Един от празничните дни около този Великден, решихме да посветим на средновековния български град Червен. Бяхме го набелязали отдавна като интересно място, което задължително искаме да посетим. За да направим деня си възможно най-богат и интересен, комбинирахме посещението на крепостта Червен с още 3 забележителности по път и наоколо.
Тази статия е посветена на 4 невероятно интересни забележителности в Русенска област – Беленският мост на Колю Фичето над река Янтра, пещерата Орлова чука, крепостта Червен и Ивановските скални църкви – все любопитни места, при това доста разнообразни по вид, които посетихме за един ден.
Още в началото искам да направя едно уточнение, че местата са в Русенска област, но ние бяхме отседнали край Велико Търново. Затова и повечето отправни точки като указания са спрямо Велико Търново.
Районът е много интересен – пълно е с красиви природни забележителности и исторически места. Не успяхме да видим всичко, но със сигурност ще се върнем, за да проучим поне част от останалите места.
Мостът на Колю Фичето над река Янтра (Беленски мост)
Това беше нашата първа интересна спирка. И друг път сме минавали на път за Русе през град Бяла и сме го гледали отдалеч, но този път специално спряхме и се разходихме по моста.
Мостът се смята за едно от най-големите постижения на българското възрожденско архитектурно изкуство. Мостът има няколко свода, всеки от които е украсен със статуя на животно, като всеки свод е с различно животно. Когато през 19-ти век мостът е бил изграден, сводовете са били 14, но за съжаление 8 от тях са били унищожени при наводнение. По-късно мостът е възстановен, но онази новата част е доста по-различна и безлична.
Приятно ни беше да минем по моста, а там, от другата страна на брега – какво да видим – течеше трескава подготовка за каякинг по река Янтра.
Пещера Орлова чука
Следващата спирка от нашата екскурзия беше пещерата Орлова чука. Тя се намира на 86 км североизточно от Велико Търново, на 9 километра след град Две Могили, в каньона на река Черни Лом. Ако тръгвате от Русе, разстоянието до пещера е около 38 км. До района на пещерата се стига с кола.
Пещера Орлова чука е открита е през 1941 година. В хода на проучванията й, в нея са намерени останки от праисторически хора. Пещерата е изградена от варовикови скали. Дължината на галериите е с обща дължина от около 14 километра, което я поставя на второ място в България след пещера Духлата в планината Витоша.
Името на пещерата е свързано със скалния венец, на който е разположен нейния вход. В миналото скалният венец е бил убежище на орли, а самата дума „чука“ означава камениста височина.
До пещерата води стръмна пътека от каменни стъпала. Както в много от облагородените пещери, в пещера Орлова чука могат да се видят красиви галерии и да се наблюдават характерните пещерни образувания. Температурата е постоянна през цялата година и е сравнително висока – около 14 градуса.
За мен, най-интересни бяха две огромни скални пирамиди, които екскурзоводът ни показа още в началото на обиколката в пещерата. Пирамидите – голяма и малка, сякаш висяха от тавана и не изглеждаше да се крепят стабилно на нещо. Централната галерия беше с впечатляващи размери. Други отличаващи се образувания бяха големият сталактон, висок повече от 3 метра, и големият сталагмит, наричан още камбаната, тъй като не само виси като камбана, но и при удар дрънчи като камбана. На много места в пещерата имаше капки, което показва, както ни обясни екскурзоводът, че пещерата е жива и още оформя своя релеф и вид.
Целият туристически маршрут в пещерата се изминава за около 35-40 минути. Групите влизат на всеки кръгъл час. Цената на редовния билет е 6 лв., а за хората, ползващи намаление – 3 лв.
До пещерата има хижа, където може да се подслоните или да похапнете.
Преди да слезете по каменните стъпала към пещерата, или пък след като ги изкачите, може да продължите напред по поляната пред хижата до ръба на скалата, където има обезопасена площадка за наблюдение на красотата на каньона.
Средновековен град и крепост Червен
Следващото място, което посетихме през този ден и което беше главния фокус на програмата ни беше крепостта Червен. Тя се намира на около 96 километра североизточно от Велико Търново и на около 18 километра от пещера Орлова чука, до днешното село Червен. До крепостта се стига с кола. Има си указателни пътни табелки. Пред стъпалата, водещи горе на каменния хълм има обособен паркинг и билетен център. Билетът за посещение е 3 лв.
Накратко за историята на крепостта Червен
В интернет има няколко статии за историята на Червен. На самия обект също има много добри информационни табели. В този раздел правя кратко обобщение на всичко прочетено за историята на крепостта и региона в хронологичен ред. Главен източник измежду всичко прочетено беше тази статия.
Високото скално плато е било населявано от траките още в края на 2-то хилядолетие пр. Хр. През 1-ви век земите около Червен са завладени от Римската империя, след което имат период на разцвет чак до средата на 5-ти век, когато били опустошени при хунското нашествие. През 6-ти век, по времето на византийския император Юстиниан I, е построено първото укрепено селище по тези земи. То било част от средния от трите отбранителни пояса, които изгражда император Юстиниан, за да спира варварските нашествия от север. За сведение, първият укрепителен пояс от крепости е бил по протежението на река Дунав, вторият, част от който е била ранновизантийската крепост Червен, е бил по склоновете на Стара планина, а третият пояс е бил в Епир и Тесалия.
През 10-ти и началото на 11-ти век, по време на Първата Българска държава районът отново има период на разцвет, прекъснат от опустошителните походи на византийските императори Йоан Цимисхий и Василий II Българоубиец.
Най-силен разцвет за средновековния град Червен е периодът на Втората Българска държава 12-14-ти век, когато Червен е бил не само важен административен и стратегически център, но и важен стопански и църковно-културен център. Възходът се дължи на близостта на селището със столицата Търново, на стратегическото му местоположение на пътищата, свързващи районите покрай река Дунав и вътрешността на страната и на това, че градът става метрополитски център през тези години. Периодът на разцвет е прекъснат за кратко при татарското нашествие през 1242 година и при управлението на цар Ивайло, когато крепостта за кратко е превзета от Византия. Най-голям възход средновековният град Червен бележи при управлението на царете от династията Тертер. Тя е била родово владение на Георги Тертер – първият български цар от тази династия.
Средновековният български град Червен се е състоял от добре укрепена вътрешна част (цитадела) и външен град (подградие). Цитаделата била разположена на високия скален рид, опасан от три страни от река Черни Лом, а подградието – в подножието на рида.
На територията на града са разкрити солидни фортификационни съоръжения, улична мрежа, 13 църкви, феодален замък, два подземни водоснабдителни прохода, обществени и жилищни сгради.
През 1388 година крепостта Червен е разрушена под набезите на турците при похода на великия везир Али паша. По-късно турците, осъзнали стратегическото положение на твърдината, възстановяват укрепленията и поставят там гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии, а на мястото на феодалния замък построяват мюсюлмански храм.
През 16-ти век животът в крепостта постепенно запада, хората малко по малко се преместват да живеят в подножието на хълма, където се намира и днешното село Червен.
Нашето посещение до останките на средновековния град Червен
Ние отделихме почти два часа на това място. В началото, още преди да поемем към каменните стъпала, водещи до крепостта, поседнахме край реката, за да разгледаме пейзажа. После тръгнахме нагоре по стълбите, докато се озовахме пред останките на източната порта на крепостта. Поснимахме малко и продължихме по главната улица на цитаделата. В този начален етап от разходката из крепостта голямо впечатление ни направиха многото църкви и красивите гледки в каньона на река Черни Лом, откриващи се от крепостта. Друг интересен обект за нас беше базиликата до феодалния замък (църква номер 2), голямата бойна кула до западната крепостна стена и самият болярски замък.
Впоследствие разбрах, че по подобие на тази кула е възстановена известната Балдуинова кула на Царевец във Велико Търново.
Впечатляващи останки, наистина, а и много добре направено за посетители. Препоръчвам!
И едно нещо, което ми се наби в очите – докато пътувахме през село Червен до крепостта и на връщане, крещящо впечатление ми направи факта, че в основата на почти всички къщи са използвани градежни камъни от крепостта …
Ивановски скални църкви
След крепостта Червен се отправихме към Ивановските скални църкви. Те се намират на около 4 километра след село Иваново. Има си указателни табели.
Това беше второто ни посещение на скалния манастирски комплекс и ни беше интересно да направим разликата. Преди десетина години, когато разгледахме мястото за първи път, то не беше така популярно и туристите бяха съвсем малко, за разлика от сега. Като че ли, друго нищо не се е променило.
Скалните църкви край Иваново са възникнали през 11-ти век. И досега там горе в скалите могат да се видят красиви старинни стенописи и отделни помещения.
Изобщо, целият този район изобилства от скални манастири, църкви и параклиси, което го превръща в прочуто духовно средище по време на Второто Българско царство. Недалеч от Ивановските скални манастири се намира Басарбовският манастир, който е единственият действащ скален манастир в България (за него ще ви разкажа в отделна статия).
Ето и всички описани в статията места на картата.
Здравей, Ели!
Прекрасна разходка! Неколкократно съм спирал да разглеждам тези красоти. Наоколо са и Басарбовският скален манастир в с. Басарбово и къщата на Филип Тотю в гр. Две Могили. Поломието /долината на реките Русенски Лом и притоците и Бели, Черни и Баниски Лом/ също е прекрасно място, което за мое съжаление, не сме обходили. За сега! По Великден минах през манастир „Света Марина“ край с. Каран Върбовка, Скалната царква до с. Крепча. Те също са този район. Има и едно интересно скално образувание – „Мамула“ до с. Писанец /за него изпуснах отбивката и го видяхме само от високо/. Понахвърлях ти някои идеи за следващи пътешествия.
На една от снимките от Червен си заснела кулата. Не видях да си го споменала – тя е послужила за модел при възстановяването на Балдуиновата кула в Царевец. Възстановяването е станало през 1933-1934 г.
И да ти се похваля – през периода 24.05.-28.05. направих поклонническо пътуване до Света гора – Атон. Велико преживяване!
Поздрави!
Даниел Крумов
Здравей, Даниел,
Благодаря за интересния коментар! Басарбовския манастир го посетихме и толкова ми хареса, че за него ще напиша отделна статия, а за къщата на Филип Тотю в гр. Две Могили. Добра идея 🙂 . Не знаех също и за този манастир „Света Марина“ и скалната царква до Крепча. Още добри идеи! Самите ние открихме, че сме пропуснали впечатляващо място в района – парк Липник. Със сигурност ще се върнем. А този Мамул го търсихме така щателно и въпреки това, не успяхме да го открием. Вероятно е някъде под моста.
За кулата в Червен, не съм знаела, че е била модел за възстановката на Балдуиновата кула. Срамота! Ще потърся повече информация за това. А за Атон благородно ти завиждам – там жени не пускат.
Поздрави и хубаво лято,
Ели
Здравей, Ели!
Мамула се пада точно под моста. Трябва да се слезе в ниското между двете махали на с. Писанец и да се търси отбивка за някакъв хотелски комплекс, на който му забравих името. Мамула е малко след комплекса, до езерцето. Като минавах от там, видях отбивката, но нещо не ми хвана окото и … сбърках.
Крепча си струва отбиването. Скалният манастир е социализиран, там проф. Казимир Попконстантинов е открил най-стария надпис на кирилица. Не го видяхме надписа. Имаше много подписи от Тахири, Махири и други мисири!
Поздрави!
Даниел Крумов
Ясно за Мамула. Ние доста се лутахме в това село Писанец, кръстосахме го няколко пъти, но без успех.
Браво! Много добър разказ! Веднъж успях да отида с фирмата „Искони“ на Басарбовския манастир, до Ивановските скални църкви и до крепостта Червен и останах очарован! Дори там да нямаше нито един от тези прекрасни исторически и туристически обекти, присъствието край каньона на реката си заслужава усилията, за да се достигне там! Ето колко интересна и красива е нашата мила родина! Благодаря Ви!
Здравейте, Димитър, благодаря Ви за отзива! Аз също останах очаровована от красотата на каньона на река Черни Лом и интересните места, които видяхме там.
Благодаря Ви от сърце за тази приказна омая, завладяваща духа и сърцето!
Бъдете Благословени!
И аз Ви благодаря за интереса и хубавите думи!
Прекрасно пътуване!
Не знаех за забележителностите покрай Янтра, въпреки че съм се спускал по нея няколко пъти; благодаря!
Тези спускания по реки се наричат „воден туризъм“, а не „каякинг“. И в български звателните форми са норма – ДимитрЕ, ДаниелЕ. Няма нужда да си унищожаваме езика заради залитания по западнящина заради ниско самочувствие!
Благодаря още веднъж за споделянето на забележителностите! Ще се възползвам при следващото си пътуване там.
Здравейте,ходихме и до крепоста в Червен,място което трябва да се посети,Чудесна разходка за един ден.