За крепостта Цепина и Алекси Слав знаех предимно от романите на Фани Попова-Мутафова – Дъщерята на Калояна и Последният Асеновец, така силни и въздействащи. И въпреки че деспотът там не е централен персонаж, сцените с него, а и романите като цяло, възбудиха любопитството ми към Цепина. Точно в този район на Родопите не бяхме ходили и все се чудехме с какво да съчетаем посещението до Дорково и крепостта Цепина.

Крепост Цепина
В началото на този май, когато основна цел за нас беше Дяволската пътека, решихме че на път натам ще минем през Дорково.
Къде се намира крепостта Цепина
Крепостта Цепина се издига на висок хълм в Западните Родопи на около 140 километра югоизточно от София, на 4 км след село Дорково. С кола се стига почти до самата крепост, а възвишението, на което е разположена се вижда отдалеч вдясно от пътя.
В подножието на крепостта има удобен паркинг. Край паркинга, в бялата сграда е обособена музейна експозиция. От паркинга нагоре тръгва широка пътека към крепостта.
При нашето посещение достъпът до крепостта беше свободен.
Малко информация – първа част
Според информационните табели в крепостта, хълмът е бил населяван още в края на 5-то хилядолетие пр. Хр. След 9-ти век пр. Хр. на възвишението е имало тракийско светилище на племето беси. След християнизирането на Тракия през 4-ти век на хълма възниква голям манастирски комплекс, чиито останки личат и днес.

Крепост Цепина – поглед назад от високо
През 9-ти век крепостта Цепина влиза в границите на България, но през 11-ти е завладяна от Византия. През 1205 г. след знаменитата победа на цар Калоян в битката при Одрин, крепостта отново става част от България.
Най-голям разцвет крепостта Цепина и районът наоколо бележат в първата половина на 13-ти век, когато там живее отделилия се през 1207-1208 г. от българската държава в самостоятелно феодално владение деспот Алексий Слав.

Високите зидове на крепостта Цепина
Алексий Слав е син на една от сестрите на братята Асеневци. Както е известно, през 1207 г. е убит цар Калоян и тронът е завзет от племенника му Борил – син на другата му сестра и братовчед на Слав. Алексий Слав не признавал Борил за легитимен владетел.
Владенията на деспот Слав са обхващали голяма част от Родопите и Пиринския край. Те са отново присъединени към България след битката при Клокотница през 1230 г. С дипломация и твърдост Деспот Слав е успял да опази владенията си повече от 20 години, въпреки сложната обстановка на Балканите по онова време. Знае се също, че е бил голям строител.
През Средновековието Родопите са наричани Славееви гори. Предполага се, че това е по името на деспот Слав. Друго предположение, свързано с него е за името на река Доспат, че произлиза от думата деспот.

Крепост Цепина и гледките
През 1208 г. Алекси Слав довежда в крепостта Цепина 13 годишната си съпруга Изабел, извънбрачна дъщеря на латинския император Анри Фландърски. За жалост, година по-късно тя умира. Няколко години по-късно деспот Слав се жени повторно – този път за племенница на епирския владетел – Теодор Комнин… Царски работи 🙂 .
Царско-приказно отклонение
Изобщо, доколкото съм чела и съм се интересувала, намирам, че царските работи в България в първата половина на 13-ти век са като в приказките, поне що се отнася до личния живот на царските особи.
Цар Калоян, според мен един от най-великите български царе, пленява император Балдуин Фландърски, който по-късно умира в столицата Търново. Години по-късно, след смъртта на цар Калоян, Мария – дъщерята на Калоян – се омъжва за брата на Балдуин – Хенри Фландърски, който пък след пленяването на брат си сяда на престола в Константинопол. Но това не е всичко. Преди тази сватба е имало други две любопитни сватби – узурпаторът на трона в България Борил, също племенник на цар Калоян и братовчед на деспот Слав, се жени за вуйна си – вдовицата на Калоян, за да утвърди властта си. После пък деспот Слав се жени за незаконната дъщеря на Хенрих Фландърски – Изабел.
Още интересни истории стават в българския царски двор години по-късно. Иван Асен II, друг велик български държавник, побеждава византийците през 1230 г. в битката при Клокотница и взема владетелят Теодор Комнин и цялото му семейство в плен в Търново. Години по-късно Иван Асен II се влюбва и впоследствие се жени за дъщерята на Теодор Комнин – Ирина.
Малко информация – втора част
Да се върна към основната тема – крепостта Цепина. Тя се състояла от вътрешен град на върха на хълма и от външен град – подградие, в подножието му. По времето на деспот Слав, крепостните стени обхващали площ от 25 дка. На върха на възвишението се издигал пищен дворец, внушителните останки от който личат и до днес. Имало е и манастирски комплекс.
През втората половина на 13-ти и през 14-ти век крепостта Цепина е била обект на непрекъснати спорове между България и Византия, заради важното си местоположение. През втората половина на 14-ти век при османските нашествия крепостта Цепина удържа 9 месечна обсада, но впоследствие се предава при предварително договорени условия.
Манастирският комплекс продължава да действа и след падането на Цепина под турска власт до 1666 г., когато е масовото потурчване на Родопите, пак според информационна табелка в района на крепостта.
Разходката до крепостта
Както казах по-горе, с кола се стига почти до самата крепост. До паркинга има обособена музейна експозиция, представяща историята и проучванията на крепостта. Към крепостта води широка пътека.

Пътеката към крепостта Цепина
Още от пътеката започват да се откриват красиви панорамни гледки. След 5-10 минути ходене се стига до зидовете на крепостта Цепина.

На входа
Там горе на хълма има солидни останки – високи крепостни стени, дворец в руини, основи от църкви, няколко водохранилища. Има множество информационни табла, но тъй като не са правени мащабни реставрации, човек трябва да разчита основно на въображението си, за да си представи как е изглеждала крепостта през годините на своето величие.

Крепост Цепина: една от църквите
Като дадености, мястото е красиво с хубави околни гледки. Около 40 минути поне трябва да се предвидят за разглеждане на крепостта.
Още от с. Дорково: музей Плиоценски парк
Освен крепостта Цепина, в село Дорково има още едно интересно място – музей Плиоценски парк. Музеят се намира в североизточните покрайнини на селото и до него се стига с кола. Билетът за вход струва 5 лв.

Музей Плиоценски парк
Музеят е малък – състои се от една зала, но е интересен с това, че представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище недалеч от самия музей. В музея могат да се видят останки от животни-мастодонти от времето на плиоценската епоха отпреди милиони години. Изложена е и научно обоснована възстановка на овернски мастодонт. Любопитно е да разбереш за проучванията и резултатите, както и да видиш мастодонт в цял ръст 🙂 .

Парк Клептуза във Велинград
На около 15 км от село Дорково се намира Велинград, или както го наричат напоследък СПА столицата на Балканите. Ако отдъхвате там в района, непременно посетете и село Дорково.
Когато дойдох за пръв път в Белоградчик, дълго време стоях пред скалите и ги съзерцавах безмълвно. Умът ми се опитваше да намери думи, с които да опише красотата, пред която бях изправен, но така и не намери, защото каквото и да бях казал, нямаше да успее да опише чувствата и емоциите, които бяха породени в мен от тези гледки. Искрено препоръчвам на всеки да дойде и да се потопи в приказката, наречена Белоградчишки скали.“ https://hotelbedrock.com/
Във възторг бях от гледката,която се открива от крепостта Цепина. Обожавам природата и Родопите. Няма по- красива планина нито в България, нито в Европа!!!
Познавам всички планини у нас без Странджа.
Ходихме там по време на пандемията, през лятото на 2020 год.
Уникално място. Препоръчвам горещо да се посети.
Както и любимия ми курорт над гр,Пещера- Свети Константин. Целогодишно мек климат, прекрасни борови гори,минерални извори,райска тишина,зеленина и свежест.