повече от 30 години (12.12.1990) с български войници. 10 от тях загинаха в ледените води на реката при учение. Но това е една друга история.
Къде се намира и как се стига
Крепостта Моняк се намира на около 10 километра източно от Кърджали, като най-близкото населено място е село Широко поле. Ако идвате от Кърджали в посока Широко поле за крепостта малко преди отбивката за селото трябва да завиете остро на дясно. Има табелки. Продължавате с кола още около 2 километра до началото на пътеката. Има си указателна табелка и удобно място за паркинг край нея.
Координати на:
- началото на пътеката: 41.635338, 25.448868;
- крепостта: 41.6220134, 25.4600609.
От там продължавате нагоре пеша. Ако сте с високопроходима кола, може да продължите донякъде с нея. Отначало се върви по черен път, който преминава в стръмна пътека, отвеждаща до крепостта. Подходът е от запад. Разстоянието се изминава пеша за около час. Още по пътеката с набирането на височина започват да се откриват и панорамните гледки.
Освен крепостната стена, една от първите забележителности, до които се стига, е масивната западна порта и кулата до нея. Портата е била залоствана в миналото с дървена греда. Дупката, в която е влизала гредата може да се види и днес.
В западната част на хълма могат да се видят други руини, а по-напред към язовира се открива и въженият мост към село Лисиците.
В крепостта няма табелки, но по обособена пътека се стига до източната част на възвишението, където е била цитаделата и където е триангулачната точка на връх Шеста крепост. От там също се откриват красиви панорамни гледки.
За разглеждане си отделете поне половин час.
Първото ни посещение преди много години се състоя в края на април, пролетно време, язовирът беше изключително пълноводен. При последното – в края на миналия септември – беше точно обратното, язовирът беше почти празен и приличаше повече на влажна зона, отколкото на язовир.
Една история с къща и лодка от преди време
Преди 10 години нямаше толкова много хотели и къщи за гости, както сега, не само в района на Кърджали, а и в цяла България. Ние бяхме резервирали едно уютно място в Главатарци на брега на язовир Кърджали. За жалост, къщата се оказа със запушен канал и съответно трябваше да си потърсим друго място за спане. Бяхме там в разгара на 4 официални почивни дни и почти нямаше свободни места за настаняване, особено за големичка компания като нашата – 3 семейства с общо 5 деца тийнейджъри.
След времеемки търсения (интернетът и телефоните тогава бяха на съвсем друго ниво) накрая попаднах на обещаваща къща за гости – на брега на Студен кладенец, с прекрасни гледки и най-важното с достатъчно свободни стаи. Стопанката ни каза, че отправно място за къщата е село Широко поле. До тук добре! Само ‘дето се оказа, че до въпросната къща се стига по вода… Разбрали това късно вечерта, без други опции за нощувка, в отправната точка оставихме колите и се качихме в две моторни лодки, осигурени от стопанката. С тях стигнахме до къщата. Спомням си, че беше непрогледна нощ. Виждахме единствено мастилените води на язовира под нас. Лодките и двете бяха моторни, но лодкарите, за да пестят гориво ги бяха вързали една за друга като при пиратски абордаж и използваха само мотора на едната лодка.
Плавахме може би около половин час, че и повече. Беше безветрие, лодките леко се поклащаха от водата. След известно време вече се чудехме къде точно отиваме. Непланувано приключение!
Накрая акостирахме. Къщата беше що-годе прилична, макар и с общи санитарни възли (това не беше прецедент по онова време). Вечерята не беше върхът, но ставаше. Искахме да си платим още същата вечер, но стопанката с усмивка ни каза: „Няма проблем, като си тръгнете ще платите всичко. Няма как да избягате🙂 !“
Утрото се оказа много приятно, заради вкусната закуска с кафе на брега на язовира. Завръщането с двете лодки до Широко поле по светло се оказа вълнуваща разходка с невероятно красиви гледки. Всичко приключи добре. Е, на следващата вечер си потърсихме ново място, но все пак не останахме разочаровани.
От тогава, винаги, когато се сетя за първото си пътуване из Източните Родопи се сещам за тази случка. Така беше и при сетното ни ходене до крепост Моняк. Изкачихме се до най-високата част на хълма и освен другите гледки, с бинокъл търсихме въпросната къща. Намерихме я, все пак знаехме, че е някъде там на брега в източна посока.
Не си спомням как се казва и нямам представа дали все още функционира, но никога няма да я забравя.
Други места наблизо
Крепост Вишеград, въжен мост над язовир Студен кладенец към с. Лисиците, Кърджалийски манастир „Йоан Предтеча“, Кърджалийски манастир „Успение Богородично“, Исторически музей в Кърджали, Перперикон.
Booking.com
