Да преживееш Тутракан: вкусна мамалига, рибарски бит и дунавски приключения

Като дете бях слушала от баща ми много за Тутракан. Какво точно не помня, че бях много малка, но бях с топло впечатление от градчето, без да бях стъпвала там. Години по-късно посетихме семейно Тутракан на връщане от морето. Задочните впечатления не само се материализираха. Утвърдиха се! Бях запленена от крайречния парк и невероятните гледки към Дунава. През май тази година имах щастливата възможност да посетя градчето отново и да го опозная в едно друго измерение. Срещнах се с хора, опитах местна храна, потопих се в тамошни традиции, впуснах се в приключение по Вечната река.

За всичко това и за най-интересните забележителности в Тутракан разказвам в редовете по-долу.

Мамалигата в село Нова Черна

Мамалигата в тутраканското село Нова Черна е типичен пример за храна, която разказва история. Не мамалигата сама по себе си и не село Нова Черна само по себе си. А мамалигата в Нова Черна. Ще ви разкажа защо комбинацията от тази гозба и това село е специална.

Мамалигата е румънско варено ястие от царевично брашно, подобно на родопския качамак и на италианската полента. Нова Черна е китно добруджанско село близо до Тутракан. И какво от това биха се запитали много хора. Ето какво.

От 1913 г. до 1940 г. цяла Добруджа е в пределите на Румъния. На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба, договор, подписан в град Крайова между Царство България и Кралство Румъния под влиянието на Великите сили. Според спогодбата Южна Добруджа е върната на България. Този договор се счита за един от върховете на българската дипломация по онова време. Това са сухите исторически факти. Зад тях обаче стоят много човешки съдби.

След подписването на спогодбата румънската власт гони в рамките на 48 часа българското население от Северна Добруджа. На хората е било позволено да се преселят единствено с това, което са можели да носят. Така например хората от румънското село Черна, област Тулча, се преселват в село Турксмил, което преименуват на Нова Черна. Семействата пренесли не само скромната си покъщнина, но и своите традиции. Мамалигата е една от тях. В години на недоимък с това евтино и лесно за приготвяне ястие са се изхранвали и оцелявали много семейства. В наши дни мамалигата в тази част на Добруджа продължава да събира семейства около трапезата и да връща съкровени спомени.

Нашето майско посещение в района на Тутракан започна точно от село Нова Черна. Посрещането беше топло и незабравимо, сякаш бяхме най-близките хора. А те, домакините, бяха няколко жени, свързани с местното читалище „Васил Йорданов – 1942“. Не само ни посрещнаха, но и ни гостиха с вкусна мамалига. Сготвиха я пред нас. Два вида мамалига – гъста, която традиционно се хапва за обяд или вечеря и рядка, за закуска. Гъстата се реже с конец и се яде с кисело мляко, със сирене, с маджун или с пръжки от месо. Може да се консумира и потопена в прясно мляко. Приготви ни я баба Гинка.

Рядката се поднася със заливка от червен пипер, олио и сирене. Направи я баба Иванка. По нейните думи, рядката мамалига се приготвяла в по-малобройни и по-заможни семейства, за деликатес.

Всяка есен село Нова Черна е домакин на Фестивала на мамалигата, който се провежда през първата събота на октомври. Тази есен (2023) се пада на 7 октомври. Мисията на фестивала е да съхрани и популяризира местния фолклор чрез песен, танц, слово и храна и да осъществи връзка между поколенията.

Мамалигата в Нова Черна е част от кулинарния тур „Вкусни истории в Крайдунавска Добруджа„, проект на читалище „Никола Й. Вапцаров – 1873“ в гр. Тутракан в партньорство с читалище „Васил Йорданов – 1942“, с. Нова Черна и Архитектурен комплекс „Рибарска махала“ към община Тутракан.

Рибарите и техните традиции, съхранени в рибарското селище в Тутракан

В края на XIX век, а и по-късно, Тутракан е бил най-големият дунавски риболовен център в страната. Около 30% от жителите му били рибари, които пък съставлявали около половината от риболовците в страната. Архитектурен резерват „Рибарската махала“, създаден в единственото в страната естествено обособено рибарско селище по поречието, не само пази, но и гордо показва тези традиции.

Селището възниква през втората половина на XIX век. 48 от сградите на настоящия комплекс са обявени за паметници на културата. Цялата махала има възрожденски облик.

Втората спирка от тутраканското ни посещение беше именно в рибарската махала, разположена в североизточната част на града на брега на Дунава. Най-напред надзърнахме в една работилница за изработка на рибарски мрежи и разгледахме ръчно изработени сувенири, направени предимно от предмети от Дунава – миди, клони, пънчета.

След това се запознахме с жените от АК „Рибарската махала“ и бабите от фолклорна група „Детелини“ към местното читалище „Н. Й. Вапцаров – 1873“, с които си поприказвахме, а после ни попяха. Опитахме и ароматно кайсиево сладко. Тутракан се слави и с вкусните си кайсии.

Накрая разгледахме етнографската експозиция, като имахме много интересна беседа. Експозицията се помещава в стара възрожденска къща. Там успяхме да се потопим в живота на рибарските семейства – от една страна рибарите, които през голяма част от годината били по вода, а от друга – съпругите им, които не само поддържали домашното огнище и отглеждали децата, но били принудени да се справят и с мъжката работа.

В една от стаите на къщата има табло с рецепта на автентична тутраканска рибена чорба. Знаете ли кои са двете ѝ ключови съставки?

1. Риба, току-що уловена, малко преди зазоряване.
2. Дунавска вода от средата на реката, преварена най-малко три пъти.

Цялата рецепта може да прочетете намясто. Ако се чудите защо не ви се получава рибената чорба, то навярно не сте спазили част от рецептата🙂 .

С каяци от Тутракан до село Дунавец

Каяците започнаха да се превръщат в моя страст. Още при моето първо каяк приключение край Каварна си дадох сметка колко по-различна и вълнуваща е гледната точка близо до водата. Освен това, с каяка ти сам си си господар, от твоите ръце зависи накъде и колко бързо ще се движиш. Преди близо месец направихме повече от 13 километра с каяци по Дунава, обикаляйки остров Вардим. Вече разказах за това приключение. При гостуването ни в Тутракан пак изпробвахме каяци по реката. Усещането беше едновременно познато и ново. Познато, защото вече познавахме Вечната река от тази гледна точка. Различно, защото бяхме на ново място. Маршрутът беше различен. И отново се любувахме на хубави речни гледки.

Стартирахме от пристана до хотел Лодката в Тутракан и три часа по-късно акостирахме в района на село Дунавец. Без да бързаме. С наслаждаване на речните гледки и преживяването. Километрите, които изминахме с каяците бяха около 11. Този път аз лично не ги усетих, защото се спускахме по течението на реката. Дори нашият инструктор Крис казваше, че като цяло „течем по реката🙂 „.

Е, имаше доста моменти, в които гребахме ей така за спорта. Водите на Дунава бяха с високо ниво, черешови води. Много птици пресичаха маршрута ни. Минахме покрай северните брегове на остров Пожарево. Дърветата по брега бяха залети.

„Закотвихме се“ на брега до село Дунавец. Направихме и кратка разходка в селцето. Видяхме нови и няколко стари къщи, вода пихме при стара чешма. Бъзовите храсти бяха тъкмо нацъфтели, само за бране.

Разходката с каяци по Дунава край Тутракан се състоя, благодарение на „Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан„.

Още забележителности в Тутракан и наоколо

Крайдунавският парк

Много приятно място за разходка в града е крайречният парк с чудесни гледки. Могат да се видят и останки от крепостта Трансмариска.

Калимок-Бръшлен и пеликаните

Калимок-Бръшлен е влажна зона с международно значение за опазване на редица видове водолюбиви птици. Зоната заема площ от близо 6000 хектара в Тутраканската низина и е в границите на няколко дунавски села и острови. Блатото Калимок е част от зоната. Намира се близо до село Нова Черна. В края на 2020 г. в блатото е изградена специална дървена платформа за привличане и загнездване на къдроглави пеликани. Любопитното е, че върху платформата са поставени три макета на пеликани в реален размер с цел да събудят интерес в пернатите и те максимално бързо да приемат платформата за свой дом. Две години и половина по-късно резултатът е налице. Към този момент там живее най-голямата колония къдроглав пеликан в България. Другите две традиционни вече места са Сребърна и остров Персин.

Ние имахме възможността да наблюдавахме пеликаните отдалеч през далекоглед. Чудесно беше, както винаги при наблюдение на птици.

Блатото Малък Преславец

Това също е влажна зона и защитена местност, приютила няколко вида птици. Познато е като „Царството на водните лилии“, защото там е разположена огромна колония от бели водни лилии. Край езерото са изградени приятни за разходка алеи с розови храсти и зони за отдих.

По време на нашето посещение лилиите тъкмо бяха в началото на цъфтежа си. Множество птици – белобузи рибарки – кръстосваха блатото, друга част от тях бяха в гнездата си да мътят малките. Гнездата им бяха разположени върху листата на белите лилии. В далечната страна на езерото плуваха двойка бели лебеди. С бинокъл установихме, че това е семейство с 3 малки.

Блатото е разположено до едноименното село Малък Преславец на 30 км източно от Тутракан. До него се стига с кола.

За финал

В тази статия ви запознах с моите преживявания в района на Тутракан. Два пъти вече съм го посещавала, но и двата пъти го напускам с усещането, че съм се потопила изцяло в мястото, но в същото време не съм успяла да видя и преживея всичко там. Ще се върна пак!

Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.